Р Е Ш
Е Н И Е
№ III-351 15.12.2020год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
На първи декември две
хиляди и двадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска
2. мл.с.Александър Муртев
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 2529 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството е
по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 261414/21.08.2020г. на РС-Бургас от
„Жега ДДВ” ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул. Иван Богоров № 7, ет.2, ап.3, представлявано от управителя Десислава
Николаева Табакова, заявена чрез пълномощника адв.Даниела Зарева с посочен
съдебен адрес-адв.кантора в гр.Бургас, ул.Сливница № 31, ет.1 против решение № 1870/30.07.2020г. по гр.д.№
9790/2019г. по описа на БРС, с което е
отхвърлена исковата претенция на въззивника за приемане на установено, че
въззиваемата ответница И. П.И. с ЕГН-********** дължи на дружеството сумата от
545,19лв., представляващи обезщетение в полза на работодателя по чл.220, ал.1
от КТ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.08.2019г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7061/2019г. по описа на БРС и
е оставено без уважение искане за присъждане на разноски.
Въззивникът навежда, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено при неправилно приложение и
на процесуалния и на материалния закон. Досежно неправилното приложение на
процесуалния закон се счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът несвоевременно
е отправил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК, като
в хронология се отбелязват насрочените и непроведени с.з. поради извънредна
епидемична обстановка, нередовно призоваване на ответника, неизпълнени
процедури по чл.47 ГПК и провеждането на първо и единствено с.з. от
27.07.2020г. в което делото е разгледано по същество и обявено за решаване, в
което именно ответникът редовно призован не се е явил и от страна на
процесуалния представител на ищеца е отправено искане за постановяване на
неприсъствено решение, по което съдът не се е произнесъл по реда на чл.239,
ал.3 ГПК, а е изложил мотиви в решението си. Излага мотиви относно приложението
на чл.238 и чл.239 ГПК.
На следващо место се счита, че БРС е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила като излязъл извън пределите на правораздавателната си
власт, като въпреки дадената в проекта за доклад и окончателния доклад правна
квалификация на предявеният иск, с
решението е изменил основанието на предявената искова претенция, посочвайки, че
обезщетението се претендира поради дисциплинарно уволнение на ответницата,
твърдение, за каквото въззивникът счита, че не са налице нито доказателства,
нито възражения от страна на ответника. Излагат се съображения за основателност
на предявената претенция.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново с което
претенцията да бъде уважена. Не са сторени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в срока по чл.259 ГПК, от
легитимирано лице, поради което е допустима.
В законовия срок отговор по въззивната жалба от
въззиваемата страна не е представен.
В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа
жалбата, моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново,
с което предявената претенция да бъде уважена изцяло като основателна и
доказана. Не сочи доказателства. Не са отправени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В с.з. се явява въззиваемата И.П.И. с упълномощен
процесуален представител, който моли за потвърждаване на обжалваното решение с
твърдение, че насрещната страна е некоректен работодател, а искането за
обезщетение е неоснователно. Не сочи доказателства. Не са отправени
доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от „ЖЕГА ДДВ“ ООД да бъде прието
за установено по отношение И.П.И., че съществува задължение на ответника към
ищеца за сумата от 545,19лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 7061/2019 г. по описа на БРС. Исковата молба
е подадена в изпълнение разпореждане на заповедния съд по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В месечния срок писмен отговор от ответника по делото не
е постъпил.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца в качеството му
на работодател и ответника в качеството на служител е бил сключен трудов
договор № 11/21.05.2019г., по силата на който И.
е назначена на длъжността „с.“ в ресторант „Б. н.“, при 8-часов работен ден с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка
година трудов стаж при същия работодател. Договорът е сключен при условията на
чл.67, ал.1, т.1 КТ-безсрочен; уговореният срок на предизвестие за прекратяване
на трудовия договор е 30 дни; работникът е постъпил на работа на 22.05.2019г..
На 30.06.2019г. ответницата И. е депозирала саморъчно
написана „Молба за напускане“, в която е посочила, че на осн.чл.326 от КТ
отправя предизвестие, че след изтичане на 30-дневен срок прекратява трудовото
си правоотношение с работодателя, моли, след изтичане на този срок трудовата й
книжка да бъде оформена и да й бъде предадена. Върху молбата е изписан тескт: „
Да се освободи след 30 дневно предупреждение“ под който е положен подпис, без
да са посочени качеството и имената на лицето.
Издадена
е Заповед № 16/02.07.2019 г. на управителя на дружеството на основание чл.326,
т.2 от КТ трудовия договор е прекратен, считано от 01.07.2019 г., като в
заповедта са посочени следните причини за прекратяване на трудовия договор:
Молба на работника от 30.06.2019г. за прекратяване на трудовия договор с
30-дневно предизвестие и неявяване на работа на 01.07.2019г. и 02.07.2019г. и
отказ за изработване на предизвестието. Посочено е също така, че работникът
дължи на работодателя обезщетение на основание чл.220, ал.1 от КТ за времето на
неспазеното предизвестие в размер на 545,19 лева. Заповедта е връчена на
работника на 04.07.2019 г. срещу подпис.
С обжалваното решение така предявената претенция е
отхвърлена, тъй като съдът е приел, че с издадената от работодателя-ищец
заповед № 16/02.07.2019г. , независимо от посочените правни основания за
издаването й, по същество на ответницата е било наложено дисциплинарно наказание-уволнение,
макар такъв израз да не се съдържа в нея. Поради което и работникът дължи на
работодателя обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, но не и претендираното
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, по тази причина предявената претенция по
чл.220, ал.1 КТ се явява неоснователна и като такава е отхвърлена ведно с
акцесорната такава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Първо по отношение твърдяното процесуално нарушение –
съдът при отправено искане не е постановил неприсъствено решение и не се е
произнесъл с определение по чл.239, ал.3 ГПК. Не е
спорно, че по делото е проведено едно заседание на 27.07.2020г., видно от
съдебния протокол на което, процесуалният представител на ищеца действително е
отправил искане за постановяване на неприсъствено решение, но това искане е
отправено в заключителната пледоария. За да ангажира задължение на съда по
чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение или произнасяне с
определение по чл.239, ал.3 ГПК страната трябва да отправи своевременно
искането си по чл.238 ГПК. Своевременно ще бъде искане, отправено преди
приключване на съдебното дирене, за да може съдът да има възможост да се
произнесе с определение по чл.239, ал.3 ГПК при наличието на основания за това. В този смисъл е и разбирането отразено в Решение № 36/18.02.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 3334/2019 г., IV г. о. постановено по реда на чл.290 ГПК, а именно
„Липсата на своевременно направено
искане за постановяване на неприсъствено решение в първото по делото съдебно
заседание, води до липса на задължение на съда да се произнесе с определение по
направено в последващ момент /в хода на устните състезания/ искане за
постановяване на неприсъствено решение, както и до постановяване на такова.“
Предвид изложеното страната не е отправила
своевременно искането си по чл.238 ГПК, тъй като е сторила това едва в рамките
на устните състезания, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение
като не е постановил неприсъствено решение, нито е бил длъжен да се произнася
по реда на чл.239, ал.3 ГПК.
По същество: В случая ответницата И. изрично е
отправила на 30.06.2019г. предизвестие, че след изтичане на 30-дневен срок ще
счита за прекратено трудовото си правоотношение с работодателя. При
прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 КТ работникът или служителят
отправя писмено предзвестие до работодателя, като последният няма право да
изразява съгласие или несъгласие по него. В този случай трудовият договор се
прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието по арг.
От чл.335, ал.1, т.1 КТ, освен ако работникът или работодателят не пожелаят да
го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл.220 КТ
законодателят е предоставил възможност на всяка от страните по трудовия договор
възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна
обезщетение в определен от закона размер-брутно трудово възнаграждение на работника
или служителя за неспазения срок на предизвестието. По този начин е
предоставена възможност за заместване на първоначално дължимата
престация-спазване на срока на предизвестието чрез отработването му, с друга
такава – заплащане на определена парична сума. За да произведе действие
разпоредбата на чл.220 КТ паричната сума трябва да е реално заплатена, ако
сумата по чл.220 КТ не се заплати – прекратяване на трудовия договор не
настъпва и остава дължима първоначалната престация, с изтичането на срока на която
настъпва прекратяването/Р. № 34/24.03.2017г. по г.д. № 2962/16г. ВКС IVг.о., Р. № 193/28.11.2019г. по
гр.д. № 767/19г. ВКС IIIг.о./. С позоваването в заповедта на чл.
220, ал. 1 във връзка с чл.
326, ал. 1 от КТ, без да е заплатено дължимото обезщетение, не може да се
постигне желаният ефект на прекратяването
на основание чл.
326, ал. 1 от КТ. В този случай
ефектът на прекратяването на трудовото правоотношение не е настъпил с
издаване на заповед № 16/02.07.2019г. от
работодателя, а е настъпил с изтичане на срока на предизвестието, който е следвало да се отработи
от ответницата. Законът свързва момента на
прекратяване на трудовото правоотношение
чрез едностранно предизвестие от
работника/служителя единствено с изтичане на
срока на
предизвестието /чл.
335, ал. 2, т. 1 от КТ/, поради което и фактът дали в рамките на този срок работникът/служителят е работил или не е ирелевантен за настъпване
ефекта на прекратяването. Така трудовото
правоотношение с ответницата е прекратено на
основание чл.
326, ал. 1 от КТ, но не при неспазен срок
на предизвестието,
при което е дължимо от ответницата обезщетението по чл.
220, ал. 1 от КТ, а при изтекъл срок на предизвестието,
в която хипотеза претендираното от
ищцовото дружество обезщетение не се дължи от ответницата. Работодателят е
разполагал при настоящата хипотеза с възможността да прекрати трудовото
правоотношение преди изтичане срока на предизвестието
поради дисциплинарно нарушение от страна на
И. /неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни/, но не се е възползвал от тази възможност /в тази насока постановките на Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по
тълкувателно дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС/. След като
трудовото правоотношение не е било прекратено по взаимно съгласие на
страните/чл.325, ал.1, т.1 от КТ/, нито едностранно от ищцата без
предизвестие/чл.327, ал.1, т.3 от КТ/, а е налице предизвестяване на
работодателя за едностранно прекратяване/чл.326, ал.1 от КТ/, то ищцата е била
длъжна да се явява на работа до изтичане срока на предизвестието, който в
случая е уговорен на 30дни. При прекратяване на трудовия договор с
предизвестие, при липсата на твърдение и установяване за предсрочно
прекратяване при условията на чл.220 от КТ- плащане на обезщетение за
неспазения срок на предизвестието, момента на прекратяване настъпва с изтичане
срока на предизвестието/чл.335, ал.2, т.1 от КТ/. Не се оспорва от
въззиваемата, че на 1 и 2 юли 2019г. не се е явила на работа, и при условие, че
срокът на предизвестието и не е изтекъл, осъществено се явява основанието по
чл.190, ал.1, т.2 от КТ- два последователни дни виновно не е изпълнявала
трудовите си задължения, което подлежи на санкциониране с най-тежкото
дисциплинарно наказание -уволнение. Възникналото потестативното право на
работодателя да уволни дисциплинарно ищцата обаче не е упражнено. Работодателят
не се е възползвал от това си право – да уволни дисциплинарно служителя. Видно
от издадената заповед, посочено е основание чл.326, т.2 КТ и молба на служителя
за прекратяване на трудовото правоотношение с предизветие и последващ
фактически отказ за отработване на времето на предизвестието. Тази заповед е
връчена на работника на 04.07.2019г., не е обжалвана, влязла е в сила, поради
което съдът приема, че трудовото правоотношение е прекратено на основанието,
посочено в същата/в т.см.вж.Решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о., ГК/, съгласно
което не може
да се преценява инцидентно законосъобразността на стабилизирана заповед, с която е прекратен
трудовия договор -която не е била едностранно отменена от работодателя, нито чрез
предявяване на констативния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Така при настъпило реално прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане на срока на отправеното от И. предизвестие последната не дължи на
работодателя обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ.
В случая става въпрос за точно прилагане на
материалния закон и на императивните
разпоредби, регламентиращи момента на
прекратяване на трудовите договори на различни основания /чл.
335, ал. 2 от КТ/, при съобразяване законоустановените предпоставки за
настъпване ефекта на прекратяването /в конкретната хипотеза императивния характер на нормата на
чл.
220, ал. 1 от КТ в частта, че при
упражняване на правото да не се спази срокът на
предизвестие безусловно се дължи
заплащане на обезщетение за неспазения срок на предизвестието, за да настъпи ефектът на прекратяването/. Съдът е длъжен служебно да
се произнесе по релевантните факти, щом се касае за точното прилагане на императивни материално-правни норми.
Предвид изложеното макар
и по различи съображения, настоящата инстанция достигна до същия краен извод, а
именно предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Ищецът и въззивник „Жега
ДДВ“ ООД няма право на разноски за двете
инстанции с оглед изхода от спора и такива не следва да му се присъждат.
Ответницата и въззиваема И.П.И. поради отхвърляне на
иска срещу нея има право на такива
разноски за двете инстанции на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, но също не следва да й се присъждат, тъй като доказателства
за действително извършени такива не са представени до приключване на последното
заседание.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението не подлежи
на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1870/30.07.2020г., постановено по гр.д. № 9790/2019г. на РС-Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: