№ 996
гр. София, 18.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Частно наказателно дело №
20221110213320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 от НПК.
Постъпила е жалба с правно основание по чл. 243, ал. 4 НПК от „ЗБК
Балкан“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“*******“ № *** представлявано от М. Й. В. – изпълнителен директор,
чрез адв.Ц. – САК, в качеството му на ощетено юридическо лице от
престъплението, срещу постановление на Софийска районна прокуратура,
постановено на 28.09.2022 г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 15038/2020 г. по описа на 02
РУ-СДВР, пр.пр. № 1246/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
В депозираната жалба се навеждат доводи, че атакуваното
постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като
липсва от страна на държавното обвинение обсъждане на релевантните в
случая факти и обстоятелства, а посочените такива са неотносими към
предмета на доказване по делото. Сочи се, че в случая са обсъдени част от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, при обсъждане
на доказателствата са анализирани техни отделни части, обсъдените не са
правилно преценени или са превратно ценени, което е предпоставило
неправилни и противоречиви изводи за недоказаност на обвинението, както и
не са изчерпани възможностите за събиране на доказателства, които ще
спомогнат за разкриване на обективната истина.
Конкретно се поддържа, че преценката на прокурора на събраните
гласни доказателства е неправилна, доколкото същата е обоснована с факта,
1
че свидетелските показания на служителите на дружеството не съдържат
изявления, от които да е видно, че същите са броили сумите пред И. Р. И. и
той е броил предаваните му суми. Сочи се, че свидетелските показания
изобщо не съдържат изрични изявления на служителите, че те не са броили
парите преди предаването им на И. И. или че той не е броил парите, които са
му предавани, респективно и липсата на изявление в тази посока не води до
автоматичния извод, че същите не са били броени.
На следващо място се навежда, че с постановлението си прокурорът не
е кредитирал първоначалното заключение на счетоводната експертиза в
констативната й част, както и не е кредитирал допълнителното заключение на
счетоводната експертиза, като е изложил мотиви, които са в очевидно
противоречие с извода му, че не се налага изготвяне на повторна експертиза.
Акцентира се, че е налице очевидно противоречие между изводите в
обжалваното постановление, в което от една страна се сочи, че „изложеното
не означава, че някакви парични суми не са били предавани на И. И. от
служителки на ЗБК“, а от друга - че към инкриминирания период месец
декември 2019 г. не са изготвяни документи, които удостоверяват факт и
размер на евентуално предавани парични суми.
Отделно от изложеното се поддържа, че макар и неотнасящо се според
прокурора до инкриминирания период, е обсъдено заключението на
Графологична експертиза, според което в дневните отчети на офис „Т.М.“, ул.
„**********“ от 31.07.2019 г. за 345,57 лева, от 31.07.2019 г. за 11 870 лева и
от 31.07.2019 г. за 2 970 лева, ръкописният текст „И. И.“ и подписите
вероятно са положени от И. Р. И., но същевременно СРП неправилно е
приела, че тази „вероятност“ не удовлетворява изискването на чл. 303, ал. 2 от
НПК - обвинението да е доказано по „несъмнен начин“, включително относно
авторство, с което отново не е било доказано „връчване“ на тези парични
суми на И. Р. И.. Последното се счита да се намира в пълно противоречие с
мотивите на прокурора относно доказването на предаване на сума в
определен размер с изготвени счетоводни документи.
Районният съд, като прецени наведените от жалбоподателя основания и
след обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в
2
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна.
Наказателното производство по ДП № 226 ЗМИП 15038/2020 г. по описа
на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 1246/2020 г. по описа на СРП е образувано на
12.02.2020 г. и водено за това, че през месец декември 2019 г. длъжностно
лице е присвоило чужди пари, връчени в това му качество - престъпление по
чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечено в процесуалното
качество на обвиняем лице.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
28.09.2022 г., прокурор при СРП е приел следната фактическа обстановка:
И. Р. И. бил назначен на длъжност „Отчетник уреждане на
застрахователни полици“ при „ЗБК Балкан“ АД, съгласно сключен между
страните трудов договор № 00000512 от 01.04.2019 г. и заемал посочена
длъжност до 27.02.2020 г., когато със Заповед № 00000419 от 27.02.2020 г.
трудовото му правоотношение било прекратено. Съгласно заеманата от И.
длъжност, служебните му задължения включвали приемане на предадени му
суми от служителите на съответните каси на „ЗБК Балкан“ АД, които същият
следвало да внася по банкова сметка на „Изипей“, по микросметка на ЗБК и в
централна каса в офиса на дружеството.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка от страна на
наблюдаващия прокурор, последният приел, че са налице основания
наказателното производство да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.
2 от НПК, тъй като обвинението не е доказано.
Предмет на съдебния контрол в настоящото производство е
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Правомощията на първоинстанционния съд са досежно
проверката на правилността и законосъобразността на прекратяването при
предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и да потвърди, респективно да
отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт.
От друга страна, при съдебния контрол върху актовете на държавното
обвинение, с които се прекратява наказателното производство, следва да се
държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора
да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу едно лице.
3
Съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на
прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението
интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Още по-
малко е допустимо в тази насока контролиращият съд „да замества“
прокурора тогава, когато в постановлението му за прекратяване отсъстват
както установена конкретна фактическа обстановка, така и анализ на
доказателствата и изводи за фактите и правото.
В конкретния случай настоящият състав на първоинстанционния съд
намира, че атакуваното постановление на СРП е необосновано, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на ощетеното юридическо лице, а именно
- липсва освен посочена конкретно установена фактическа обстановка, така и
анализ на доказателствата, респективно направен въз основа на тях правен
извод, което от своя страна поставя в невъзможност съдът да осъществи
правомощията си по контрол.
Налице са единствено и само буквално цитиране и отделно
възпроизвеждане на гласните доказателствени средства - показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели М. Й. В., Й. П. В.,
С. С. Н., Г. А. С., А. Н. К., Б. Б. С., Б. Д. Г. В. С. И., В. Д. Б., М. Г. С., К. Д., М.
Д. С., П. В. Т., В. М. Й., М. Х. К., без обаче прокурорът да е осъществил
задължението си за всестранно, обективно и пълно изследване на събраните в
хода на разследването доказателствени материали, без да посочи кои
свидетелски показания кредитира с доверие и защо (или в кои техни части), и
въз основа на кои от тях прави извода, че обвинението не е доказано.
Не се споделят като убедителни изводите на прокурора, свързани с
обстоятелството, че никой от разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели не твърди да е броил предадените пари в
присъствието на И. Р. И. или че последният е извършил такова броене. В тази
част и за тези обстоятелства изобщо липсва събран по делото доказателствен
материал, поради което и изводите на представителя на държавното
обвинение са изцяло произволни. В тази насока биха могли да бъдат събрани
гласни доказателства, чрез провеждане на допълнителен разпит на
свидетелите.
На следващо място, изцяло незаконосъобразни са и изводите на СРП
4
относно обстоятелството, че показанията на И. Р. И. следва да се изключат от
доказателствения материал, доколкото липсва удостоверено от същия
разясняване на разпоредбата на чл. 121 НПК и следователно същите са дадени
при нарушаване процесуалните му права. Видно от приложения по делото
протокол за разпит на свидетеля И. Р. И. от 27.05.2020 г., находящ се на л. 115
от ДП, преди провеждане на разпита на визирания свидетел същият е бил
уведомен за правата и задълженията си, включително и за обстоятелството,
че няма задължение да дава показания по въпроси, отговорите на които биха
уличили него или негови възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или
лице, с което се намира във фактическо съжителство в извършване на
престъпление, удостоверено с неговия подпис. Поради изложеното и
неправилно визираните свидетелски показания са били изключени от
доказателствения материал на посоченото от СРП основание.
Не се споделят като убедителни и изводите на прокурора, свързани с
неправилно водене на счетоводна документация от страна на „ЗБК Балкан“
ЕИК *********, посочено като причина за дискредитиране констатациите на
вещото лице, изготвило експертно заключение по делото, нито пък липсата на
съставени РКО или други отчетни документи за предаване на процесните
суми. В тази връзка е необходимо да бъде изрично посочено, че в
наказателното производство са допустими всякакви доказателства за
установяване наличието, респективно предаването на парични суми, с оглед
на което липсата на изрядна счетоводна документация не осуетява
възможността за установяване на значимите от предмета на делото
обстоятелства и факти. Също в тази връзка следва да бъде посочено, че в
наказателноправен аспект липсва въведена каквато и да било забрана за
установяване на факти и обстоятелства, в това число и за предадени суми
независимо от техния размер, чрез гласни доказателства, каквото явно е
твърдението на държавното обвинение имайки предвид, че прокурорът
очевидно не се е доверил на изложеното от свидетелите, че същите са предали
на лицето И. Р. И. конкретно посочени суми, единствено на основанието, че
не са съставени съответни писмени документи.
При положение, че прокурорът е констатирал с необходимата
убеденост, че в случая е налице все пак някаква парична сума, предадена на
И. И. от служителите на „ЗБК Балкан“ ЕИК *********, при съдържанието на
наличната доказателствена съвкупност, изводът за наличие на основание за
5
прекратяване на досъдебното производство е необоснован.
Настоящият съдебен състав приема, че липсата на пълен анализ на
събраните в хода на досъдебното производство доказатествени материали
поотделно и в съвкупност, е довело до непълни и противоречиви фактически
и правни изводи в полза на крайния извод на прокурора за необходимост от
прекратяване на наказателното производство и до неправилно приложение на
материалния закон, поради което е налице невъзможност в рамките на
съдебния контрол да се провери в цялост обосноваността на постановения
акт.
За да извърши очакваната преценка на правилността на постановения
прокурорски акт, съдът следва да може да разбере какви са мотивите на
прокурора, довели до този извод. Изрично в разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от
НПК са определени кои са задължителните реквизити на прокурорския акт.
Сред тях несъмнено и от особено значение са мотивите. Излагането на
подробни мотиви, съдържащи пълен анализ на всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, е единственият начин съдът да
може да се произнесе относно законосъобразността на атакувания
прокурорски акт. Липсата на пълен и подробен анализ на всички
доказателства, събрани в хода на ДП, които според представителя на
държавното обвинение са наложили неговия краен извод, както и
невъзможността на бъде изведена волята на представителя на държавното
обвинение за приетата от последния конкретна фактическа обстановка, налага
отмяна на атакуваното постановление.
По изложените съображения, съдът намира, че така постановеният акт
следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на СРП от 28.09.2022 г., с което е прекратено
наказателно производство по ДП № ЗМ 15038/2020 г. по описа на 02 РУ-
СДВР, пр.пр. № 1246/2020 г. по описа на СРП, образувано и водено за
престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на СРП за изпълнение на дадените указания относно
6
прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Софийски градски съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7