Присъда по дело №426/2021 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 10
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Галина Николова
Дело: 20213620200426
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Нови пазар, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Наказателно дело частен
характер № 20213620200426 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Д.Е.Д.. с ЕГН **********, роден на *** г. гр. Т., обл. Х., живущ в с. К.,
общ. К., обл. Ш., по народност *****, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 22.01.2021 г. в с. М.,
общ. К., обл. Ш., причинил на И.В.С.. с ЕГН **********, живуща в с. К., общ. К., лека
телесна повреда, изразяваща се в ожувлания на лява лакътна става и лява колянна става, с
което й е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.
130, ал.2 от НК и на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и
му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Е.Д.. с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че
на на 22.01.2021 г. в с. М., общ. К., обл. Ш., причинил на И.В.С.. с ЕГН **********, живуща
в с. К., общ. К., лека телесна повреда, с което причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

ОСЪЖДА Д.Е.Д.. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ
НА И.В.С.. с ЕГН **********, живуща в с. К., общ. К., сумата от 800 лв. (осемстотин лева),
ведно със законната лихва от 22.01.2021г. за причинени неимуществени вреди по чл.52 и чл.
53 от ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над уважената част от 800лв. до 8000 лв.

1
ОСЪЖДА Д.Е.Д.. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ НА
И.В.С.. с ЕГН **********, живуща в с. К., общ. К., сумата от 71,22лв. (седемдесет и един
лева двадесет и две ст.), ведно със законната лихва от 22.01.2021г. за причинени
неимществени вреди по чл.45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК Д.Е.Д.. с ЕГН ********** от с. К.,
общ. К., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.С.. с ЕГН **********, живуща в с. К., общ. К.,
сумата от 412 лв.(четиристотин и дванадесет лева), представляваща направените по делото
разноски, като отхвърля искането за разноски за разликата до 612 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК, Д.Е.Д.. с ЕГН ********** от с. К.,
общ. К., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на РС Нови пазар сумата от 50 лв. (осемдесет лева),
представляваща държавната такса върху уважената част от гражданския иск, както и 5лв.
(пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в 15 (петнадесет)
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по присъда по НЧХД № 426/2021 г. по описа на НпРС

Подсъдимия Д.Е.Д.. от с. М. е предаден на съд въз основа на частната тъжба от И.В.С.. от с.
К. за това, че на 22.01.2021 г.в с. К., общ. К., обл. Ш. е причинил лека телесна повреда на
пострадалия И.В.С.., изразяваща се в ожулвания на лява лакътна става и лява колянна става,
с което й е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По делото беше допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
от пострадалата И.В.С.. от с. К. спрямо подсъдимия за причинените й неимуществени вреди
в размер на 8 000.00лв., ведно със законната лихва, считано от 22.01.2021г. до
окончателното заплащане на сумата, както и иск за имуществени вреди в размер на 71,22лв.
Подсъдимият Д.Е.Д.. от с. М. не се признава за виновен по предявеното обвинение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за безспорно установено от
фактическа страна следното:
С постановление на ШРП за спиране на ДП от 16.07.2021 г. е спряно производството по ДП
№ 58/2021 г. по описа на РУ Нови пазар, поради установено по делото, че е налице
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, а не по чл. 129, ал.1 от НК, което се преследва по
тъжба на пострадалото лице.
Тъжбата е предявена в шестмесечния срок от спирането на производството.
Подсъдимият и тъжителката се познават от много години и са работили заедно в Гърция.
Между двамата често възниквали конфликти, породени от противоречиви лични отношения,
вкл. и с интимен характер. През м.януари подсъдимият се завърнал от Гърция за да се види с
близките си по празниците и скоро след това отново заминал за да работи в чужбина.
На 21.01.2021 г. тъжителката И.С. и нейните племенници набили брата на подсъдимия, Й.,
по повод на което сбиване било образувано НЧХД № */2021 г., по което дело с Присъда №
7/28.02.2022 г. е осъден подсъдимият Г.С. (племенник на И.) за причиняване на лека телесна
повреда по чл. 130, ал.2 от НК на Й. В.С., брат на подсъдимия. Вторият подсъдим Г.Г. е
признат за невиновен.
На 22.01.2021 г., около 10,00ч. в с. К., подсъдимият отишъл в дома на св. И. М., кметица на
селото, където живее неговата дъщеря и внучка на свидетелката, родена от брака му с
нейната дъщеря. Желанието на подсъдимия било да вземе детето си за кратко през деня, тъй
като се бил върнал от Гърция, където работел сезонна работа. Свидетелката М. му дала
внучката си и двамата отишли заедно да вземат другата му дъщеря, която е пълнолетна и
живеела в с. М.. По пътя за с. М., подсъдимият отишъл в дома на св. И.Д. в с. К., живееща на
семейни начала с брата на И.. Там Д. почти нахлул в дома на свидетелката и започнал да
пита къде е И., ругаел, псувал и се заканвал, че ще се разправя с нея за побоя над брат му от
предната вечер. Свидетелката Д. му казала, че И. я няма там и тогава той излязъл от къщата
им и тръгнал с колата.
Свидетелката И. М. излязла около 11ч от дома си и тръгнала да прибира внучката си, след
като била предупредена по телефона от снаха си, че И. е тръгнала с някого от с. М. за да
бият Д.. Дъщерята и детето й вървели по улицата, когато по нея наближила тъжителката
И.С., с личната си кола. В колата тя била сама. Когато я видяла св. И. М., която била до
дъщеря си, я заговорила за инцидента от предишната вечер, попитала я защо са набили
Данчо, на което тъжителката й отговорила, че „я доядяло и затова отишли да го бият”. В
това време дъщерята на свидетелката М. заедно с детето си се прибрали към къщата си по
съседна улица. Докато св. М. разговаряла с тъжителката на мястото с колата си пристигнал
и подсъдимият.
1
Още с пристигането си той слязъл от колата си и отишъл до колата на тъжителката, отворил
вратата й (предна лява врата) и я хванал за ръката и я издърпал извън колата. Д. започнал да
вика на И.С. да обясни пред тъща му (бивша тъща) защо му е разбила семейството. Двамата
си отправяли взаимни обиди. И. опитала да се защити и опитала да ритне Д., но той я хванал
за крака, тя залитнала и паднала на земята. Разправията между двамата, съпроводена от
удари и дърпане за косата, продължила кратко, не повече от 2-3 минути. Свидетелката М.
хванала И. за ръката и я дърпала настрани, а Д. го издърпали други хора. От създалата се
разправия на улицата излезли и св. В.В., син на тъжителката, наблизо била и св. И. Д., по-
късно излезли и св. С.Х., чичо й и леля й на И.С., братовчедите й и др. По време на
разправията долнището на анцунга на И. се смъкнало и се била видяла част от долното й
бельо. Двамата били разтървани един от друг и Д. се прибрал у дома си, а И. се качила в
колата си. Прибрала се заедно със св. С.Х., който карал колата. Когато се прибрала вкъщи И.
чувствала главоболие, и болки по тялото, св. И. Д. й дала й лекарство за да се успокои и
вода. И. имала охлузвания, по лактите, по коленете, косата й била разрошена, треперела.
След два дни св. И. М. срещнала И.С. в сградата на община К., и я попитала защо е
говорила, пред снахата на кметицата, също и по – голяма сестра на И.С., че свидетелката я
била държала, а Д. я биел през това време, на което тъжителката заявила, че това е „пълна
лъжа. По време на срещата им, тъжителката изглеждала и разговаряла адекватно на
ситуацията.
По делото е приложено СМУ № 89/2021 г. от дата 02.02.2021 г., издадено от МБАЛ
„Св.Анна – Варна” АД, в което са описани следните травматични увреждания на
пострадалата И.В.С..: по задно – вътрешната повърхност на лявата лакътна става личат две
кръгловати, дълбоки ожулвания в процес на епителизация покритис кафеникава коричка, с
диаметър по около 3 см. По вътрешната повърхност на лявата колянна става личат де
дълбоки ожулвания, в процес на напреднала епителизация, отпаднала коричка, розова
пхериферия, с размери около 1/1,5 см и 2/1,5см. Не са установени други травматични
увреждания. От установените от експерта наранявания, същия е посочил, че се касае за
ожулвания по лявата лакътна става и лявата колянна става, които в съвкупност са
обусловили чувство на болка и страдание.
По делото е приложено и съдебно – психиатрично освидетелстване, извършено на
03.02.2021 г., от което се установява, че пострадалата била получила в резултат на
прекарания инцидент, травматични телесни увреждания, които по анамнестични данни са
симптоми на Комоцио церебри. Преживяното е предизвикало симптоми на Остра реакция на
стрес и разстройство в адаптацията, тревожно – страхов синдром. Посочено е, че към
момента на освидетелстването продължават симптомите на разстройство в адаптацията,
тревожно страхов синдром и постокмоционен церебрастенен синдром, което състояние се
нуждае от медикаментозно и психиатрично лечение.
От изисканото и приложено ДП № 58/2021 г. е приложена и назначена по ДП СМЕ за
установяване на вида и характера на причинените травматични увреждания на лицето.
Съгласно посоченото в това експертно заключение, изготвено по реда на НПК, е посочено
че установените охлузвания, към 11 –тя ден от получаването им са в процес на
епителизация, което отговаря на периода за тяхното възстановяване. Относно описаното в
психиатричното освидетелстване и според останалия доказателствен материал, вкл. и
предписаното лечение, което се свежда до предписаната хранителна добавка „Акутил”,
експерта д-р Владов е посочил, че липсват данни за изпадане в пълно безсъзнателно
състояние (комоционна кома).

Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни, като и
намиращата се по ДП съдебно – медицинска експертиза. В случая от изключително важно за
2
правилното изясняване на всичко, случило се на 22.01.2021 г.в с. К. по обяд, са показанията
на св. И.Д. и св. И. М., които са били непосредствено до страните по делото, особено
втората, а първата свидетелка е била наблизо, домът й е бил на около 100м. от мястото,
където се случил инцидента, видяла началото на конфликта и отишла близо до мястото.
Останалите свидетелски показания на В.В. и С.Х., които са били в близост до
мястото, на около 50-70м., видели са случващото се, но то доколкото е продължило не
повече от 2-3 минути, техните възприятия не са непосредствени и пълни.
Съдът приема, че е доказано по делото поведението на подсъдимия при което той е
хванал пострадалата за лявата й ръка, издърпал я от колата, а тя е паднала на земята на
лявата си страна, след това я хванал за косата и я дръпнал. При падането са получени и
описаните в съдебно медицинската документация охлузвания. Получените наранявания са
от лявата страна на пострадалото лице, което е логично предвид на позицията, в която се е
намирало в колата, като водач на МПС, стоящ отляво. При издърпването на пострадалата от
лявата й страна от Д., тя е паднала също на лявата си страна.
Съдът не приема тезата за нанасяни удари по главата, доколкото от съдебно медицинските
документи не се установяват никакви следи от такива наранявания. Дори и да имаше и най –
малки следи от удари, оскубване на коса и пр. те биха били установими от съдебния лекар,
извършил първия преглед, дори и след 10 дни.
Съдът не приема посоченото от свидетелите В. и С., че пострадалата била удряна по лицето
и била посинена. Синините като външни проявни признаци на повърхностни хематоми се
появяват след около 2-3 ден от нараняването, а не веднага по време на ударите. Както от
св.показания на св. М., така и от медицинския преглед на 02.02., не се установява два дни
или 10 дни след инцидента, пострадалата да е имала синини по лицето, установяващи следи
от нанесени удари. Напротив няма и намек за такива.

Съдът не приема и тезата на тъжителката за причинени от подсъдимия психични
разстройства, изразяващи се в симптоми на Комоцио церебри, както и че преживяното е
предизвикало симптоми на остра реакция на стрес и разстройство в адаптацията, тревожно –
страхов синдром. Така посоченото се опровергава от събраните доказателства на
свидетелите, сочещи че непосредствено след инцидента, пострадалата се качила в колата си
и се прибрала, както и това, че ден –два след инцидента св. И. М. е видяла И., заедно с
нейни роднини, в сградата на Община К., където разговаряла с нея, като самата пострадала
изглеждала и разговаряла напълно адекватно, нямала вид на лице, което е дезориентирано,
имащо разстройство в адаптацията, както и че се страхува от нещо или от някого. Поради
това, съдът не приема посоченото, че към момента на освидетелстването продължават
симптомите на разстройство в адаптацията, тревожно страхов синдром и постокмоционен
церебрастененсиндром, както и че лицето се нуждае от медикаментозно и психиатрично
лечение. Предписаното от психиатъра лечение се свежда единствено до назначената
хранителна добавка „Акутил”, съдържаща богат витаминен комплекс по информация от
Framar.bg:
https://apteka.framar.bg/30016112/%D0%B0%D0%BA%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BB-
%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%81-30 (Омега-3 рибено масло, говежди желатин,
глицерин, сорбитол, червен и жълт железен оксид, екстракт от листа на гинко билоба,
глицерил моностереат, соя фосфатидилсерин, витамин Е, витамин В12, фолиева киселина).
Според посоченото от съдебния лекар д-р Владов по ДП № 58/2021 г., се касае единствено за
предписана хранителна добавка. Съдът не приема и посоченото в психиатричното
изследване относно наличието на продължаваща проява на симптомите на разстройство в
адаптацията, тревожно страхов синдром и постокмоционен церебрастененсиндром,
доколкото както се установи от свидетелските показания, такива не са били установени. В
този смисъл са показанията на св. И. М. и св. С.Х..
3

В обобщение на горното, съдът не прие наличието на описаните в съдебно –
психиатричното освидетелстване от 03.02.2021 г. симптоми и синдроми, лечението на които
се свежда само до приема на посочената хранителна добавка.
Описаните по вид травматични увреждания, конкретно охлузванията по лакътя и коляното
са предизвикали за кратко време болка и страдание, доколкото и според посоченото в
приложената в ДП № 58/2021 г. СМЕ за установяване на вида и характера на причинените
травматични увреждания на лицето, е посочено че установените охлузвания, към 11 –тя ден
от получаването им са в процес на епителизация, което отговаря на периода за тяхното
възстановяване. Това напълно отговаря и на посоченото в Енциклопедичен справочник по
съдебна медицина, С. Сиела, 2004, с автори проф. Ст.Раданов и доц.д-р П. Лисаев, където на
стр. 278 е посочено, че охлузването протича в следната последователност „когато О. е
прясно, то е със сивкав розово - червеникав цвят, леко под нивото на околната кожа;
дефектът се изпълва с кръв и ексудат, така че се образува коричка с бледокафеникав до
кафеникаво – червеникав цвят, това става в първите 8-12 до 24часа. Под коричката кожата се
епителизира и тя започва да се отслоява към 4-ти-5-ти ден на травмата. Между 7-мия -15-тия
ден коричката отпада постепенно от периферията към центъра и се открива гладка сиво-
розова повърхност на нивото на околната кожа. Тази област може в срок от още няколко
седмици да бъде депигментирана в сравнение с околностите, особено по отритите части на
тялото“. Така посоченото в научната литература напълно кореспондира и с посоченото от
вещото лице по ДП № 58/2021 г.
Съдът не приема посоченото от свидетелите В. и С., че пострадалата била удряна по лицето
и била посинена. Както от св.показания на св. М., така и от медицинския преглед на 02.02.,
не се установява два дни или 10 дни след инцидента, пострадалата да е имала синини по
лицето, установяващи следи от нанесени удари. Напротив няма и намек за такива.
Предвид на гореизложеното, съдът приема, че на пострадалата И.С. е причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание. Това отговаря и на критериите по т. 16 от Постановление № 3/1979 г. на ВС.
Предвид на горното, съдът намери за доказано по делото, че подсъдимият Д. е причинил на
пострадалата И.С. лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК, описаните охлузвания на
лявото коляно и ляв лакът, които са довели до причиняване на болка и страдание.
От субективна страна е налице пряк умисъл, т.к подсъдимия е съзнавал
противообществения характер на деянието си и е искал настъпването на предвидените от
закона последици. Основание за този извод съдът намира в поведението на подсъдимия по
време на деянието и преди него. Подсъдимият Д. още в къщата на св. И. Д. се е заканвал, че
ще се разправя с И.С., с което е изразил намерение и за силова разправа, а когато е видял
нейната кола спряна в центъра на селото до св. И. М., слязъл от своята кола, отишъл до
колата на пострадалата, отворил вратата й и я издърпал със сила навън, където И. била
съборена от него на земята и получила описаните наранявания.
Всичко това доказва наличието на пряк умисъл, което прави престъплението по чл. 130, ал.2
от НК, съставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът оправда подсъдимия за извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК,
представляващо лека телесна повреда, временно разстройство на здравето неопасно за
живота, поради недоказаност на това обвинение.

Мотивите за деянието са основани на съществуващите между подсъдимия и пострадалата
сложни лични отношения, вкл. и с интимен характер, за което свидетелства и св. М., че
докато нейната дъщеря била бременна, и живеела с подсъдимия Д. в Гърция, при тях
4
живеела и пострадалата И., която по данни на свидетелката дори била бременна от Д., но
прекъснала бременността си. Това силно влошило семейните отношения на Д. с дъщерята на
свидетелката и довело до развод. По данни на свидетелката от тогава датират и враждебните
отношения между страните по делото. Конкретната причина за упражненото спрямо
пострадалата физическо насилие е упражненото от нея и племенниците и Г. и Г. предишната
вечер насилие над брата на подсъдимия Й., за което е и постановеното по НЧХД № */2021 г.
на НПРС.
Съдът намира, че причини за извършване на престъплението от страна на двамата
подсъдими са незачитането на действащия правов ред за защита правата на гражданите,
желанието за лична саморазправа и желание за отмъщение.
Съдът при определяне на наказанието се съобрази с нормата на чл. 130, ал.2 от НК,
предвиждаща наказание лишаване от свобода за срок от до 6 месеца или пробация или глоба
от сто до 300лв. Съдът констатира, че подсъдимия е с чисто съдебно минало и не са му
налагани административни наказания по чл. 78а от НК, поради което в случая е приложима
разпоредбата на чл. 78А от НК, предвиждаща налагане на административно наказание.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид чистото съдебно минало на всеки от
двамата подсъдими и намери, че следва да им се наложи наказание глоба в минимален
размер от по 1000лв. Съдът намери, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а, ал.5 от НК, съгласно която би могло размерът на глобата по чл. 78а от НК да не
надвишава размера на глобата, предвидена за самото престъпление, т.к изискването на тази
разпоредба е за това престъпление законът да предвижда наказание само глоба или глоба и
друго по-леко наказание. В настоящия случай това не е налице, т.к в чл. 130, ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева. От така изброените наказания, глобата е най – лекото наказание, съгласно
системата на наказанията по чл. 37 от НК, измежду изброените в чл. 130, ал.2 от НК
наказания. Следователно в този случай при определяне на наказанието важи размера на
предвидената по чл. 78а, ал.1 от НК санкция. Съдът намери, че налагането на наказанието в
минимален размер е достатъчно за да се постигнат целите на наказателната превенция и за
бъдеще подсъдимият да се въздържа от подобни действия.

Относно предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на
8000лв., представляващи претърпени от пострадалата болка и страдание, съдът намери, че
следва да бъде уважен само за сумата от 800лв. Съдът намери, че тази сума отговаря на
причинените болка и страдание, доколкото видно от събраните по делото доказателства,
пострадалата се е оплаквала от болки по тялото, но очевидно е че те не са били силни и не са
продължили дълго, а в рамките на деня на инцидента и следващия. Това се установява от
показанията на свидетелите конкретно на И. Д.а, която и дала „лекарство да се успокои“ и
вода, два дни след инцидента пострадалата не се е оплаквала от болки и дори нямала вид на
страдащ от болки и болезнени усещания човек, когато се срещнала със св. М. в сградата на
община К., такива болки не е имала и при посещението на 02.02.2021 г. при съдебния лекар.
Всичко това показва, че причинените наранявания са причинили вреди от неимуществен
характер – болка и страдание от по – ниска степен, поради което съдът намери, че същите
следва да бъдат обезщетени със сумата от 800лв. В останалата част гражданският иск беше
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимия беше осъден да заплати и направените от пострадалата имуществени вреди в
резултат на инцидента, към които съдът намери за доказани тези относно заплатените такси
за прегледи при освидетелстването й от съдебен лекар в размер на 71,22лв., ведно със
законната лихва от 22.01.2021г. Съдът не е присъдил направените разноски за съдебно
психиатричната експертиза, в размер на 40лв.
5
По делото, съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Д.Е.Д.. да заплати на
И.В.С.. сумата от 412 лв., представляваща направените по делото разноски, включващи
12лв. за ДТ и 400лв. за адвокатско възнаграждение. Поради направеното от защитника на
подсъдимия възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът присъди минималното по чл. 13, ал.1, т.1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС от 400лв.и отхвърли искането за разноски за разликата до 612 лв.
Подсъдимият беше осъден да заплати и дължимата ДТ на РС Нови пазар сумата от 50 лв.
върху уважената част от гражданския иск, както и 5лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът констатира, че относно дължимите по делото разноски в полза на държавата за
държавни такси е пропуснал да осъди подсъдимия за допълнителна държавна такса по
предявения иск за имуществените вреди, за който и на основание чл. 72, ал.1 от ГПК се
дължи държавна такса на самостоятелно основание в размер по чл. 1 от ТДТССГПК, поради
което следва с отделно определение да постанови събирането й.
В този смисъл съдът постанови своите мотиви.
Мотивите са изготвени на 01.04.2022г.


Районен съдия: ........................................
Галина Николова
6
Съобщи за изтекли лични данни