№ 2947
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110163312 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“
ЕАД Р. М. Н., както следва:
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 3109.41 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.7, находящ се в гр.София, ул.
„Панайот Волов“ № 6, ет.4, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 70.22
лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 14.04.2021г., до окончателното
плащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
343.03 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. –
05.04.2021г., както и на сумата 12.25 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. – 05.04.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 20875/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за
1
привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва качеството потребител на топлинна енергия и реалното количество
доставена топлинна енергия. Навежда евентуално възражение за погасяване на вземанията
по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
Извън предоставяния срок процесуалният представител на ответника депозира писмена
защита по делото. В нея се навеждат доводи за неоснователност на предявените искове с
оглед неизправилното отчитане на ел.енергията и погасяване на част от вземанията по
давност.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от м.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Срвисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
15.10.2001г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 29.07.2015 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Срвисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-
помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за
дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на недвижим имот от
12.12.2001г. жилището е било придобито от Р. М. Н.. По делото не са представени други
доказателства, сочещи обратното. По тази причина и именно, в качеството си на собственик,
ответника се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“
ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона
за енергетиката/.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и правилното отчитане, респ. за размера на търсените вземания,
предвид възражението за изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. С оглед спорния
въпрос за техническата изправност на измервателния уред в топлоснабдения имот и начина
на определяне /начисляване/ количеството разходвана топлоенергия, по делото са допуснати
допълнителни задачи към вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От
представеното заключение, се установява, че имота на ответника се намира в сграда, която е
топлофицирана, а топлинната енергия достига до всички пет отоплителни тела в процесния
апартамент. Установява се още, че фирмата за дялово разпределение е извършила монтаж на
топлинни разпределители с визуален отчет на данни през м. 11.2005 г в съответствие с
изискванията /при наличието на минимални отклонения, които не оказват влияние върху
отчитането/, на които уреди обаче е изтекъл гаранционния срок през отоплителния сезон
10.2016 г. – 04.2017 г. Била е предприета смяна на уредите от фирмата за дялово
разпределение, но ответникът не е оказал съдействие за това. Разпределителите в имота са
работили до 04.2020 г. /края на процесния период/, като, към момента на огледа, още не са
били подменени. Заключението дава възможност да се установи, че количеството топлинна
енергия е определено при спазване правилата на Наредба № 16-334 от 04.2007г. за
3
топлоснабдяване, изменена м.06.2014 г. и Наредба за топлоснабдяване от м.03.2020 г при
неизправност на топлинните разпределители в имота на ответника, а така също в
съответствие с нормативните изисквания е извършвана услугата за дялово разпределение
/чл. 61 от първата наредба/. Вещото лице е посочило, че изчисляването на топлинна енергия,
която е реално потребена, означава да се въведат данни от неизправни уреди, за които не е
ясно кога отчитат и кога не. Изслушваното заключение съдът приема за обективно и
компетентно дадено, от лице с нужната компетентност и след проверка на всички
необходими документи и оглед на топлоснабдения имот на място. При тези данни,
направеното от ответника възражение за неправилно изчисляване на топлинната енергия не
се споделя. Въпреки данните, че потреблението е изчислено в максимален размер, това е
закономерна последица от обстоятелството, че ответникът не изпълнил нормативното си
задължение, установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като не е монтирал средства за дялово
разпределение в имота си. С оглед на това е направил избор да понесе последствията,
изразяващи се в изчисляване на стойността на потребената енергия съгласно Наредба № 16-
334/04.2007 г. за топлоснабдяването.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с
исковата молба, т.е. 3109.41 лева – главница за потребена топлоенергия, 343.03 лева –
мораторна лихва върху нея, 70.22 лева – главница за осъществено дялово разпределение и
12.25 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е неоснователно. Видно е,
че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 14.04.2021г. Вземанията, възникнали към 01.05.2018г. не се явяват погасени
по давност, тъй като е следвало да бъдат заплатени съгласно ОУ на ищеца в 45-дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят. Същевременно, вземания изискуеми преди
14.04.2018 г., не се претендират.
При съобразяване на горните изводи относно размер на непогасените суми, възлиза в
размера на търсените с исковата молба, поради което и предявеният иск се явява изцяло
основателен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 827.18 лева, от които 120.70 лева по
ч.гр.д.№ 20875/2021г. на СРС, 55 състав, и 706.48 лева – разноски в настоящото
4
производство: 106.48 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.
„Панайот Волов“ № 6, ет. 4, ап. 7, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 20875/2021г. на СРС, 55 състав, а
именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 3109.41 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.7, находящ се в гр.София, ул.
„Панайот Волов“ № 6, ет.4, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както сумата 70.22
лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 14.04.2021г., до
окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 343.03 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. – 05.04.2021г., както и сумата 12.25 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. –
05.04.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. М. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул. „Панайот Волов“ № 6, ет. 4, ап. 7, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 827.18 лева – разноски по делото, от които 120.70 лева по ч.гр.д.№ 20875/2021г. на
СРС, 55 състав, и 706.48 лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5