РЕШЕНИЕ
№1056/31.5.2019г.
Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На тринадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5611 по описа на съда за
2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „Е.С.“ ООД, представлявано от М.В.П. против Наказателно постановление № 03-007758 / 31.05.2017г. на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Е.С.“ ООД е наложено административно наказание „
Имуществена санкция"
в размер на 2 500 лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление
като се твърди, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, че не
е налице обективната и субективната страна на нарушението, а самото му
установяване не е подкрепено с доказателства.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. З.
отново пледира за отмяна на
постановлението като изразява становище, че от една страна даденото предписание
е било неясно и хипотетично , а от друга че в хода на производството е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като актът не е
бил връчен по реда на ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се
явява упълномощен представител,
оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 21.12.2016г.служители на Дирекция ИТ – Варна , една от които св. С.М.,
, извършили проверка в офис на „Е.С.“ ООД, чийто предмет на дейност бил „ консултантска дейност
по информационни технологии“.При нея били установени нарушения на трудовото
законодателство и с Протокол № ПР 1700034/09.01.2017г. били дадени задължителни предписания, едно от които под №
8 било
работодателят да издава заповед за прекратяване на трудово
правоотношение по взаимно съгласие, след изразено в писмени вид положително
становище от страната, към която е отправено предложението, съгласно чл.325 т.1
от КТ. Бил даден и срок за изпълнение на
предписанието- 10.01.2017г.Протоколът бил изпратен на адреса на дружеството ,
като пратката била върната в цялост с отбелязване, че не е била потърсена.След
това, на основание чл.61 ал.3 от АПК,
Съобщение № 01 /31.01.2017г. за протокола било публикувано на таблото за
съобщения в Д“ИТ“-Варна.
На
08.03.2017г. св.М. извършила нова проверка
„Е.С.“ ООД. Били изискани необходимите за проверката документи, свързани
с изпълнение на дадените на дружеството предписания, като на служител на
дружеството била връчена призовка за явяване в Д „ИТ“-Варна на 15.03.2017г. На
посочената дата обаче не се явил представител на работодателя и на контролните
органи не били представени никакви документи.
Поради това св.М. приела, че от страна на дружеството не са изпълнени дадените
предписания.На 11.04.2017г. по телефона тя уведомила управителя на дружеството,
че следва да се яви на 13.04.2017г. в
Д“ИТ“ за съставяне на акт.На посочената дата отново не се явил представител на
дружеството.За това на 18.04.2017г.,
при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН св. М. съставила против „ Е.С.“ ООД акт за
установяване на нарушение за това, че
не е представило документи, доказващи изпълнението на предписание № 8 от Протокол № ПР
1700034/09.01.2017г., с което е вменено задължение работодателя да издава
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие след
изразено в писмени вид положително становище от страната, към която е отправено
предложението , съгласно чл.325 т.1 от КТ.Било прието че нарушението е извършено
на 11.01.2017г. в гр.Варна и квалифицирано като такова по чл.415 ал.1 от КТ.
След съставяне на акта той бил изпратен на адреса на дружеството, като пратката
била върната в цялост като непотърсена.Поради това, отново по реда на чл.416
ал.3 и ал.4 от АПК, Съобщение №
07/17.05.2017г. за съставянето на акта било поставено на таблото за обявяване в
Д“ИТ“-Варна и в публикувано в интернет-страницата на „ГИТ“-София.Било прието,
че по този начин актът е връчен.
На 31.05.2017г. било издадено и наказателното
постановление, с което наказващият орган приел, че работодателя не е изпълнил
даденото му под № 8 предписание и отново квалифицирал нарушението като такова
по чл.415 ал.1 от КТ. За него, на
същото законово основание на „ Е.С.”
ООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2 500лв.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана С.М. –актосъставител.От
показанията й се установи, че нарушението е установено при извършване на
последваща проверка в обект на дружеството в гр.Варна, при която не били представени писмени
доказателства, свързани с изпълнение на даденото предписание. Свидетелката
посочи, че не е проверявала дали към
него момент дружеството е прекратявало трудови договори, но заяви, че ако не е
имало такива случаи, то е следвало да се представят обяснения в тази насока.Св.М.
поясни още, че управителя на дружеството е присъствал при съставяне на първия
протокол от проверката, но е напуснал без да го получи.Тя заяви още, че не е
предприемала други действия по връчване на протоколите и акта освен тези,
визирани в КТ и АПК.
Съдът
приобщи към доказателствата по делото представените писмени
доказателства-протокол от проверка от 09.01.2017г., съобщения и др., които
кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства и тези по административно-наказателната преписка ,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна.Съдът намира, че тя е депозирана
и в предвидения в закона срок, с оглед служебно изисканите и представени
доказателства за датата, на която нарушителя е узнал за издаденото наказателно
постановление.
Наказателното постановление
№ 03-007758/ 31.05.2017г. е издадено от компетентен орган- от Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – София и в
шестмесечния преклузивен срок. Посочени са
нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
на 21.12.2016г. на „Е.С.“ ООД е била извършена проверка и с Протокол от
09.01.2017г. от страна на контролните органи са били дадени задължителни
предписания със съответен срок за изпълнение.С предписание № 8 работодателят е
бил задължен да издава заповед за прекратяване на трудово правоотношение по
взаимно съгласие след изразено в писмен вид положително становище от страната,
към която е отправено предложението , съгласно чл.325 т.1 от КТ.Т.е. за да бъде
изпълнено то следва да е налице хипотеза, при която работник, с когото
дружеството е в трудово-правни отношения,
респективно работодателя, да желае да прекрати трудовия договор по взаимно съгласие и работодателя,
преди да издаде съответната заповед, да изиска от работника писмено положително
становище.Протоколът обаче, с който това предписание е било дадено, не е било
връчено на задължения субект.Срокът за изпълнение на предписанието е бил
10.01.2017г., а протоколът е бил приет за връчен по реда на чл.416 ал.3 и ал.4
от КТ на 31.01.2017г.В този смисъл не може да се твърди, че предписанието не е
изпълнено в указания срок- до 10.01.2017г., , доколкото това задължение не е
било известно на работодателя към него момент.Съдът не може да сподели
позицията на св.М., че управителя на дружеството е бил наясно с предписанията и
всеки срок е бил обсъждан с него, но преди да получи протокола, е напуснал
сградата на Д“ИТ“-Варна, най-малкото защото това не е било документирано по
никакъв начин.От друга страна адресат на предписанията не е управителя на
дружеството, а работодателя.На следващо място преди съставяне на акта св.М. не
е събрала каквито и да било доказателства за това, че от обективна страна към
11.01.2017г. е било налице извършено прекратяване на трудовото правоотношение с
работник , при което работодателя да е бил длъжен, но да не е изискал
положително писмено становище от него, за да се приеме, че даденото предписание
не е било изпълнено.Поради това съдът намира, че в хода на производството, не
са събрани доказателства за това, че нарушението описано в акта и
постановлението, е допуснато.
На
следващо място съдът намира, че в хода на производството е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като е била
нарушена процедурата по връчване на акта, с което пък безспорно е било
ограничено правото на защита на нарушителя.Актът е връчен по реда на чл.416
ал.3 от КТ.Тази разпоредба предвижда, че актът за установяване
на административно нарушение се връчва
на нарушителя лично срещу подпис,
а при невъзможност да му се
връчи се изпраща по пощата
с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не
бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес
или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне
на съобщение за съставянето на акта, подлежащ
на връчване, на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния
орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на акта по
чл.416 ал.3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу
подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или
по месторабота- връчването да се извършва чрез поставяне
на съобщение за съставянето на акта, подлежащ
на връчване, на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния
орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ
е възможно само при кумулативно наличие и на двете
предпоставки- невъзможност за лично връчване
на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на
управление. В случая по преписката е приложена една обратна разписка, в която
е посочено, че пратката не е била потърсена. Няма
доказателства, че управителя на дружеството е бил търсен по друг начин за
връчване на акта, например по телефона,
както е бил уведомен за неговото съставяне. В този смисъл съдът намира, че не са
били налице предпоставките за връчване на акта
чрез поставяне на съобщение
за неговото съставянето на таблото за обявления, тъй
като не са били изчерпени възможностите за
лично връчване на представляващия дружеството, визирани в чл.43 ал.4 от ЗАНН. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване
и връчване на акта представлява
гаранция за лицата, срещу които
е повдигнато административно
обвинение, че ще им бъде
осигурена възможността да упражнят в пълен
обем правото си на защита.
Като са били предприти действия по връчване
на акта при
липса на предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ, е било
опорочено цялото административно-наказателно производство. Редът за връчване на актове за
установяване на административни нарушения, които се развиват
по реда на
ЗАНН е предвиден именно в този закон. При
тях
е приложимо тълкуването
, дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл.
269, ал. 3,
т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от
чл. 84 от
ЗАНН. Според него
"щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване
точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните мероприятия
не следва да се ограничават
в определен часови интервал и до един
и същи адрес, след като лицето
не бива откривано
там. В издирването
следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение
към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е следвало да бъде
изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43
ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо
не са били
предприети действия за връчване на
акта по реда на чл.
43 ал.4 от ЗАНН, то не са били
налице и правни и фактически основания да се пристъпи
към издаване на наказателно постановление, а е следвало да се обсъди
възможността за спиране на административно-наказателното производство по реда на
чл. 43 ал.6 от ЗАНН.Наказващият орган обаче е издал постановлението вместо да върне преписката на актосъставителя.
При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните
превила, довело до съществено накърняване
на правото на защита на
санкционираното дружество, като същото е било
лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението,
което му се повдига и да
организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният
субект участва в производството е в неговата съдебна фаза, което е недопустимо.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-007758 / 31.05.2017г. на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Е.С.“ ООД е наложено административно наказание „
Имуществена санкция"
в размер на 2 500 лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: