№ 322
гр. Монтана, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630102788 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основА.е чл.34 от Закона за собствеността.
Производството е по реда на чл.341 и сл ГПК, във фазата по допускане
на съдебната делба.
Ищцата, М. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: ....., е предявила иска за
делба срещу: В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ..... А. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ....., Л. В. М., ЕГН **********, с адрес: ....., А. Д. А.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., Р. Л. А., ЕГН **********, с адрес....., Ч. Л.
А., ЕГН **********, с адрес....., В. П. ..... – П., ЕГН **********, с адрес: ......
В исковата си молба твърди, че по силата на НА за дарение на
недвижими имот № 317/21.10.1996г., том ІІ, вх. рег. № 379, дело № 534 от
21.10.1996г. е собственик на 1/3 /идеална част/ от дворно място
планоснимачен № 1217 по плана на ....., цялото от около 380 кв.м, при съседи:
от две стрА. улици, ..... и ....., който имот понастоящем е идентичен с
Поземлен имот с идентификатор: 12961.424.163 по КК и КР на ....., одобрени
със Заповед № РД-18-74 от 24.08.2008 г. на ИК на АГКК, с адрес на
поземления имот: ....., с площ 385 кв.м, с трайно предназначение на
територията: урбА.зирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до10м/, както и че е собственик на ¼ идеална част от находящата се в същия
поземлен имот къща с реално ползване на ъгловата с югоизточно изложение
на втория етаж стая и друга стая от първия етаж, точно под тази стая на втория
етаж, която къща съставлява жилищна еднофамилна къща на два етажа със
застроена площ от 114 кв.м, понастоящем заснета като Сграда с
идентификатор 12961.424.163.1 по КК и КР на ....., с брой етажи: 2, с
предназначение Жилищна сграда – еднофамилна.
1
Дарител е баба и- ..... А. ....., б.ж. на град София, починала на
08.01.2021 г. Тя се е легитимирала като собственик на 1/3 идеална част от
поземления имот и 1/3 идеална част от построената двуетажна жилищна
сграда. Получила е това по наследство от своя баща ....., починал на 13.04.1972
г. Същият е имал три деца: ..... А. ....., ..... и ......
Остатъкът от притежавА.те от баба и по закон по наследство от баща й
..... 1/3 ид. ч. /една трета идеална част/ от построената в същия имот двуетажна
масивна жилищна сграда - еднофамилна, след като същата и е дарила 1/4 ид.
ч. /една четвърт идеални части/ от същата къща, се притежават от майка и В.
П. ..... П. – като единствен законен наследник на баба и ..... ...... Понастоящем
..... П. ..... - П., притежава 2 /24 ид. ч. /две двадесет и четвърти идеални части/
от двуетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, а тя се легитимира
като собственик на 6/24 ид. ч. /шест двадесет и четвърти идеални части/ от
тази къща иди общо делът на нея и майка и ..... се равнява на 8 /24 ид. ч. или
на 1/3 ид. ч. от Сграда с идентификатор 12961.424.163.1 по КК и КР на .....
Тези права са преминали в полза на В. ....., тъй като баба и ..... ....., която е
нейна майка не ги е прехвърлила на нея, а те са останали в патримониума на
праводателката и ..... ..... и след смъртта й са наследени от единствения й
наследник - майка и В. ......
Твърди, че останалите съделители се легимират като
съсобственици, както следва:
В. Б. М. е притежавал 1/3 ид.ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от къщата
по наследство от ..... /която ги е придобила по наследство от общия
наследодател ...../. С Нотариален акт 64, том III, рег. № 3390, нот.д. №
415/2022 г. на нотариус ......, В. М. продал на ответницата А. М. /която по това
време е в брак със съделителя Л. М./ 1/3 ид.ч. от дворното място и 1/4
ид.ч. от къщата, като твърди, че В. М. продължава да е съсобственик на 2/24
ид.ч. от къщата, тъй като същите не са били предмет на покупко-продажбата.
А. М. притежава още по 1/6 ид.ч. от поземления имот и 1/6 ид.ч. от
къщата по дарение от своите родители ..... и ....., обективирано в Нотариален
акт № 166, том 4, рег. № 5790, нот.д. 675/2018 г., които пък са били
придобили правата си с Нотариален акт за недвижим имот срещу издръжка
и гледане № 292, том 1, рег. № 378, дело 532/02.09.1993 г. Така А. М.
еднолично е съсобственик на по 4/24 ид.ч. от поземления имот и сградата и
в режим на СИО със Л. М. на 8/24 ид.ч. от поземления имот и 6/24 ид.ч. от
сградата.
А. Д. А. е придобила по силата на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу издръжка и гледане № 292, том 1, рег. № 378, дело 532
от 02.09.1993 г. по време на брака си с ..... А. в режим на СИО при равни
права за всеки от двамата по 1/12 ид.ч. от поземления имот и сградата,
като твърди, че към момента същата притежава по 2/24 ид.ч.
Ч. А. и Р. А. са придобили по наследство от ..... А. притежавА.те от
него права по силата на описА.я по-горе нотариален акт при равни права, а
именно по 1/24 ид.ч. от поземления имот и сградата. В тази връзка сочи,
че А. Д. А. не е наследила права от ..... А., тъй като същите са се били
2
развели.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба
поземления имот и построената в него сграда, при следните права:
ЗА КЪЩАТА:
6/24 ид.ч. - за ищцата М. Л. Д.,
2/24 ид. ч. за В. П. .....
2/24 ид. ч. за В. Б. М.
4/24 ид. ч. за А. М. М. и 6/24 ид. ч. в
режим СИО със съпруга й Л. М.,
2/24 ид. ч. за А. Д. А.
1/24 ид. ч. за Ч. Л. А.
1/24 ид. ч. за Р. Л. А.
ЗА ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ:
8/24 ид.ч. - за ищцата М. Л. Д.,
4/24 ид. ч. за А. М. М. и 8/24 ид. ч. в
режим СИО със съпруга й Л. М.,
2/24 ид. ч. за А. Д. А.
1/24 ид. ч. за Ч. Л. А.
1/24 ид. ч. за Р. Л. А.
Ответницата В. П. Д. не възразява да бъде допусната делба на
процесните имоти.
Ответниците, А. Д. А., Ч. Л. А. и Р. Л. А. са подали общ отговор,
като не възразяват да бъде допусната делба на процесните имоти,
съобразно посочените от ищцата в исковата молба права.
Ответниците А. М. М. и Л. В. М. са подали общ отговор, като не
възразяват да бъде допусната делба на процесните имоти. По отношение
не процесната сграда оспорват кръга на съделителите и правата в
съсобствеността, при които следва да бъде допусната делбата. Възразяват
в делбата на сградата да участват В. Б. М. и В. П. Д., отричайки
съсобствеността им. Не спорят по отношение на поземления имот.
Твърдят, че на ..... г. е сключен предварителен договор за
доброволна делба на поземления имот и построената в него сграда, с който
наследниците на ..... /....., ..... и ..... А. ...../ са си разпределили ползването на
къщата, която се ползва съобразно описаното в него.
На 02.09.1993 г. ..... продава притежавА.те от него права – 1/3 ид.ч. от
поземления имот и ½ ид.ч. от къщата на сина си ..... А. и на дъщеря си ......
..... А. ..... се е снабдила с констативен нотариален акт № ..../22.10.1993 г.,
с който е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от поземления имот и ¼ ид.ч. от
къщата, като впоследствие притежавА.те от нея права е дарила на ищцата М.
Л. Д. с Нотариален акт № ...., том I, дело 709/1993 г.
На 11.12.2018 г. ..... заедно със съпруга си ..... са дарили на
3
съделителката А. ..... притежавА.те от тях права – 1/6 ид.ч. от поземления
имот и ¼ ид.ч. от къщата.
На 07.07.2022 г. В. Б. М. /единствен наследник на ...../ е продал на А. М.
М. /която е била в брак с Л. М./ всички притежавА. от него права – 1/3 идеална
част от имота и ¼ идеална част от сградата, за което е съставен Нотариален
акт 64, том III, рег. № 3390, нот.д. № 415/2022 г. на нотариус .......
При условията на евентуалност правят възражение за придобивна
давност на притежавА.те от тях права в съсобствеността чрез непрекъснато
владение в периода от ..... г. до настоящия момент, като са
присъединили владението на своите праводатели.
Ответникът В. Б. М. оспорва иска и оспорва, че притежава права в
съсобствеността. Твърди, че имотите да поделени с Договор за
доброволна делба на недвижим имот № 1311/..... г. и въз основа на този
договор са издадени следните нотариални актове:
– на А. М. М. Нотариален акт № 30 том 6, рег. № 1600, дело 765 от
11.12.2018г.,
- на М. Л. Д. с Нотариален акт № 317/21.10.1996 г. том II, вх. рег. № 379, дело
№ 534 от 21.10.1996 г. и
- на ..... А., Нотариален акт № 292 том I, рег. 378 дело 532 от 02.09.1993 г.
Сочи, че на 07.07.22 г. е продал на съсобственика А. М. М. всички
притежавА. от него права – 1/3 идеална част от имота и ¼ идеална част от
сградата, за което е съставен Нотариален акт 64, том III, рег. № 3390, нот.д. №
415/2022 г. на нотариус .......
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на стрА.те, доказателствата по
делото и на основА.е чл.235 ГПК приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото и само по отношение на това
липсва противоречие между стрА.те, че процесният имот е придобит на
24.10.1936 г. от ....., съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 162, т.1, рег. 832, дело 210 на Берковския околийски съд.
Нотариалният акт е представен като титул за собственост на
праводателя ....., известен на стрА.те по делото.
Съгласно Удостоверение за наследници на ....., починал на 13.04.1972
г., изх.№ ГРАО-941 от 22.08.2023 г. на ..... се установява, че към датата на
своята смърт е оставил за свои наследници по закон, преживяла съпруга .....,
починала на 26.08.1987 г. и три живи деца: син, ..... /починал на 27.01.2000 г./,
и две дъщери, ..... /починала на 21.12.1993 г./ и ..... А. ....., /починала на
7.01.2021 г./.
Съгласно представената молба от 25.01.1993 г. на една от
наследниците на ....., ..... А. ....., се установява, че с Решение № 1235 от
28.05.1992 г.е възстановена собствеността на наследниците на ..... – отчужден
имот пл.№ 1238 по плана на ..... от 1958 година по отчуждителна преписка
съгласно Заповед № 533 от 25.10.1966 г.. Т.е. установено е безспорно, че с
4
решение № 1235 от 28.05.1992 г. собствеността върху терен с площ от 380 кв.м
и двуетажна сграда в него е била възстановена.
От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че наследодателят ....., починал на 13.04.1972 г., когато е
възстановена собствеността върху отчуждения имот в ..... през 1992 година е
имал само трима наследници по закон – един син и две дъщери.
По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследодател
получават по равни части. Това означава, че след смъртта на наследодателя
всичките му 3 деца са получили по 1/3 ид. част от наследството. Делбата
следва да се извърши по правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗН между децата на
наследодателя.
В конкретния случай съсобствениците на недвижимите имоти не са
могли да постигнат съгласие за доброволна делба на същите, поради което е
налице правен интерес от сезирането на съда с предявения иск за допускане и
извършване на съдебна делба. Съобразно разпоредбата на чл. 69 от ЗС всеки
от тях може да поиска делба на общата вещ, като правото на иск не се
погасява по давност, предвид разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗС. Разпоредбата
на чл. 34 ЗС установява, че всеки съсобственик може да иска делба на общата
вещ, т.е. да иска да реализира по съдебен ред субективното потестативно
право да се ликвидира съсобствеността по отношение на конкретен обект на
правото на собственост и превръщането му в индивидуална собственост,
съгласно уредените от закона способи. Това искане може да бъде
удовлетворено, ако е налице делима според естеството и предназначението си
обща /съсобствена/ вещ и искът е заявен от лице, имащо качеството на
съсобственик срещу лицата, съпритежатели на правото на собственост.
Съгласно нормата на чл. 344, ал.1 от ГПК, съдът, сезиран с иск за
делба на съсобствен недвижим имот, е длъжен в първата фаза при решението
си по допускане на делбата, да установи, въз основа на безспорни
доказателства по делото, налице ли е съсобственост и на какво законово
основА.е е възникнала тя, кои са лицата съсобственици на имота, както и
какви са техните квоти в съсобствеността. Обусловеността на едно позитивно
съдебно решение за допускане на съдебна делба върху съсобствен недвижим
имот от така посочените въпроси налага извода, че съдът е длъжен да изследва
фактите, които са релевантни за изводите му в тази посока. Именно с тези
въпроси съдът следва де са зА.мае в първата фаза на делбеното производство
и да се произнесе с решението си по чл. 344, ал.1 от ГПК. Пределите на
произнасянето на съда се очертават от петитума на исковата молба, при
съобразяване с основните принципи и целта на делбеното производство, както
и с разпоредбите на закона. Основният въпрос за правилното решение на съда
по делото в настоящото делбено производство е въпроса върху кои недвижими
имоти следва да бъде допусната съдебната делба между стрА.те по делото, ако
се установи че същите действително са съсобственици на делбените имоти.
При тези си изводи съдът следва да се ръководи не само от основния принцип,
че съдебна делба на недвижими имоти се допуска във вида, в който те реално
съществуват на терена и съобразно действащия към този момент кадастрален
план. В тази връзка ищцата е поискала допускане на съдебна делба по
5
отношение на недвижими имоти, в които притежават права по силата на
наследствено правоприемство от своя праводател и по силата на
прехвърлителни и дарствени сделки, индивидуализирА. и съществуващи.
От друга страна, налице е спор между стрА.те относно дяловете,
които притежават в съсобствеността.
Съгласно Предварителен договор /доброволна делба на недвижим
имот/, на ..... година в ..... между ....., ..... А. ..... и ....., като наследници на .....,
б.ж. на ....., с Решение № 1235 от 28.05.1992 г. на кмета на ..... са получили
възстановената собственост на отчужден през 1966 година, представляващ
парцел пл.№ 1218/58 г. /установено е, че това е грешка и се касае за имот пл.№
1217/ по плана на ....., заедно с двуетажна жилищна сграда върху този имот,
който е около 380 кв.м, са се споразумели да поделят описаната жилищна
сграда. Тримата съделители остават в идеална съсобственост обособения
парцел, всеки с една трета идеална част.
Съществена част от договора представлява уговорката, която и
тримата са заявили, че нямат претенции за уравнение на дяловете, тъй като
според изложението и размерите на помещенията се получава
РАВНОСТОНОСТ НА ДЯЛОВЕТЕ. Този договор е подписан и заверен на
същата дата, това обуславя и единствено възможния извод, тримата
наследници на ....., б.ж. на ..... са наследили и разпределили имота при равни
права, тоест всяко от децата е получило в собственост 1/3 както от терена, така
и от сградата.
По делото не се ангажираха доказателства след сключения
предварителен договор да е направен окончателен такъв, по силата на който
придобитите по закон като наследствени права в размер на 1/3 идеална част да
са претърпели промяна, като ..... да е получил 1/2 идеална част, а сестрите му –
по ¼ идеална част в процесната сграда. По отношение на терена между
стрА.те няма спор.
Предварителният договор няма пряк прехвърлителен ефект – с неговото
сключване не се прекратява съсобствеността, нито се разместват имуществени
права. Предварителният договор е само едно обещА.е, поемане на задължение
- да се сключи в бъдеще друг, окончателен, договор, с който обещаното да се
превърне в реалност, т.е. да настъпи преминаване на имуществени права в
полза на една или друга от стрА.те.
Само една година след сключването на предварителния договор са
съставени поне два нотариални акта - Констативен нотариален акт № ...., т.1,
дело № 709/1993 г. на ......, съдия в Берковския РС, с който е признато на ..... А.
..... право на собственост върху процесната сграда в размер на 1/4 идеална
част. Съгласно Нотариален акт за продажба № 292, т.1, дело № 532/1993 г. на
същия берковски съдия, с който ..... е продал на сина си, ..... А. и на дъщеря си,
..... общо1/2 ид.ч. от процесната сграда.
В тази връзка съдът намира, че ..... кьм датата на нотариалния акт за
покупко-продажба от 1993 година не е притежавал 1/2, а е притежавал 1/3
ид.ч. и точно толкова е могъл да продава. От друга страна, ..... А. ..... не е
притежавала само ¼ от сградата, за каквато част е поискала съставяне на
6
констативния акт, а е притежавала 1/3 ид.ч. и след прехвърлянето на 1/4 ид. ч.
е продължила да притежава остатъка от 2/24 идеални части, които са
наследени по- късно след смъртта й от нейната дъщеря, В. ......
Съобразявайки съдържА.ето на предварителния договор от ..... г., в т.2
на договора стрА.те са се съгласили „да поделят“ жилищната сграда, като
всяка от тях трите да получи ,,в собственост“ конкретни стаи от сградата на
първия и на втория етаж.
Нито от писмените доказателства, нито от събрА.те гласни такива не
се установи двата етажа на жилищната сграда да представляват самостоятелно
жилище. Както към 1992 година, така и към момента, процесната сграда
представлява един самостоятелен обект - двуфамилна жилищна сграда –
видно от представените по делото скици от кадастралната карта. Преценката
на наследниците на праводателя, при сключения предварителен договор през
1992 година, с която съделител получава в дял обособено помещение от
сграда, което помещение не представлява самостоятелен обект, не можа да се
приеме, че е извършена делба на процесната сграда. СтрА.те са извършили
разпределение на ползването по чл.32 от ЗС, което разпределение не променя
по никакъв начин размера на получените по наследство права - 1/3 ид.ч. за
всяка от стрА.те, дори някоя от тях, например ....., да е получил повече стаи
или по-голяма площ за ползване. Ползването не е владение, по смисъла на ЗС,
а е държане, и осъществяването му не създава и не променя вещните права.
СтрА.те по договора не са получили за ползване части от сградата, които не
съответстват на притежавА.те от тях вещни права - 1/3 идеална част. При
условие, че изрично са заявили, че „нямат претенции за уравнение на
дяловете, тъй като според положението и размерите на помещенията се
получава РАВНОСТОЙНОСТ на дяловете. Полученото за ползване точно
съответства на размера на вещните права, притежавА. от всеки един от тях.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя.
Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и
субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е
оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху
една и съща вещ. При съсобствеността права на собственост върху една и
съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото
съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки
от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху
общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида
7
на правопораждащия факт (правна сделка, придобивна давност и др.), от който
произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е.
упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост
върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче
съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от
съдържА.ето на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или
държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само
изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че
който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ я държи като
собствена, то на още по-силно основА.е това се предполага и за идеалните
части от нея. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основА.ето,
на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.
Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то
някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без
да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като
въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било
като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го
ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата
идеална част на основА.е, изключващо владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. При
спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основА.ето, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основА.ето, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от Закона за собствеността, правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а
конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност
в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в
противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за
придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. Друг е
въпросът за способите за придобиване на владение. Те са различни от
способите за придобиване на вещни права. Тъй като владението е факт, а не
право, то и законът урежда фактически състави за придобиване на права, но не
8
и способи за придобиване или прекратяване на факти, но в случая това е
ирелевантно за спора.
Предвид разпоредбата на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 79, ал.2 от
ЗС право на собственост може да бъде придобито с непрекъснато владение на
имот за срок от 5 години, ако владението е добросъвестно. Съгласно чл. 70 от
ЗС владението е добросъвестно, когато владелецът владее вещта на правно
основА.е, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да съществува при възникване на правното
основА.е. Годно правно основА.е съгласно ППВС № 6/74 г. е този
транслативен акт, който по принцип е основА.е за прехвърляне на
собственост- например продажба, замяна, дарение, завет, както и
административни актове с вещноправни последици- отчуждителни заповеди,
заповеди за възстановяване по реституционните закони и др. или съдебно
решение по конститутивни искове - напр. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С осъществяване на условията по чл. 79, ал.1 ЗС владелецът придобива
в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от
закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежА.е на друг
правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от
новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от
значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които
владелецът счита имота за свой. Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква
упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е
непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца
за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия
владелецът придобива в собственост владеният обект.
От събрА.те в хода на производството гласни доказателства, в лицето на
..... Л. Д., ..... и ...../ показА.ята на първите два свидетеля се преценяват с оглед
обстоятелството за близката родствена връзка с ищцата/, са безпротиворечиви
и съдът им дава вяра, като кредитира показА.ята им. От тях се установява, че
непосредствено след 1992 година, ..... А. ..... се е настА.ла в реституирА.я
имот и заедно със съпруга си ..... са ползвали помещенията от етажите, както
са се били разбрали тримата наследници на ...... ..... ....., заедно със дъщеря си
В. и нейното семейство са били единствените, които са ползвали имота, като
са имали знА.ето, че има и други наследници, които са съсобственици и не са
се разпростирали в целия имот. Не без значение е обстоятелството, което се
изясни, че след възстановяване собствеността и връщането на имота
наследниците на общия наследодател са получили обезщетение, като ..... е
отстъпила и предоставила своя дял на ..... да си построи нова къща, което е и
направено. Владението на ..... и нейното семейство е продължило
необезпокоявано от останалите наследници, които не са проявявали каквито и
да било претенции през годините, до 2015 година, когато в имота са се
появили А. М. М. и Л. В. М., претендирайки право на собственост върху ½
идеална част от жилищната сграда и 1/2 идеална част от дворното място,
9
придобито по давност, покупко-продажба и дарение. Между тези
съсобственици и ищцата са водени преговори за прехвърляне на нейния дял,
като в кореспонденцията се установява, че са предлагали изкупуването на 1/3
идеална част от имота.
В случая, ответниците А. М. М. и Л. В. М. не се установи по безспорен
и категоричен начин да са придобили по давностно владение ½ идеална част
от имота, тъй като не е изтекъл предвидения за това срок – а именно: 10
годишен, непрекъснато, необезпокоявано и не смущавано, без да им е пречено
да упражняват владение върху половината от къщата, съобразено с
прехвърлянията, направени през 2018 г. и през 2022 година, до датата на
депозиране на исковата молба, направено пред ..... на 29.02.2024 г. Не се
установи двамата да са владяли частта, останало в наследство на В. ....., пряк
наследник на Милка ....., която въпреки извършената дарствена сделка в полза
на дъщеря и има наследствена част от този имот и в годините е установено
ползването и владеене то и в имота.
В тази връзка, съдът намира, че и останалите стрА. в производството
по делба, съобразно прехвърлените и дарени части през годините притежават
идеални части от този имот и делбата на същия следва да бъде допусната при
квотите, посочени в исковата молба. Участието на В. Б. М. произтича от
факта, че той е прехвърлил по-малка част от притежавА.те в действителност
права и разликата е в размер на 2/24 ид.ч. Неучастието му в делбата би довело
до нейната нищожност. Относно А. Д. А. участието в делбата и размера на
правата й произтича от възмездността на сключената от съпруга й, ..... А.
сделка /продажба/, с което е възникнала СИО, прекратена при равни права с
развод през 2008 година.
Съдът намира, че въпросът за декларирането или не на имота е
ирелевантен относно наличието на съсобственост, придобита от всеки един от
участващите в делбата съделители.
В конкретният случай се установи безспорно, че процесния имот е
съсобствен, установени са дяловете на всеки един от съделителите и иска за
делба се явява основателен.
Основателно е искането на процесуалния представител на ответника В.
П. ..... – П. за присъждане на разноски в производството, по повод отричане
наличието на съсобственост в имота от нейна страна от съделителите А. М. М.
и Л. В. М., съобразно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основА.е чл.344 ал.1 ГПК ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между:
М. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: ..... и В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: .....
А. М. М., ЕГН **********, с адрес: ....., Л. В. М., ЕГН **********, с адрес:
....., А. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., Р. Л. А., ЕГН **********, с
10
адрес....., Ч. Л. А., ЕГН **********, с адрес....., В. П. ..... – П., ЕГН
**********, с адрес: ....., по отношение на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: 12961.424.163 по КК и КР на ....., одобрени със Заповед № РД-
18-74 от 24.08.2008 г. на ИК на АГКК, с административен адрес на поземления
имот: ....., с площ 385 кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбА.зирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/, ведно с
ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА на два етажа със застроена площ от
114 кв.м, с идентификатор 12961.424.163.1 по КК и КР на ....., с брой етажи: 2,
с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна.
ПРИ ПРАВА:
ЗА КЪЩАТА:
6/24 ид.ч. - за М. Л. Д.,
2/24 ид. ч. за В. П. ..... - П.,
2/24 ид. ч. за В. Б. М.,
4/24 ид. ч. за А. М. М. и 6/24 ид. ч. в
режим СИО със съпруга й Л. М.,
2/24 ид. ч. за А. Д. А.
1/24 ид. ч. за Ч. Л. А.
1/24 ид. ч. за Р. Л. А.;
ЗА ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ:
8/24 ид.ч. - за М. Л. Д.,
4/24 ид. ч. за А. М. М. и 8/24 ид. ч. в
режим СИО със съпруга й Л. М.,
2/24 ид. ч. за А. Д. А.
1/24 ид. ч. за Ч. Л. А.
1/24 ид. ч. за Р. Л. А..
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес: ..... и Л. В. М., ЕГН
**********, с адрес: ....., ДА ЗАПЛАТЯТ на В. П. ..... – П., ЕГН **********, с
адрес: ....., сумата от ..... лв., за разноските направени в хода на
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
11