РЕШЕНИЕ
№ 1472
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330107623 по описа за 2022 година
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника
Р. С. Й. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 889,08 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 14.09.2018г. до 10.1.2022г за
обект, находящ се в ****** , както и сумата от 111,62 лева- мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.11.2018г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – *******г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****г. по ч. гр. дело № ******г., по описа на РС-
П., ** **. с-в.
В исковата молба се твърди, че за периода от 14.09.2018г. до 10.1.2022г г. ответникът
имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална
вода за притежаван от него обект, находящ се в ******, като за потребените количества вода
били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Предвид забава в
плащанията, абонатът дължи и мораторна лихва, в която връзка също били издадени
фактури. Ответникът бил собственик на недвижим имот в ********и фигурирал в базата
данни на оператора под аб. № ****, като отношенията между дружеството и клиентите му
се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът отговарял за изпълнение на
задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В
имота на потребителя количеството предоставени ВиК услуги било определено по чл. 25,
ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищцовото дружество, действащи за процесния
период. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било
образувано ч. гр. дело. Издадена била заповед за изпълнение за процесните суми, която била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед изложеното е предявен
1
иск за установяване на вземането по заповедта. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер, като акцентира , че
ответникът не е материалноправно легитимиран по исковете, тъй като от представените
документи ставало ясно, че потребител е друго лице, а и начисленията били за друг обект.
Възразява, че не става ясно как са начислени процесните суми. Сочи се, че не са спазени
изискванията за начисляване на суми при липсващо измервателно устройство в обекта.
Възразява се, че представените с исковата молба карнети не са подписани от потребителя.
Сочи се, че процесните искове са погасени по давност.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
За да бъдат уважени предявените искове, възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1. наличието на
действително правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови
нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се е задължил да достави
процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2)
установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в
твърдяното количество на потребителя.
Ищецът не ангажира доказателства за наличието на възникнали между него и
ответника облигационни отношения. За да е налице договор за доставка на битово-
комунални услуги за питейна вода и отвеждане на канална вода е необходимо да се
докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или
пък че между него и ищеца е сключен договор. В случая от представената по делото
справка по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че ответницата няма подадени данъчни
декларации за имот, находящ се в гр. П. Нещо повече- установи се, че
представените писмени доказателства се отнасят до друг обект и до различен
потребител. Други доказателства за наличието на облигационни отношения между
страните по делото не са ангажирани, поради което и предявените искове подлежат на
отхвърляне като недоказани.
Ответникът се представлява от особен представител и няма право на разноски.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против
Р. С. Й. , ЕГН **********, с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на
битово-комунални услуги за следните сими:сумата от 889,08 лева- главница,
представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода от 14.09.2018г. до 10.1.2022г за обект, находящ се в ******, както и сумата от
111,62 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 30.11.2018г. до 31.12.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – *****г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *******г. по ч.
2
гр. дело № ******* г., по описа на РС- П., **** с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3