М о т и в и към присъда № 260032 от 30 юни 2021
година,постановена по н.ч.х.дело № 375 по описа за 2020 година на Районен съд
Велинград:
С частна тъжба И.А.Т. ***,като
законен представител на малолетното си дете Д.И.Т. , е повдигнала и поддържа обвинение против И.П.С. - роден на *** ***, живущ ***, български гражданин , женен, работи в Напоителни системи – град Пазарджик, неосъждан , със средно образование,
с ЕГН **********, в това,
че на 04.10.2020 година , в около
11.30 часа в село Дорково е причинил на малолетния Д.И.Т. ***
- роден на *** година, лека телесна
повреда – разстройство на здравето ,извън
случаите на чл.128 и чл.129
от НК , а именно : физически болки и страдания ,без видими наранявания, както и психическа травма , изразяваща се в стрес ,лек
говорен дефект – заекване и страх - престъпление по чл. 131 , ал 1,т.4,предл.ІІ от НК, във връзка с чл.130 , ал.1 от НК,
С
тъжбата е предявен граждански иск за сумата 5000 лева / пет хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл. 131 ,
ал 1,т.4,предл.ІІ от НК,
във връзка с чл.130 , ал.1 от НК, ведно със законната лихва , считано от 04.10.2020 година и разноски по делото .
Подсъдимият не се признава за виновна по обвинението,като
твърди че не е причинил каквото и да било нараняване на детето,тъй като не е
имал физически контакт с тъжителя и не е допринесъл по никакъв начин за
нараняване на малолетния му син – на инкриминираната дата е видял детето да
драска по колата му,само го попитал какво прави там и то е побягнало с
колелото,след което е паднало от колелото,станало и отново е побягнало и през
цялото време „цикало“,като това е нормално,тъй като
детето е с тежки здравословни проблеми; прибрал е колелото и е съобщил за това
на майката на детето и тя е казала,че ще
съобщи на бащата и ще го накажат.
От
събраните по делото доказателства,обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Д.И.Т. е роден на *** год.
от майка М.М.А. и баща И.А.Т..***.Подсъдимият И.П.С.
***.За учебната 2020/2021 год. Д.Т. е ученик
със СОП в 3-ти клас на ОУ“Х. Ботев“ с.Дорково ,като от училището е
изпратена информация,от която е видно,че на детето се указва допълнителна
подкрепа за личностно развитие,тъй като е с диагноза лека умствена изостаналост
и други неуточнени нарушения на речта; дружелюбен е и приятелски настроен,не е
агресивен,разбира и изпълнява прости инструкции,прилага усвоени сръчности в
група,замисля се при изпълнение на сложни линейни инструкции,нарушена ориентация
за пространство и време,не може да прави реална самооценка на възможностите
си,родителите полагат необходимите грижи за детето,като са описани подробно
образователните му постижения и затруднения – български език и
литература,английски език,математика,компютърно моделиране,човек и
общество,човек и природа. Относно здравословното състояние на малолетния Д.Т.
се установи следното :
- в Медицински протокол на ЛКК
от 24.02.2021 година е отразено,че същото
е прегледано в дома му и е установено,че се касае за дете,което трудно
се съсредоточава,изостава в нервно психичното си развитие,изпитва затруднение в
усвояване на учебния материал и е поставена водеща диагноза – лека умствена
недостатъчност и разстройство в
развитието на училищните умения – неуточнено;
- в Амбулаторен лист от 13.10.2020 год. е посочен първичен
преглед на детето с придружаващо заболяване
– лека умствена изостаналост и анамнеза- заекване,трудно изговаря думите,след психотравма е с
неспокоен сън,напрегнат и предписано лечение с атаракс;
- в Платен преглед на
15.10.2020 год. е снета анамнеза от майката,че след побой на 04.10.2020 год.
детето е нарушило говора си,съня му е нарушен,започнал да се изпуска отново по
малка нужда през нощта,изпитва страх да посещава училище и обективно състояние
– психомоторно видимо спокоен,леко двигателно неспокоен,ориентиран
задоволително,речта е недобре моделирана,емоционално съответен и волево
неустойчив,мисловния процес протича при забавен темп,интелект – нисък вариант.
На 04.10.2020 година детето Д.И.
*** с колелото си,заедно с друго дете,името на което не е посочено.В този
момент майката на детето М.М.А.,заедно със сестра
си Д.М.А.,била в дома си – на посочения
по-горе адрес,пиели кафе и нямали видимост към
мястото,на което се намирал малолетния тъжител.Минавайки покрай
дома на подс. С.,пред който бил паркиран лекия му автомобил,детето го надраскал . В този момент С. излизал от дома
си,видял какво се случва с колата му ,ядосал се и подгонил детето,което побягнало
с колелото и викало от уплаха /„пискало“
според свид. Д. или „цикало“,според
подсъдимия/.Настигайки детето,което все още било на колелото, подс. С. му ударил
един шамар по врата и го ритнал в
областта на кръста,като детето скочило от колелото , продължило да писка и бяга
– вече без колелото ,като дори се изпуснало – напикало се . През цялото време подс. С. викал на детето,псувал го и му се
заканвал,като в един момент взел
колелото на детето ,прибрал го в дома си,викайки след него родителите да дойдат да го вземат.Бягайки
по улицата малолетния Д.Т. викал,искал си колелото,като бил пресрещнат от свид.
Д.,която го завела до магазин,който се намира на улица „Къркария“,купила му вода,но детето било много
уплашено,магазинерката също се възмутила и казала,ако някой познава родителите
на детето да им се обади и да им съобщи за състоянието му. Същата – свид. Т.
,твърди,че е била вътре в магазина,когато детето е пристигнало там – било
разплакано,държало се за корема запъхтяно,говора не му се разбирал,но казвало нещо за колелото,тя му казала да не
се притеснява и да разкаже всичко на родителите си,като призовала майките,които
били пред магазина,ако познават родителите на детето да се обадят по телефона.
Една от тях – свид.Д.,казала,че е видяло лице, с прякол Урсата, да удря детето и тя
се обадила на майката и й казала да дойде да го прибере,тъй като е много
уплашено и е ударено. Относно
състоянието на детето след случилото са показанията на неговата майка М.А. и
леля му Д.М. – детето е било облято в
сълзи,крещяло е ,било е подмокрено и бузите и ръчичките му са били червени. В
същия момент с колата си пред дома на
Такеви дошъл подс. С.,започнал да крещи,че
колата му е надраскана,казал на майката да си оправи детето и след това си
заминал,не е донесъл колелото и майката на детето отишла в дома му,за да го
вземе.Свид. А. описва състоянието на детето след
случая – било е притеснено,сепвало се
насън и нощно време се напикавало,поради което са потърсили консултация с психиатър
и невролог. Свидетел на случилото се между детето и подсъдимия,така както е
описано по-горе, е свид. Д.,а отчасти и свид. П. и К..
Свид. П. не е
видяла първия момент на срещата между
малолетния Д. и И.С.,а само как детето е изпуснало колелото,подсъдимия е
бил след него,взел е колелото и казал да
каже на родителите му да дойдат да го вземат,като и след това не е видяла какво
се случва с детето. Свид. Къркчиева
е видяла детето и вече падналото колело,то е тичало и викало „кото,кото“,И. е бил
по-надолу,като не е видяла той да бие детето,нито то да пада от колелото.
На 09.10.2020 год. в РУ на МВР Велинград е заведена молба
на М.М. ***,с която иска да бъде предупредено лицето И.С.,с
прякор Урсата,тъй като е изразил агресивно поведение
спрямо сина й Д.Т. – на 9 год.,на 04.10.2020 година на обяд.По повод на
молбата И.П.С. е написал писмено
обяснение на 04.10.2020 год. ,в което сочи,че е отивал на работа и е видял едно
дете да му драска колата с пирон,то се уплашило и избягало,но си забравило
колелото,което бутало; като бягало паднало и станало,той прибрал колелото в
двора си,той съобщил на майката за станалото и тя казала,че ще му се скара.По
същата преписка е написала обяснение на 06.10.2020 год. И.Е.Д.,в което сочи,че е била на магазина на ул.“Къркария“,детето е взело да плаче,той / не сочи кой/ го
риташе,удряше и псуваше и детето е станало червено и тя му купила
вода.Приложени са и писмени обяснения от
Д.Г. А.,С.И.В. и Н.П.С. – видели са как едно дете драска колата
на И.,през това време той излязъл и му
се скарал,а детето се изплашило и побягнало,паднало,станало и избягало,но си
забравило колелото и И. го прибрал у тях.Полицейския служител Х.Г. е съставил
на 06.10.2020 година Разпореждане на полицейски орган,с което е разпоредил на И.П.С.
да спазва законовите разпоредби,да не изразява скандално поведение и да не се
саморазправя,да не извършва противообществени прояви и да разрешава спорните
въпроси по установения в закона ред. В същото не е отбелязано по повод на коя
преписка е изготвено. По посочената преписка са работили свид. К. – мл. полицейски инспектор в с.Дорково,свид. Тончев – мл. полицейски
инспектор в с.Дорково и свид. Б. – полицейски инспектор в ПУ Ракитово.На свид. К.
майката на детето се обадила за това,че С.
е набил сина й,но той не бил на работа и за това я насочил към колегата му Г..
Същият е говорил с подсъдимия и той му казал,че това дете на два пъти му драска
колата; той познава детето и знае,че е със СОП.Свид. Г. е работил по посочената
преписка,пред него майката на детето е подала молба и е обяснила,че И.С. е
набил сина й,като единствено е искала той да бъде предупреден. Освен това свид. Г. установява,че за случилото се са
събрани противоречиви мнения – на майката на детето,на подсъдимия,като е снемал
обяснения на свид„ Д.,която е потвърдила обясненията
на майката . Свид. Б. установява,че при него е имало преписка за случилото се с
детето Д. на 04.10.2020 година,която е обработил и изпратил на РП Велинград,като когато майката е дошла при
него с детето; той е установил,че с детето трудно се комуникира – не е можело
да говори добре,като е снемал обяснения от подсъдимия,той заявил че детето му
драскало колата,но не го е бил; снемал е обяснения и от две свидетелки
По настоящето дело е приложено копие на преписка на РП Пазарджик,ТО Велинград вх.№ 1574/2020 г.,от която е видно че е образувана по повод сигнал
на М.М.А.,подаден на 02.04.2021 год. против И.П.С. относно процесния
случай,като освен описание на случая е
посочено и настоящето н.ч.х.дело,като са приложени и протоколи от проведени ОСЗ по същото,с
искане да се образува досъдебно п-во,тъй като е
налице постоянно разстройство на здравето на детето й,неопасно за живота му,т.е
престъпление по чл. 129 от НК.Към преписката са приложени писмени доказателства,идентични с приложените към
тъжбата,писмени обяснения от М.А.,Д.М.,Т.Т.,И.С.,кореспонденция с Д“СП“ Ракитово,Характеристична
справка и Справка за съдимост за И.С..Копие от същата преписка е изпратено и от
РУ на МВР Велинград.
От Дирекция „Социално подпомагане“ Ракитово е получено заверено копие от досието на
малолетния тъжител и е посочено,че водещ случая е социалния работник Лиляна
Белева. От изпратените материали е видно,че на 23.03.2021 год. в Отдел „Закрила
на детето“ е получен устен сигнал от И.С. и Мирослава Овчарова,които твърдят че
детето Д.Т. е неглижирано ; установено е че това дете
и сестра му често остават сами,тъй като родителите работят извън село Дорково и
за това следва да се предприемат мерки за Д. за закрила в семейна среда;майката
е консултирана за необходимост от задоволяване на потребностите на детето,да не
го оставя без надзор от възрастен и да направи консултация с лекар във връзка
със здравословното му състояние;приложени
са протоколи за проверка,вкл. от 15.04.2021 год. – консултация с майката на
детето;27.04.2021 год. – посещение при класния ръководите,който установява,че родителите и най-вече майката
имат отговорно поведение към детето си; 27.04.2021 год. когато е установено ,че
детето е при баба си; 25.05.2021 год.,когато е установено ,че детето е при баба
си ,както и План за действие с детето и с родителите му;Социален доклад –
описани са състоянието на детето,капацитет на родителите,фактори на средата и
семейството и изводи и препоръки – детето да не се оставя без надзор.От
показанията на свид. К. – директор на Дирекция“Социално подпомагане“ Ракитово е
видно,че не е работила с малолетния
тъжител,но на 24.03.2021 година е получен сигнал от семейктво
– подсъдимия С. и Мирослава Овчарова,че за детето не се полагат грижи и се
оставя без надзор,поради което е образувано социално проучване,установено е,че
детето не се придружава и се пуска
свободно по улиците,поради което е
предприета мярка за защита във семейна среда по чл. 23 от ЗЗДет,случая
е отворен,ежемесечно се посещава
семейството,майката е консултирана и бабата по майчина линия е поела ангажимент
да се грижи за децата,когато майката е на работа. Същата установява,че детето
трудно говори и е с ресурсен учител от детската градина,като те не са
уведомявани за упражнено насилие върху детето.
От заключението на съдебно-медицинска
експертиза е видно,че на 04.10.2020 год. /неделя/ към 11:30 ч. в
с.Дорково,е възникнал инцидент,след който детето Д.И.Т. се е прибрало в дома си при своята
майка,която е установила,че то е видимо разстроено и уплашено,цялото е
треперело,лицето,врата и ръцете му са
били силно зачервени,целият е бил в сълзи и напикан,като по-късно обяснило на
майка си ,че е бито от И.С.; ако се приеме,че детето е бито,то силното
зачервяване по лицето,врата и лицето,може да се прецени като кръвонасядания с
червен цвят,които след около час са избледнели и са причинили на детето болки и
страдания,те са преходни и отзвучават до
няколко часа след нанасяне на травмата; на същите не се налага лечение; те не
се отразяват неблагоприятно върху здравето на детето,като приложените документи
са във връзка с психичното му здраве,но относно същите следва да се произнесе
психиатър,като посочените кръвонасядания
са резултат от удари с твърд предмет,какъвто могат да бъдат човешки ръце
по зоните на съотв. въздействие,но не с голяма сила.
В
ОСЗ вещото лице обясни,че медицинска
документация по делото за наранявания на детето няма,като са извършени прегледи
от психиатри и те уточняват психическото състояние на детето,като е възможно
зачервяванията да са резултат и на нервно-психическа възбуда – площите са
големи и не могат да се причинят само от
нанесени удари;
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза е видно,че психичното състояние на детето Д.И.Т. към момента на изследването от вещото
лице е лека умствена изостаналост - това е отклонение от нормалното психично
развитие,което се изразява в цялостна изостаналост или недоразвитие
на личността;по делото липсва документация от кога е установено умственото недоразвитие
на детето,като посещението при психиатър е направено на 15.10.2020 год.,като
психиатъра е установил острата стресова реакция постфактум
,когато вече е отзвучала ,и за това е преписала природен продукт; на 13.10.2020
год. детето е посетило невролог и е
направено посещение при ЛКК на 24.02.2020 год.,като в протокола е включено и
нощно напикаване,като същото е трудно доказуемо и прилаганото лечение от
майката буди недоумене. Освен това вещото лице дава
заключение,че несъмнено на
инкриминираната дата е имало конфликт между детето и подсъдимия,като дали е
имало телесна разправа или само забележка със закана,не е от съществено
значение,тъй като е важно за психотравмата как детето
възприема конфликта и го преработва – неговите психологични защити към
психогенни стресори са занижени; детската психика е
пластична,при която бързо се преживява психотравмата
и за това детето е развило остра реакция на стрес с продължителност от часове до няколко
дни и това е временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.
В
ОСЗ вещото лице обясни,че епизодичното безсъние и нощното напикаване на детето,посочени в
тъжбата,са в противоречие едно с друго,тъй като нощното напикаване се получава
при дълбок сън,като освен това обсъжда противоречивите данни,давани от майката
относно нощното напикаване,вкл. и че тя е спряла лекарствата,свързани със
същото; относно изпускането на детето в
момента на инцидента – това може да се обясни с преживения стрес.
За да приеме описаната до тук фактическа обстановка съдът дава вяра на показанията на свид. Д.,Т.,П.,К.,А.,М.,К.,
Г.,Б., тъй като между същите установяват
изцяло или отчасти случилото се на инкриминираната дата,проведеното след това
разследване от органите на МВР,като те се подкрепят от писмените доказателства,заключенията
на съдебно-медицинската експертиза и на
съдебно-психиатричната експертиза. Освен това по-голяма част от посочените
свидетели ,с изключение на свид. А. и свид. М., не са в родствени връзки с тъжителя т.е показанията
им не са такива на лица,заинтересовани от изхода на делото.Нещо повече единствения свидетел ,очевидец през цялото
време на случилото се, е свид. Д. и съдът дава вяра изцяло на нейните
показания,не само поради посочената по-горе причина,но и за това,че показанията
й са правдоподобни и непротиворечиви,като непосредствено след инцидента тя е
съобщила на лицата,които са били с детето пред магазина,че детето е бито от лице с прякор Урсата,като
е съобщила това и на майката на детето
по телефона. Защитата на подсъдимия се стреми да докаже,че това лице,стоейки
пред магазина на ул.“Къркария“ не е имало възможност
да е очевидец на случилото се между подсъдимия и малолетния тъжител,но се
установява,че тя е видяла случилото се вървейки към магазина,като и свид. Т.
установява,че тя е дошла с детето.За
това съдът не обсъжда представената от защитата на подсъдимия Скица на улиците
в с.Дорково – свидетелката очевидец не е стояла статично на едно място,за да се
обсъжда точно от къде има видимост към мястото на инцидента.Нейните показания
не са в противоречие с показанията на свид. П. и К.,тъй като те самите
твърдят,че не са видели изцяло случилото се между детето и подсъдимия,а само
това,което е станало,когато колелото е било паднало и детето е бягало по
улицата,т.е след вече осъществения конфликт между тях.
Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия и на
показанията на свид. В.,С. и А. ,че подсъдимият не е викал и гонил детето и
не го е удрял,тъй като:
- касае се за защитна
позиция на подсъдимия,която не е подкрепена от останалите доказателства по
делото;
- са в противоречие с
показанията на останалите свидетели,като съображенията на съда защо дава вяра
на същите са посочени по-горе. При проведените очни ставки тези противоречия не
бяха преодолени и не бе изяснена причината за наличието им;
- са в противоречие със съдебно –медицинската експертиза,относно начина на причиняване на зачервяванията по
врата и ръцете на детето;
- са в противоречие със съдебно –психиатричната експертиза,относно
наличието на конфликт между малолетния тъжител и подсъдимия,като вещото лице е
категорично,че е без значение дали е имало телесна разправа или само забележка
със закана,но в крайна сметка детето е развило остра реакция на стрес ;
- са неправдоподобни с оглед на установената обстановка за
възникване и развитие на случилото се на
инкриминираната дата – състоянието на подсъдимия вследствие на поведението на
малолетното дете,както и неговите последвали действия – той е взел
колелото на детето и го е прибрал в дома си,а след това видимо много ядосат е
отишъл при майката на детето,за да я
предупреди да не позволява повече такова поведение от страна на малолетния си
син;
-
показанията на свид. В.,С. и А. са непоследователни и неправдоподобни относно поведението на подсъдимия – те сочат
,че по това време на улицата не е имало други хора,но там са били свид. П.,К. и
Д.,а също и това – видели са,че
подсъдимия не е удрял детето,но не чули дали му вика. Нещо повече – те чакали
подсъдимия,за да отидат на работа,но пък след това им казал,че е ходил при
родителите на детето,т.е не е отишъл на работа с тях. Освен това тези свидетели
са близки на подсъдимия и като такива са заинтересовани от изхода на делото;
Подсъдимият
е осъждан – със Споразумение ,одобрено и влязло
в сила на 08.11.2004 година по н.о.х.дело № 113/2004 година на РС Велинград –
за извозване от ДГФ на дървесина без редовно писмено позволително
– на наказание глоба. Преди това с Присъда
от 24.06.2004 г. на РС Велинград,влязла в сила на 12.07.2004 година,е
освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 235,ал.1 от НК и му
е наложено адм. наказание глоба. По делото не е
представена характеристика за подсъдимия – такава е приложена към прокурорската
преписка и от нея е видно,че е роден във
Велинград,има родители,сестра и едно дете,като против него има три ЗМ – за престъпления
по чл. 129 от НК ,по чл. 235,ал.1 от НК и по
чл. 235 от НК.
С
оглед на горното е видно,че И.П.С. *** ,от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 131,ал.1,т.4,предл. второ във вр. с чл. 130,ал.1 от НК :
- на 04.10.2020 година , в около
11.30 часа, в село Дорково е причинил на малолетния
Д.И.Т. *** - роден
на *** година, лека телесна повреда – разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК , а именно : физически болки и страдания ,без видими наранявания, както и психическа травма, изразяваща се в стрес ,лек
говорен дефект – заекване и страх.Посоченото до тук се
установява от показанията на свидетелите Д.,Т.,П.,К.,А.,М.,К., Г.,Б.,писмените
доказателства , съдебно-медицинската
експертиза и съдебно-психиатричната експертиза.Защо съдът дава вяра на посочените
част от разпитаните свидетели и не дава вяра на обясненията на подсъдимия и на другите
свидетели –
съображенията на съда са изложени във фактическата обстановка.Към тези
съображения следва да се добави,че съдът обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и направи извода,че на инкриминираната дата подсъдимият е имал поведение,поради което малолетното дете
– с умствено дефицитно страдание,е развило остра реакция на стрес,като се касае
за телесно въздействие,със засягане на нервните окончания т.е за временно разстройство на
здравето,неопасно за живота – разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл.1 29 от НК . Нещо повече – дори и да се приеме,че подсъдимият не е
удрял детето,а само го подгонил и заплашвал,то отново е налице причиняване на
стрес,в какъвто смисъл е заключението на вещото лице – психиатър,т.е временно
разстройство на здравето,неопасно за живота.
- деянието
е извършено при п р я к у м и с ъ л
, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал това.Този извод следва от поведението на подсъдимия по
време и след осъществяване на деянието,респ. от начина на осъществяването му,вкл. и от
неговите обяснения,че му е било известно здравословното състояние на детето .
Съдът не възприе
тезата на защитата на подсъдимата ,че той следва да бъде призната за невиновен
и оправдан по повдигнатото обвинение,тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията на НПК и обвинението не е доказано по безспорен начин. За да насрочи делото в ОСЗ съдът е приел,че
тъжбата отговаря на изискванията на НПК,т.е че обвинението е така формулирано,че подсъдимият да разбере
точно за какво престъпление е обвинен и да защити правата си.Защо съдът
приема,че е изяснено авторството на деянието ,т.е че е осъществен състава на
престъпление по чл. 131,ал.1,т.4,предл. второ във вр. с чл. 130,ал.1 от НК от обективна и субективна страна - са
изложени съображения по-горе.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена
опасност на деянието и на дееца; причините за извършване на деянието – стремеж
за защита на собствеността ; подбудите за извършване на деянието – незачитане
на правилата за защита на собствеността и незачитане на личността на едно
дете със специални потребности; отегчаващите вината обстоятелства – предишното
осъждане и наложеното наказание по чл. 78а от НК и смекчаващите такива – добри характеристични
данни . Поради това съдът определи наказанието при балансиращи обстоятелства под средния
размер на санкцията – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за с р о к от ДЕСЕТ МЕСЕЦА .В този вид и размер
наказанието е в състояние да осъществи целите,определени в чл. 36 от НК.
На основание чл. 66,ал.1 от НК,съдът о т л о ж
и изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за с р о к от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на
присъдата в сила.За да приложи института на условното осъждане съдът взе
предвид размера на наложеното наказание,обстоятелството че подсъдимият не е осъждан на наказание
лишаване от свобода и че целите на наказанието и преди всичко специалната му
превенция,могат да се постигнат и без неговото ефективно изтърпяване.Този извод
следва от данните за личността на подсъдимия,събрани в настоящето производство.
Подсъдимият И.П.С. - роден на
*** *** , живущ ***, български гражданин
, женен, работи в Напоителни системи – град Пазарджик ,
неосъждан , със средно образование, с ЕГН ********** ,следва да
бъде о с ъ д е н да заплати на Д.И.Т. , с ЕГН **********, чрез законния му представител И.А.Т. , с ЕГН ********** ***, сумата 1500
лева / хиляда и петстотин лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл. 131 , ал 1,т.4,предл.ІІ от НК, във връзка с чл.130 , ал.1 от НК, ведно със законната лихва , считано от 04.10.2020 година и
разноски по делото в размер на 1447.00 лева / хиляда четиристотин четиридесет и
седем лева / ,като предявения иск за разликата до 5000 лева / пет хиляди лева/
отхвърля като неоснователен. Касае се за иск за непозволено
увреждане ,предявен на основание чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно
и виновно другиму. В настоящия процес
се установи ,че подсъдимият И.П.С. е осъществила състава на престъпление по чл. 131 , ал
1,т.4,предл.ІІ от НК, във връзка с чл.130 , ал.1 от НК, т.е. че е причинила лека телесна повреда на малолетния
тъжител – остра реакция на стрес,която
следва да бъде определена като временно разстройство на здравето,неопасно за
живота. Поради това, съдът приема ,че е налице от негова страна противоправно и виновно поведение, вследствие на което малолетния
тъжител е претърпяла болки и страдания, за които следва да бъде обезщетен. Размера на неимуществените вреди съгл. чл.52 от ЗЗД
следва да бъде определен по справедливост т.е за сумата 1500 лева. За да
определи този размер на вредите съдът се съобрази с характера на причинената
лека телесна повреда; продължителността на временното разстройство и състоянието на детето – същото е дете с
умствено дефицитно страдание,т.е неговите защити към психогенни стресори са намалени,като на подсъдимия е било известно
здравословното състояние на детето,видно от обяснението му в съдебно заседание
и изложеното в писмения отговор. Претендираната сума
от 5000 лева е завишена – не е съобразена с посочените по-горе
обстоятелства,поради което предявения иск за причинени неимуществени вреди за разликата от 1500 до 5000 лева,следва да бъде
отхвърлен ,като неоснователен.Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец
и законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането –04.10.2020 година до окончателното и
изплащане,както и разноски по делото в размер на 1447.00
лева.
Подсъдимият И.П.С., с посочена по-горе самоличност, следва да бъде
о с ъ д е н да заплати на Държавата такса 60.00 лева/ шестдесет лева / плюс пет лева
за служебното издаване на изпълнителния
лист;
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :