Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                     № 252

        гр..Г.Оряховица,  20.06.2017г.

 

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

           

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и  седемнадесета година, в състав:

                                                                                        Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря  М.К. и в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№649/2017г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове - иск за неизплатени трудови възнаграждения по чл.242 ввр. чл.128 от КТ,  иск за лихва за забава по чл.245 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.

Ищецът Й.Г.П., представляван от адв.Н.М. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че със „Зенит-21”ЕООД е сключилТрудов договор№178/05.02.2015г., като ищецът работил на длъжността  „охранител” при 12-часов работен ден(по график), при договорена заплата – 340.00лв.). Между страните е сключено Допълнително споразумение№263/10.08.2015г. към трудовия договор, според което мястото на работа е обект “Автотрасснаб”АД-Складова база, а основното възнаграждение става от 340.00лв. на 380.00лв., платимо едно кратно  от двадесето число до края на месеца,  следващ месеца, за който се отнася, а така също е споразумяно и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 0.6%. Към настоящия момент трудовият договор между страните не е прекратен. Твърди се, че редовно се е явявал на работа, отговорно и в пълен обем е изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки това към датата на подаване на настоящата искова молба работодателят не е изпълнил задължението си по чл.128 от КТ да му заплати договореното трудово възнаграждение  за периода: м.април.2016г.-януари.2017г. включително, или общо в размер на 3800.00лв. Многократно съм търсил Управителя за заплащане на възнагражденията, но не получил отговор за реално изплащане. Ищецът подал сигнал до Инспекцията по труда гр.В.Търново, която след извършената проверка издала Предписание, че сумите до м.септември.2016г. следва да бъдат изплатени до 30.10.2016г. Твърди се, че и досега обаче нито една заплата не е заплатена на ищеца. С Предизвестие на Управителя на дружеството-работодател по чл.328 ал.1 т.1 от КТ трудовият  договор бил прекратен считано от 01.02.2017г. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати  сумата 3800.00лв., представляваща неизплатено възнаграждение(в нетен размер) за периода м.април.2016г.-януари.2017г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.04.2017г. до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът „Зенит 21”ЕООД с ЕИК*****, с редовно връчени съобщения по реда на чл.50 ал.2 от ГПК и впоследствие приложена процедура по чл.50 ал.4 ввр. чл.47 ал.1 то ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба,  не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

            Адресът на търговеца по смисъла на чл.12 от ТЗ е адресът, от който той осъществява управлението на дейността си, т.е. на който се намира канцелария или офис със служители, на които биха могли да се връчват книжа съгласно чл.50 ал.3 от ГПК. По смисъла на тази разпоредба за канцелария на търговеца се приема вписаният му адрес на управление(Решение№291/07.04.2010г. по гр.дело№1214/2009г. IIIг.о. – ВКС). В тази насока доказателствата по делото(отразяванията от длъжностното лице по връчване на книжата) са категорични, че адресът на управление е бил в жилище на посочения адрес(по справката АВ-ТР - лист 7, лист 17 и лист 25 от делото), който търговецът е напуснал(с отбелязване - жилището е необитаемо) и не е вписал новия си адрес на управление в ТР. Тези данни са достатъчни, за да се приеме редовно връчване на всички съобщения, по смисъла на чл.50 ал.2 от ГПК. Следва да се посочи, че при наличието на категорични данни за напускане на адреса на управление от търговец и невписване на нов адрес в ТР, законът не изисква залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. Настоящият съдебен състав е приел, макар да не се е налагало залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК,  да приложи и тази процедура. Така, търговецът е търсен на адреса на управление в продължение на един месец при връчване на всяко едно от съобщенията, като за всяко едно връчване е залепяно двукратно уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК с даван двуседмичен срок за получаване на книжата.

            Съдът, след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

            Не се спори по делото, че Й.Г.П. и „Зенит-21”ЕООД са сключили Трудов договор №178/05.02.2015г., като ищецът работи на длъжността  „охранител” при 12-часов работен ден(по график), при договорена заплата – 340.00лв.). Между страните е сключено Допълнително споразумение№263/10.08.2015г. към трудовия договор, според което мястото на работа е обект “Автотрасснаб”АД-Складова база, а основното възнаграждение става от 340.00лв. на 380.00лв., платимо едно кратно  от двадесето число до края на месеца,  следващ месеца, за който се отнася, а така също е споразумяно и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 0.6%. С Предизвестие от 30.12.2016г. на Управителя на дружеството-работодател по чл.328 ал.1 т.1 от КТ трудовият  договор бил прекратен считано от 01.02.2017г.

            Необходимостта да бъдат проверени счетоводни документи, ведомости за заплати(начислени и изплатени суми), възнаграждения за командировка, заповеди и др. съпътстващи ищеца П. документи и при липсата на първични счетоводни документи, изискваше да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза. Както се посочи по-горе, отразяванията от длъжностното лице по връчване на книжата са категорични, че адресът на управление е бил в жилище на посочения адрес(по справката АВ-ТР), който търговецът е напуснал(с отбелязване - жилището е необитаемо) и не е вписал новия си адрес на управление в ТР, което обуславя извод за обективна невъзможност да се ползват знанията на вещото лице.

            Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

            Безспорно се установи по делото, че страните са били във валидно трудово правоотношение през процесния период, по силата на което ищецът-работник  на длъжност „охранител” е бил длъжен да престира своята работна сила, а ответникът-работодател, съгласно чл.128 от КТ и сключения договор, да му дължи трудово възнаграждение. 

            Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Задължението по чл.128 от КТ включва два основни елемента: -изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение; -дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в „установените срокове”. Разпоредбата на чл.270 ал.2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, за наличието на каквато договорка доказателства по настоящото дело не се събраха. Разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ постановява, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника/служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.  Претенцията на ищеца включва неизплатено трудово възнаграждение за периода: 01.04.2016г.-31.01.2017г.

            За съдебното заседание ответникът по реда на чл.190 от ГПК бе задължен да представи за послужване трудовото досие на ищеца, но с непредставянето, създаде пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, поради което, предвид гореизложеното и с оглед обстоятелствата по делото(включително и обективната невъзможност да се ползват знанията  на вещо лице, на основание чл.161 от ГПК), у съда се затвърждава убеждението относно това, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба досежно периода, в който ищецът добросъвестно е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността, която е заемал, и закъсненията в плащанията на трудовите възнаграждения, описани в съдържанието на исковата молба, кореспондира с обективната истина. Изложеното мотивира съдът да счете, че ответникът не оспорва основателността на исканията на ищеца по периоди и суми, според както са конкретизирани в исковата молба.

            Предвид на това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 3800.00лв.(380.00лв.*10месеца), представляваща неизплатено възнаграждение(в нетен размер) за периода м.април.2016г.-януари.2017г. включително.

          В рамките на настоящото производство ищeцът е предявил и претенция с правно основание чл.245 ал.2 от КТ за заплащане на лихва за забава от страна на ответника  при изплащане на договореното трудово възнаграждение след определената дата. Според  чл.270 ал.1, ал.2 от КТ  трудовото възнаграждение се изплаща там,  където се извършва работата авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Тази  разпоредба визира определен срок на погасяване на дължимата престация, която е станала изискуема. КТ съдържа специална уредба на въпроса за обезвредата, която работодателят-длъжник трябва да заплати на работника или служителя-кредитор при забава, която произтича от неизплатено трудово възнаграждение.  Тя е определена в  размер на основния лихвен процент за съответния период - чл.245 ал.2 от КТ. Не се спори, че действително ответникът е изпаднал в забава и не е изплатил своевременно  в пълен размер договореното трудово възнаграждение. Предявеният по делото иск за лихва по чл.245 ал.2 от КТ е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, поради което съдът съгласно чл.162 от ГПК следва да присъди законната лихва върху размера на неизплатеното трудово възнаграждение, считано от датата на завеждане на исковата молба –  03.04.2017г. до окончателното и изплащане.

            Ищецът, възползвайки се от дадената му възможност в чл.238 ал.1 от ГПК, е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Разглеждайки направеното искане, съдът счита, че са кумулативно налице и двете хипотези за постановяване на такова неприсъствено решение: -на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание(с разпореждане от 19.06.2017г.); -искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства(обсъдени по-горе). Уредените от законодателя правила в този смисъл са императивни и независимо дали договорът препраща към тях или не, те са валидни и приложими в конкретния случай, поради което искът се явява основателен. Ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила в първото по делото заседание и не е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие. С оглед изложеното  съдът следва да постанови неприсъствено решение, основаващо се на  цитираните по-горе предпоставки и без същото да бъде мотивирано по същество, като осъди „Зенит 21”ЕООД да заплати на сумата 3800.00лв., представляваща неизплатено възнаграждение(в нетен размер) за периода м.април.2016г.-януари.2017г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.04.2017г. до окончателното и изплащане.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата  152.00лв., съставляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, както и  сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150.00лв.(адв.възнаграждение), които ответното дружество следва да му заплати.

Водим от горното  и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът 

Р      Е      Ш      И:

 

            ОСЪЖДА „Зенит-21”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:  гр.В.Т., представлявано от Управител П.Н.П., ДА ЗАПЛАТИ  на Й. Г. П. с ЕГН**********,***.О.: сумата 3800.00лв./три хиляди и осемстотин лева/, представляваща неизплатено възнаграждение(в нетен размер) за периода м.април.2016г.-януари.2017г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.04.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 150.00лв./сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

            ОСЪЖДА „Зенит-21”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:  гр.В.Т., представлявано от Управител П. Н. П., ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 152.00лв./сто петдесет и два лева/, представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

           Препис от решението да се изпрати на страните

 

                                                                                                     Районен съдия: