№ 861
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110150851
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от /фирма/, ЕИК
*********, искова молба, насочена против /фирма/, ЕИК *********, с която е
предявена претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, с искане да се
постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 1000.00лв. / част от вземане в размер на 3 390.00лв. / - регресно вземане по
щета № 0300/17/727/508810, за вреди причинени на лек автомобил „Дачия Докер“ с ДК
№ ********, от настъпило на 22.12.2017г. ПТП, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В проведеното на 28.01.2022г. осз, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е
допуснато изменение на иска, в частта досежно размера, като същият е увеличен
от 1000.00лв. на 1819.00лв. / част от вземане в размер на 3 390.00лв./
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 22.12.2017г., на главен път I-3, км. 197, в посока от гр. Ботевград към с. Трудовец е
настъпило ПТП между лек автомобил „Дачия Докер“ с ДК №********, застрахован
при ищеца по застраховка „Каско“ и товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с ДК №
********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при
което водачът на МПС-то, застраховано при /фирма/, ЕИК *********, виновно е
причинил щети по автомобила, застрахован при /фирма/, ЕИК *********. Твърди се,
че във връзка с процесното ПТП при ищцовото дружество е образувана преписка по
щета № 0300/17/727/508810, по която се установило, че е налице тотална щета на лек
автомобил „Дачия Докер“ с ДК № ********, като в тази връзка от действителната
стойност на автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП била
приспадната най-високата оферта за изкупуване на запазени части – 2 550.00лв. и било
определено застрахователно обезщетение в размер на 17 260.00лв., което било
изплатено на собственика на увредения автомобил на 21.02.2018г. Твърди се, че
ищецът изпратил до ответното дружество регресна покана за възстановяване на сумата,
от 17 275.00лв. / изплатено застрахователно обезщетени с включени ликвидационни
разноски /, но от страна на „Далл Богг: живот и здраве“ била възстановена само част от
претендираната сума – 13885.00лв. По изложената аргументация се прави искане да се
1
постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството
ответник, с който не се оспорва механизма на процесното ПТП, вината на водача на
застрахования при ответника товарен автомобил, наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с ДК № ********,
обстоятелството, във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по
щета № 0300/17/727/508810, по която от ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 17260.00лв., както и че във връзка със същата са сторени
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., че ответникът след получаване на
регресна покана е възстановил част от сумата или 13 885.00лв. Твърди се обаче, че
ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в завишен размер.
Оспорва се твърдението на ищеца, че стойността на запазените части е в размер на 2
550.00лв., като в тази връзка се сочи, че исковата претенция е неоснователна. Като
неоснователна се оспорва и акцесорната претенция за мораторна лихва.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от /фирма/, ЕИК
*********, искова молба, насочена против /фирма/, ЕИК *********, с която е
предявена претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, с искане да се
постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 1000.00лв. / част от вземане в размер на 3 390.00лв. / - регресно вземане по
щета № 0300/17/727/508810, за вреди причинени на лек автомобил „Дачия Докер“ с ДК
№ ********, от настъпило на 22.12.2017г. ПТП, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В проведеното на 28.01.2022г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснато
изменение на иска, в частта досежно размера, като същият е увеличен от
1000.00лв. на 1819.00лв. / част от вземане в размер на 3 390.00лв./
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска
отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства е
да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че на
22.12.2017г., на главен път I-3, км. 197, в посока от гр. Ботевград към с. Трудовец е
настъпило ПТП между лек автомобил „Дачия Докер“ с ДК № ********, застрахован
при ищеца по застраховка „Каско“ и товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с ДК №
********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при
което водачът на МПС-то, застраховано при /фирма/, ЕИК *********, виновно е
причинил щети по автомобила, застрахован при /фирма/, ЕИК *********, че във връзка
с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № 0300/17/727/508810,
по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 17260.00лв., както и че
във връзка със същата са сторени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., че
ответникът след получаване на регресна покана е възстановил част от сумата или 13
885.00лв.
2
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че
с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП.
Съдът намира, че в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Съгласно цитираната материалноправна разпоредба тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че
стойността на процесния лек автомобил „Дачия Докер“ с ДК № СВ 9772 КК, към
датата на настъпване на процесното ПТП е 18 239.00лв.
Експертът е достигнал до извода, че стойността необходима за
възстановяване на МПС-то, изчислена на база средни пазарни цени е 19 294.06лв.
С оглед изложеното следва извода, че в случая е налице тотална щета, доколкото
стойността необходима за възстановяване на процесното МПС не само надвишава 70
на сто от действителната му стойност, а същата е над определената от експерта
стойност на автомобила.
От действителната стойност на автомобила 18 239.00лв., за да се определи
дължимото се застрахователно обезщетение, следва да се приспадне остатъчната
стойност/стойността на запазените части, която е в размер на 2 550.00лв. Съдът приема
за релевантен именно този размер, доколкото в проведеното на 28.01.2022г. открито
съдебно заседание, вещото лице посочи изрично, че адекватният размер на остатъчната
стойност е именно предложената цена на вторичния пазар – 2550.00лв., доколкото тази
сума е формирана след съобразяване техническото състояние на автомобила, времето
през което е ползван същия и тн.
Неоснователно е възражението на ответника, формулирано с молбата от
26.01.2022г. /л.93/, че следва да се приспадне сумата от 4 560.00лв., доколкото това
бил размерът на запазените части според експерта. Това твърдение не отговаря на
обективната действителност, доколкото видно от стр. 18 на заключението сумата от
4560.00лв. е определена от вещото лице по поставена от ответника задача и
представлява не стойността на запазените части, а процент от неговата
действителна стойност, който е ирелевантен за определяне остатъчната стойност на
автомобила при тотална щета.
След като от действителната стойност на автомобила /18239.00/ се извади
остатъчната стойност /2550.00лв./ следва извода, че адекватния размер на
дължимото се в случая застрахователно обезщетение е 15689.00лв.
От така определеното застрахователно обезщетение следва да се извади
платеното от ответника след получаване на регресната покана или сумата от
13885.00лв. и се получава невъзстановен остатък от 1804.00лв. / 15689.00лв. –
3
13885.00лв. = 1804.00лв/. Към сумата от 1804.00лв. следва да се прибавят и сторените
от ищеца ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., като в обобщение следва
извода, че ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата от 1819.00лв.
Доколкото след допуснатото изменение размера на исковата претенция, по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК, същата е заявена именно за тази сума следва извода, че искът се явява
изцяло основателен за 1819.00лв.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на
732.76лв., от които 72.76лв. – държавна такса, 300.00лв. – депозит за вещо лице и
360.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 1819.00лв. / част от вземане
в размер на 3 390.00лв. / - неизплатена част от регресно вземане по щета №
0300/17/727/508810, за вреди причинени на лек автомобил „Дачия Докер“ с ДК №
********, от настъпило на 22.12.2017г. ПТП, с включени ликвидационни разноски,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 31.08.2021г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 732.76лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4