Определение по дело №392/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. С., 07.10.2020  година

 

 

 

 

            С. ОКРЪЖЕН СЪД  - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ въззивен състав, в  закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди  и двадесета година в състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА

                                                                                                   2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

 

 

след като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 392 по описа за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 от НПК.

От адв. Владимир Б. от САК - упълномощен защитник на подсъдимия М.Л.Н., е обжалвано  определение, постановено от състав на Районен съд С. в съдебното заседание на 25.09.2020 г. по НОХД № 524/2019 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на взетата в хода на съдебното производство спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „домашен арест”.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Искането за отмяна на атакуваното определение се аргументира с продължителния срок на фактическото задържане на подсъдимия, необремененото му съдебно минало и необходимостта да полага грижи за родените от съвместното съжителство с пострадалата деца.

 

 

 

 

 

С. окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с материалите по първоинстанционното производство, както и с атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

В РС – С. е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М.Л.Н., за извършени престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл.142а, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, и двете спрямо пострадалата А. А. И., и за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Спрямо подсъдимия Н. за периода от 29.01.2019 г. до 29.04.2020 г. е била взета и изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“, след което с влязло в сила определение на РС С. от 21.04.2020 г. спрямо подсъдимия е взета и се изпълнява мярка за неотклонение „домашен арест“. Допуснато е контролиране на мярката чрез средства за електронно наблюдение, което да се изпълни от ГД“ИН“, Областна служба „ИН“ – С. по реда на ЗИНЗС и Инструкция № 1/20.12.2018 г. за взаимодействие на структурите на МВР и ГД „ИН“ при изпълнение на електронното наблюдение.

            Мярката за неотклонение „домашен арест“ била поставена на вниманието на съда в проведеното на 20.07.2020 г. открито съдебно заседание, като РС С. отказал изменение на мярката за неотклонение.

            В проведеното на 25.09.2020 г. открито съдебно заседание въпросът за адекватната мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Н. бил поставен отново, като съдът отново отказал изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“. Съдът приел, че твърдяното от защитата ново обстоятелство, налагащо изменение на мярката за неотклонение, а именно местонахождението на трите деца в дома на подсъдимия и нуждата от полагане на грижи за тях, вкл. осигуряване на финансови средства не съставлява основание за изменение на мярката за неотклонение, тъй като грижи за децата се полагат и от майката на подсъдимия Н., която живее с тях. Съдът обсъдил и наличното все още обосновано подозрение за съпричастността на подсъдимия Н. към престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност, като приел, че специфичният начин на извършване на деянията спрямо пострадалата И. сочи на завишен интензитет на опасност от извършване на престъпление, данни за което са налични в гласните доказателства по делото. Определението на съда от 25.09.2020 г., с което е отказано изменение на мярката за неотклонение, е предмет на настоящия инстанционен контрол.

 

            Въззивният съд намира, че направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на искането за изменение на мярката за процесуална принуда се подкрепя от данните по делото и следва да бъде споделен.

Гласните доказателства по делото, разгледани в своята съвкупност, сочат на вероятна основателност на обвинителната теза за извършени от подсъдимия Н. три престъпления, очертани в обвинителния акт, две от които изключително тежки по своя механизъм и последици спрямо личността на пострадалата И.. Конкретиката на настоящия случай разкрива завишен интензитет на реалната опасност от извършване на престъпление от подсъдимия, независимо от чистото му съдебно минало.

Наличните по делото данни за присъствието на две от децата в дома на подсъдимия не могат да бъдат аргумент в твърдяната от защитника адв. Б. насока, доколкото по делото не е изяснено кое е наложило промяната в местоживеенето им, а и в грижите за тях подсъдимият е подпомаган от своята майка Р. Е.. За последната по делото липсват данни за влошено към момента здравословно състояние - тъй като представените от защитата писмени доказателства за такова са със значителна давност и дори срокът на признатата с експертно решение от „УМБАЛ С. А. – С.“ АД трайно намалена работоспособност е изтекъл преди повече от година и половина.

 Видно от писменото доказателство „Психологическа оценка“ и от разпита пред съда на вещите лица психиатър и психолог, изготвили заключенията по допуснатите комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, от страна на подсъдимия Н. към момента се осъществява контрол и използване на децата като инструмент за прилагане на психологически натиск спрямо майка им. Данни за продължаващо и по време на настоящото производство негативно психическо въздействие върху пострадалата И. се съдържат и в съобщеното от нея пред съда, че подсъдимият с цел унижението ѝ разпространява сред близките ѝ видеоклипове със сексуално съдържание с нейно участие, както и че я нарича пред децата с обидни думи.

 

Следователно, изпълняваната мярка за неотклонение „домашен арест” се явява адекватна на визираните в разпоредбата на чл. 57 от НПК цели. Не са налице новонастъпили обстоятелства, които да налагат промяна на преценката за съществуването на опасност от извършване на престъпление от страна на подсъдимия Н. и реалният ѝ характер.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено от състав на Районен съд С. в съдебното заседание на 25.09.2020 г. по НОХД № 524/2019 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на взетата в хода на съдебното производство спрямо подсъдимия М.Л.Н. мярка за неотклонение „домашен арест”.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                           2.