№ 2588
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212042 по описа за 2021
година
намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от А. Я. Р. с ЕГН **********, чрез адвокат М.
М. от САК, срещу наказателно постановление № 21-4332-013854 от
08.07.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „ПП“ - СДВР, с което са
й наложени следните административни наказания: 1. за нарушение на чл. 20,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 185 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00
лева и 2. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
един месец.
Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателят,
която обжалва същото със съображения, че АУАН е съставен след повече от
три месеца от откриване на нарушителя. Твърди се недоказаност на
нарушението и участието на санкционираното лице в него. Иска отмяна на
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. М., който поддържа жалбата и изложените в нея
съображения, като релевира и нови – липса на обстоятелства от описанието
на нарушението – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и
нарушения на чл. 40, ал. 1 и 3 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Претендира
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, както и СДВР да бъде
1
осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Въззиваемата страна - началник сектор към отдел „ПП“ - СДВР -
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взима
становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 11.11.2020 г., служители в О „ПП“ – СДВР – В.П. и колегата му Р.
Л., посетили ул. „*********“ № 1 в гр. София, където установили лек
автомобил „БМВ“ с рег. № СВ **** КС, чийто водач бил установен като Д. Й.
П., който твърдял, че е бил ударен от друг лек автомобил, който не е останал
на място – „Ровер“, син на цвят, с рег. № КН **** ВТ, управляван от жена на
видима възраст 20 - 22 г., която след ПТП без да спира напуснала. По данни
на водача на автомобила „БМВ“, служителите на реда изготвили докладна
записка за регистрационния номер на другия автомобил – КН **** ВТ, а в
протокол за ПТП № 1789676 били описани щетите по автомобила , а именно
ожулен заден десен калник. Било дадено писмено обяснение от водача на
автомобил „БМВ“ Д. Й. П.. Впоследствие бил установен собственика на
посочения като напуснал произшествието лек автомобил - А. Я. Р., която на
18.12.2020 г. дала писмено обяснение, подписано от нея, в което заявила, че
на въпросната дата – 11.11.2020 г. около обяд действително е управлявала
собствения си лек автомобил „Ровер“ на посоченото от П. място, но не е
участвала в ПТП. Заявява, че в една от преките на бул. Черни връх непознат
за нея мъж с БМВ я е засякъл и след като спряла автомобила я нападнал и
започнал да я заплашва и изнудва за пари, като твърдял, че тя е ударила
автомобила му, но тя обяснила, че по нейния автомобил няма следи от ПТП,
като не забелязала и по неговия да има. По АНП са приобщени и писмени
обяснения от А.В.Ш., който е заявил, че на 11.11.2020 г. около обяд е пътувал
с приятелката си Ал. Р. в нейния автомобил в гр. София, по ул. ********* в
посока към бул. Черни връх, като потвърждава тезата на жалбоподателя, че е
била засечена от непознат мъж, управляващ автомобил „БМВ“, който е
набедил Р., че е ударила автомобила му. Шошоров твърди още, че по двата
автомобили не е имало следи от ПТП, но непознатият мъж ги заплашвал и
изнудвал Р. за пари.
При тези данни и без да призовава А. Я. Р., на 18.05.2021 г. Е. З. П. – мл.
автоконтрольор от ОПП – СДВР, съставил АУАН срещу нея в нейно
отсъствие и в присъствието на свидетелите Д. Й. П. и Ц. Х. Ц. за това, че: на
11.11.2020 г., около 15:00 часа, в гр. София, на ул. „*********“, управлявала
собствения си лек автомобил марка „Ровър 416 СИ“ с рег. № КН **** ВТ с
посока на движение от ул. Хенрик Ибсен към ул. Околовръстен път и поради
недостатъчен контрол става причина за ПТП с лек автомобил „БМВ 530 Д
ХДРАЙВ“ с рег. № СВ **** КС, като му нанся щети в задната част на
автомобила, след което напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на
2
МВР за случая.
С описаното в АУАН актосъставителят П. приел, че жалбоподателят е
нарушила разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
АУАН бил подписан от двама свидетели и бил изпратен на РУ – Дупница за
предявяване и връчване на нарушителя, което станало на 07.06.2021 г., при
което Р. вписала обяснения/възражения в съответната графа, че не е съгласна.
Следва да се отбележи, че АУАН е написан ръкописно с изключително
нечетлив почерк, и макар да няма възражение в тази посока, за съда няма
съмнение, че точното му съдържание обективно не е могло да бъде възприето
от санкционираното лице.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от Р.,
в което поддържа първоначалната си теза за липса на ПТП.
Въз основа на съставения АУАН, началник група при отдел „ПП“ към
СДВР издал оспореното наказателно постановление, в което възпроизвел
фактическите и правни констатации по АУАН, като наложил на А. Я. Р. за
нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП
административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева и за нарушението
на чл. 123, ал. 1. Т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от един месец.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка, както и показанията на свидетелите
Д. Й. П. и Ц. Х. Ц. – свидетели по акта.
Съдът кредитира свидетелските показания на Ц. като обективни,
безпристрастни и дадени под страх от наказателна отговорност. Същите се
подкрепят и от събраните писмени доказателства.
Съдът не кредитира изцяло показанията на свид. П., като възприе
същите за заинтересовани, доколкото П. се явява другият участник в
твърдяното ПТП. Освен това същите са в противоречие с изложеното в
обяснението от А.В.Ш., частично и с изложените факти в неговото лично
обяснение, дадено писмено на 11.11.2020 г. – че не е видял кой е управлявал
автомобила, който е ударил неговия, а също и със събраните по делото
писмени доказателства – свид. П. твърди, че автомобилът „Роувър“ е бил
зелен на цвят, а в докладната записка от Павлов, посетил ПТП по негов
сигнал е посочено, че автомобилът е бил син, свид. П. твърди още, че щетата
по неговия автомобил е била ожулване на задната броня от дясната страна, а в
протокола за ПТП е посочено, че видимите щети по лек автомобил „БМВ 530
Д“ са ожулен заден десен калник.
С оглед всички изброени противоречия в доказателствената съвкупност,
съдът не можа да изясни фактическата обстановка по безспорен начин, макар
че са извършени всички допустими и възможни процесуално-следствени
действия.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:
В конкретния случай съдът намира, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - началникът на група към отдел „ПП“ към
СДВР, който е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената
Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, който съобразно същата заповед е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП на територията на
областта.
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по- голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН
във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и
сезираща.
В изпълнение на тези си правомощия, съдът намира, че от една страна
основателно се явява възражението, изложено още в жалбата, че е допуснато
нарушение на чл. 34 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Жалб. А. Я. Р. е
установена като евентуален нарушител най-късно в момента, в който е дала
писмени обяснения по случая, в които изрично посочва, че именно тя е
управлявала автомобила си на процесните дата и място. Датата на тези
обяснения е 18.12.2020 г., т. е. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно
на 18.03.2021 г., а той е съставен на 18.05.2021 г. – два месеца след
преклузивния тримесечен срок по чл. 34 от ЗАНН. Това изначално опорочава
АНП и води до необходимост от отмяна на санкционния акт.
Отделно от изложеното, при съставяне на АУАН е допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, което се явява
самостоятелно основание за отмяна на НП, а именно на чл. 40 от ЗАНН.
Съобразно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствие на
нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. В случая АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, без да са изпълнени предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН –
нарушителят е бил известен, но въобще не е търсен, нито му е изпращана
покана за съставяне на акт. В самия АУАН е посочено, че се съставя в
4
отсъствие на нарушителя, без да са посочени основанията за това, нито пък са
представени писмени доказателства за покана на нарушителя да съставяне на
АУАН, на която да не се е явил. Освен това въпреки, че са били налице
данни, че освен свид. П. е имало и друг свидетел, присъствал при извършване
на твърдяното нарушение - А.В.Ш., който е дал писмено обяснение по случая,
той също не е бил поканен да присъства като свидетел при съставяне на
АУАН. Не са поканени и служителите от ОПП – СДВР, посетили сигнала за
ПТП и съставили докладна записка и протокол за ПТП – т. е. свидетели при
установяване на нарушението. Не са изложени никакви съображения за
невъзможност акта да се състави в присъствието на тези лица, поради което
незаконосъобразно е бил съставен в присъствие на свид. Ц., който не попада в
нито една от тези категории свидетели – нито е присъствал при извършване
на нарушението, нито при неговото установяване. По този начин е нарушено
правото на санкционираното лице да участва лично в образуваното срещу
него АНП и да упражни адекватно правата си в него.
Освен изложените съображения за незаконосъобразност на НП е налице
недоказаност на вменените на жалбоподателя нарушения.
По т.1 от НП:
На жалб. Р. е вменено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Доколкото за нарушаването й
не е предвидено друго наказание, относима е санкционната норма на чл. 185
от ЗДвП, според която виновните се наказват с глоба до 20 лева. В случая с
НП се поддържа, че жалб. Р. поради недостатъчен контрол върху
управлявания от нея лек автомобил „Ровър 416 СИ“ с рег. № КН **** ВТ е
реализирала ПТП с лек автомобил „БМВ“ с рег. № СВ **** КС. В АУАН и
НП не е посочено нито разположението на двата автомобила на пътното
платно, нито действията на всеки от водачите им, нито конкретните
материални щети, които се твърди, че са настъпили от ПТП, за да може
обосновано да се твърди, че в АУАН, съответно НП, е налице надлежно
описание на нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Липсва основна фактическа
обстановка, от която да може да се направи извод за наличие на соченото
нарушение и за вина на нарушителя. Ето защо съдът прие, че с това са
допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради
което атакуваното НП в тази част се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
По т.2 от НП:
Прецизният прочит на акта и на наказателното постановление показва,
че словесното описание на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е изключително фрагментарно и непълно.
При неговата формулировка компетентните органи са се задоволили да
посочат единствено, че водачът е напуснал ПТП без да уведоми органите на
МВР за случая. Актосъставителят и издателят на НП обаче не са отразили
други съставомерни обективни признаци от състава на това административно
5
нарушение. Наличието на ПТП е елемент от фактическия състав на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и следва да се посочат
всички факти, от които е направен извод за възникването му.
Заключението, че е имало ПТП е правен извод, а не факт. Легалната
дефиниция на ПТП е дадена в § 6, т. 30 от ЗДвП и допълва нормата на чл.
123, поради което в АУАН и в НП е било дължимо да се посочат фактите, от
които е направен изводът, че е било налице ПТП, а именно – следвало е да се
посочи - какъв е резултатът от ПТП, дали при него са причинени само
имуществени вреди и какви, и/или има и пострадали хора, постигнали ли са
участниците съгласие относно обстоятелствата по инцидента, което пък е от
значение за това какви задължения се вменяват на участника и са различни в
различните ситуации. Не са посочени и конкретни задължения, за които се
твърди, че не са изпълнени от жалбоподателя. Следвало е да се посочи още
дали щетите са били значителни или не, тъй като значителните щети
предполагат квалифициране на извършеното като престъпление по чл. 343 от
НК. Следвало е да се посочат фактите, от които е направен изводът, че
съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП именно жалбоподателят е бил участник в
това ПТП, като се опише, че е имало съприкосновение между превозните
средства и че едно от тях е било управлявано от него. Не са посочени и
фактите от които е направен извода, че нарушението е извършено виновно и
че е именно по чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, а не по чл. 123, ал.1, т.1 от
ЗДвП например. Това е така, тъй като не е описано от фактическа страна, дали
водачът е спрял за да установи щетите от извършеното и макар да е разбрал,
че са настъпили такива, не е уведомил МВР и не е останал на място. Именно
тези обстоятелства отличават деянието по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП от
деянието по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като посочването на тези
обстоятелства позволяват да се направи извод, че нарушителят е съзнавал
всички факти, задължаващи го да остане на местопроизшествието и въпреки
това го е напуснал.
Коментираните елементи задължително следва да фигурират в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, тъй като носят информация за фактите, обуславящи
съставомерността на нарушението и участието на нарушителя в
осъществяването му. Липсата им е довела до съществено процесуално
нарушение, което е такова, тъй като не предпоставя условия за пълноценно и
ефективно упражняване на правото на защита на привлеченото към
отговорност лице, а доколкото е неотстранимо, предполага отмяна на
санкционния акт. По този начин е допуснато твърдяното от жалбоподателя
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (и на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН
също). Констатираната неяснота в административното обвинение нарушава
изцяло правото на защита на наказаното лице, респ. създава невъзможност да
се определи предметът на доказване, което е в правомощията единствено на
административно наказващия орган и който не може да бъде да бъде
„допълван“ или извеждан по тълкувателен път от съда и/или наказаното лице.
6
Неопределеният предмет на доказване не позволява съдът да установи
релевантните за обвинението факти, респ. да допусне, събере, провери и
обсъди доказателствата, относими към наличието на материално правните
предпоставки за налагане на наказание, тъй като е логически невъзможно да
се установява нещо, което не е очертано с конкретно индивидуализиращи го
белези.
Допуснатите нарушения са съществени, защото ограничават правото на
защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени всички
правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, както и с оглед
това, че на същото не е ясно за какво точно нарушение на правилата за
движение по пътищата е ангажирана отговорността му.
С горните съображения НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и недоказано.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, следва да бъде уважено на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Липсва възражение
за прекомерност, поради което размерът не следва да бъде обсъждан.
Воден от горното и на основание чл. чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 и 2
и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-013854 от
08.07.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „ПП“ - СДВР, с което на
А. Я. Р. са наложени следните административни наказания: 1. за нарушение
на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.
185 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на
20.00 лева и 2. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от един месец.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя А. Я. Р. сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8