№ 913
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330203860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ХР. С. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 4659384, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.
2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез жалбата и в писмено становище от
пълномощника му, релевира оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания електронен фиш, поради което съдът е сезиран с
искане за неговата отмяната. Претендират се разноските по делото за
адвокатски хонорар и се представя договор за правна помощ и съдействие.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована
не изпраща представител. До съда е депозирано писмено
становище от процесуалния представител на страната, с което пледира за
потвърждаване на обжалвания електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Претендира разноските по делото за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на
1
жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К
№ 4659384, за това, че на 08.03.2021г. в 16.52 часа на
републикански път II-64 километър 50+500 в посока с. Труд, при въведено
ограничение на скоростта 60км/час с пътен знак В26, с МПС „Ягуар С ТИП”
регистрационен номер ... извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 №
11743са, като моторното превозно средство се е движило с установена
скорост 87 км./ч., при разрешена скорост - 60 км./ч. и превишил разрешената
скорост с 27 км./ч. Първоначално измерената скорост била 90 км/ч, но бил
отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. В случая е ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на процесния
автомобил Д.Хр. по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Наказващият орган квалифицирал установеното нарушение по чл. 21,
ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и с обжалвания електронен фиш, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева.
Междувременно монтажът на допълнителна табела Т2 /1000 м/ към
процесния знак В26, бил удостоверен с официален протокол, подписан на
05.04.2021г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка и събраните в хода на производството писмени
доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, ведно с приложение към него,
удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, протокол за
използване на АТСС-то в деня на нарушението, снимков материал, справка
КАТ за собствеността на превозното средство, писмо на Агенция „Пътна
инфрастуктура“, Областно пътно управление Пловдив.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като
относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
2
обективната действителност, като единствено с критичност оценя Протокола
за използване на АТСС в частта с отразеното ограничение на скоростта от 60
км/ч, въведено с пътен знак В 26 за конкретния пътен участък, в който е
заснето процесното МПС.
ЕФ съдържа данните по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Твърдяното административно нарушение е заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 № 11743са, т. нар. „триножник”, явяващо
се „мобилно“ по своя характер. Техническото средство е одобрен тип за
измерване, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до
07.09.2027г., ведно с приложение към него. По делото е приложен и Протокол
№ 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология за
извършена проверка на техническото средство, със срок на валидност 1
година, т.е. валиден и към момента на нарушението. Налице е и Протокол по
смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г., съответстващ на
процесното време и място. По делото са налични снимков материал на
заснетия автомобил, както и на разположението на автоматизираното
техническо средство.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и
след анализ на всички приложени по преписката и събрани в хода на
производството доказателства, въпреки установеното, съдът намира, че са
налице основания за отмяна на атакувания електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен, поради неосъществено нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, при следните
съображения:
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая в ЕФ е
посочено, че на мястото на нарушението е въведено ограничение от 60 км/ч с
пътен знак В26, който забранява движение със скорост, по-висока от
означената. Като място на нарушението в обжалвания ЕФ е посочено
следното: на път ІІ-64км. 50+500, извън населено място, с посока на
движение гр. Пловдив - с.Труд. Същевременно от протокола за използване на
АТСС, съставен на датата на нарушението, е видно, че мястото на контрол
съвпада с посоченото в ЕФ място на нарушението /на път ІІ-64км. 50+500/, с
3
посока гр.Пловдив - с.Труд/. Доказателствената сила на протокола по чл.10
от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. обаче се разколебава, относно
обстоятелството, дали мястото на нарушението е подлежало на контрол за
ограничение движението на МПС до 60 км/ч, доколкото по делото са налични
писмени доказателства в обратната посока.
В тази връзка, видно от представеното по делото писмо на Агенция
„Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив с изх.
№ 11-00-188/ 18.02.2022г., ведно с приложената към него пътна
схема на процесния участък, се установява, че километър 50+500 на път II-64
“Карлово-Пловдив“ в посока Пловдив-Труд /т.е. мястото където е заснет
процесният автомобил/ се намира след кръстовището с асфалтовия път,
служещ за достъп до магазин Шкода, цеха за дърва и други предприятия,
отдалечени от републиканския път, като нарастването на километража на
пътя е в посока Труд-Пловдив. Установява се, че пътен знак В26 за посоката
Пловдив-Труд, е поставен на км 50+650, който указва, че е забранено
движението със скорост, по-висока от означената /в случая 60 км/ч/.
Установява се още, че към датата на нарушението – 08.03.2021г.
допълнителна табела Т2 към знак В26, въвеждаща валидност на вече
съществуващия пътен знак В26 1000 м, макар към момента да е виден на
копието от пътната схема и да се твърди, че бил поставен фактически през
февруари 2021г., то изрично в същото писмо е даден отговор, че официалният
протокол за монтажа на знака, удостоверил действието му, е едва от дата
05.04.2021г., дата, следваща датата на твърдяното нарушение на 08.03.2021г.
Следва да се отбележи, че според разпоредбите на чл.61 от Наредба №
18 от 23.07.2001 за сигнализацията на пътищата с пътни знаци и според чл.
50, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП забраните, въведени с пътни
знаци В20, В24, В25, В26 /в казуса/, В27, В28 и В30, важат до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2. В случая се установява, че мястото на заснетия
процесен автомобил е след кръстовището, където ограничението от 60 км/ч с
пътен знак В26 вече не е действало, поради все още невъведената официално
към 08.03.2021г. допълнителна табела Т2, която в противен случай е можела
да удължи действието на забранителния знак и след процесното кръстовище.
Ето защо по един и безспорен и несъмнен начин се доказва, че деянието на
4
жалбоподателя С., не само не е повторно, предвид наложеното му по чл.182,
ал.4 от ЗДвП наказание, а въобще не е било противоправно, доколкото
същият е управлявал процесния автомобил с установените 87 км/ч, при
общото ограничение от 90 км/ч за извън населено място.
Предвид горното и неоснователно ангажираната отговорност на
жалбоподателя С., съдът счете, че обжалваният електронен фиш, като
неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и
административен съд, както и в касационното производство, страните имат
право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на
разноски има жалбоподателят. Последният, чрез своя пълномощник, е
поискал своевременно присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 450 лв., представени са и писмени доказателства за това – договор
за правна помощ и съдействие от 22.04.2021г. По делото е направено
възражение за прекомерност от въззиваемата страна. Съдът намира, че
действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност,
предвид, което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
предвидения минимум. Този минимум следва да бъде съобразен към датата
на сключване на договора за правна защита, като към този момент чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда минимален размер – 300 лв. при интерес до 1000
лв. /който интерес в случая е 200 лева/. Ето защо, съдът следва да осъди
ОДМВР-Пловдив да заплати на Д. ХР. С., ЕГН **********, сумата от 300 лв.,
представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, като уважи възражението за прекомерност на въззиваемата
страна.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4659384, с
който на Д. ХР. С., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено
5
административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д. ХР. С., ЕГН
**********, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща направените от
последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
Х11 от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6