Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
Гр. Нови пазар,06.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НОВОПАЗАРСКИЯТ
районен съд в публичното съдебно заседание, проведено на девети юни през две
хиляди и единадесета година в състав:
Районен
съдия: СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар: Б.А.
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело № 126/2011 г. по описа за 2011
г., за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по предявен иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Н.Н.Ю., с ЕГН **********,
твърди, че на 09.05.2007 г. в с. К., ответникът С.Р.С., с ЕГН **********, му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби /двата горни
предни резеца/, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
За извършеното от ответника деяние, на
25.01.2011 г. НПРС с определение по НОХД № 538/2010 г. е одобрил споразумение
за прекратяване на наказателното производство,с което подсъдимият по това дело С.Р.С. бил признат за виновен в това,че на 09.05.2007
г. в с. К.,причинил на ищеца Н.Н.Ю. средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на зъби /двата горни централни резеца/, без които се затруднява
дъвченето и говоренето- престъпление по чл.129, ал.1 от НК. В същото съдебно заседание,с оглед
възникналите предпоставки за финализиране на наказателното производство по реда
на чл.381 и сл.от НПК,било прекратено/след оттегляне/ производството по
гражданския иск,като съдът указал на пострадалото лице възможността да предяви
претенцията си за неимуществени вреди пред компетентния граждански съд,арг.от
разпоредбата на чл.382 ал.10 във вр.чл.88 ал.3 от НК.
Ищецът твърди,че в резултат на извършеното
престъпление е получил загуба на два предни зъби/резци/,придаващи му
неестествен и обезобразен вид ,както и при възпроизвеждане на говор.Това му
създавало проблеми при хранене и ежедневната комуникация с околните
лица,неудобства,невъзможност за пълноценно хранене и опасност от възникване на
инфекции в устната кухина.Отделно от това било необходимо извършването на
стоматологична интервенция за изграждане на изкуствени зъби на мястото на
избитите естествени два горни предни зъба.
Предвид гореизложеното, ищецът Н.Н.Ю.,
моли да бъде призован на съд с ответника С.Р.С. и след доказване
основателността на твърденията изложени в исковата молба, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника С.Р.С. да му заплати за причиненото непозволено увреждане обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 5 000/пет хиляди/
лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането 09.05.2007 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и всички разноски направени по
делото.
В съдебно заседание чрез пълномощника си
адв. К., ищецът поддържа изцяло предявения иск.
В
срока по чл.131 и сл-от ГПК ответникът С.Р.С. чрез пълномощника си адв. Симеонов е
оспорил предявеният иск,както по основание ,така и по размер.Становище за
неоснователност на исковата претенция изразява и в съдебно
заседание.Алтернативно,в случай на уважане на иска,моли съдът да не уважаване
същия в пълния му размер,а съобразно доказателствата по делото.
Като прецени събраните в хода на делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съда прие за
установено от фактическа страна следното:
От приобщеното НОХД № 538/2010 г. по
описа на НПРС е видно, че с определение на съда влязло в законна сила на
25.01.2011 г., съдът е одобрил сключено споразумение между Красимира Жекова –
прокурор при НпРП и адв. Симеонов, действащ като защитник на подсъдимия С.Р.С.,
с което страните са признали за установено, че подсъдимия С.Р.С., роден на *** ***,
ЕГН **********,***, е виновен за това, че на 09.05.2007 г. в с. К., обл. Ш.,
причинил средна телесна повреда /избиване на зъби-двата горни централни резци/,
без които се затруднява дъвченето и говоренето на Н.Н.Ю. *** – престъпление по
чл.129, ал.1 от НК.
Страните са се съгласили, че подсъдимия
на основание чл.129, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК ще изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3/три/ месеца, като на основание чл.66, ал.1
от НК изпълнението на така наложеното наказание се отлага за срок от 3/три/
години.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1
от НПК, одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда. По
аргумент на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК, влязлото в сила
определение/присъда на наказателен съд/ е задължително за гражданският съд,
който разглежда гражданските последици от деянието по въпросите: извършено ли е
деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.
В подкрепа на лансираната защитна версия
от страна на ответника за наличие на съпричиняване от трети лица на настъпилия
вредоносен резултат,по тяхно искане бяха разпитани свидетелите С. Георгиев и
Сунай Мехмедов,които в показанията си навеждат доводи за настъпило сбиване на
посочената в исковата молба дата не само между ищеца и ответника,но и с
участието на трети лица/по отношение на които е наложено наказание по УБДГ по
АНХД №202/2007г./.От своя страна пък
водените от страна на ищеца свидетели Р.
А. и А. М. сочат,че точно ответникът е нанесъл удари в областта на устата на ищеца Н.Ю.,в резултат
на което са му били избити зъби-двата горни централни резци.
И понеже,както беше посочено по-горе в
нормата на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300
от ГПК,законодателят категоричен е посочил,че влязлото в сила
определение/присъда на наказателен съд/ е задължително за гражданският съд,
който разглежда гражданските последици от деянието по въпросите: извършено ли е
деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.,съдът намира,че доколкото свидетелските показания на Г. и М.
не кореспондират със постановения съдебен акт,влязъл в законна сила и ползуващ
се със сила на присъдено нещо,то същите не следва да се кредитират с нужното
доверие.
От приложената по делото ,вкл. и в ДНП
№275/2007г.по описа на РУП гр.Нови пазар медицинска документация,показанията на
разпитаният като свидетел д-р В.Д. /стоматолог/,извършил преглед на
пострадалото лице Н.Ю. непосредствено след инцидента и от заключението на
вещото лице д-р Б. по назначената от съда съдебно-стоматологична
експертиза,съдът намери,че на 10.05.2007г.,пострадалият Н.Ю. е бил прегледан от
д-р Д. /за което съставено медицинско свидетелство,копие надлежно заверено от
което е приложено по АНХД №202/2007г.по описа на НПРС,като по делото е
представено и извлечение от амбулаторен журнал/,,като е установено,че на
горната устна срещу централните резци на горната челюст е намерена контузна
рана с размер 2 на 2см.Установени са налични зъби,зъби с обтурация и с
пародонтозни промени,както и с кариеси.Първи зъб долу вляво е бил със счупване
на короната в областта на шийката,а първи зъб-долу вдясно е бил подвижен-трета
степен.Преценено е,че изваждането на двата централни резеца на долната челюст е
наложително поради травматичен пародонтит.На Ю. е поставена диагноза “Контузна
рана на горната устна.Следтравматично счупване на първи зъб долу в ляво и
следтравматичен пародонтит на първи зъб долу вдясно.
От приобщеното като писмено доказателство
писмено становище от трето неучавстващо в процеса лице-д-р В.Д. В. /на л.26 по
делото/,чието съдържание съдът кредитира с нужното доверие ,се установява,че на
10.05.2007г.д-р Д. е извършил манупалация”екстракция на два зъба”/посочени в
издаденото от него медицинско свидетелство/,за което Ю. му е заплатил сумата в
размер на 30.00 лв.
От заключението на вещото лице д-р Б.,назначено
от съда да изготви съдебно-стоматологична експертиза се установява,че механизма
на причиняване на гореописаната телесна повреда /квалифицирана като средна
такава,представляваща деяние съставомерно по чл.129 ал.1 от НК/се предполага
удар/стълкновение с твърд ,като е напълно възможно подобна клинична картина да
се наблюдава и при падане по лице/очи, без да е имало физическа
саморазправа.Доколкото чрез този въпрос съдът намира,че евентуално се цели
опровергаването на едно вече признато за извършено
престъпление,индивидуализирано по време,място,деец и причинени с престъплението
съставомерни вреди ,счита,че в частта си,в
която се се предполага удар/стълкновение
с твърд предмет /заключението кореспондира на останалия доказателствен материал
- показанията на свидетелите Р. М. А. и
св.А. М.,/които предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК
твърдят,че ответникът е нанасял на ищеца удари по зъбите както с юмрюци,така и
с ритници/ и най-вече,кореспондира на влезлия в законна сила съдебен акт,който
почива на направено признание на подсъдимия по наказателното дело по
възведеното срещу него обвинение.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата какви травматични увреждания са причинени на пострадалото лице
,какъв е периода на възстановяване и необходимо ли е извършване на
стоматологична интервенция за това /поставяне на изкуствени зъби/,вещото лице
д-р Б. сочи,че настъпилите увреждания са необратими от медицинска гледна
точка,съпроводени са със значителна болка и дискомфорт.Смутени са естетиката и
функциите говор и хранене /фаза на отхапване/.За период на възстановяване
може да се говори след като вече са
екстрахирани/извадени/засегнатите зъби и се касае за време не по-малко от един
месец,възможно и повече,до пълното
зарастване на следекстационните рани.За пълното възстановяване на пациента е
необходимо естетическо зъбопротезиране с подходяща мостова неснемаема
конструкция,която да компенсира
липсващите зъби ,а с това да възстанови и нарушените функции.Следва да се
отчете,че от направения зъбен статус се е установило,че у Ю. е налице увреждане на зъбите от общ и
травматичен характер,което би следвало да се тълкува като индиция за това,че
несъзнателното неподдържане на хигиената на зъбите /нередовно посещаване на
стоматолог/ от страна на Ю.,присъединено към травматичните увреждания
,причинени му от Р. върху двата горни предни резеца в своята съвкупност е
довело до засилване на дискомфортното му усещане /във физиологичен аспект/ след
инцидента със ответника.
Съдът цени с нужното доверие показанията
на свидетелите Р.А. и А.М.,които сочат,че след инцидента Н. не е можел да се
храни две седмици.Лежал у дома си и се притеснявал да излиза във селото ,както
поради външния си вид,така и поради факта,че му е бил нанесен побой от
ответника.
При тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установено и доказано, че в
резултат на извършеното престъпление ,а именно ,че на 09.05.2007г. в с. К.,
обл. Ш., ответникът по делото С.Р.С. причинил средна телесна повреда/избиване
на зъби – двата предни горни резци/, без които се затруднява дъвченето и
говоренето на ищеца Н.Н.Ю..,с което му е причинил общ физически и психически
дискомфорт,неудобства,болки и страдания.Причинените травми в устната кухина са
създали допълнителни неудобства за пострадалия и невъзможност за пълноценно
хранене.
За да бъде уваже иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД следва по безспорен начин да се установи наличието на
деликт,неговият автор,причинени вреди на пострадалото лице и причинно
–следствена връзка между деликта и вредите.В конкретния случай съдът намира,че
по несъмнен начин се доказа наличието на всички тези предпоставки,в тяхната
кумулативност,като на виновния за извършеното противоправно деяние/деликт/
следва да бъде ангажирана отговорността по граждански път да репарира
причинените на пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди.
Вземането от непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването му и причинителят му носи отговорност за
своите действия и се смята в забава и без покана /чл.114, ал.3 от ЗЗД, чл.84,
ал.3 от ЗЗД/ в този смисъл е и Постановление № 2 на Пленума на ВС от
21.12.1981г./ т.е. от извършване на деликта до предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД не е изтекла предвидената в закона обща погасителна давност, поради което
същия се явява процесуално допустим, а по същество – частично основателен и
доказан.
По аргумент на чл.52 от ЗЗД, размера на
вредите се определят по справедливост. Няма диференцирани строго определени
параметри в рамките на които съдът да е обвързан при определяне на следващото
се обезщетение при причинените му неимуществени вреди. Изхождайки от морала и
от добрите нрави, от болките и страданията претърпени от ищеца в резултата на
причинения му деликт съдът намира, че е справедливо да бъде присъдено
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 4 000/четири
хиляди/ лева – главница и законната лихва върху нея, начислена от датата на
деликта – 09.05.2007г. до окончателното изплащане. В останалата му част до
пълния размер от 5000/пет хиляди/ лева главница, ведно със законната лихва
върху нея, начиная от деликта до окончателното изплащане следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно уважения иск направените
по делото разноски в размер на 320лв../от общо такива в размер на 400.00лв.-адвокатско
възнаграждение/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр.
с чл.2 от Тарифата за ДТСССГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на НпРС върху уважения иск държавна такса в размер на 160.00 лв., както
и сумата в размер на 128.00лв./представляваща съразмерна част от изплатеното от
бюджетните суми на съда възнаграждение за изготвяне на съдебно-стоматологична експертиза в размер на 160.00лв./
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ответника С.Р.С. с ЕГН: **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Н.Н.Ю. с ЕГН: ********** ***, сумата в размер на 4000 /четири
хиляди/ лева- главница,/-представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление на 09.05.2007г.в с.К.,обл.Ш.,
съставомерно по чл.129, ал.1 от НК, за което е постановено определение на съда,одобряващо
сключено споразумение, и имащо правните последици на влязла в сила присъда по
НОХД № 538/2010г. по описа на НПРС/, ведно със законната лихва върху
тази сума,начиная от 09.05.2007г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част за разликата от 4 000.00лв. до 5 000 лв.-главница,
ведно
със законната лихва върху тази сума,начиная от 09.05.2007г. до
окончателното й изплащане,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника С.Р.С. с ЕГН: **********,***, да
заплати на ищеца Н.Н.Ю. с ЕГН: ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 320лв./триста и двадесет лева/.
ОСЪЖДА
ответника С.Р.С. с ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на НПРС държавна
такса върху уважения иск в размер на 160.00лв./сто
и шестдесет лева/, както и сумата в размер на 128.00 лв./сто двадесет и осем лева/- представляваща съразмерна
част от изплатеното от бюджетните суми на съда възнаграждение за изготвяне на
съдебно-стоматологична експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. Шумен в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: