О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 128 9.01.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИAНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3135 по описа за 2018 година.
Производството е по реда на по чл. 124, ал. 5 от ГПК за установяване на
престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение.
Постъпила е искова молба от Т.А.Е., в която твърди, че ответниците по
делото И.И. и С.И.И. били извършили заедно и по отделно на 10.05.2018 г.
престъпни деяния. Твърди, че било образувано гр.д. № 4719/2016 г. против него от С.И.И., чрез
процесуален представител адвокат Илко И., АК гр. Пловдив за сумата в размер на
13053.31 лв. - главница 10 000 лв., мораторна лихва 3053.31 лв. По гражданското
дело бил приложен договор за заем от 13.09.2011 г., заверен „вярно с
оригинала" от адв. Илко И.. Този договор за заем, в който е отразено в
горната дясна част номерация „101”, бил приложен като доказателство по НОХД N
503/2015 г. по описа на СпНС гр. София. Сочи, че след изземването му, заедно с
други документи от служители на РДВР Стара Загора, бил извикан във връзка с
разследване срещу С. Ив. И., И.Т.И., неговия брат и други лица. Той отишъл
заедно с адв. Дечо Дечев, АК Стара Загора. След като дал обяснения с изненада
установил, че между иззетите документи има и договор за заем с дата 13.09.2011
г. за сумата от 10000 лв., като в него било отразено, че заемодател е С. Ив. И.,
а той е заемополучател. С молба от адвоката му поискал да му бъде направено
ксерокопие, което бе заверено от адв. Дечо Дечев на място * в РДВР Ст.Загора, в
присъствието на служител от служба БОП /към РДВР/ - М.Д. /който и понастоящем е
служител на същата служба/. В този документ след текста „дава заем на…..” не
било отразено неговото име.
Твърди, че не е имал никакви финансови отношения с лицето С.И., не е
получавал от нея парични суми, включително и сумата 10000 лв., визирана в
договор за заем от 13.09.2011 г. Имал такива с И.Т.И., като от същия получавал
на няколко пъти суми, които издължил, но никога тези суми не са били в такъв
размер, а в по-малък такъв. Той обаче винаги пишел по-голяма сума, като
договорите за заем били придружени със запис на заповед за същата сума. Те се
подписвали от него, като се посочвала само cyма, т.е. те представлявали по
същество една бланка, в която впоследствие във всеки един момент И.И. или друго
лице от обкръжението му би могло да внесе останалите реквизити
От представения по гр.д. №4719/16 г. от ицеща като доказателство и
основание за образуване на делото - договор за заем, горе вдясно е отразено
„101” /което е номерация на страницата по НОХД N 503/2015/ след текста „дава заем
на ……" е добавено с друг почерк неговото име - „Т.А.Е.", което
липсвало към момента на заверката от адв. Дечо Дечев. Видимо тази добавка е
извършена в по-късен момент, като лицето, което я е извършило е И.И. /съпруг на
ищеца по делото С.И. и неин защитник/. Това обстоятелство се доказва от
изготвената по гр.д. № 4719/16 съдебно-почеркова експертиза.
На датата, отразена на договора - 13.09.2011 г. не бил в гр. Стара Загора и
е невъзможно договорът да е бил подписан от него на тази дата. В подкрепа на
това негово твърдение представил 2 броя клетвени декларации, нотариално
заверени, изхождащи от лицата П.М.П. и П.Е.П..
Твърди, че във връзка с лечението на синът му подписал документите без
попълнени останалите реквизити в присъствието на С.Р.Ж.. Така подписаните от
него документи останали при ответника.
Около година след подписването им се видял със С.Р.Ж. и той споделил, че в
негово присъствие И.И. е дал на съпругата си С.И. бланковия договор за заем и
тя е внесла корекции - нейното име като заемодател и дата на сключване на
договор, както и дата на падеж.
Впоследствие сезирал Окръжна прокуратура Стара Загора - прокурорска
преписка 1111/2018 г., като същата с Постановление от 08.06.18 г. е изпратила
преписката по компетентност на РП Стара Загора. В Районна прокуратура Ст.Загора
преписката е заведена под N 2598/18 г., по която течала предварителна проверка
и нямало произнасяне по същество.
Моли съда да постанови решение, с което да установи извършването на
описаните деяния от ответниците, съставляващи престъпни обстоятелства имащи
значение за спиране на гр.д. № 4719/2016 г. по описа на РС Стара Загора.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от С.И.И. и И.Т.И., в които твърдят, че предявеният иск за установяване на престъпно
обстоятелство, при описаната в исковата молба фактическа обстановка и с
аргументите на които почива е недопустим. Твърдят, че в подадената от ищеца
искова молба и в допълнението към същата
ищецът всъщност не сочел наличието на нито една от изискуемите, посочени
в чл. 124, ал.5 от ГПК абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на
иска.
Видно било от изложеното на ищеца, че
е сезирал Окръжна прокуратура и преписката е изпратена по компетентност
в РП Стара Загора, по която тече предварителна проверка. Ищецът твърдял също
така, че към момента против ответниците С.И. и И.И. се водело и наказателно
дело за измами, което също не било приключило. Т.е. ищецът твърдял наличието все на
обстоятелства, които всъщност изключвали допустимостта на предявеният иск. В
конкретния случай ищецът не твърдял да е налице някоя от цитираните пречки да
бъде образувано наказателно производство против ответниците С.И. и И.И., или
образувано такова да е било прекратено, или спряно, или извършителят на
деянието да е останал неоткрит. Поради което молят производството по делото да
бъде прекратено.
Отделно, по същество, оспорват, като неверни, абсурдни и клеветнически,
всички твърдения в исковата молба, за извършени престъпни деяния. Чрез тези си
твърдения и чрез завеждането на настоящото дело, ищецът се домогвал да постигне
пререшаване на спора по гр.д. № 4719/16 г. по описа на Районен съд Стара
Загора, по което бил осъден да върне сумите, които са му били дадени в заем,
което било недопустимо.
Недопустимо било и намерението на ищеца да преодолее преклузията на
горецитирания процес, чрез събиране на доказателства по настоящото дело, които
в посоченото предходно не са искани. По тези съображения е недопустимо да бъдат
и пресъбирани повторно доказателствата, което иска ищеца за установяване
„недължимостта" от негова страна, на сумите, които бил осъден да заплати
на ответницата С.И. по гр.д. № 4719/16г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна
обстановка:
По делото е представено копие от договор за заем от 13.09.2011 г., от който
е видно, че С.И.И. е дала в заем на ищеца Т.А.Е. сумата от 10 000 лв.,
която заемателят е заявил, че е получил към момента на сключване на договора и
се е задължил да я върне на 13.12.2011 г. на заемодателя ответницата С.И.И.. Този
договор е заверен от деловодител при
Специализиран Наказателен съд гр. София, 5-ти състав. Представен е и друг
договор за заем от 13.09.2011 г. за сумата от 10000 лв., в който не са отразени
имената на заемателя, но под реквизит „Заемател“ е налице подпис и изписани
имената на ищеца Т.А.Е.. Този договор е заверен от адв. Д. Дечев. По делото е
представена съдебно-почеркова
експертиза, изготвена по гр.д. № 4719/2016 г. по описа на РС Ст.Загора, от
която е видно, че подписите и под двата договора за заем от 13.09.2011 г. са
положени от ищеца Т.А.Е., а ръкописният текст „Т.А.Е.“ под реквизита
„заемодателят“ е изпълнен от И.Т.И..
Представени са два броя клетвени декларации от лицата П.М.П. и П.Е.П., които
касаят други отношения на ищеца с адв. И.
по изп.дела от 2008 г. и 2009 г., и които не са относими към предмета на
настоящото дело, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
Съдът констатира,
че по гр.д. № 4719/2016 г. по описа на РС-Стара Загора е постановено решение №
741/25.06.2018 г., като съдът е ОСЪДИЛ Т.А.Е. да заплати на С.И.И. сумата от общо 13 053, 31 лева, от които 10
000 лева главница невърнат заем по Договора за заем от 13.09.2011 г. с настъпил
падеж на 13.12.2011 г. и 3053, 31 лева мораторна лихва върху главницата за
периода от 17.10.2013 г. до 17.10.2016 г. Това решение е обжалвано, като ОС-Стара Загора е
постановил Решение № 90 от 28.03.2019 г., с което е ОТМЕНИЛ изцяло решение №
741 от 25.06.2018 г., постановено по гр.дело № 4719/2016г. по описа на Районен
съд-Стара Загора, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това е ОТХВЪРЛИЛ
изцяло иска на С.И.И. против Т.А.Е., с който се иска да бъде ОСЪДЕН последния
да й заплати сумата общо от 13 053,31 лева, от които 10 000 лева главница
невърнат заем по Договора за заем от 13.09.2011 г. с падеж на 13.12.2011 г. и 3053,
31 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2013 г. до
17.10.2016 г., както и разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.”
Това решение е обжалвано пред ВКС и няма данни същото да е върнато към
постановяване на настоящия съдебен акт.
В исковата си молба и допълнението към исковата молба от 25.06.2018г.,
ищецът твърди, че за описаните от него в исковата му молба деяния на ответниците
С.И. и И.И., т.е. престъпни обстоятелства,
е сезирал Окръжна прокуратура Стара Загора, по прокурорска преписка
1111/2018г., като същата с Постановление от 08.06.2018г. е изпратила преписката
по компетентност на РП Стара Загора, където преписката е заведена под №
2598/18г. Ищецът също твърди, че към настоящия момент по тази преписка на РП
Ст. Загора тече предварителна проверка и нямало още произнасяне по същество.
Ищецът твърди също, че против ответниците С.И. и И.И. се води наказателно
дело пред СпНС във връзка с документни измами, като по настоящото дело е
приложено копие от сключеното по това дело (н.о.х.д. № 503/2015г по описа на
Специализиран наказателен съд - София) Споразумение. Посоченото Споразумение е
сключено за престъпления по чл.252 НК (незаконна банкова дейност), а не за
„документни измами", както твърди ищецът.
Видно от
представения протокол от 16.10.2018 г. по НОХ дело № 503/2015 г., на
Специализиран наказателен съд – София, по който е постигнато споразумение, като съдът е признал за виновна С.И.И.,
затова, че в периода от 05.10.2004 г. до 25.10.2011 г. на територията на област
Стара Загора, област Ямбол, област Смолян, област Хасково и област Сливен,
участвала в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на
повече от три лица, с ръководител И.Т.И. и с участници: Бонка Генчева ТЕ.а -
участник от 11.05.2004 г., Евгений Т. Илиев - участник от 11.05.2004 г., И.
Стойчев П. -участник от 20.05.2005 г., С.Р.Ж. - участник от 29.11.2005 г. и
Танка Георгиева Петрова - участник от 29.07.2008 г., като под ръководството на И.Т.И.,
участвала в намирането на заематели, предоставянето и документирането на
парични заеми, събирането им (по реда на доброволното им изплащане и/или
принудителното им събиране) от длъжниците (заематели) и в последващото
управление и разпореждане с придобитите доходи и имущества от тази дейност,
като групата е създадена с користна цел и с цел да върши съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години (престъпления по чл. 252 от НК - без разрешение на БНБ да извършват
по занятие банкови сделки, и по чл. 253 от НК - да извършват сделки с
придобитите доходи и имущество от извършваните по занятие банкови сделки без
разрешение на БНБ)- престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2
от НК, като е ОПРЕДЕЛЕНО на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок ШЕСТ МЕСЕЦА,
Както и за това,
че в периода 05.10.2004 г. до 25.10.2011 г., в област Стара Загора, област
Ямбол, област Смолян, област Хасково и област Сливен като извършител в
съучастие с И.Т.И.) С.Р.Ж., Евгений Т. Илиев, И. Стойчев П. и Бойка Генчева ТЕ.а
- всички като съизвършители, действайки като физическо лице и представител на
търговските дружества: „Сити Груп -
„… на Т.А.Е.
на 13.09.2011 г., сумата от 10 000 лв., със срок до 13.11.2011 г…“
и от тази дейност получила значителни
неправомерни доходи (от лихви и получени неустойки за забава) в общ-размер на
71 122,00 лева - престъпление по чл.
252, ал.2, предл. 2, във вр. с ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
като е ОПРЕДЕЛИЛ на осн. чл.55, ал. 1 т.1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок ШЕСТ МЕСЕЦА.
По това дело с
горепосоченото споразумение, съдът е признал за виновен подсъдимия И.Т.И.,
за това, че в периода от 11.05.2004 г.
до 25.10.2011 г. на територията на област Стара
Загора, област Ямбол, област Смолян, област Хасково и област Сливен, ръководил
организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, с участници Бонка Генчева Тенева -
участник от 11.05.2004 г., Евгений Т.Илиев участник от 11.05.2004 г., С.И.И. -
участник от 05.10.2004 г., И. Стойчев П. - участник от 20.05.2005 г., С.Р.Ж. -
участник от 29.11.2005 г. и Танка Георгиева Петрова - участник от 29.07.2008
г., като одобрявал и указвал на участниците в групата, участието им в
намирането на заематели, предоставянето и
документирането на парични заеми, събирането им (по реда на доброволното им
изплащане, и/или принудителното им събиране) от длъжниците (заематели), и в
последващото управление
и разпореждане с придобитите доходи и имущества от тази дейност, като групата е
създадена с користна цел и с цел да върши съгласувано в страната престъпления,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (престъпления
по чл. 252 от НК - без разрешение на БНБ, да извършват по занятие банкови
сделки и по чл. 253 от НК – да извършват сделки с
придобитите доходи и имущество от извършваните по
занятие банкови сделки без
разрешение на БНБ) -
Престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, във вр. ал. 1 от НК., като е ОПРЕДЕЛЕНО на основание чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, както и за това, че в периода от 05.04.2004 г.
до 25.10.2011 г., в област Стара Загора, област Ямбол, област Смолян, област
Хасково и област Сливен, сам и като извършител в съучастие със С.Р.Ж., Евгений Т.
Илиев, С.И.И., Бонка Генчева Т.а, И. Стойчев П. и Танка Георгиева Петрова -
всички като съизвършители, действайки като физическо лице и представител на
търговските дружества: "Сити Груп-
1" ЕООД с ЕИК: *********, "Сити Груп - 2" ЕООД с ЕИК: *********,
„Финанс груп
„…. на Т.А.Енев: през м.
При твърдяната фактическа обстановка от правна страна
съдът приема, че предмет на разглеждане е установителен иск по чл.
124, ал. 5 от ГПК. Това е особен установителен иск, който се
предявява в случаите, когато престъплението не може да бъде установено в
редовен наказателен процес с присъда, наказателното преследване е прекратено на
някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или е спряно на някое от
основанията по чл. 25, т. 2
и чл. 26 от НПК,
както и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Посочените
основания са положителна процесуална предпоставка за предявяване на
установителния иск по чл.
124, ал. 5 от ГПК. В настоящия случай, предявеният иск е недопустим,
тъй като не са налице предвидените в закона кумулативно абсолютни процесуални
предпоставки за предявяване на иска. В исковата си молба, ищецът не сочи
основанията по чл. 24, ал. 1, т.
2-5 от НПК.
Същият твърди за образувано наказателно производство пред компетентните органи,
но не твърди, че образуваното производство да е прекратено на някое от
основанията в сочената разпоредба. Особеността на инициирания иск, касае
предявяването му в случаите, когато поради прекратяване на наказателното
производство на посочено в НПК основание, престъплението не може да бъде
установено по редовния наказателно-процесуален път, с постановяване на присъда,
която е от значение за гражданско-правните последици на деянието. Т. е., това
са само случаите, когато извършеното съставлява престъпление, но поради някоя
причина е изключено наказателното преследване. В случая това не се твърди, нито
е обстоятелство по делото.
От изложеното в исковата молба
става видно, че ищецът твърди да е сезирал прокуратурата за извършени от
ответниците С.И. и И.И. престъпления по Глава
девета от НК „ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ“. При това положение искът по чл.
124, ал. 5 ГПК не се явява допустим. Касае се до отклонение от
правилото, че престъпни обстоятелства се установяват от наказателния съд по
реда и с процесуалните средства, предвидени в НПК, като искът по чл.
124, ал. 5 ГПК е специално средство за защита на интересите на лице,
чиито права и законни интереси са нарушени от извършеното престъпно
обстоятелство и което лице не може да получи защита на нарушените си интереси,
поради настъпване на обстоятелства, осуетяващи развитието на наказателното
производство и произнасянето на съда по наличието или липсата на извършено
престъпление. Претенцията на ищеца за установяване на престъпно обстоятелство във
връзка с актове и действия по посоченото в исковата молба наказателно дело е
недопустима, тъй като извън изрично посочените в чл.
124, ал. 5 ГПК хипотези, в които не е било възможно образуване на
наказателно производство, каквито твърдения в исковата молба липсват, не е
допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство от граждански съд.
Ето защо, съдът намира, че не е налице фактическия състав
на разпоредбата на чл.
124, ал. 5 от ГПК, тъй като не са налице процесуалните предпоставки
за предявяването му, а именно - наказателно преследване не може да бъде
възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т.
2 - 5 от НПК
или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2
или чл. 26 от НПК,
както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Доколкото ищецът не твърди, а и от доказателствата по
делото не се установява наличие на посочените предпоставки, предявения иск по
чл.
124, ал. 5 от ГПК се явява недопустим, поради което производството
по настоящото делото следва да бъде прекратено.
На осн.чл. 78, ал.3 ГПК в
полза на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски по
делото в размер на 600 лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 26.11.2019 г. по
гр.д. № 3135/2018 г. по описа на РС Стара Загора, с което е приключено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
ВЪЗОБНОВЯВА производство по гр.д. № 3135/2018 г. по описа на РС Ст.Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3135/2018 г. по описа на РС Ст.Загора,
като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Т.А.ЕНЕВ ЕГН********** *** да заплати на С.И.И. ЕГН********** ***, съдебен
адрес:*** и И.***И.,***, съдебен адрес:***, сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски.
Определението подлежи на въззивно обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: