МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1537 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2013 ГОДИНА
На 19.12.2013 год.
Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 127, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.И.С., за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.116, ал.1, т.7
и 9 от НК за това, че на 07.11.2012 год. в гр.Аксаково, обл.Варна с
користна цел умишлено умъртвил Б.Д.
Енев, като деянието е извършено предумишлено.
В с.з. подсъдимият
изразява съжаление за случилото се, но твърди, че не е извършил вмененото му
деяние.
В с.з. представителят на
прокуратурата поддържа обвинението и предлага да се определи наказание „доживотен
затвор без право на замяна”.
По делото като граждански
ищец е конституирана наследницата на пострадалия- малолетната Я.Е., чрез
процесуалния й представител. Същият е предявил граждански иск за причинените на
детето неимуществени вреди в размер на 300 000 лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
Пострадалият Б. Енев
живеел в гр.Аксаково като по време на житейския си път се занимавал с различен
по вид бизнес, при който имал моменти на реализирани значителни финансови
приходи и след това на финансов крах, след който започвал отначало и отново
успявал да постигне добри финансови резултати.
Към инкриминираната дата
Енев имал бизнес в страната, в Гана, Испания и Малта.
С решение по фирмено дело № 519/2007 год. на ВОС на 07.02.2007год.
било вписано търговското дружество „МА-БС Инвест"ООД.
Съдружници в дружеството били Б.Д. Енев, св.С.И.К. и Петьо Веселинов Почев. Поради различия във виждането за управление на
дружеството, св.С.К. бил изключен като съдружник, за което той водил граждански
дела с дружеството.
Към този момент
отношенията между бившите съдружници К. и Енев били
влошени, но в по-късен етап покрай започнали данъчни ревизии на двамата като
ФЛ, успяли да стигнат до някакво разбирателство за
уреждане на финансовите им отношения.
По партидата на
дружеството е вписана промяна в собствеността и представителството му, като
Енев и Почев прехвърлили дружествените си дялове на подс.Д.С. /племенник на Енев/, който станал и собственик и управител на търговското
дружество „МА-БС ИНВЕСТ" ООД, което било преобразувано в ЕООД. Поводът за
това прехвърляне били множеството наказателни, граждански и данъчни
производства, водени срещу Б.Д. Енев от различни държавни институции и трети
лица. Независимо, че формален собственик и управител на търговското дружество
„МА-БС ИНВЕСТ" ЕООД бил обв.Д.И.С., дейността на
дружеството се развивала и контролирала от Б.Д. Енев.
Към 31.12.2011 год., видно от счетоводния баланс на търговското дружество „МА-БС
ИНВЕСТ"ЕООД, същото е имало вземания в размер на 612 000 лева, касова
наличност 1 362 000 лева, и неразпределени печалби от минали години 3 085 000
лева
Б. Енев прехвърлил и цялата си лична собственост на името
на Д.С..
Предвид предоставените от банките с лиценз да извършват дейност
на територията на Република България данни за сметките на „МА-БС Инвест" ЕООД /ООД/ - Варна, търговското дружество е
имало разкрити сметки в „Банка ДСК" ЕАД, „Юробанк
И Еф Джи България" АД /"Пощенска банка"/, „Банка Пиреос България" АД. По нито една от разплащателните
сметки в цитираните банки търговското дружество не е ползвало услугата
електронно банкиране. Д.С. имал открити разплащателни сметки като физическо
лице в тези банки, както и в „Уни Кредит
Булбанк" АД и е имал активирана услугата електронно банкиране по всички
сметки с изключение на сметката в „Уни Кредит
Булбанк" АД. Подробните сведения от банките несъмнено сочат, че
най-активната сметка на търговското дружество „МА-БС Инвест"
ЕООД - Варна е била тази, открита в „Юробанк И Еф Джи
България" АД /"Пощенска банка"/. Сметката е разплащателна, в
лева, и е била открита на 28.12.2011год. с начално салдо 35 000 лева, получени
от продажбата на недвижим имот. Сметката била с номер BG68 BPBI 7945 1065 5862
01. Към разплащателната сметка била издадена и дебитна карта с №
5526220302831274, която стояла у С.. След откриване на сметката до 24.07.2012
година по нея постъпила значителна парична сума - общо 554 500.09 лева.
Разплащателната сметка на подсъдимия в „Юробанк И Еф Джи България" АД /"Пощенска
банка"/ била открита на 29.02.2012 год. била в лева и с начално салдо
минус 20 стотинки. Сметката била с номер BG84 BPBI 7945 1065 5863 01 и към нея
имало издадена дебитна карта с № 5187840302826717. Тази банкова карта стояла у Б.
Енев. С нея той извършил няколко плащания от ПОС-терминал в гр.Москва, Руска
Федерация за времето 17.09.2012 год. - 19.09.2012 год. Тази банкова карта е
намерена в портфейла на Б. Енев при проведения на 08.11.2012 год. оглед на
местопроизшествие
За времето от 13.03.2012 год. до 03.11.2012 год. С. изтеглил от фирмената сметка
посредством дебитната карта с № 5526220302831274 от различни ATM-устройства на
територията на страна и извършил плащания на различни ПОС-терминали общо в
размер на 29 989.18 лева. Заедно с удържаните банкови такси за извършените
тегления и плащания на ПОС-терминал и от ATM, общата сума възлязла на 30 214.78
лева. По сметка на търговското дружество към 07.11.2012 год. била налична
сумата от 7822.72 лева.
Енев живеел в една
четириетажна къща, находяща се в гр.Аксаково, ул.Марциана
№ 14. В същата къща живеели подс.С. със семейството
си, св.Д.С., брат на подсъдимия, с неговото семейство и имало отделна
пристройка в същия двор, където трябвало да живее бащата на Енев, а
впоследствие тези стаи останали за неговата сестра.
За жилището на всяко едно семейство имало отделен вход от
двора на къщата, като нямало достъп от жилището на едно семейство до жилището
да друго семейство през вътрешността на къщата. От улицата също се влизало през
различни входове към двора на къщата. Гледано с лице към къщата, най-вляво бил
входът за жилището на Б. Енев, входът гледал към улицата. Жилището, което Енев
обитавал се намирало на третия етаж на къщата, като Б. Енев обитавал и
мансардата. В средната част на къщата и вдясно от входа за жилището на Енев се
намирал входа за жилището на св.Д.С. и св.П.Р. - живуща с последния на семейни
начала към инкриминираната дата. Те обитавали първия, приземен етаж на къщата,
входа за жилището също гледал към улицата. В най-дясната част на къщата бил
входът за жилището, обитавано от подсъдимия и неговото семейство - съпругата Д.С.,
като до жилището се стигало по стълбище, тъй като семейството обитавало втория
етаж на къщата. След стълбището за входа за жилището на Д.С. се стигало до
пристроените стаи, първоначално предназначени за неговия дядо. Последните имали
вход и от към страната на Енев, но същият бил неизползваем.
Всяко от семействата имало
ключове за собственото си жилище, а подс.С.
единствено имал ключове за жилището на Енев и за допълнително изградените стаи.
Отношенията в семейството
били изключително близки. Те комуникирали много често. Давали си пари един на
друг във всеки един случай, когато член на семейството имал нужда от пари, като
в случаите, в които бизнесът на Енев вървял добре той се грижел за цялата фамилия,
а когато бизнесът му не вървял – съответно получавал помощ от свои приятели и
от сестра си – св.Лиляна С..
Малко преди да бъде убит
Енев, той започнал реализацията на нов бизнес в Гана, като споделил с част от
близките си приятели, че нещата му се уреждат успешно и очаква големи финансови
постъпления.
На 07.11.2012 год. около
09.00. часа подсъдимият и Енев се срещнали пред къщата. В автомобила на С.
„Опел Фронтера” с ДК№ В 3188 КВ чакал св.Д.И..
Последният видял, че С. и Енев разговаряли на около 3 метра от паркирания
автомобил и чул, че разговорът им касае пари, банки и банкови сметки. След
разговора Енев потеглил с автомобила си Рено Модус с ДК№ В 4756 РР, а
подсъдимият отишъл при него в автомобила. Сторил му се притеснен и зачервен, на
въпроса му какво се е случило отговорил, че трябва да даде определена сума пари
на вуйчо си. След това двамата ходили до заведението, което стопанисвал С. –
Сити Гардън, в игралната зала в Аксаково, до
новостроящата се вила на подсъдимия.
В 13.03 часа С. се обадил
от мобилния си тел. ********** на мобилния телефон на Енев / **********/ и
провел разговор с него. В същото време Енев бил със своя познат и бъдещ
съдружник в бизнеса в Гана – Б.Щ., като двамата подготвяли срещите си за остатъка
от деня и задачите, които всеки от тях следвало да извърши. Малко преди това, в
12.53 часа Енев провел телефонен разговор със св.А.А.,
с когото се уговорили да се видят по-късно същия след обяд, след като Енев се
срещне с майстори на вратите на дома му, които трябвало да извършат
довършителни монтажни работи. След това Б. Енев оставил св.Б. ***, където Щ. по-рано паркирал автомобила
си, и тръгнал за гр.Аксаково, тъй като в 14:00 часа майсторите на врати трябвало
да бъдат пред дома му. Б. Енев имал бизнес-среща за късния след обяд на
07.11.2012 год. и със св.Ж.Л., на когото заедно с Щ. били възложили изготвянето
на различни документи по регистрацията на фирмата и осигуряването на голям
банков кредит във връзка с предстоящия бизнес в Гана. Видно от изготвената
справка на Сектор „Видеоконтрол и превенция" ОД МВР - Варна по времето, когато Енев разговарял с Л., той
вече пътувал към Аксаково, тъй като в 13:56:37 часа на 07.11.2012г. управляваният
от Б. Енев автомобил „Рено Модус" с ДК№ В 4756 РР е преминал през
кръстовището до Елпром, идвайки от МОЛ - Варна и
пътувайки в посока АМ „Хемус". На 07.11.2012г. в 13:57:22 часа
управляваният от Б. Енев автомобил е напуснал гр.Варна през КП на АМ Хемус.
Около 14.00 часа Енев влязъл в Аксаково, като на изхода
на града се разминал със своята приятелка Е.И., която по същото време пътувала
със своя близка от Аксаково към Варна. И. видяла Енев и възприела, че той е сам
в автомобила.
След като паркирал пред дома си Енев позвънил на
подсъдимия. Това обаждане в телефона на пострадалия било отразено в 14.01 часа,
а в телефона на С. в 14.03 часа. Те се разбрали да се срещнат, което и станало
малко време след проведения разговор, тъй като подсъдимият бил по същото време
до магазина на хранителни стоки на ул.Марциана № 17,
където разговарял със св.Г.Г., който по това време си
сменял гумите на автомобила. С. разговарял с вуйчо си, след което излязал от двора на къщата и потеглил с автомобила си, като
това било забелязано от св.П.Р..
Подсъдимият отишъл до гумаджийницата
на св.И. и му предложил да го придружи да магазин Метро в гр.Варна. Последния
нямал работа и се съгласил. Двамата се качили в автомобила на С., който го
управлявал и се отправили към магазина. Часът бил около 14.10-14.15.
За да стигнат до магазина двамата преминали през
заобиколен маршрут, като след излизане от гр.Аксаково тръгнали по главен път
гр.Варна - гр.Добрич, преминали през пътен възел „Баир Баши"
- с.Калиманци, продължили към село Доброглед, влезли в село Доброглед, минали
по главния път през цялото село и след преминаване вилната зона на селото
влезли в гр. Игнатиево. През гр.Игнатиево пътували по ул."Петър
Маринов" до центъра на града. След това на кръстовището с ул."Слави
Дойчев" завили по нея и преминали в 14:28 часа пред заведение за
обществено хранене „Омега" на път към изхода на град Игнатиево, посока ГП
4. Преминали покрай зърнобаза „Фарин",
по надлеза, преминаващ над автомагистрала „Хемус" и стигнали кръстовището
на ГП 4. Там С. завил вляво посока гр.Варна управляваният от него автомобил,
подминал разклона за с.Тополи, минал покрай пивоварния завод в 14:48 часа и на
кръговото кръстовище поел в посока към магазин МЕТРО. В 14:50 часа автомобила
влязъл на паркинга на магазин „МЕТРО". Двамата влезли в магазина, преминавали
покрай рафтовете със стоки, без да се спират пред нито един от тях и излезли от
магазина, като на излизане С. влязал в аптека
„СЕЙБА", намираща се до изхода на магазина, откъдето купил 1 шишенце
мента, глог и валериан –тинктура и валериан на таблетки, за което му бил
издаден касов бон в 15:06:28 часа.
След това двамата отишли
до рибарски магазин, намиращ се в кв.Владислав Варненчик,
гр.Варна, от където подсъдимият се купил рибарски принадлежности, след което
двамата се върнали в гр.Аксаково в заведението на подсъдимия, където се
уговорили с приятеля си И.С.. Там всички се уговорили да отидат с приятелките и
съпругите си в някой МОЛ в гр.Варна по- късно същата вечер, което и сторили,
като подсъдимият се върнал в дома си вечерта към 22.00 часа и забелязал, че
автомобила на вуйчо му се намира на улицата пред двора, но това не му направило
особено впечатление тъй като това се е случвало и друг път. Той говорил с майка
си по скайп-а и си легнал.
Междувременно на
07.11.2012 год. след като се разделил с Енев, св.Б.Щ. взел автомобила си
м.Мерцедес с ДК№ В 4514 РТ от паркинга на МОЛ-Варна, свършил си работата и
тръгнал към дома на Енев. Автомобилът на Щ. ***:22 часа през КП на АМ Хемус /според справката от видеонаблюдението/, преминавайки преди това през
кръстовищата на Автогара Варна, МОЛ - Варна и Елпром.
В 14:31 часа Щ. паркирал автомобила си пред дома на Б. Енев, зад неговия
автомобил и му позвънил от телефона си с номер 9879/332-304 на телефон с номер
0896/669-584. Енев не отговорил. Св.Б.Щ. знаел, че Енев няма звънец на входната
си врата и не слизал, за да провери дали е отключено или заключено, но решил че
е някъде наблизо, тъй като Енев спазвал уговорките си. Точно в този момент пред
дома на Б. Енев зад автомобила на св.Б.Щ. паркирал и автомобила на св.В.Р. и
св.Д.Г., които имали уговорка с пострадалия да довършат работата по монтажа на
вратите на дома му и се чули за да уговорят точен час около обяд същия ден.
Свидетелите дошли от гр.Варна до гр.Аксаково със служебен автомобил марка „Опел Комбо" с ДК№ В
4114 КА. Автомобилът бил
засечен от камерите за видеонаблюдение да напуска гр.Варна
в 14:33:18 часа през КП на бул."Цар Освободител" до пътен възел
Летище Варна и малко след това пристигнал пред дома на Енев.
Св.Р. и Г. слезли от автомобила и започнали да
разтоварват инструментите, с които щели да работят в двора на къщата, тъй като
входната врата за улицата била отключена. Между двамата и Щ. се завързал
разговор, при който последният разбрал, че Р. и Г. са работниците от фирмата за
интериорни врати, с които Б. Енев имал уговорка от по-рано същия ден да
довършат работата си. Тримата изчакали известно време, след което Р. позвънил
от мобилния си телефон с номер 0889/445-058 на телефона на Енев с номер
0893/481-112 в 14:43 часа, но не получил отговор. Следващото позвъняване на
телефонния номер на Енев 0893/481-112 било направено в 15:17 часа от св.Д.Г. от
телефонен номер 0885/290-210, но повикването отново не било прието. Работниците
уведомили управителя на фирмата, в която работят по телефона - св.К.Я.М., че
Енев не е в дома си, като М. също го потърсил от телефонния си номер
0888/216126 в 15:19 часа първо на телефонен номер 0893/481-112, а в 15:21 часа
на другия телефон на Енев 0896/669-584, но и двете повиквания останали
неприети. След това М. казал на работниците си да си тръгват, което те и
сторили, като от видеонаблюдението н 15.50.01 часа е
засечено влизането на автомобила им в гр.Варна през КП на бул.Цар Освободител.
Св. Щ. останал на място като в 15:46 часа отново набрал
мобилния телефон на Б. Енев и след като отново не получил обаждане, също си
тръгнал. Автомобилът на свидетеля влязъл в гр.Варна в 15:56:22 часа през кръстовището на Елпром, идвайки от АМ Хемус.
Докато св.Р., Г. и Щ. били пред дома на Б. Енев, никой не
излизал от къщата през нито един от входовете и никой не преминавал през двора
на къщата.
На следващия ден - 08.11.2012год., силно разтревожена от
отсъствието на приятеля си Б. Енев, за когото не било типично да не върне
обаждане и да не спазва уговорките си, св.Е.И., която загубила връзка с него от
предния ден, започнала да го издирва. Свързала се с подс.С.
и двамата се уговорили да се видят по-късно същия ден и да се опитат да влязат
в дома му.
По същите причини в гр.Аксаково на 08.11.2012 год.
следобед пристигнали също св.Ж.Л. и И.В., на уговорената среща с които предния
ден Енев не отишъл и не отговорил на обажданията им. Те намерили подсъдимия и
разговаряли с него, като и на тях той обяснил, че ще отиде по-късно до дома на
вуйчо си.
Св.Б.Щ. също продължил да звъни на телефоните на Б. Енев,
но така и не успявал да осъществи връзка с него.
В след обедните часове на 08.11.2012 год. Д.С. позвънил
на св.Х.У., студент в Икономически университет - Варна, който живеел в един от
вилните имоти на Б. *** и го помолил да отиде до дома на вуйчо му, тъй като не
успява да влезе. У. отишъл на място и двамата със С. разбили входната врата от
двора за жилището на Б. Енев. Тримата, заедно със свидетелката Д. тръгнали по
стълбите към жилището на Б. Енев на третия етаж, като Д. тичала първа по
стълбите. Намерили вратата за жилището на Енев на етаж 3 отключена, но
затворена, след като влезли видели Енев да лежал мъртъв на пода в дневната на
дома си, като върху него била паднала витражната
стъклена врата. Веднага подали сигнал на телефон 112 от телефона на св.Е.Д.И. и
пред къщата изчакали идването на полицията.
По делото е назначена СМЕ, от заключението, на която се
установява, че при огледа и аутопсията на Б. Енев са открити:
- огнестрелно нараняване на главата;
-
входно огнестрелно
нараняване в дясната половина на горната и долна устни с диаметър около 1 см.;
-
раневи
канал към с посока към лявата ушна мида, ангажиращ кожа, подкожие,
мускулатура, костите на горна челюст, мекото небце, епиглотиса,
лявата половина на подезичната кост и хрущялите ларинкса /многофрагментно
счупване/, горната и долна зъбни поредици в ляво, хоризонталното ляво рамо на
долната челюст;
-
многофрагментно
счупване на черепната основа;
-
кръвоизливи под
меките мозъчни обвивки;
- контузия на мозъка, на меките тъкани, на
артериални и венозни съдове от среден и малък калибър;
- изходно
нараняване в областта пред лявата ушна мида;
-
анемия на вътрешните
органи;
-
кръвоизливи под ендокарда на лявата камера;
-
фрагментации на миофибрите;
-
вдишана кръв в
трахеята, бронхите и белите дробове;
-
бледост
на кожата и на видимите лигавици;
-
слабо изразени послесмъртни петна;
-
чернодробна стеаноза;
- атеросклероза
по коронарните и аортата - слабо изразена;
-
миокардиосклероза
- слабо изразена.
Като
причината за смъртта на Б.Д. Енев експертизата е установила остра анемия,
определена от кръвоизлив от увредени съдове в областта на описаната голяма рана
в лявата лицева половина и подлежащите тъкани. Смъртта е настъпила бързо - в
порядъка на минути и е била неизбежна.
Огнестрелното
нараняване е резултат на действието на проектил с
голяма кинетична енергия в посока отпред-назад и отдясно-наляво. След
получаването му пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние. Всички
травматични увреждания са получени приживе. Морфологичните особености на
установената голяма рана в лявата лицева половина, липсата на барутни частици в
областта около входното отвърстие, дават основание да се предполага, че е
произведен изстрел през преграда, при което е налице действието на газовете в раневия канал. Условие за това е, че дясната лицева
половина на пострадалия е била долепена до преградата към момента на възпроизвеждане
на изстрела. Към датата на провеждане на аутопсията 09.11.2012г., състоянието
на трупа е съответствало на смърт от второ денонощие.
Видно от заключението
на физико-химическа експертиза № 12/ФЗХ-456 на НИКК - МВР - София е, че:
- в
пробата от отривката на ръцете на Б.Д. Енев не са
регистрирани капсулни микроследи
от изстрел;
- в
пробата от отривката на устата на трупа на Б.Д. Енев
не са регистрирани капсулни микроследи
от изстрел;
- в
пробата от отривката на деформираната ризница на
куршум, иззета при проведения на 08.11.2012 год. в дома на убития Б.Д. Енев
оглед на местопроизшествие, са регистрирани капсулни микроследи от изстрел със състав Ва, Sb, Sn, Pb.
Видно от заключението
на комплексна балистична и химична експертиза № 12/БАЛ-235 на НИКК - МВР -
София е, че същата е изследвала общо 9 парчета от метал - 8 броя от сив метал и
1 парче с червено-кафяв цвят. Общото тегло на 8-те сиви метални парчета е
1.8007 грама, а на парчето в червено-кафяв цвят е 4.0315 грама. Сивите метални
парчета имат еднакъв качествен и сходен полуколичествен
елементен химичен състав. Те представляват оловна сплав със следните примесни химични елементи- десети от процента антимон,
стотни от процента бисмут и барий, хилядни от процента магнезий, десетохилядни от процента сребро и мед.
Червено-кафеникавото
парче представлява медна сплав със съдържание на цинк около процент. Вещото
лице е посочило, че изследваните метални обекти представляват ризница и части
от сърдечника на куршум, като ризницата е силно
деформирана. Видът и формата на деформацията- характерно гъбообразно
разцепване и огъване на върха назад, указват, че куршумът най-вероятно е бил
полуоблечен /с оловен връх/. Поради деформацията е затруднено точното
определяне на диаметъра на дъното на куршума, поради което и не може да се
определи диаметъра на куршума. Вещите лица са категорични, че куршума е калибър
7-8 мм и това са куршуми, предназначени за стрелба с нарезна
карабина, като в този размер калибър попадат различен тип боепрепаси.
Проведено е визуално
и микроскопско изследване на представената ризница на куршум, при което е
установено наличие на частични следи, оставени от браздите и полетата на канала
на цевта на оръжието, от което е бил изстрелян куршумът. Тези следи могат да
послужат евентуално за сравнително изследване с конкретно заподозряно оръжие,
каквото в случая не е установено. При изследването не са наблюдавани ясно
дефинирани граници на следите от полетата и нарезите на канала на цевта, поради
което не е възможно да се определи моделът оръжие, от което е изстрелян
куршумът. При изследването на представените части от сърдечници
на куршум не са установени следи, оставени от бразди и полета на канал на цев
на оръжие, които да послужат за последващо сревнение.
Извършено е изследване
на устни от трупа на Б.Д. Енев, но от същите не е възможно да се определи
калибърът на куршума, причинил нараняването
Видно от заключението на физико-химична експертиза по
обтривките, иззети от ръцете на подсъдимия, св. Д.И. и Б. Енев,
по чифт латексови ръкавици, иззети на 09.11.2012г. от л.а."Опел
Фронтера", както и дрехи, носени
от Д. Стоянови св.Д.И. към момента на инкриминираното деяние и непосредствено след
него, не е установено наличие на нитроцелулоза, основен компонент в състава на
бездимните барути
На
12.11.2012 год. е проведен следствен експеримент, при който е установено, че на предадения с протокол за
доброволно предаване на 09.11.2012г. от С. ключодържател се съдържа длюч, с който да се отключва входната врата за жилището на Б.Д.
Енев, находящо се на етаж 3 на ул. "Марциана" №14 в гр. Аксаково.
Видно
от заключението на трасологическа експертиза,
отразена в Протокол № 199-А/16.04.2013г. на БНТЛ при ОД МВР - Варна е следното:
а/ при
половинката от секретен двоен патронник от входната врата към градината за
жилището, обитавано от Б.Д. Енев, иззета на 08.11.2012г. от градината, вдясно
от входната врата и представляваща външната част от патронника, са установени побитости и деформации по външната страна на тялото и
секретния цилиндър, получени най-вероятно при взломяване
на патронника. При демонтиране на секретния цилиндър чрез срязване на тялото не
са установени хаотични свежи следи от въздействие със странично твърдо тяло по
работните щифтове и секретния цилиндър. При поведеното изследване е установено
прозрачно твърдо вещество около щифтовете, секретния цилиндър и каналите на
ключа. Веществото наподобява втвърдено лепило от типа на канаколита.
При опит да се постави секретен ключ, същия не прониква в секретния цилиндър
поради деформация на челната част, описана по-горе;
б/ при половинката от секретен двоен
патронник, иззета от третото стъпало на стълбището, водещо към жилището на Б.Д.
Енев не са установени хаотични свежи следи от въздействие със странично твърдо
тяло по работните щифтове и секретния цилиндър. При поставяне на секретен ключ
с ямкова секретност с надпис „ШСК Classical", намерен
и иззет на 08.11.2012г. от преден ляв джоб на дънковия
панталон, с който е намерен обут Б. Енев, същия прониква в секретен цилиндър и
превърта без задръжки, от което може да се направи извода, че изследваната част
от патронника е технически изправна и ключа отключва патронника, част от който
е изследвания обект;
в/ при изследване на връзка със 7 броя
ключове с метален ключодържател във формата на мида, предадени с протокол за
доброволно предаване на 09.11.2012г. от Д.С. се е установило, че ключ с ямкова секретност и надпис „SILCA" прониква в секретния цилиндър и
превърта без задръжки, от което може да се направи извода, че ключа отключва
патронника, част от който е изследвания обект вътрешна част от патронник.
По делото е назначена СПЕ, от
заключението на която се установява, че подс.С. към
инкриминираната дата е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложените обстоятелства
съдът счита за установени въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите, заключенията на вещите лица, както и всички писмени
доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, които са взаимно
допълващи се.
След като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Подсъдимият Д.С. не е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.116,
ал.1, т.7 и 9 от НК за това, че на 07.11.2012 год. в гр.Аксаково, обл.Варна с
користно цел умишлено умъртвил Б.Д. Енев, като деянието е извършено
предумишлено, поради което съдът го оправда по възведеното обвинение.
Този свой извод съдът
направи поради следните обстоятелства:
По делото безспорно са
установени няколко обстоятелства, от които обаче не може да се направи извод,
че именно подсъдимият е извършител на вмененото му престъпление:
Безспорно е установено, че
пострадалият Енев е развивал многостранен бизнес – занимавал се е с
покупко-продажба на недвижими имоти, имал е бизнес с питейни заведения, имал е
бизнес в Гана, Испания и Малта. През последните години е бил съдружник в „МА-БС
Инвест” ООД, което е имало закупени множество
недвижими имоти. Това дружество е било прехвърлено на Д.С. предвид водените
граждански дела с изключения съдружник С.К. и водените наказателни и данъчни
производства във връзка с ДДС. В тази насока съдът намира, че прехвърлителната сделка е фиктивна именно водените
производства срещу дружеството са станали причина за това прехвърляне, а не
реално решение за продажба на дружеството. Този свой извод съдът направи както
от събраните по делото гласни доказателства, така и от обстоятелството, че е
абсолютно нелогично едно дружество, които притежава дълготрайни активи за
десетки левове да бъде продадено от съдружниците само за 5 000 лева. И
дори Енев да е искал да направи подобно дарение на явно най-доверения си човек,
то подобен мотив не може да съществува за другия съдружник- Почев.
Именно поради изложените причини съдът намира, че дружеството е било
прехвърлено само документално на С., за това говори и обстоятелството, че С. е
давал безпрекословно всички поискани от Енев пари, които е теглил от
дружествената сметка.
На следващо място е
установено по безспорен начин, че подсъдимият е имал ключове от дома на Енев.
Дали той е единствения човек, който е имал ключове от неговия дом не е много
ясно, доколкото от свидетелските показания се установява, че ключове от дома му
са били предоставяни също така на неговия ганайски съдружник к.б., който на
няколко пъти е отсядал в дома му, както и на св.Е.И.. Явно е, че Енев е
предоставял ключове от дома си само на свои много приближени хора. Това води
съда на извода, че не може еднозначно да се направи извод, че С. е бил единственият,
който е имал ключ от дома му към инкриминираната дата. Мотивът на
прокуратурата, че това е пряко доказателство, което обосновава обвинителната
теза не се споделя от настоящият състав на съда, тъй като не може да се приеме
като безспорно, а и не е достатъчно доказателство, което да може да обоснове
осъдителна присъда.
Другото безспорно
доказателство е, че подсъдимият се е чул по телефона с пострадалия в 14.03 часа
/или в 14.01 според часовника на тел. на Енев/ и непосредствено след това са се
видели, след което подсъдимият е напуснал къщата и в 14.17 часа той вече се е
движил с автомобила си, напускайки гр.Аксаково заедно със св.И.. В 14.31 часа
св.Щ. е бил пред дома на Енев и му е позвънил по телефона като той вече не е
отговарял, т.е във времето между 14.03 и 14.31 часа е станало убийството на Б.
Енев.
Трупът на Енев е открит на
следващия ден след обяда.
От страна на прокуратурата
на базата на тези безспорно установено факти е направен извода, че именно С. е
убиеца на Енев. Съдът не може да се съгласи с този извод поради следните
съображения:
В обвинителния акт и в
пледоариите по делото от страна на прокуратурата са изложени факти, че сутринта
на 07.11.2012 год. Енев поискал от С. да му предостави разпечатка от фирмената
сметка и тъй като по нея, вместо 39 000 лева имало едва около 9 000
лева, то С. нямало как да обясни липсващата разлика и от 09.00 часа, когато се
състояла срещата до 14.00 часа, за който час се уговорили да се видят отново,
подсъдимият решил да извърши убийство и докато обикалял по кафенета и игрални
зали със св.И. той обмислял как точно да го направи и се снабдил с оръжие за
извършването на замисленото.
Категорично съдът не
споделя тези твърдения на прокуратурата.
На първо място по делото
липсват каквито и да било доказателства, от които да се направи извод, че С. се
е сдобил с оръжие в деня от 09.00 до 14.00 часа както се твърди от
прокуратурата или в някой предхождащ датата 07.11.2012 год. ден. В деня на
убийството почти до минути е проследено движението на подсъдимия. Още сутринта
като се разделил с пострадалия, което станало около 09.15 часа С. тръгнал със
св.И. като управлявал собствения си автомобил. Двамата ходили до заведението на
подсъдимия, след това в игрална зала в гр.Аксаково, след което се разделили. Д.И.
отишъл да свърши своя работа, а Д.С. останал пред магазина в близост до
жилището му, където разговарял със св.Г., който си сменял гумите на автомобила.
Двамата разговаряли известно време, след което С. получил обаждане по телефона
от вуйчо си и отишъл до къщата. Двамата разговаряли, след което С. напуснал
мястото, като бил видян от св.П.Р. да излиза през дворната врата и
непосредствено след това тя чула звука от потеглящия автомобил на подсъдимия,
който познала по звука.
При това точно
проследяване на движението на подсъдимия в нито един момент не може да се
приеме, че той е отишъл при някого и се е снабдил с оръжие за да извърши
убийство.
Единственото оръжие, което
има данни С. да е закупил това е изследвания по делото револвер. Този револвер
чрез съдействието на св.Метил И., С. закупил от св.С.А.. Последният обяснява
какво е техническото състояние на закупения револвер, а именно много стар, с
избила ръжда по него, служещ за антикварни цели. Заедно с оръжието С. закупил и
патрони за него. Това оръжие по-късно подсъдимият дал на св.С.С. за да го поправи и лъсне и именно от него то е било
иззето от полицията след убийството. Това оръжие е изследвано и не е била
установена идентичност на взетите от него отривки, с отривките от трупа и от намерените части от сърдечник и ризница на куршум. Вещите лица по категоричен
начин са отхвърлили възможността изстрела, с който е убит Енев да е произведен
от това оръжие.
От назначените балистични
експертизи се установява, че намерените части от сърдечник
и ризница на куршум са от патрон с калибър между 7-8 мм., като в този калибър
попадат множество боеприпаси. От следите оставени по металните части от куршум
и изследвани от вещите лица, същите правят заключението, че патрона е изстрелян
от нарезна карабина. Това е едно много сериозно
оръжие с дължина между 110 и 120 см., в зависимост от конкретната карабина
/което може да се установи при обикновена справка в интернет/. По делото
липсват каквито и да било доказателства С. да е притежавал подобно оръжие. Още
повече е невъзможно подобно оръжие да бъде скрито под дрехите на подсъдимия,
той да го носи със себе си при разговора със св.Г. през магазина, след това по
улицата до дома си, да влезе с него и едва след това да го извади и да го види
вуйчо му, а след убийството да го вземе със себе си, отново да излезе на
улицата и да го скрие на неизвестно място. Освен случайните хора, които е
можело да го видят по обяд, посред бял ден, той е говорил с Г. и Н.А. пред
магазина, а след това напускането на къщата е наблюдавано от св.Р.. Нито един
от тях не е видял оръжие у подсъдимия по това време, а оръжие с дължина над
метър няма как да не бъде забелязано.
Няма данни такова оръжие
да е било укривано след убийството от подсъдимия. Непосредствено след като той
е напуснал къщата е отишъл при св.И. и двамата са отишли до магазин Метро, по
един по заобиколен маршрут, който също е точно установен по делото. От
показанията на св.И. се установява, че по този път автомобилът на С. не е
спирал и той не е слизал от него. Така че няма данни оръжието да е било укрито
в този момент.
За самия маршрут на
придвижване до Метро С. дава логично обяснение, което не е опровергано от
доказателствата по делото. Обясненията на подсъдимия са доказателство наред с
всички събрани останали доказателства по делото и те следва да се преценяват при
съвкупната им оценка. Доколкото по делото липсват доказателства, които да
опровергават тези твърдения на подсъдимия то съдът следва да ги кредитира.
Косвено доказателство за твърденията на С., че е минал по заобиколен път, тъй
като е желаел да кара екстремно автомобила си по черни пътища, представлява
изготвения по делото фотоалбум от огледа на автомобила, при които се
установява, че действително автомобила е с кални страни, което е в подкрепа на
твърденията на подсъдимия.
На следващо място от
изключителна важност са показанията на св.П.Р.. Същата заявява, че малко преди
2 часа на инкриминираната дата е говорила по телефона със сестрата на мъжа си и
след като е приключила разговора с нея е видяла подс.С.
да излиза през тяхната дворна врата, след което е чула шума от автомобила му.
След 15-20 минути /по нейно възприятие, което е изключително субективно за
всеки човек/ свидетелката е чула трясък и чупене на стъкла. Този шум не й е
направил особено впечатление, тъй като знаела, че в дома на Енев се прави
ремонт и шумовете от този етаж не били изключение. Р. е категорична, че след
като е видяла С. да излиза е чула трясъка от етажа на Енев. Тя обяснява, че
след това не е видяла никакъв човек да влиза и излиза от техния двор. По делото не съществуват никакви данни, които
да мотивират съда да приеме, че тези свидетелски показания са недостоверни. На
първо място свидетелката Р. е предупредена за отговорността, която носи за неверно депозирани показания, на следващо място дори да се
приеме, че към депозирането на показанията й в ДП тя е била в близки родствени
отношения с подсъдимия, доколкото е живяла с неговия брат, то към датата на
разпита й в с.з. тази свидетелка е напуснала този дом и не поддържа никаква
връзка с бившето си семейство.
Съдът намира, че е
невъзможно подс.С. да е извършител на вмененото му
деяние и поради друго събрано по делото доказателство. Установено е, че малко
след 14 часа С. е напуснал дома на вуйчо си. Това е забелязано от св.Р.. Същата
е видяла С. да излиза от двора и е чула шума от потеглящия му автомобил. След
15-20 минути тя е чула силен шум от падане на стъкло. От приложените снимки при
огледа на местопроизшествие се установява, че върху трупа на Енев е паднало
стъклото на витражната врата на стаята, през което
той е бил застрелян. От снимките се установява, че това стъкло е достатъчно
масивно и няма как да не падне след като бъде счупено и това да не предизвика
значителен шум. Шум от счупването Р. е чула около 15 минути след като е видяла С.
да излиза от двора на къщата. Подсъдимият не е имал възможност по това време да
се намира отново в къщата, тъй като от разпита на св.И. и от събраните писмени
доказателства се установява, че в 14.17 часа той заедно със посочения свидетел с
автомобила си е излизал от гр.Игнатиево посока гр.Добрич.
Като съобрази горните
обстоятелства донякъде за съда се изяснява и противоречието в пледоарията на
прокуратурата. В едни момент се излагат твърдения, че оръжието на
престъплението е било набавено от подсъдимия в периода от 09.00 да 14.00 часа,
а в друг момент от пледоарията се твърди, че това е станало в един по ранен
момент. Категорично от събраните по делото доказателства се установява, че е
невъзможно в деня на убийството С. да се е снабдил с огнестрелно оръжие,
доколкото през тази сутрин е проследено движението му по часове, а
доказателства това да е станало в някой предходен ден изобщо липсват по делото.
В същото време е налице и
друго противоречие в становището на прокуратурата. Твърди се, че С. е бил
мотивиран в решението да убие вуйчо си от неговото искане да му предостави
разпечатка от фирмената сметка и за времето от първата им среща сутринта до
уговорката им да се видят след обяд, той е взел решението да извърши
убийството, обмислил го е и се е снабдил с необходимото му оръжие. По отношение
на последното съдът вече изложи мотиви относно невъзможността да бъде сторено. С.
не е можел да се снабди с оръжие в тези 5 часа, доколкото точно са проследени
действията му. Ако път се е снабдил с оръжие в дните предхождащи
инкриминираната дата /за липсата на доказателства на което съдът също изложи
доводи по-горе/, то тогава няма как решението да убийството да е мотивирано от
евентуалната ревизия на дружествените сметки. Това са обстоятелства, които
трябва да бъдат безспорно установени за да бъде прието, че даден подсъдим е
автор на вменено му убийство.
За съда остава и доста
неясно как при тази постоянна промяна на хората, с които се е срещал и говорил
по телефона през инкриминираната сутрин, С. е обмислял в същото време и начина
на извършване на убийството и поведението си след това. В случая става дума за
извършване на най-тежкото престъпление срещу личността – убийство. Абсолютно
несериозно е да се приеме, че докато провежда разговори в кафенето с други
хора, играе на мишинки в игрална зала, говори със св.И.,
Г. и А., подсъдимият може да измисли как да извърши убийството, да се снабди с
необходимото му оръжие, да го пренесе до местопроизшествието и след това да го
скрие по сигурен начин и да си създаде нужното му алиби.
На следващо място по
делото е била назначена СХЕ на дрехите на подсъдимия и св.И.. По същите не е
установено наличие на нитроцелулоза. Това е вещество, което се съдържа в
бездимния барут, с който се изработват патроните и при проведен изстрел
обикновено се установява при стрелеца, което в настоящият случай при наличието
на преграда, стояща на пътя на куршума би следвало да е полепнало по ръцете и
дрехите на стрелеца. Такива следи липсват и по ръцете и по дрехите на С..
На следващо място трудно
би могло да се приеме, че сума от 29 000 лева може да стане причина за
извършване на най-тежкото престъпление. От множество свидетелски показания по
делото се установява, че отношенията в тази фамилия са изключително близки и
всички са загрижени един за друг и винаги са си оказвали необходимата им помощ,
независимо от това дали са смятали, че някой от тях е мързелив, пияница, крадец
или нещо подобно. Безспорно е, че Енев е човекът, който е ръководил делата на
фамилията, но също така е безспорно, че той е получавал финансова помощ от
сестра си и от приятелката си Е.И.. Енев е продал наследствените земи и ги е
инвестирал по подходящ според него начин, той е продал предходното жилище на
фамилията и е закупил настоящото. Реално Енев е отгледал племенниците си,
избрал им е подходящи училища и след това им е дал начален старт в живота. Той
е преценил, че може да има огромното доверие на С. и му е прехвърлил цялата си
фирма с всички недвижими имоти. При тези факти е трудно да се приеме, че само
за някакви 29 000 лева С. може да реши да убие вуйчо си. Не може да се
приеме, че мотив за убийството може да бъде и евентуалното бъдещо, несигурно
искане от страна на Енев да му бъде върната фирмата и притежаването от нея
имоти. Данни за подобни намерения липсват по делото.
За тези близки отношения
между членовете на фамилията се съди не само от свидетелските показания на Й.М.
и Лиляна С., който са членове на тази фамилия, но и от показанията на В.Б., Е.И.,
донякъде С.К. и Б.Щ.. Последните двама са съответно бивш и настоящ съдружник на
Енев. К. обяснява, че е бил учуден от това, че общата им фирма е била
прехвърлена на С., но е разбрал, че Енев му има доверие и е отказвал да обсъжда
с него този въпрос. Б. е още по-подробен в описанието на отношенията в това
семейство. Той е един от най-дългогодишните и близки приятели на Енев. На него
самия пострадалият е вярвал също доста безусловно, прехвърлял му е възмездно и
безвъзмездно свои имоти, споделял е част от плановете си, включвал го е в тях,
споделял е и донякъде личните си проблеми и тревоги. Именно този свидетел
подробно обяснява, че отношението на Енев към племенника му Д. и към останалите
двама се е различавало значително. Докато за Д. се е изразявал ласкаво му е
имал голямо доверие, то по отношение на останалите двама и особено към
племенника си Д., той се е отнасял със снизхождение и го е приемал като свое
задължение да му помага, въпреки че се е съмнявал в неговите качества. Горното
се потвърждава и от св.И., която според събраните по делото доказателства, е
най-доверения човек на Енев. Тя обяснява, че именно защото му е вярвал
безпрекословно Енев му е прехвърлил всичката си собственост, говори за тях, че
взаимно много са се обичали. За близките отношения между Енев и подсъдимия
говорят и всички по-близки техни познати и от разпитите им се установява
еднозначно, че С. е приемал пострадалия като свой баща и ментор в живота. Много
са и свидетелските показания по делото, от които се установява искрената скръб
на подсъдимия, след като е открит трупа на Енев. Всички, които са го видели
непосредствено след това говорят за неговата искрена скръб, бил е разстроен,
плакал е. Подобно поведение трудно би могло да се изиграе по такъв начин, че да
заблуди всички наблюдаващи го лица, освен ако С. не притежава изключителни
актьорски умения.
От съществено значение е и
поведението на С. след като е напуснал дома на вуйчо си на инкриминираната
дата. Прокуратурата излага твърдения, че действията му след това са били
насочени към това да се успокои след извършеното убийство и да скрие оръжието.
Това съждение също не може да бъде споделено от съда.
След като се разделил с
вуйчо си, С. отишъл с автомобила си при св.И. и му предложил да отидат до
магазин Метро. Последният се съгласил, тъй като нямал никакви ангажименти.
Двамата тръгнали, но по заобиколен маршрут, след като излезли от гр.Аксаково тръгнали по главен път гр.Варна -
гр.Добрич, преминали през пътен възел „Баир Баши"
- с.Калиманци, продължили към село Доброглед, влезли в село Доброглед, минали
по главния път през цялото село и след преминаване вилната зона на селото
влезли в гр. Игнатиево. През гр.Игнатиево пътували по ул."Петър
Маринов" до центъра на града. След това на кръстовището с ул."Слави
Дойчев" завили по нея и преминали в 14:28 часа пред заведение за
обществено хранене „Омега" на път към изхода на град Игнатиево, посока ГП
4. Преминали покрай зърнобаза „Фарин",
по надлеза, преминаващ над автомагистрала „Хемус" и стигнали кръстовището
на ГП 4, подминали разклона за с.Тополи, минали покрай пивоварния завод в 14:48
часа и на кръговото кръстовище поели в посока към магазин Метро. В 14:50 часа
автомобила влязъл на паркинга на магазин „Метро". От камерите в магазина е
установено, че двамата минали през магазина и излезли, като от аптеката на
изхода С. си закупил валериан на капки и на таблетки и напуснали магазина /за
тази своя покупка подсъдимият дава също логично обяснение в с.з., което не е
опровергано от събраните по делото доказателства/. След това двамата отишли до
рибарски магазин в кв.Вл.Варненчик,
откъдето С. си закупил въдици и рибарски принадлежности и след това отишли в
заведението на подсъдимия в гр.Аксаково. Там се срещнали със св.И.С. и се
разбрали по-късно да отидат в МОЛ в гр.Варна. Св. И. отишъл до дома си, където
се срещнал с приятелката си Ж.Д. ***, където пазарували, а след това отишли на
уречената среща. От своя страна подсъдимият изчакал съпругата си и заедно с
нея, с детето си и св.И.С. също отишли в избрания МОЛ, където се срещнали с
останалите двама. Там се разхождали, след което се разделили като С. със
семейството си и св.И.С. се върнал в Аксаково, а И. и Д. останали да гледат
филм. Подсъдимият отново минал през заведението си, постоял известно време там
и към 22.00 часа се прибрал със семейството си в дома си, като преди да си
легне провел разговор с майка си по скайп-а.
През този след обед нито един от свидетелите, с които се
е срещал С. и които са разпитани по делото не е забелязал някаква особеност в
поведението му. Колкото и да е психически стабилен един човек, според съда е
необходима значително подготовка, така че непосредствено след като извърши
убийство даден човек да се държи толкова непринудено и спокойно, че на никой от
околните да не направи впечатление поведението му.
Денят следващ убийството също не се различава от предходния
в поведението на подсъдимия. Сутринта станал. Отишъл в кафенето си. Там пил
кафе и си говорил със свои приятели. Извикал майстор за ремонт на вентилацията
на заведението, прибирал външни чадъри. И пак през целия дообяд
никой не забелязал нещо различно и съмнително в поведението му. С. се уговорил
с Е.И. да отидат заедно до дома на вуйчо му след като тя се върне в Аксаково,
тъй като тя го потърсила и била притеснена, че не й отговаря. През това време С.
потърсил св.Х.У., който също бил доверен човек на Енев и живеел във вилата му в
КК Златни пясъци. Подсъдимият го извикал за да разбият вратата на дома на Енев,
тъй като по-рано същия ден се опитал да отключи с притежавания от него ключ и
не успял. По-късно същия ден с него разговаряли св.Ж.Л. и И.В.. Същите имали
среща с Енев предния ден и тъй като тя не се състояла,а на позвъняванията им
никой не отговарял те отишли до дома му и след като отново не могли да намерят
Енев, решили да потърсят племенника ми, за който знаели, че му е доверено лице.
При разговора си с тях С. не бил особено словоохотлив и не им дал еднозначен
отговор дали притежава ключове от дома му, но им казал, че при първа възможност
ще отключи и ще им се обади при нужда. Пред съда тези двама свидетели заявяват,
че поведението на подсъдимия ги е усъмнило, а той от своя страна заявява, че ги
познавал бегло и не сметнал за нужно да им дава подробни обяснения. В тази
насока всяка от двете страни има своите мотиви за поведението си и за съда няма
еднозначен отговор на кого трябва да даде вяра. Факт е, че вече към момента на
разговора с тези двама свидетели, С. вече е имал някакви притеснения за вуйчо
си доколкото той вече е опитал да влезе в къщата и не е успял, имал е телефонен
разговор с И. и тя също е била доста притеснена, разговарял е със св.Ш. и е
получил съвет от същия да разбие вратата, ако не може да отключи и именно за
това е повикал и У., така че е нормално свидетелите да видят нещо подозрително
в поведението му. В същото време свидетелите Л. и В. имат свой мотив да насочат
всички подозрения срещу всеки друг, но не и към себе си. От техните показания и
от тези на Б.Щ. се установява категорично, че именно те са лицата, които са
свързали Енев и Щ. с някаква кантора в Москва, чрез която закупили регистрирана
английска фирма, чрез която да се осъществява бизнеса в Гана. Същите тези лица
се ангажирали да им съдействат за отпускането на голям банков заем от
чуждестранна банка също свързан с този нов бизнес в африканската държава. От
свидетелските показания и от иззетите по делото документи се установява, че Л.
и В. са получили сума от около 54 000 евро, което обаче съдружниците Щ. и Енев смятали, че не им се следва, поради
което и били направени съдебни опити за обезпечаване на връщането й. Установено
е, че между тези четири лица има неуредени отношения и обвинения за несвършена
работа, които следва да бъдат взети предвид при преценка на показанията им.
В подкрепа на горните съждения на съда са и свидетелските
показания на Е.И.. Същата обяснява, че след като и на датата 08.11.2012 год. не
е успяла да се свърже с Енев и потърсила съдействие от племенника му. Още при
първият им разговор Д.С. я е уведомил, че се е опитал да влезе в жилището на
вуйчо си, но не е успял да отключи и ключа, които има е влязъл само 2-3 мм в
патрона на бравата. При този разговор свидетелката е установила, че С. също е
притеснен за вуйчо си и двамата са се разбрали да отидат заедно до къщата и ако
се наложи да разбият вратата, макар че са били притеснени да не предприемат
прибързани действия. Именно пред този близък човек, какъвто е И., подсъдимият е
изразил в пълна степен своите мисли и притеснения и това е съвсем нормално, а
не да го прави пред някакви малко познати хора, като Л. и В..
Подобно е било обяснението на С. и при разговора му с
полицейския служител Ш.. На него също е обяснил, че е загубил връзка с вуйчо
си, че се притеснява за него, че не е успял да отключи с ключа си неговото
жилище и го е помолил да провери дали не е напуснал страната, както и е поискал
съвет какво да прави.
Не кореспондира с установените по делото доказателства
твърдението на прокурора, че С. се е опитал да прикрие обстоятелството, че има
ключ от дома на вуйчо си. Вярно е, че при предаването на ключовете в полицията С.
е посочил, че на връзката му се намира и ключ от дома на Енев, но това
обстоятелство е посочено от него още при разговора със св.Ш., а и при снемането
на обяснения от него в полицията на 08.11.2012 год. непосредствено след като е
било установено извършеното престъпление. При условие, че това обстоятелство е
било вече посочено на двама полицейски служители, то съдът не може да приеме,
че по-късно при предаването на връзката с ключове от негово страна, подсъдимият
се е опитал умишлено да прикрие това обстоятелство.
Користната цел за извършване на убийството прокуратурата
извлича от извода, че по този начин подсъдимият ще стане единствен собственик
на „БА-МС Инвест” и на бизнеса на пострадалия в Гана.
Както вече съдът по-горе изложи мотиви по отношение на дружеството „БА-МС Инвест” С. към инкриминираната дата документално е бил
единствен собственик. По делото липсват каквито и да било доказателства, че
Енев е възнамерявал в този момент или в необозримото бъдеще да предяви
претенции към връщането на собствеността на дружеството. Така, че в този насока
липсва мотив за извършване на убийство. По отношение на бизнеса в Гана няма
никакъв начин подсъдимият да придобие някакви авоари след смъртта на Енев. Първоначалния
бизнес на Енев в Гана е бил с местно лице и споменатия к.б.. В този бизнес
регистрираната в България фирма на Енев няма никакво касателство и съответно
при неговата смърт за фирмата не настъпват никакви финансови изгоди. Такива биха
имали евентуално наследниците на Енев, а наследник на Енев е не племенника му С.,
а неговата дъщеря Я.. По същия начин стоят нещата и със започващия бизнес на
пострадалия непосредствено преди смъртта му. Там също регистрираната в България
фирма няма никакво касателство. Регистрирана е нова фирма също с ганайски
граждани. Смъртта на Енев не би могла да облагодетелства подсъдимия по някакъв
начин, тъй като неговите наследници биха могли да се ползват от евентуалните
финансови ползи, а наследник на Енев както вече беше казано е малолетната му
дъщеря Я., а не неговият племенник Д.С..
По делото се събраха някакви данни за бизнес в Малта и
Испания. Този бизнес не е изяснен по делото, но единственото ясно е, че
фирмата, която е прехвърлена на подсъдимия няма никакво касателство с него и
съответно той не би могъл да получи някакви финансови постъпления.
При така установените факти съдът намира, че не може да
направи извод, че подс.С. е извършил вмененото му
престъпление- Реално по делото липсват доказателства за мотив за
престъплението, липсва оръжие, липсват доказателства за авторството. Вярно е,
че може да бъде постановена осъдителна присъда и само по косвени доказателства,
но това може да стане само в случаите, при които от установените множество
косвени доказателства може да се направи еднозначен извод относно авторството
на деянието, какъвто в настоящият случай не може да бъде направен.
Като прецени, че вмененото на подсъдимият деяние е несъставомерно от
субективна и обективна страна, съдът счете, че следва да постанови оправдателна
присъда, тъй като чл.301 НПК визира, че никой не може да бъде осъден на базата
на предположение и обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин.
В изпълнение на задължението си по чл.84 НПК да събере служебно и други
доказателства относно фактическите положения, релевантни за установяване на
фактите, включени в предмета на доказване, съдът изчерпа всички процесуални
способи за събиране на доказателства за установяване на обективна истина по
делото.
Съдът като изпълни задължението си да изясни, обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото, намира че в настоящият процес не са
събрани доказателства, които да докажат обвинението по несъмнен начин, поради
което и на осн.чл.304 НПК оправда подсъдимия Д.И.С.
по възведеното обвинение по чл.116, ал.1, т.7 и 9 НК.
В съдебно заседание е предявен граждански иск от малолетната
Я.Е., чрез законния й представител Д.Д. срещу
подсъдимия Д.С. в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Посочената сума представлява
причинените й в резултат на деянието неимуществени вреди.
Безспорно по делото е, че Я.Е. е дъщеря на
пострадалия. Той се е грижил за нея, отношенията им са били изключително
близки. Детето е на малка възраст и безспорно липсата на нейния баща ще
представлява изключителна загуба за нейното развитие. Неимуществените вреди
нанесени на детето са безспорни и значителни, дори на много по-голяма стойност
от претендираната.
В същото време обаче за тези вреди отговорност
може да единствено извършителя на деянието. Доколкото подс.С.
е оправдан по възведеното му обвинение, то и предявения по отношение на него
граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ПРИ ВОС:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: