РЕШЕНИЕ
№ 2037
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л.В.
при участието на секретаря Д.Ст. И.като разгледа докладваното от Лазар
Василев Гражданско дело № **********1448 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й. АС. Н. с ЕГН
**********, с адрес в гр. ***, ул. „***" № ***, вх. „***", ет. ***, ап. ***,
действаща чрез адвокат И.З. срещу „***" ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. ***, ул. „***" № ***, в която е предявен иск с
правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
й заплати сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на деликт, съизмерим със стойността на заплатеното
адвокатско възнаграждение за защита по изпълнително дело № *** на ЧСИ -
*** на КЧСИ, прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК, ведно със
законната лихва, считане от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното погасяване на задължението.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
С Решение № ***/*** г. по гр.д. № ***/***г. по описа на PC - ***, ***
било прието за установено в отношенията между страните, че Й. АС. Н.
дължи на „***" ООД, по заповед за изпълнение на парично задължение с №
*** г., издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС, сумата в размер на 273.16
лева, представляваща главница за цената на ползвани и незаплатени ***
услуги по фактури за периода от 19.01.2015 г. до 02.01.2018 г., сумата в общ
размер на 30.52 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница
за периода от 25.05.2016 г. до 16.01.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -19.01.2018
г. до окончателното й плащане, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. С
1
решението ищцата била осъдена да заплати на „***" ООД, сумата 55.25 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № *** г. на ***, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК и сумата в размер на 202.57 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Така
посоченото решение било потвърдено с влязло в сила решение на ОС ***
Ищцата сочи, че на 11.06.2019г. заплатила по сметка на ответното
дружество всички суми, за които била осъдена по горепосочените съдебни
решения. Това тя сторила чрез паричен превод през ***, като в основанието
за плащането посочила „РЕШ. *** ОТ *** ВРС и РЕШ. от *** ПО ВТД ***
ОТ ***".
Въпреки погасяване на задължението, ответното дружество „***" ООД
се снабдило от Районен съд - *** с Изпълнителен лист № *** от *** г. и е
образувало срещу ищцата изп. дело № *** по описа на ЧСИ ***. За
образуваното срещу нея изпълнително дело ищцата разбрала от покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ *** с която от нея се претендирали общо
1139.61 лева, от които 122.15 лева, присъдени разноски, 207.46 лева такси по
Тарифата към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 810 лева,
дължими към 08.07.2021 г.
Ищцата ангажирала адвокат, който да я представлява и защитава по
изпълнителното дело. След извършена справка по делото, ищцата, чрез
упълномощения си процесуален представител депозирала доказателства за
погасяване на задължението по издадения изпълнителен лист, поискала е
делото да бъде прекратено и да бъдат присъдени сторените разноски за
адвокатски хонорар.
Ищцата сочи, че с постановление, ЧСИ е оставил без уважение
молбата за присъждане разноски и е прекратил изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Гореизложеното мотивира ищцата да предяви настоящата искова
претенция, тъй като счита, че сторените от нея разноски за защита в
изпълнителния процес представляват претърпяна от нея имуществена вреда,
настъпила в следствие на противоправното поведение на ответното
дружество, като е налице пряка причинна връзка с факта на воденото срещу
нея изпълнително дело.
Ищцата сочи, че поведението на ответника, изразяващо се в
образуване на изпълнително дело за вече платено му вземане несъмнено има
причинно-следствена връзка с ангажираната от нея адвокатска защита.
Твърди, че това поведение на ответника се явява противоправно, тъй като
нарушава правния порядък и е насочено към чужда имуществена сфера, чието
засягане се иска при липса на законови предпоставки и чрез него са
причинени вреди другиму, които следва да бъдат репарирани. Въз основа на
всички изложено, ищцата предявява настоящия иск, като претендира и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
2
който се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция по
размер. Ответникът сочи, че липсва спор между страните, че
изп.производство по ИД № *** по описа на ЧСИ ***, рег.№ *** е образувано
след като длъжникът е направил пълно погасяване на задължението си по
гр.д. № ***г. по описа на ***, ***-ти състав, по което е издаден изп.лист №
***г. въз основа на Решение № ***г. по в.т.д.№ ***, влязло в законна сила на
10.06.2019г.
Счита, че размерът на така претендираното възнаграждение за защита
от адвокат по изпълнителното дело е прекомерен с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, като са налице основания за
намаляване на адвокатското възнаграждение, съобразно нормата на чл. 78, ал.
5 ГПК. Сочи, че единственото предприето действие по защита в
изпълнителното производство се изразява в подаване на молба за
прекратяване на изпълнителното дело ведно с приложено към нея платежно
за заплатена в пълен размер дължимата сума, съгласно горепосочения
изпълнителен титул, като не са извършвани други действия от защитника на
длъжника.
Твърди, че от материалите по изпълнителното дело е видно, че
непосредствено след получаване на молбата от длъжника и представеното от
взискателя становище по нея, съдебният изпълнител е прекратил изп.дело,
поради което не се е наложило извършването на допълнителни, същински
процесуални действия от страна на пълномощника (адвокат) по делото.
Предвид това, ответникът моли да бъде прието, че са налице предпоставките
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, и да бъде намален размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение до съответния минимум, посочен в ч. 10 т. 2 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, а именно 200лв.
Ответникът сочи, че не оспорва твърдението на ищцата, че е
претърпяла имуществена вреда, вследствие на неправомерно извършени
срещу нея действия, тъй като към дата 24.06.2021 г. тя вече е заплатила
предявените за принудително събиране суми в пълен размер.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцата, чрез
процесуалния си представител адвокат З., поддържа исковата молба, като
моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения за
основателността на иска. Моли за присъждане на съдебните разноски.
Ответното дружество, чрез депозирана молба по делото от
процесуалния му представител юрисконсулт ***, сочи, че поддържа изцяло
изложеното в отговора на исковата молба и моли за решение, с което да бъде
намален размерът на претендираната вреда от страна на ищцата.
Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че
3
изпълнителното производство по ИД № *** по описа на ЧСИ ***, рег.№ *** е
образувано след като длъжникът е направил пълно погасяване на
задължението си по гр.д. № ***г. по описа на ВРС, *** състав, по което е
издаден изп.лист № ***г. въз основа на Решение № ***г. по в.т.д.№ ***,
влязло в законна сила на 10.06.2019г.
Видно от приложеното по делото копие на изпълнителното дело *** на
ЧСИ *** рег.№ ***, последното е образувано по молба на „***" ООД с ЕИК
*** от 27.05.2021г., въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд
*** по гр.д. № ***г. срещу Й. АС. Н.. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат наложени запори на
установените банкови сметки на длъжника, запор върху трудовото му
възнаграждение, върху пенсия, както и възбрана на недвижимото имущество.
Поискал е да бъде извършен опис и оценка на движимото и недвижимо
имущество на длъжника.
Видно от преписа на изпълнителното дело на длъжника Й.Н. е
връчено съобщение за образуваното изпълнително производство чрез адвокат
З., на 24.06.2021г. Процесуалният представител на длъжника е надлежно
упълномощен с приложено в изпълнителното дело пълномощно от
22.06.2021г.
В изпълнителното производство е бил представен и сключен Договор
за правна защита и съдействие, съгласно който Й.Н. е заплатила на адвокат З.
сумата от 350 лв. в брой, за защитата в изп. дело № ***г по описа на ЧСИ
****
От преписа на изпълнителното дело се установява, че на 06.07.2021г.
адвокат З. е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното
производство и за вдигане на всички наложени възбрани и запори. Молбата е
изпратена за становище на взискателя „***" ООД, който на 08.07.2021г. е
поискал делото да бъде прекратено, доколкото задължението е било погасено
от длъжника преди датата на образуване на изпълнителното производство.
Видно от Постановление за прекратяване, производството по
изпълнително дело № 1360/2021г. по описа на ЧСИ *** е било прекратено на
08.07.2021г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдебният изпълнител е
приел, че не е компетентен да се произнесе по искането на длъжника за
присъждане на разноски, доколкото редът за репариране на същите е друг.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнение на тази работа. Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, като има обезпечително-гаранционна
функция и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. За
да възникне така предвидената отговорност, следва по делото да се установят
следните предпоставки: лицето, на което е възложена конкретна работа
4
трябва да е причинило вредата на пострадалия, действията на лицето следва
да са противоправни и да са причинени виновно, и то при или по повод на
възложената му работа, като между действията и вредата следва да се
установи и причинно-следствена връзка.
В конкретния случай деликтната отговорност на oтветното дружество е
обоснована с твърдение за причиняване на вреди от противоправните
действия на негови служители, на които е възложено инициирането и
воденето на изпълнителното производство за принудително събиране на
вземания. Същото се изразява в образуване на изпълнително производство с
искане за предприемане на изпълнителни действия по принудително
събиране на вземания, които са погасени от длъжника преди датата на
образуване на изпълнителното дело.
От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че
изпълнителното производство е образувано на 27.05.2021г. от „***" ООД.
Както беше посочено по-горе, безспорно между страните е, че
изпълнителното производство по ИД № *** по описа на ЧСИ *** рег.№ *** е
образувано след като длъжникът е направил пълно погасяване на
задължението си по гр.д. № ***г. по описа на ВРС, *** състав, по което е
издаден изп.лист № ***г. въз основа на Решение № ***г. по в.т.д.№ ***
влязло в законна сила на 10.06.2019г.
Предвид горното съдът намира, че в настоящото производство с
категоричност се установява, че вземането за което е образувано
изпълнителното дело е било погасено чрез плащане преди датата на
образуването му. От това следва изводът, че ответното дружество, чрез
служителите си, противоправно е образувало производство по принудително
събиране на съдебно признатите му материални права, които обаче вече са
били доброволно погасени, чрез плащане от длъжника, като освен образуване
на делото, ответното дружество е поискало и налагане на запори на
вземанията на длъжника, възбрани върху недвижимото му имущество, както
и насрочване на опис и оценка на същото.
От доказателствата по делото се установи, че ищцата е ангажирала
адвокат И.З. за осъществяване на защитата в изпълнителния процес. За
целта е било подписано изрично пълномощно за процесуално
представителство по изп. дело № ***г. на ЧСИ *** За предоставената
процесуална защита ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв. Именно така договореното адвокатско възнаграждение и
заплащането му представляват имуществената вреда, която ищцата е
претърпяла от неправомерните действия на ответното дружество.
Предвид горното съдът намира, че по делото се установява и
наличието на причинно-следствена връзка между противоправните действия
на ответното дружество и настъпилата за ищцата имуществена вреда. Не би
могло да се приеме, че Й.Н. би ангажирала адвокат, който да я представлява в
изпълнителния процес, ако срещу нея не беше образувано изпълнителното
5
производство и не бяха поискани гореописаните изпълнителни действия от
дружеството взискател.
Що се касае до претендирания размер на имуществената вреда, съдът
счита, че същият също е установен по безспорен начин. Видно от приложения
по изпълнителното дело Договор за правна защита и съдействие, в полза на
адвокат З. и в брой е платена сума в размер на 350 лв.
Тъй като претенцията на ищцата е установена по основание и размер,
съдът следва да разгледа възражението на ответното дружество, въведено с
отговора на исковата молба, за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в изпълнителния процес. Така направеното възражение е
допустимо и може да бъде разгледано в настоящото производство, тъй като
ответникът не е имал възможност да го направи в самото изпълнително
производство.
Съдът счита, че възражението е неоснователно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната
страна може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В настоящия случай процесното изпълнително дело спрямо ищцата не
се отличава с изключителна правна или фактическа сложност, но въпреки
това по същото, по искане на взискателя е наложен запор на пенсията на Й.Н..
От доказателствата по делото се установява, че по така наложения запор на
пенсия ще се удържа сумата от 100,31 лв. ежемесечно. Също така е бил
насрочен опис на движими вещи, находящи се в жилището на ищцата на
06.07.2021г. При това положение ищцата е нямало как да предвиди дали по
отношение на тези изпълнителни действия ще има нужда от процесуална
защита или да прецени каква по обем и вид защита ще е необходима.
Именно за това е упълномощила процесуалния си представител, който да
организира и осъществи нужните правна защита и съдействие. След справка
по делото и запознаване с материалите по него адвокат З. е депозирал молба с
приложени доказателтва за погасяване на дълга и искане за прекратяване на
делото.
Следва да се има предвид, че минималният размер на
възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на
законова делегация с издадената Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В разглеждания случай, за
защитата си по образуваното срещу него изпълнително дело, ищецът е
уговорил с адвоката си възнаграждение в размер на 350 лева, при материален
интерес на изпълнителния процес от 1139,61 лв., от които част са разноски по
ТТР към ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 2 от цитираната наредба,
6
за процесуално представителство на страната по изпълнително дело с такъв
материален интерес, се предвижда минимално възнаграждение от 200 лв.
Действайки в рамките на принципа за свобода на договарянето,
страните по договора за процесуална защита и съдействие са уговорили
възнаграждение в размер на 350 лв., като са приели, че същото удовлетворява
и двете страни. Предвид това съдът, като взе предвид характера на
осъщественото процесуално представителство на ищцата в изпълнителното
производство, както и предприетите до момента на прекратяването му
изпълнителни действия намира, че договореният размер на адвокатско
възнаграждение не е прекомерен. Това е така, тъй като както вече беше
изложено, ищцата като длъжник в изпълнителния процес не е знаела каква по
вид и обем правна защита ще е необходима в процеса, но е знаела, че е
наложен запор на пенсията, както и че предстои да бъде извършен опис на
движими вещи на 06.07.2021г. При това положение и предвид наложения
запор, по който е предстояло да бъде удържана сумата от 100 лева на месец,
както и предстоящата дата на насрочения опис на движими вещи, е
необосновано да се приеме, че в стремежа си да защити по възможно най-
бързия начин правата си, ищцата е следвало да договори с процесуалния си
представител възнаграждение, което да е в размер на нормативно
предвидения минимум. Нещо повече, нито самата ищца, нито
упълномощеният от нейна страна процесуален представител са знаели как ще
се развие изпълнителното производство и какви действия по защита срещу
него ще са необходими, предвид факта, че като взискател е конституирана и
държавата чрез НАП.
По изложените съображения съдът счита, че искът е доказан по
размер, като същият е основателен в своята цялост, поради което и следва да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски. В проведеното по делото
открито съдебно заседание процесуалният представител е депозирал списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който се претендира присъждане на
сумата от 351,41 лв., от които 51,41 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв.
адвокатско възнаграждение.
Доколкото съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, както
и предвид изричното становище на процесуалния представител на ответното
дружество, че не възразява срещу размера на претендираните разноски в
настоящото производство, то същите следва да бъдат присъдени така, както
са посочени от ищцата.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** и *** - ****" ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр. ***, ул. „***" № *** да заплати на Й. АС. Н. с ЕГН
**********, с адрес в гр.*** ул. „****" № ***, вх. „***", ет. ***, ап. ***,
сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по изп.д. № *** на ЧСИ -*** на КЧСИ, прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК, ведно със законната лихва, считане от
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА *** и *** - ***" ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, ул. „***" № *** да заплати на Й. АС. Н. с ЕГН
**********, с адрес в гр. *** ул. „***" № *** вх. „***", ет. *** ап. 18, сумата
от 351,41 лв. /триста петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно
деловодни разноски, от които 51,41 лв. за заплатена държавна такса и 300
лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8