Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА
БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 13940 по описа на СГС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника С.О.,
БУЛСТАТ: *******, гр. София, ул. „*******, срещу разпореждане от 27.09.2019 г.,
с което ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, е определил разноските
по изпълнително дело № 20199210401322, съобщено на длъжника на 30.09.2019 г.
Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно и
необосновано. Сочи, че кумулирането на възнагражденията по т. 1 и по т. 2 от
чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. било допустимо само при наличие освен на
действия по образуване, така и на действително осъществяване на процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело. В
случая, с оглед поведението на С.О., в качеството й на длъжник по посоченото
изпълнително дело, не били необходими други действия за събиране на
задължението. Длъжникът не следвало да отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, в който смисъл било и
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната съдебна практика. Освен това,
адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй като изпълнителното дело не
било с фактическа и правна сложност, а и общините били „сигурни платци“.
Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че дължимото адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство е в размер на 200 лева.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено
разпореждане от 27.09.2019 г. на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие
СГС, по изпълнително дело № 20199210401322, с което е отказано намаляване на
разноските за прието адвокатско възнаграждени, като бъде намален размерът на
приетото по делото и посочено по-горе адвокатско възнаграждение до размера от 200
лева, съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26
ТТР от ЗЧСИ въпросът да бъде решен по същество.
Взискателят ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че не било вярно твърдението на
жалбоподателя, че не са извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното
задължение, тъй като по изпълнителното дело била входирана молба, с която
изрично бил посочен начин на изпълнение – налагане на запор на банкови сметки.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита,
че жалбата е неоснователна. Излагат се доводи, че е намалил поради прекомерност
адвокатското възнаграждение, като същото било съобразено с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20199210401322 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 04.09.2019 г. по молба на взискателя
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, подадена чрез адв. А.Е.П.и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.03.2019 г.
по гр.д. № 24754/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, въз
основа на решение № 544816/26.11.2019 г., с който С.О. е осъдена да заплати на ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, сумата от 186.90 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2018
г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 614.96 лева – разноски по делото.
С молбата е
направено искане до съдебния изпълнител да определи начините и способите за
изпълнение, като са му възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
От
представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело № 20199210401322
по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, се
установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното изпълнително
производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя
парични вземания, т.е. същият е активно легитимиран да подаде жалба срещу
действия на съдебния изпълнител изразяващи в издаване на постановление за намаляване
на разноските п о изпълнителното дело, с което се е произнесъл по разноските в
горепосоченото изпълнително производство и е уважил частично направеното от
длъжника възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на
представителя на взискателя за образуване, защита и процесуално представителство в
изпълнителното производство.
С молбата за образуване на
изпълнително дело е
направено искане до съдебния изпълнител да определи начините и способите за
изпълнение, като са му възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело са представени и
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
На 09.09.2019 г. до С.О. е била изпратена покана за доброволно изпълнение.
На 16.09.2019 г., взискателят е депозирал молба, с която е заявил, че
посочва начин за изпълнение, а именно налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника.
На 17.09.2019 г., длъжникът е депозирал възражение с вх. № 19614/17.09.2019 г. по
описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с което е поискал от съдебния изпълнител да бъде
намалено приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, тъй като
счита същото за прекомерно.
С
обжалваното разпореждане от 27.09.2019 г., съдебният изпълнител е отказал да
намали приетите и направени от взискателя разноски за адвокатски хонорар,
поради липса на прекомерност.
За
изготвеното разпореждане от 27.09.2019 г., длъжникът е уведомен на 30.09.2019
г.
Жалбата
е депозирана в кантората на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие
СГС на 01.10.2019 г., в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в едноседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвеното от съдебния изпълнител
постановление.
С
разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните
действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.
Предвид
гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и
е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване
от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в
частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната
разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008
г. на ВКС, V г.о.).
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20199210401322 по описа на
ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 04.09.2019
г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в
резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите,
посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Видно от горепосочената
молба, пълномощникът на взискателя е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 ЗЧСИ,
включително и такива да определя способа за изпълнение.
По
делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е
осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с
приложения към молбата изпълнителен лист. С молбата е възложено на съдебния изпълнител
правомощия да определя способа на изпълнение.
От
друга страна при направено от длъжника възражение за прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да изследва, както активността на процесуалния
представител на взискателя по време на висящността на делото, така и
процесуалното поведение на страните, действително извършените изпълнителни
действия и тяхното естество.
След
образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника.
Други
документи по изпълнителното дело не са
съставяни и представяни до 16.09.2019 г., когато взискателят е депозирал молба, с
която е заявил, че посочва начин за изпълнение, а именно налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника. Следователно от 04.09.2019 г. – когато е
образувано изп. дело и е направено искане до съдебния изпълнител да определи
начините и способите за изпълнение, като са му възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ до 16.09.2019
г. не са предприемани действия за
удовлетворяване на вземанията, включително не е изплащано съобщение до НАП и/или запорно
съобщение до „Общинска банка“ АД.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният
представител на взискателя е извършил това действие, поради което и
предвиденото за него възнаграждение се дължи от длъжника.
Не може,
обаче, да намери приложение разпоредбата на
чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Депозирането
единствено на молба в която е посоен способ - запор на банкови сметки, не би
могъл да се определи като осъществено процесуално представителство по
изпълнителното дело, тъй като определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата по
аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Ето
защо не е налице основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
С оглед на изложеното, дължимите от С.О. разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв.
– за образуване на делото. Разпореждането за разноските от 27.09.2019 г. следва да се отмени над сумата от 200 лв. до
приетия от ЧСИ размер от 350 лева и вместо това адвокатското възнаграждение да
се намали до 200 лева.
Съдът не следва да се произнася по другото искане в
жалбата – за задължаване на ЧСИ да намали разноските си по т. 26 ТТР по ЗЧСИ,
доколкото то не е предмет на обжалваното разпореждане (по него ЧСИ не се е
произнасял), а и е направено в жалбата при условията на евентуалност.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 27.09.2019 г. по изп. дело № 20199210401322 по описа на ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ, с което са определени разноски за адвокатско
възнаграждение по изп. дело № 20199210401322, в частта за сумата над 200 лева до 350 лева
- адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20199210401322
по описа на ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокатското
възнаграждение, което длъжникът следва да заплати на взискателя по изп.д. № 20199210401322, в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.