РЕШЕНИЕ
№ 16808
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря Т. ГР. Т.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20221110145101
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от В. Н. С. срещу „С.Г. Г.“ ЕАД
с ЕИК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 18075 лв.,
представляваща задължение към „О. Ф. Б.“ ЕАД по договор за от 02.10.2008 г., което
последно е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 07.03.2019 г.
В исковата молбата се сочи, че е изтекла предвидената погасителна давност на
вземанията. Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срока на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения
иск. Навежда твърдения, че вземанията на ищеца продължават да съществуват и не са
погасени по давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че вземането на ответника е недължимо, тъй като същото е
погасено поради изтичането на погасителна давност.
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. „С.Г. Г.“ ЕАД с ЕИК
има вземане срещу ищеца в размер на 18075 лева по силата на договор за Consumer Loan от
1
02.10.2008 г., цедирано му на 07.03.2019 г. от „Ф. И.“ ЕАД.
С оглед релевираното от ищeца твърдение за настъпване на правопогасяващ факт -
давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на
течението на погасителната давност за съдебно предявената сума.
Като писмено доказателство по делото е приобщено представено от ищцовата страна
уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия). Други допустими и относими
доказателства по делото не са представени.
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими, тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Задълженията за плащане на вноски по договор
за кредит не представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”,
пр. 3 от ЗЗД, доколкото по съществото си са частично изпълнение на неделим дълг за
връщане на заетата главница, поради което за тях се прилага общото правило на чл. 110 ЗЗД,
и главницата за вземане по договор за кредит се погасява с изтичане на 5 години от
изискуемостта й.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест на ответника,
като му е указал, че в негова тежест е докаже, че претендираните от него и оспорени от
ищеца вземания съществуват, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
погасителната давност, за което не сочи доказателства. Въпреки това ответникът не е
предприел процесуални действия в тази насока и не е ангажирал доказателства, че давността
на вземането е била прекъсвана, в резултат на което съдът намира предявения отрицателен
установителен иск за основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, ищецът има право на направените разноски. По делото e
представенo пълномощно и договор за правна защита ии съдействие, в който е отразена
насрещната воля на доверител и довереник за представителство по делото, с което е
изпълнено изискването на нормата на чл.38 от ЗАдв, поради което на адв. Д. Ч. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 1200лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК да заплати в
полза на съда 723 лв. разноски за държавна такса.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Н. С., ЕГН срещу „С.Г. Г.“
2
ЕАД с ЕИК , отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Н.
С. не дължи на „С.Г. Г.“ ЕАД с ЕИК сумата от 18075 лева, представляващо задължение към
„О. Ф. Б.“ ЕАД по договор за ... от 02.10.2008 г., прехвърлено на ответника с договор за
цесия от 07.03.2019 г.
ОСЪЖДА „С.Г. Г.“ ЕАД с ЕИК , да заплати на адвокат Д. Й. Ч., САК, сумата 1200
лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца,
при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „С.Г. Г.“ ЕАД с ЕИК , да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 723 лева - дължима в производството
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3