РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Велико Търново, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Илина Гачева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. ... и сл. ГПК.
Предмет на подадената от “Е.С.” АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
В., В. - Е, бул. “В.В.” № ..., представлявано от А.А.К, Х.П.Х. и Р. Г. Л. /заедно от всеки
двама от тях/, действащи чрез пълномощника адв. А.М. - ВТАК, въззивна жалба, е решение
№ 919/03.08.2021г. по гр.д. № 997/2021г. по описа на ВТРС, с което спрямо въззивната
страна по предявен пред първата инстанция отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК, е прието за установено със сила на пресъдено нещо, че въззиваемата
страна К. СТ. ХР. с ЕГН **********, представлявана от адв. Р.Т. - САК, не й дължи сумата
от 3233,14 лв. /три хиляди двеста тридесет и три лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща стойност на служебно начислена електроенергия, за периода 15.10.2020г.-
12.01.2021г., за обект на потребление, находящ се в гр. В.Т., ул. “Ц. И.А.” № ., по партида с
абонатен номер ..и клиентски номер .., за която сума има издадена фактура № ../25.02.2021г.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за
отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, като вместо него се
постанови отхвърлително съдебно решение по така предявената установителната искова
претенция, поради неоснователност и недоказаност на същата. Наведени са доводи
/оплаквания/ за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, поради
несъответствието им със събраните по делото писмени и гласни доказателства. С оглед
преценката на същите, се налага извод за наличието на предпоставките, обуславящи
приложението на разпоредбата на чл.50, ал.1, буква “б” от ПИКЕЕ, за което са изложени
конкретни съображения, придружени с подробен доказателствен анализ.
Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 27.08.2021г., която в законоустановения
двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адв. Р.Т. - САК, е подала
1
писмен отговор. Въззиваемата страна излага подробни съображения за правилността на
постановения първоинстанционен съдебен акт. В защита на своята правна и фактическа теза,
посочва агрументи, касаещи съдържанието и фактите, които установяват събраните по
делото писмени доказателства /Констативен протокол № ../12.01.2021г. за извършена
проверка от служители на въззивника; Констативен протокол № 10/25.01.2021г. за
осъществен метеорологичен надзор спрямо техническото измервателно средство -
електромер/, като съотнася същите с констатациите от експертното заключение по
назначената СТЕ и обясненията на вещото лице при изслушването му от съда,
обосновавайки правилността на доказателствения анализ, извършен от първоинстанционния
съд. Излага и допълнителни съображения, свързани с неправилно изчисляване на размера на
начислената електроенергия, както и с липсата на реално потребление на същата, което
обуславя недължимостта на процесното вземане. Допълнителни аргументи сочи и във
връзка с установеното допълнително електронно устройство, установено във вътрешността
на техническото измервателно средство - електромер, при извършената проверка на
годността му.
Претендира се присъждане на сторените по настоящото производство, разноски.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание,
процесуалният представител на въззивната страна се явява, като заявява, че поддържа
изцяло доводите си, изложени в нея. Не твърди нововъзникнали/новонастъпили факти, респ.
не представя доказателства, представя списък с разноските и доказателства за извършването
им, поддържа искането си за отмяна в цялост на първоинстанционния съдебен акт.
Надлежно упълномощеният процесуален представител на въззиваемата страна не се явява
при провеждане на откритото съдебно заседание/ Същият представя писмена защита, като с
последната по същество преповтаря съображенията си, подробно изложени в отговора на
въззивната жалба. Въззиваемата страна не посочва новооткрити и/или нововъзникнали
факти и обстоятелства, не представя доказателства в тази връзка, не отправя нови
доказателствени искания. Представен е и списък с разноските, сторени в настоящото
производство, както и договор за правна защита и съдействие, издадена фактура със
съответен номер от 27.08.2021г., както и отчет от разплащателна сметка за процесната сума
/заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, дължимо по представения договор за
правна защита и съдействие/.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения,
както и с оглед становищата им, заявени в рамките на проведеното открито съдебно
заседание, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като
съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236
ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоистанционното решение
се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
По оплакванията относно правилността на първоинстанционният съдебен акт, настоящата
съдебна инстанция намира същите за неоснователни и като такива, по същество не следва да
бъдат споделени. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безпротиворечив начин се установява, че на 12.01.2021г., служители на въззивната страна,
извършили проверка на техническото измервателно средство - електромер със съответен
фабричен номер, находящ се на адрес в гр. В. Т., ул. “Ц. И. А.” № ., като за същият адрес
съществува партида с абонатен номер ..и клиентски номер .., която персонална партида
съществува на името на въззиваемата страна. За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол със съответни дата и номер, както и подпис на лицата, т.е. както
правилно първоинстанционният съд е констатирал - същият е съставен по реда и при
спазване на процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ /съответната им приложима редакция от
2021г./ Макар и в последните да е изрично предвидено, че преизчисляването на
2
неотчетеното или неправилно отчетеното количество електроенергия, се извършва на базата
на валидно изготвен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, Констативен протокол, по своята правна
същност последният представлява частен удостоверителен документ, изговен от страна по
делото, т.к. за настоящата съдебна инстанция ръководно се явява установеното в
приложимите разпоредби относно доказването в рамките на общия исков процес, а именно
фактите и обстоятелствата, установени в съдържанието му /на КП/, от една страна не
притежават обвързваща материална доказателствена сила за съда, а от друга са установени
от страна, имаща интерес от изхода на правния спор, и като такива следва да се преценяват с
оглед на всички останали доказателства, събрани по делото. От изготвеното и представено в
хода на първоинстанционното производство - метеорологично изследване на техническото
измервателно устройство, осъществено по реда на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ, действително е
установена външна намеса в последното, изразяваща се в прибавянето на допълнително
електронно устройство, свързано към платката на електромера, но при измерване на
точността на отчитането, респ. дали техническото устройство за измерване на
електроенергия отчита преминалото й количество с грешка над допустимата, такова
отклонение не е установено. Отразеното в съставения на основание извършена от
служители на електроразпределителното дружество проверка на техническото устройство,
Констативен протокол, измерване на преминалата електроенергия с грешка от минус 90,08
% над допустимото, не се подкрепя като обективен факт и от приобщеното по делото,
експертно заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. От разясненията,
дадени от вещото лице, в рамките на изслушването му пред първата инстанция, същото е
обяснило, че такава грешка от минус 90,08 % над допустимото, при измерването на
преминалата през техническото средство, електроенергия, е вероятно да възникне
вследствие на констатираната външна намеса и прибавянето на допълнителен елемент към
платката на електромера, но също така заявява, че е възможно еталонният уред, с който на
практика е констатирана същата грешка при проверката на място на служителите на
електроенергийното предприятие, също да даде грешка при отчитането си. При
съпоставката на тези обстоятелства, за настоящата съдебна инстанция се формира изводът,
че следва да се даде вяра на установеното в протокола от метеорологично изследване на
техническото измервателно устройство, осъществено по реда на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ, тъй като
това е изрично предвиденият механизъм, по който се констатира дали дадено техническо
устройство отчита правилно преминалото през него количество електроенергия /макар и с
грешка, то същата да е в рамките на допустимата/, или въобще не отчита преминаването й.
От същото писмено доказателство, се установява, че процесното техническо устройство за
измерване на електроенергия е метеорологически годно и към настоящия момент.
Последното обстоятелство се потвърждава от изявленията на вещото лице, отразени в
протокола от проведеното пред първоинстанционния съд, открито съдебно заседание, в
което е излушано заключението по назначената СТЕ. В рамките на първоинстанционното
производство, като писмено доказателство и то въззивната страна, е изготвена и представена
справка за потреблението на съответния абонат и клиентски номер - въззиваемата страна, от
която справка е видно, че през всички отчетни периоди, предхождащи констатираната
проверка, предмет на настоящото производство, техническото устройство за измерване на
електроенергия е отчитало преминалата през него такава, т.е. не може да се приеме, че е
налице неизмерващо техническо устройство.
На основание гореизложеното, за настоящия съдебен състав възниква единствено
възможното фактически и правно обосновано убеждение, че първоинстанционният съд
правилно е осъществил доказателствения анализ и е приел, че не е налице хипотезата на
чл.50, ал.1, буква “а”, респ. буква “б” ПИКЕЕ, и на това основание въззивната страна
неправилно е преизчислила количеството електроенергия, която въззиваемата страна, в
качеството си на потребител на електроенергия, твърди, че е следвало да й заплати. Предвид
тези изводи, подадената въззивна жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а
постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в своята цялост.
С оглед изхода по същество на правния спор, както и предвид изричното отправеното от
3
процесуалния представител на въззиваемата страна, искане за присъждане на сторените в
производството пред настоящата съдебна инстанция, разноски, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, заплатени
от въззиваемата страна по банков път, за което има представени надлежни доказателства,
настоящата съдебна инстанция счита, че на основание чл. 78 ГПК, следва да присъди същите
в полза на въззиваемата.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Решение № 919/03.08.2021г. по
гр.д. № 997/2021г. по описа на ВТРС, с което спрямо въззивната страна “Е.С.” АД, с ЕИК ..,
по предявен пред първата инстанция отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК, е прието за установено със сила на пресъдено нещо, че въззиваемата страна К.
СТ. ХР. с ЕГН **********, представлявана от адв. Р.Т. - САК, не й дължи сумата от 3233,14
лв. /три хиляди двеста тридесет и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
стойност на служебно начислена електроенергия, за периода 15.10.2020г.- 12.01.2021г., за
обект на потребление, находящ се в гр. В. Т., ул. “Ц. И. А.” № ., по партида с абонатен
номер ..и клиентски номер .., за която сума има издадена фактура № ../25.02.2021г.
ОСЪЖДА “Е.С.” АД с ЕИК .., да заплати на К. СТ. ХР. с ЕГН **********, основание чл.78
ГПК, сумата от 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по настоящото
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4