РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110204711 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. К. срещу наказателно постановление
/НП/ с № BG30052022/5800/Р8-1048/21.11.2022 г., издадено от директора на
Националното тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“,
с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП / на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1800 лева за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Със срочно депозираната си жалба санкционираното лице изразява
своето недоволство от издаденото срещу него наказателно постановление и
моли за неговата отмяна. Възразява срещу фактическите констатации,
заложени в АУАН, в това число твърди, че по делото не било установено на
процесната дата да е управлявал процесното превозно средство. Изтъква
наличието на съществено процесуално нарушение, произтичащо от
описанието на вмененото му административно нарушение. Последното било
незаконосъобразно, тъй като не било съобразено с действителното правно
положение и не отговаряло на осъщественото административно нарушение –
предмет на производството. Наличните писмени доказателства не били годни
да обусловят безспорността на нарушението и неговото авторство. Отделно
от това липсвало и посочване на точното място на извършване на
нарушението, което представлявало самостоятелно отменително основание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не излъчва свой процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. Д,
който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, което счита за издадено при
изяснена фактическа обстановка и неопровержимост на доказателствените
1
материали, приложени към него. Претендира в полза на представляваната от
него страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.05.2022 г., в 19:53 часа, влекач марка и модел „Скания Р 480“ с
рег. № , с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, се
движил по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото пътно превозно средство не била заплатена пътна такса,
дължима съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Нарушението
е било установено посредством контролно устройство с идентификатор №
10182, представляващо част от електронната система за събиране на пътни
такси.
На 30.05.2022 г. в 14:22 часа, в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата,
пристигнал горепосоченият влекач, управляван от жалбоподателя К. К.. След
извършена справка в системата на Националното тол управление било
установено, че на 19.05.2022 г. в 19:53 часа посоченото пътно преводно
средство е преминало през описания по-горе пътен участък без да разполага
със заплатена за това пътна такса по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За установеното нарушение бил генериран доказателствен запис -
доклад от електронната система за събиране на пътни такси, към който
автоматично били приложени статични изображения във вид на снимков
материал. На водача на превозното средство било разяснено правото му по чл.
189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса, с което да се освободи от
административнонаказателна отговорност, но предвид отказа му да се
възползва от тази възможност му бил съставен АУАН №
BG30052022/5800/Р8-1048 от 30.05.2022 г. за извършено нарушение на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, осъществено на 19.05.2022 г.
Въз основа на АУАН, директорът на Националното тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ издал и обжалваното наказателно
постановление с № BG30052022/5800/Р8-1048/21.11.2022 г., с което на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на жалбоподателя К. А. К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за извършено
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания
свидетел Х. Б., както и надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, сред които свидетелство за регистрация на МПС,
свидетелство за управление на МПС, заповед № ЗАМ-332/32-
66544/28.02.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г., заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. и заповед № РД-11-
760/19.08.2022 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“,
доклад от електронната система за събиране на пътни такси ведно със
снимков материал във вид на статични изображения. Съдът кредитира изцяло
събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е еднопосочна,
вътрешно непротиворечива и способстваща за изясняване на релевантните
обстоятелства по делото.
По-конкретно съдът дари с доверие показанията на разпитания като
свидетел Х. Б., непосредствено установил обективните характеристики на
извършеното нарушение при регистрацията на шофьора на пътното превозно
средство при преминаването му през изходящото трасе на ГКПП „Кулата“.
2
Свидетелят дава логически издържани показания относно характеристиките
на компенсаторната такса и процедурата по съставянето на АУАН, като
предвид последователността и достоверността в споделените от него
фактически твърдения, съдебният състав им се довери напълно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, при частично споделяне на посочените в
нея възражения.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което
дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, наведени от жалбоподателя.
В резултат на тази проверка, съдът намира следното:
Съставеният АУАН, както и издаденото въз основа на него НП, са
законосъобразни от гледна точка на процесуалните изисквания на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, двата акта изхождат от органи,
разполагащи с материална компетентност за издаването им, като са спазени и
изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Обективните признаци
на реализираното в действителността неправомерно поведение са описани по
ясен и недвусмислен начин. Наред с това в АУАН и НП правилно са
отбелязани характеристиките на нарушението като дата, място, час и
обстоятелства по извършването му.
Съгласно на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Разпоредбата на чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП пък повелява, че когато собственик или ползвател на ППС не заплати
дължимата пътна такса при преминаване си по платената пътна мрежа,
нарушението му се документира от Електронната система за събиране на
пътни такси. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения
във вид на снимков материал. Докладът и снимките, съгласно нормата на чл.
189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Този характер на отразените в Електронната
система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която „контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се
считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси“.
Въпреки успешното доказване на гореизброените обстоятелства обаче,
в настоящия случай не може да се направи категоричен извод относно
3
субекта на процесното административно нарушение. Не се спори по делото,
че на 30.05.2022 г. в 14:22 часа влекач марка и модел „Скания Р 480“ с рег. №
, управляван от К. К., е бил спрян за проверка на граничния контролно-
пропускателен пункт „Кулата“. Този факт обаче по никакъв начин не може да
обоснове твърдението, че на 19.05.2022 г. в 19:53 часа, при преминаването му
по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, същото
ППС е било управлявано именно от жалбоподателя К.. Съществено в случая е
хронологичното несъответствие между двете събития – превозното средство е
установено на изходящия граничен пункт цели 11 дни след неговото
заснемане със съответното контролно устройство, и то на локация със
значителна пространствена отдалеченост спрямо въпросното ГКПП. При това
положение необосновано е от доказването на един известен и доказан факт да
се прави голословно и неиздържано предположение относно друг неизвестен
такъв, тъй като в случая няма основание за извеждане на подобна законова
презумпция.
От друга страна, както наказаното лице споделя в своята жалба, той е
служител на търговско дружество, упражняващо транспортни дейности, като
възлагането му на съответното ППС в случая би могло да бъде реализирано
на случаен принцип между него и останалите работници на дружеството. В
тази връзка следва да се отбележи, че в свидетелството за регистрация на
ППС действително като собственик на последното фигурира юридическото
лице „Стилагро Транс“ ЕООД. Доколкото жалбоподателят не е собственик на
превозното средство, а вероятно и не е единствен негов ползвател, не може
със сигурност да се изведе извод, че именно той го е управлявал в процесния
ден. Фактът, че на 30.05.2022 г. е бил спрян зад волана на същото това ППС
не е достатъчно основание за да се заключи, че и 11 дни по-рано също той го
е привел в движение в нарушение на законовите изисквания за заплащане на
пътни такси. По тези си съображения настоящият състав на съда приема, че
авторството на разглежданото деяние, дори и установено по обективен и
законосъобразен начин, остава неизяснено. За целите на изясняването
релевантните в това отношение факти, административнонаказващият орган,
върху който пада и тежестта на доказване по настоящото производство, е
следвало още в извънсъдебната му фаза да събере необходимите
доказателства, които по достатъчно категоричен начин да установят
самоличността на нарушителя. За това би способствало снабдяването с
трудов или граждански договор, пътен лист или друг частен документ,
удостоверяващ съпричастността на К. към конкретното деяние.
На следващо място не може да бъде пренабрегнат въпроса за
диференциране отговорността на нарушителя с налагането му на съответно
спрямо тежестта на деянието наказание. С издаването на наказателното
постановление жалбоподателят е санкциониран с административно наказание
„глоба“ в абсолютно определен размер от 1800 лв., регламентиран в нормата
на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Така наложена обаче, въпросната санкция бележи
съществена дисхармония и отстъпление спрямо установения в чл. 5, пар. 4 от
Договора за Европейския съюз принцип на пропорционалност, приложим в
условията на предоставена компетентност, и по същината си ограничаващ
съдържанието и формата на въздействие до необходимото за постигане
целите на наднационалното законодателство. В този смисъл, размерът на
дължимото наказание следва да бъде съответен на конкретното нарушение и
пропорционален на преследваната цел. Нещо повече, в чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета се предвижда държавите-
членки да определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби, приети по Директивата, като предприемат всички
4
необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални
разпоредби. Така установените наказания следва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Във връзка със законово регламентираната
възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност
при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“, Съдът на Европейския съюз
е приел за разглеждане отправеното от Административен съд – Хасково
преюдициално запитване (по което е образувано Дело C-61/23, Екострой),
търсещо тълкуване на въпроса за съразмерността на предвидените наказания
„глоба“ и „имуществена санкция“ във фиксиран размер за нарушенията на
правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане
размера на таксите за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта на съответните нарушения. И без да се абстрахира от
така отправения обуславящ въпрос обаче, настоящият съдебен състав намира,
че формираната съдебна практика с наднационален характер позволява с
категоричност да се даде положителен отговор на спорния въпрос за
несъразмерността на наложената в случая санкция.
В същия ред на мисли следва да се държи сметка за разрешението,
дадено в т. 1 от Решение на СЕС от 22. март 2017 година по съединени дела
C-497/15 и C-498/15 (Euro-Team Kft. и Spirál-Gép Kft. срещу Budapest
Rendőrfőkapitánya), съгласно което, изискването за пропорционалност не
допуска въвеждането на система от наказания, която предвижда налагането
на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението
за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им (в същия смисъл още
и Решение на Съда от 9. февруари 2012 година по дело C-210/10 (Márton
Urbán срещу Vám- és Pénzügyőrség Észak-alföldi Regionális Parancsnoksága).
Регламентираното в санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП
наказание се намира в обективно несъответствие с така описаните принципни
постановки за определянето на санкциите, тъй като изцяло отнема
възможността за всеки конкретен случай да се преценяват конкретните факти,
тежестта на нарушението и дължимите усилия за постигане целите на
наказването. Доколкото изборът на наказание е прерогатив на държавите-
членки, последните трябва да гарантират, че нарушенията на правото на
Общността се наказват съгласно процесуалните и материални условия, които
са аналогични на тези, които се налагат за нарушения на националното право
от подобен характер и важност, и които, във всички случаи, правят
наказанието ефективно, пропорционално и разубеждаващо (Решение на Съда
на ЕО от 10. юли 1990 година по дело С-326/88 (Държавния прокурор срещу
Hansen & Soen I/S). Принципът на пропорционалност е задължителен за
държавите-членки, що се отнася не само до определянето на състава на
нарушението и на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката
на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. В
този контекст в случая не е отчетено нито преминатото разстояние, въз
основа на което е следвало да бъде определена дължимата пътна такса, нито
стойността на таксата, с която се предполага че е бил ощетен държавният
бюджет, нито последващото поведение на жалбоподателя по заплащане на
таксата по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, нито размерът на последната е съотнесен към
наложената глоба (при което се получава десетократно разминаване в
стойностите им). Съвкупният преглед на посочените факти разкрива
драстичното несъответствие на наложеното наказание с принципа на
пропорционалност, прокаран в процеса по неговото определяне. Това
автоматично води до неприложимост на санкционната разпоредба,
респективно – до отмяна на наказателното постановление.
5
С оглед изхода на делото, и при липса на предявена претенция за
разноски, съдът не дължи присъждането на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление с № BG30052022/5800/Р8-
1048/21.11.2022 г., издадено от директора на Националното тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП на жалбоподателя К. А. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 лева за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6