№ 22487
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110161601 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД,
вр. чл.99 ЗЗД, чл.6 ЗПФУР, във вр. чл.27 ЗПК, и в условията на евентуалност кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, чл.86
ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, чл.6 ЗПФУР, във вр. чл.27 ЗПК.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
318425/9.11.2023г. от ищец А*** срещу ответник З. Х. С., ЕГН **********, с молба до съда
да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника
дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - в общ размер от 897,92 лева/лв./, от които сумата
659,00 лева (шестстотин петдесет и девет лева), представляваща дължима главница обявена
за предсрочно изискуема от 15.6.2023г./длъжника е получил уведомление/ като е дължима за
период 15.7.2022г.- 15.6.2024г., ведно със законна лихва за период от 07.07.2023 г./дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 173,80 лева
(сто седемдесет и три лева и 80 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
15.07.2022 г. до 15.06.2023 г., сумата 65,12 лева (шестдесет и пет лева и 12 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 07.07.2023 г., като дължимите
суми са прехвърлени в полза на заявител по Договор за цесия от 15.2.2022г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 20810/18.7.2023г. по ЧГД № 38162/2023г. по опис
на СРС, 163 състав.
В случай, че съдът отхвърли предявените установителни искове ищецът моли да се
разгледа и уважи предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, съдът да
1
осъди ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 659,00 лв. /шестстотин
петдесет и девет лева/ - представляващи главница за периода от 15.07.2022г. до 15.06.2024г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
задължението, и 173,80 лв. /сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ -
представляващи договорна лихва за периода от 15.07.2022г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до дата 15.06.2023г.; и 95,09 лв. /деветдесет и пет лева и девет
стотинки/ - представляващи обезщетение за забава, считано от 16.07.2022г. до датата на
подаване на исковата молба в съда, като сумите се дължат по Д*** за покупка на стоки или
услуги с №*** от 30.05.2022 г. между Б****** като кредитор, и ответника като длъжник.
В ИМ ищецът сочи, че на 30.05.2022 г. между Б******, като Кредитор и ответника като
Кредитополучател е сключен д*** за покупка на стоки или услуги с №***, при спазване на
разпоредбите на ЗПК.
Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата
на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит
/ЗПК/. Сключването на договора за кредит е инициирано от страна на ответника, който
попълва заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където
предоставя пълни и верни лични данни. В края на заявката за кандидатстване ответникът
посочва, че е съгласен с приложимите общи условия, като приемането на общите условия е
необходимо условие за изпращане на заявката.
Размерът на предоставения с договора кредит е равен на сумата, посочена в поле
„Размер на кредита": 659 лв. На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.06.2024г. на 24
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 34,7 лв. Кредитодателят
изпълнил задължението си и със сключването на договора предал на ответника заемната
сума. Съгласно чл. 5 от общите условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна
вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че въпреки
тази клауза до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо, с което е уведомен, че
по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 15.06.2023 г. (получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост).
Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на
15.06.2023 г. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита, поради което
била начислена лихва за забава за периода от 16.07.2022г. до датата на подаване на
2
заявлението в съда, която е в общ размер на 65.12 лева, като за периода 13.03.2020г. -
14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Вземането е прехвърлено на ищеца по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 15.02.2022г. и Приложение № 1 от 09.11.2022г. към договора. Навежда и
доводи, че длъжникът-ответник е надлежно уведомен за прехвърлянето от цесионера,
упълномощен за това от цедента. В случай, че съдът счете, че уведомяването не е надлежно
извършено, моли да се приеме, че ответникът се счита за уведомен с връчване на ИМ.
Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си и е изпаднал в забава, ищецът е
предявил вземанията си чрез съда, като е подал заявление по чл.410 ГПК пред съда, по което
е било образувано ЧГД № ЧГД № 38162/2023г. на СРС, 163 състав и е издадена ЗИ.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковата
претенция.
В евентуалност, ако се отхвърлят установителните искове, се предявяват осъдителни
искове за главницата със законна лихва за забава от дата на подаване на ИМ в съда и
възнаградителна лихва и лихва за забава до дата на подаване на ИМ в съда.
Поради изложеното, моли да се уважат предявените с искова молба претенции, като се
присъдят сторените разноски в исково и заповедно производство.
ОТВЕТНИКЪТ в определения едномесечен срок е подал отговор на исковата молба на
основание чл.131 ГПК, чрез адвокат, като е посочил, че предявените искове са недопустими,
неоснователни и недоказани. Оспорва допустимостта на исковете, тъй като ищецът не се
явява надлежна страна в производството, а ответникът не е бил надлежно уведомен по реда
на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия. Оспорва обстоятелството дали процесното вземане
е сред прехвърлените на ищеца вземания, както и, че ищецът е придобил качеството на
кредитор, а ответникът - негов длъжник. Твърди, че договорът за цесия е недействителен,
поради което не е годен да установи вземане на ищеца спрямо ответника. Оспорва се, че
ответника не е уведомен за цесията преди подаване на ИМ в съда, нито, че е уведомен с
връчване на ИМ за отговор, защото не става ясно дали вземането прехвърлено с
Приложение №1 към Договор за цесия е включено задължението на ответника.
Счита исковете за неоснователни, като оспорва сключването на договора за кредит и
съществуването на облигационно правоотношение. Твърди, че е разбрал за настоящото
процесно кредитно задължение по повод кандидатстването му, през месец април 2023г., за
кредит в банка „У***, от където му е отказано кредитиране поради наличие на кредитни
задължения. На следващо място, информация относно процесния договор, ответникът е
разбрал по повод настоящото дело и предхождащото го заповедно производство, по което е
представил писмено възражение срещу издадената Заповед №20810 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 18.07.2023г. по ЧГД № 38162 по описа на Софийски
районен съд за 2023 г., 163-ти състав.
Оспорва се сключване на Д***, подписване от страна на ответника, получаване на
3
сумата по договора от ответника.
Отрича, че ответникът е изявил желание да получи заем от „Б******. Оспорва
обстоятелствата, че е потвърдил договора, че е давал съгласие за сключването му от
разстояние. Оспорва наличието на използван свой усъвършенстван или квалифициран
електронен подпис, съгласно изискванията на чл.13, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕУУ. Твърди, че по
делото е представен неподписан документ. Оспорва получаването на парични средства по
заемното правоотношение.
Оспорва, че ищеца не е спазил чл.8, чл.9 и чл.10, ал. 1 ЗПФУР.
Оспорва, че посоченият в договора за потребителски кредт електронен адрес - „е-
поща“ на кредитополучателя не е собственост на ответника. Оспорва се, че ответникът
никога не е създавал, ползвал и/или предоставял посочената в договора за кредит
електронна поща, а именно: Z***(a)*** на ищеца или на праводателя му.
Оспорва се, че Договора е за потребителски кредит и се оспорва, че не е спазен ЗПК и
по конкретно чл.5, ал.9 и ал.13, чл.10 ЗПК.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
Оспорват се разноските на ищеца по размер, които са присъдени в заповедното
производство, защото са неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмени молби подавани
преди проведени о.с.з. поддържа исковете и моли да се уважат, като представя списък с
разноски и прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез представляващ адвокат по пълномощно,
поддържа подаден ОИМ и оспорва исковете, моли съдът да ги отхвърли въз основа на
направените възражения.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства – Д***
C***, сключен на 30.5.2022г., ведно с погасителен план и Общи условия към договора/л.6-
12/; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 30.5.2022г./л.13-14/; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 15.2.2022г. - препис извлечение/л.15-16/; Извлечение от Приложение № 1 от
9.11.2022г. към д*** от 15.2.2022г., от което се удостоверява, че вземането на „Б*** спрямо
ответника е предмет на д***/л.17-19/; Потвърждение за извършена цесия на вземания на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка Д***г./л.20/; Пълномощно от Б*** КЧТ ЕАД в полза на
ищец за уведомяване на цесия, с нотариална заверка от 1.3.2022г. /л.21/; Уведомително
4
писмо за извършена цесия до ответник и за предсрочната изискуемост, ведно с известие за
доставяне от 15.11.2022г. /л.22-25/; пълномощно за ищец по делото/л.26/; платежно за ДТ по
делото/л.33/; пълномощно за адв.на ответник/л.45/.
По делото е приета молба на ищец с вх.№ 104744/29.3.2024г. с разпечатка от
електронна система на кредитора за онагледяване на процес на подписване на д*** от
разстояние/л.66-68/.
По делото е приета молба на ищец с вх.№ 122888/12.4.2024г. с изразено становище и с
приложен списък по чл.80 ГПК за сторени разноски по делото/л.78-82/
По делото е приета молба на ищец с вх.№ 146784/2.5.2024г. с приложен оптичен
диск/л.134-137/ и молба с вх.№ 325828/15.10.2024г. с приложен към нея оптичен диск/л.169-
170/.
По делото е приета молба от ищец с вх.№ 156099/14.5.2024г. по чл.192 ГПК до
М****/л.139/ и отговор по молбата с вх.№ 172837/28.5.2024г. с приложена фактура
№**********/31.5.2022г. за платена стока на стойност 659лв., като фактурата е издадена на
името на ответник, но е заплатена от Б*** /л.141-143/.
По искане на ищеца е допусната, изготвена и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза/ССЕ-л.83-87/, заключението на която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, същата не е оспорена от страните. От заключението се установява,
че по сключен Д***г. на ответник е отпусната сумата 659лв., като същата е преведена
директно на М**** за закупуване от ответник на аксесоари за аудио техника и озвучителни
тела. Няма погасяване на главницата. Начислена е възнаградителна лихва от 127,04лв. за
период 15.7.2022г.-15.6.2023г. С Д*** от 9.11.2022г. е посочена възнаградителна лихва от
173,80лв. за период 15.7.2022г.-15.6.2024г./последна падежна вноска по Д***/. Лихвата за
забава е 64,84лв. за период от 16.7.2022г. до дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в
съда на 7.7.2023г. Лихвата за забава е в размер на 94,68лв. за период от 16.7.2022г. до дата на
подаване на ИМ - 9.11.2023г.
Други доказателства относими и от значение за спора страните не са ангажирали.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК искове, в
тежест на ищеца е да докаже, всички факти и обстоятелства изложени в ИМ. Ответникът от
своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да
докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за
връщане на взетата под формата на паричен заем/кредит/сума, или да докаже
5
правоизключващите и/или првопогасяващите възражения наведени в производството с
ОИМ.
За доказване на основателността на предявените искове, ищецът носи тежестта да
установи при пълно и главно доказване наличието на следните факти - валиден договор за
заем, по силата на който е предоставена заемната сума на продавач на стока изпран от
ответник, размера на усвоения кредит, закупуването на стока с кредита заплатена от
праводател на ищец по договор за цесия, настъпилата изискуемост на кредита за ответник,
размер на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по
договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.
По възражението на ответник за липса на сключен договор за стоков кредит, с оглед
събраните доказателства по делото съдът прави извод, че е неоснователно. Сключеният
между Б******, чрез М*** и З. Х. С. Д*** № ***/30.5.2022г. е такъв за закупуване на стока,
чрез предоставен кредит, заем, който следва да се върне на вноски. Договорът съдържа
всички съществени клаузи - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на
издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва.
Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК
и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова
институция, която може да предоставя парични средства /така чл.3 ЗКИ/ и е бил вписан в
публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл.3а ЗКИ към дата на сключване на
Договора, а по-късно е придобита собствеността от Ю*** последното също финансова
институция. Договорът е сключен по Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПУФР/. Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от ДР на
ЗПФУР - "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид
изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния
договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле
именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР, при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.8 ЗПУФР на
потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал.1,
т.1 и т.3 ЗПФУР), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл.293 ТЗ, а в
случаите на електронни изявления - ЗАКОН за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/първоначално заглавие Закона за електронния документ и
6
електронния подпис /в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията
между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради
което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕУУ /в действащата в момента
редакция. Съгласно чл.3, ал.1 на ЗЕДЕУУ, в редакцията му към 30.5.2022г. - „Електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014".“ С оглед разпоредбите на чл.13 ЗЕДЕУУ съдът достига до извод, че
законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен електронен подпис, усъвършенстван или квалифициран електронен подпис,
като правната сила на електронния подпис е като този, който е поставен саморъчно.
Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът
признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението - арг. чл.180 ГПК, а ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава
доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена
сила, каквато имат само подписаните официални документи - чл.179, ал.1 ГПК. Наред с това
съдебната практика /в т.ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч.т.д. № 672/2017 г., I т. о.,
ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис
макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е
тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горните правни
изводи, легалната дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл.3, т.35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.
/съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т.е. не е
необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед представените и
приети по делото Д***/ДПК/ № ***/30.5.2022г. ведно с погасителен план и ОУ, приет както
отпечатан като копие на хартия, така и в електронен варинат на 2 бр.оптични дискове
приложени по делото/л.134 и л.170 от делото/, съдържащи подробна информация относно
личните данни на ответника З. Х. С. - три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, дата на
издаване и орган на идаване, както и адрес на електронна поща, с която информация няма
основание да се счита, че кредитодателят би могъл да разполага, освен в случай, че същата е
била предоставена именно от кредитополучателя, съдът достига до извод, че процесен ДПК
от 30.5.2022г. е бил сключен именно от ответника, който се е съгласил да получи сума под
формата на кредит, която да се ползва от кредитодателя да закупи стока, в полза на
кредитополучател. Само ответникът може да е предоставил своите лични данни, за да се
сключи процесния ДПК. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че Б*** Ф***, в
качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, е получил съгласието на
заемополучателя, респ. потребителя З. Х. С. за сключването на процесен ДПК от 30.5.2022г.
по реда на чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР. Касае се за информация, предоставена в електронна
форма, логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
7
авторство - арг. чл.13 ЗЕДЕУУ. Валидността на договорите е оспорена, но възражението
остава недоказано. Остава недоказано, защото не са представени доказателства кога и как
ответникът е кандидатствал за друг кредит, по повод на който е получил отказ от банка
поради необслужване на процесния кредит. Разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ приравнява
електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на
писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.
Съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК електронният документ се представя по делото
върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис, като
възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ
/в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО/. С
оглед на това от ищеца е изискано и е представено копие от ДПК на дигитален
носител/л.135 и л.170/, като е установена тяхната идентичност, и следва да се приеме, че те
представляват годно доказателство за авторството на обективираните във всеки от тях
изявления и тяхното съдържание. Освен това, видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, ответникът се е задължил да върне кредита, а също така от
представената молба с докуменети от М***, приети по делото се установява продадена стока
на ответника, която е платена от Б*** ***, като за продажбата е издадена фактура, а
плащането е получено по сметка на продавача на стоката. Ето защо, съдът намира, че е
спазена формата за действителност на процесен ДПК.
По възражението на ответник, че ищеца не е легитимиран да води исковете, също е
неоснователно, защото д*** е представен, и частта от Приложение №1, където е вписано
задължението на ответника. Следователно възражението е напълно неоснователно. По
отношение на възражението, че ответник не е бил уведомен за цесията преди подаване на
ИМ, се установява, че същия е уведомен за това с връчване на ЗИ № 20810/18.7.2023г.
издадена по ЧГД№ 38162/2023г. на СРС, както и с връчването на същата и подадено
възражение по чл.414 ГПК, а преди това е изпратено уведомление с пощенска пратка с
обратна разписка, на която е отбелязано, че ответникът не е потърсил за получаване. С оглед
изложеното съдът намира, че д*** сключен между Б*** Ф*** и ищец е валиден и произвел
своето правно действие, следователно ищецът може да претендира плащане на
задълженията от ответник, защото са прехвърлени надлежно в негова полза.
По отношение на възраженията на ответник за неспазени чл.5, чл.9, чл.10 и чл.13 ЗПК,
следва да се посочи, че същите са неоснователни, доколкото са направени съвсем бланково,
без реални доводи и излагане на конкретни факти и обстоятелства как посочените
разпоредби не са спазени, а също така по-горе бе изяснено, че процесния ДПК е сключен в
електронна форма и среда, поради което представянето на хартиен носител е ненужно,
доколкото цялата нужна информация е предоставена на ответника по електронен път, като
самия той е предпочел тази форма за закупуване на стока и оформяне на документите, за да
изплаща цената на стоката на вноски към кредитодател Б*** Ф***, съответно към цедента-
ищец.
В случая, процесният д*** съдържа посочване на общия размер на кредита, лихвен
8
процент, годишния процент на разходите, погасителен план и условията на плащане,
включително и условията за предсрочно погасяване на задълженията и правото на отказ от
договора, предоставен е и Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация
за ПК, следователно възраженията са напълно неоснователни.
От всичко изложено следва изводът, че ищецът е доказал твърдението си, че е носител
на процесните вземания спрямо ответника, в качеството си на цесионер по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.2.2022г., което прави предявените установителни
искове, в т.ч. за главница, възнаградителна лихва за доказани, затова следва да се уважат.
Доколкото всички възражения на ответник са неоснователни, то следва да се уважат
предявените установителни искове, както и тези предявени за лихви за забава, които зависят
от уважаването на главния иск.
Размерът на дължимата главница, възнаградителна лихва и лихва за забава са доказани
от приетата по делото ССЕ, както и от погасителен план към процесен ДПК.
Въз основа на горните изводи, съдът приема, че са налице елементите от фактическия
състав на чл.415, ал.1 ГПК, поради което предявените на това основание установителни
искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Съдът не дължи разглеждане на предявените осъдителни искове, които се предявяват
само ако не се уважат предявените установителни искове, затова съдът не разглежда и не
формира изводи по предявените в евентуалност осъдителни искове.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в хода на
цялото производство разноски/заповедна и искова част/. На ищец се присъждат разноски в
размер на обща сума от 700,00 лева, от които доплатена държавна такса-125,00лв., ДТ по
заповедно ЧГД№ 38162/2023г. на СРС-25лв., юр.к.по заповедно-50лв., юр.к.по искова част-
200лв., 300,00лв. за депозит за ССЕ. Съдът не присъжда поискания депозит от 200лв. за
допусната СКЕ, защото същата е била отменена и няма приемане на такава по делото. С
оглед възражението на ответник по чл.78, ал.5 ГПК и съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът
намалява юр.к.възнаграждение на ищеца до размер на 200лв., като не намира за основателно
да се присъжда в размер на 350лв. за исковата част на производството, защото воденето на
подобен тип дела за ищеца е доста често явление, като голяма част от делата се разглеждат
именно от ГО при СРС, а фактическата и правна сложност не дело е такава, че 200лв. за
юр.к.възнаграждение на ищеца по заповедна част на производство е напълно достатъчна за
положен труд по делото от процесуалния представител на ищеца.
И двете страни са представили списък по чл.80 ГПК, които са приети от съда/л.174-
ищец и л.177-ответник/.
9
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец А*** със седалище и адрес
на управление гр.С*** срещу ответник З. Х. С., ЕГН **********, с адрес гр.С***, че
ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - в общ размер от 897,92 лева/лв./, от
които сумата 659,00 лева (шестстотин петдесет и девет лева), представляваща дължима
главница обявена за предсрочно изискуема от 15.6.2023г./длъжника е получил уведомление/
като е дължима за период 15.7.2022г.- 15.6.2024г., ведно със законна лихва за период от
07.07.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, сумата 173,80 лева (сто седемдесет и три лева и 80 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 15.07.2022 г. до 15.06.2023 г., сумата 65,12 лева (шестдесет и
пет лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до
07.07.2023 г., като дължимите суми са прехвърлени в полза на ищец с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 15.2.2022г. и Приложение №1 към него от
9.11.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 20810/18.7.2023г. по ЧГД
№ 38162/2023г. по опис на СРС, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК,
във вр. чл.240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, чл.6 ЗПФУР, във вр.
чл.27 ЗПК.
ОСЪЖДА З. Х. С., ЕГН **********, с адрес гр.С***, да заплати на А*** със
седалище и адрес на управление гр.С***, сумата в размер на 700,00 лева представляващи
сторените от ищец пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото производство,
вкл.и по заповедна част по ЧГД№ 38162/2023г. на СРС, на основание чл.78, ал.1, ал.5 и ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
Запечатаните в плик оптични дискове приложени на лист 135 и лист 170 от делото и
подписани от съдията са неразделна част от настоящото производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10