Определение по дело №557/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. П., 03.09.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 03.09.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Кристина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00557 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от А.Е. против решение № 771/20.05.2019 г. по гр.д. № 23/2019 г. по описа на Районен съд – П., с което по предявените от „Топлофикация П.“ АД срещу А.Е. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 376. 88 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 5, находящ се в гр. П., ул. Благой Гебрев, бл. 60 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата 44.08 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г.

В жалбата се поддържа неправилност на решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочи се, че не се доказва нито наличието на облигационно отношение между страните, респ. качеството на клиент на ответника по см. на чл. 153 ЗЕ ,тъй като ответникът не притежава вещно право върху имота за процесния период, нито количеството на доставената ТЕ. Претенцията не е доказана и по размер, и по основание за процесния период, тъй като не е доказано, че АС е въведена в експлоатация, както и че за исковия период е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в АС. Съдът е допуснал редица процесуални нарушения, отказал да допусне исканията по чл. 190 ГПК. Оспорва изцяло задължението, тъй като не е поръчвал ТЕ по смисъла на чл. 62 ЗЗП и липсват доказателства от ищеца в тази насока, поради което разпоредбите на специалния ЗЕ се дерогират от разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Изтъква, че с Решение № 4777 от 13.04.2018 г. ВАС е отменил методиката за дялово разпределение, по която се изчисляват дължимите суми за доставена топлинна енергия, което означава, че начисляването на ТЕ до момента е било незаконно и в противоречие със законовите изисквания. В противоречие със съдебната практика, съдът е приел, че Общите условия за продажба на топлинна енергия са със силата на договорни отношения между страните, като в тази връзка твърди, че ищецът не е доказал, че приложените с ИМ общи условия са разгласени по изрично посочения в ЗЕ ред, респ. не е установил изпадането на ответника в забава, поради което и акцесорната претенция за лихви е неоснователна. Заявени са и възражения за необоснованост на решението, тъй като съдът е приел безрезервно заключението на съдебно-техническата експертиза, която прави заключение по документи, които не са представени по делото, както и липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като се е съобразил само с доказателствата на ищеца. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени. С жалбата е направено доказателствено искане по чл. 190 ГПК – ищецът-въззиваем да представи отчетен картон на показанията на общия топломер в АС, протоколите за въвеждане в експлоатация на АС, свидетелства за метрологична проверка на топломера на АС, което искане е обосновано с хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, като се твърди, че е поискал представянето на документите, по които е работила СТЕ, които обаче не са били представени по делото, поради отказа на съда да уважи искането на ответника. Не се сочи необходимост от събирането на други нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателят е освободен от заплащане на съответните държавни такси за въззивното производство).

Въззивният съд намира, че искането на жалбоподателя по чл. 190 ГПК повтаря това което е било поискано в отговора по чл. 131 ГПК и по което първоинстанционният съд се е произнесъл и го е уважил, с оглед на което въззивният съд намира не са били допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на това доказателство. Още повече от прегледа на първоинстанционното дело, въззивният съд установява, че поисканите от жалбоподателя по реда на чл. 190 ГПК документи са представени и приложени по първоинстанционното дело. Преценката на тези писмени доказателства, както и на заключението на СТЕ касае необоснованост на първоинстанционното решение, но не и хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК доколкото док. искане на жалбоподателя по чл. 190 ГПК не касае нововъзникнали или новооткрити обстоятелства, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което и искането на жалбоподателя по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя А.Е. по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца-въззиваем да представи документите, посочени в жалбата по т. Док. искания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.10.2019 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.