Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27
гр.Русе, 04.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 176 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Интертранс 2018“ ЕООД, със седалище в гр.Ветово, общ.Ветово, обл.Русе,
чрез процесуалния му представител, срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 71 -ФК/05.04.2022 г., издадена от Д.Г.Р.-К. - началник
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ведомствена
бензиностанция, находяща се в гр.Ветово, обл.Русе, ул.“Сливница“ № 17,
стопанисвана от търговското дружество-жалбоподател, и е забранен достъпът до
обекта за срок от 14 дни. В жалбата се развиват подробни оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения акт поради липса на компетентност на неговия
издател, допуснати при издаването му съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, липса на фактическите предпоставки и нарушение
на материалния закон, както и несъответствие с неговата цел. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените
деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в представените подробни писмени
бележки и в хода на устните състезания изразява становище за нейната неоснователност.
Счита, че оспорената заповед отговоря на всички изисквания за нейната
законосъобразност и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Според
чл.186, ал.3 от АПК, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или
от оправомощено от него длъжностно лице. С т.1 от заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване
на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Издателят на оспорената заповед заема именно
такава длъжност - началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. Следователно административният акт е издаден от орган,
на който са надлежно делегирани съответните правомощия, при изрично предвидена
в закона възможност за това (вж. съображенията в мотивите към т.1 от Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. по д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС) и в рамките на
така определената негова материална и териториална компетентност.
Актът е издаден в
предвидената в закона писмена форма като при издаването му не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, включително на
изискванията за неговото мотивиране. Мотивите към него, включително тези, с
които е обоснована продължителността на срока на мярката, касаят процесния
случай, свързан с фискалния контрол върху търговията с течни горива и конкретно
извършваната от жалбоподателя стопанска дейност.
Заповедта
обаче е незаконосъобразна, тъй като е издадена при отсъствие на фактическите
предпоставки за това и в нарушение на материалния закон.
По делото се
установява, че търговското дружество-жалбоподател стопанисва ведомствена
бензиностанция, находяща се в гр.Ветово, обл.Русе, ул.“Сливница“ № 17. От
бензиностанцията се извършва зареждане на течни горива за собствени на
жалбоподателя нужди в превозни средства, негова собственост, като за
целта се използва наличната в обекта и работеща електронна система с фискална
памет (ЕСФП) с рег.№ 4402832/05.03.2020 г. в НАП, съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г.).
Във връзка
с подмяна на ЕСПФ с нова такава, модел „ОйлСис 2.0-Д KL”, с
идентификатор № OS005579, и свързаната с това необходимост от извършване на първоначална
метрологична проверка, респ. на периодична
проверка на използваните в обекта бензиноколонка и нивомерна измервателна
система, жалбоподателят, на основание чл.16а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., подал
заявление № 1/10.03.2022 г., което било регистрирано с рег. №
000029-13883/11.03.2022 г. на РО при ГД МИУ – Русе (л.32 от делото). Заявлението,
съгласно чл.16а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., било придружено с
блок-схема на ЕСФП, съдържаща всички нейни компоненти (одобрената блок-схема е
приложена на л.11 от преписката).
На
22.03.2022 г., въз основа на заявлението и в съответствие с чл.16а, ал.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., в търговския обект била направена проверка на място от
органите на НАП и БИМ, която е документирана в издадения от органите по
приходите протокол сер.АА № 00575555/22.03.2022 г. (л.7-л.9 от преписката), в приложение
№ 1 към заявлението за проверка (л.33 от делото), респ. протокол №
31/22.03.2022 г. на ГД „Мерки и измервателни уреди“ при БИМ, РО – Русе (л.35 от
делото) и в протокол за извършени
ремонтни дейности от 22.03.2022 г., издаден от представител на лицето,
извършващо сервизното обслужване и ремонт на ЕСФП – „Партнер“ ООД (л.31 от
делото). Представителят на БИМ извършил заявената периодична проверка за
точност на използваната в обекта нивомерна измервателна система, тип Nax 121,
№ 4967 в държавния регистър на одобрените за използване
типове средства за измерване, с идентификатор № 140508. При служебна справка по
посочения номер в регистъра[1] беше
установено, че с него е вписано средство за измерване „Нивомерна измервателна
система, състояща се от конзола тип К-121 и магнитостриктивна нивомерна сонда
тип DMP-04-хх-ххх“, тип на средството за измерване NAX-121, като за същото е
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 12.03.4967 от
23.03.2012 г. със срок на валидност до 23.03.2022 г. Проверката от органите на
НАП и БИМ е от предходния ден – от 22.03.2022 г., т.е. преди изтичане срока на
валидност на удостоверението. Поради това следва да се приеме, че нивомерната
измервателна система в обекта е от одобрен тип. Само за пълнота следва да се
отбележи, че дори и срокът на валидност на одобрения тип да беше изтекъл, то,
съгласно фикцията по чл.30, ал.5 от ЗИ, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, продължават да се считат такива от
одобрен тип.
Обхватът
на първоначалните и периодични проверки след монтирането на нивомерните
измервателни системи е определен в чл.432ж, ал.3 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК). Според този текст
те включват проверка на електронните автоматични нивомери в монтирано положение
на функциониращ резервоар, сравнения на показанията по температура с еталонен
термометър и определяне нивото на течността при резервоари за съхранение на
светли петролни продукти при атмосферно налягане и обема на течността в
резервоара по данни от калибровъчната таблица и нивото, определено от
електронните нивомери при резервоари за съхранение на втечнени въглеводородни
газове под налягане. В хода на проверката, според отразеното в протокола на
НАП, „…от служител на БИМ е направено
контролно проточване на 20 литра дизел. Количеството проточено гориво отговаря
по данни на нивомер и брояч“. Контролното проточване е отразено и в
протокол № 31/22.03.2022 г. на БИМ, както и в изведения при това фискален бон
(л.34 от делото). Тъй като при периодичната метрологична проверка на
нивомерната измервателна система не били установени нередности, участващият в
проверката служител на БИМ отбелязал в приложение № 1 към заявлението, че
срокът на валидност на проверката е до месец март 2023 г., за което били
поставени и съответните стикери. Според заключението на вещото лице по
назначената техническа експертиза, това означава, че компетентното лице
(служителят на БИМ) е сметнал, че нивомерната система е технически изрядна.
Независимо
от така формирания извод за метрологична точност на нивомерната система, при
проверката органите по приходите установили несъответствие между получените в
НАП данни за доставките на течни горива в обекта на 10.03.2022 г., които били генерирани
чрез нивомерната система и изпратени до сървър на НАП чрез ЕСФП, и тези за
доставените на същата дата количества горива по документи. Съществуването на
подобно несъответствие не се оспорва от жалбоподателя и се установява от
приложените по преписката писмени доказателства.
Видно от генерирания
служебен бон за „нивомерна доставка“ (л.17 от преписката), който
удостоверява получените от сървъра на НАП съобщения за доставката по нивомерна
измервателна система, на 10.03.2022 г., в 12:38 часа, жалбоподателят получил 20223
литра дизелово гориво, чийто обем е определен при 15 градуса по Целзий. От
приложения служебен бон за „документална доставка“, на същата дата, по документ
№ 6749014, на дружеството са доставени 19181 литра гориво, чийто обем е определен
при 15 градуса по Целзий. Последното количество е било и разтоварено реално в
обекта от цистерна с рег.№ Р 8514 АН, както се установява от приложените по
преписката акцизен данъчен документ (АДД) с УК № 6749014/10.03.2022
г., товарителница и протокол за
разтоварване от същата дата – 10.03.2022 г. Според последния документ разтовареното
количество гориво е 19185,4 литра при 15 градуса Целзий, т.е. с 4,4 литра
повече, което отклонение е изцяло в рамките на допустимите естествени фири по
Приложение № 2 към чл.5 от Наредба № 4 от 28.06.2006 г. за нормите на
пределните размери на естествените фири на акцизните стоки.
По делото
няма спор, че обектът, спрямо който е приложена оспорената ПАМ, представлява
ведомствена бензиностанция. Според чл.118, ал.8 от ЗДДС, данъчно задължено
лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или
друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и
отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4, т.е. по реда на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. Следователно, както обосновано сочи и процесуалният
представител на ответника по жалбата в писмените си бележки, макар и ведомствената
бензиностанция да не извършва продажби на стоки и поради това да не
представлява „търговски обект“ по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, то
данъчно задълженото лице, което я стопанисва, следва да спазва разпоредбите на
посочената наредба. Така, според разпоредбата на чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г., лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118,
ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение
на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си
тежест резервоари с вместимост над 1000
литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с
изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за
производство и/или отопление. От своя страна нормата на чл.3, ал.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., посочена като нарушена в оспорената заповед, урежда
задължението за предаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
От
одобрената блок-схема е видно, че използваемият резервоар в обекта, в който се
съхранява дизеловото гориво, е с обем от 28 578 литра, т.е. далеч
надхвърлящ максималния обем от 1000 литра по чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. По делото не твърди и доказва, че от ведомствената бензиностанция
се зареждат не собствени превозни средства, а съоръжения или инсталации за производство
или отопление, респ.
че жалбоподателят е земеделски производител, което
извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на регистрираните съгласно
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника. Следователно не са налице
обстоятелства по чл.3, ал.12 и ал.13 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., които
да изключват задължението на жалбоподателя за предаване до НАП на данни за
наличните количества горива в резервоара съгласно чл.3, ал.3 от същата наредба.
Съдържанието
на задължението на данъчно задълженото лице по тази разпоредба е „…да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива“. Следователно това задължение следва да се счита изпълнено при
подаването на данни, които са точни, тъй като само те дават възможност да се
определи наличното количество гориво в резервоара за съхранение на дизелово
гориво.
Между страните
не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че това
задължение не е изпълнено. От нивомерната система чрез ЕСФП са подадени данни
за постъпили на 10.03.2022 г. 202223 литра дизелово гориво, докато документално
е установено, че в обекта на тази дата са доставени 19181 литра, т.е. с 1042
литра по-малко. Няма спор, че действително полученото количество дизелово
гориво през този ден е това, посочено в АДД, а именно 19181 литра. Съдът е
изследвал вероятните причини, на които може да се дължи подобно разминаване като
за целта е назначил съдебна техническа експертиза.
В своето
заключение вещото лице изрично сочи, че е възможно това несъответствие да се
дължи на технически причини и при изрядна от техническа гледна точка нивомерна
система. Според вещото лице, възможна причина за това би могло да бъде
физическата близост на нивомерната сонда с вливната тръба на резервоара. В този
случай нивомерната система би работила нормално при доставки с нормален дебит
на доставящия камион, но при доставка с много висока скорост, които при някои
нови камиони достига до 1200 л./мин. на постъпващия в резервоара флуид, е
възможно силната струя да потопи поплавъка, който измерва нивото на горивото в
резервоара и нивомерната система да отчете „начало на доставката“ от по-ниско ниво
от това, в което се е намирал поплавъка преди започването на доставката. Това,
от своя страна, би довело до отчитане на по-голям диапазон на изменение на
нивото и, съответно, по – голям обем на доставеното количество. В съдебно
заседание от 20.09.2022 г. вещото лице е пояснило, че камионите с цистерни,
масово използвани към началото на екслоатацията на нивомерната система в
обекта, били с дебит от 400 до 660 литра в минута, за който дебит била предвидена
и нивомерната система, т.е. тя е била съобразена с използваните транспорни
средства към момента на въвеждането й в експлоатация. В устните си пояснения
вещото лице разяснява и механизма на измерване на нивото на горивото от самата
нивомерна система. Както беше отбелязано по-горе, тя се състои от конзола тип
К-121 и магнитостриктивна нивомерна сонда, т.е. механизмът на измерване се основава
на свойството магнитострикция. То се изразява в промяната на размерите на
магнитни материали при прилагане на магнитно поле. За целта се използва магнитен
поплавък и проводник от магнитостриктивен материал, разположен вертикално и
минаващ през центъра на поплавъка. Електрониката на сензора изпраща периодично
електрически импулси по проводника. Когато магнитното поле на електрическия
импулс се сумира с магнитното поле на поплавъка, поради магнитостриктивния
ефект се получава механична вълна (вибрация). Тя се засича от пиезокристален
сензор. Времето от старта на електрическия импулс, до появата на електрически
сигнал от сензора, определя разстоянието до поплавъка.
Вещото лице е
посочило, че при вливане на гориво в резервоара с голяма скорост то потапя
поплавъка и поради това последващото му движение нагоре започва от по-ниско от
първоначалното ниво, поради което от системата се отчита и по-голямо от
действителното количество доставено гориво. Според заключението, този нежелан
ефект, предвид обстоятелството, че съвременните камиони зареждат резервоарите с
гориво при значително по-висок дебит, би могъл да бъде избегнат чрез
използването на т.нар. обсадни тръби, чието използване обаче не било
задължително.
Съдът
намира, че макар жалбоподателят да е юридическо лице и поради това неговата
отговорност да е обективна, т.е. да не е обусловена от вина, като елемент на
фактическия състав, който я поражда, не може да не се държи сметка за това дали
същият е положил дължимата грижа при изпълнение на задължението по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Тази грижа ще е положена, когато
жалбоподателят е спазил всички нормативни изисквания във връзка с предаване до
НАП на данните от нивомерната система чрез ЕСФП, независимо дали тези данни, в крайна
сметка, са се оказали точни или не. Същевременно жалбоподателят не е длъжен да
предприема мерки, които законът не предписва императивно, а остава на свободната
преценка на съответното задължено лице, дори и когато тяхното прилагане би било
полезно от гледна точка на точното измерване на количеството доставено гориво.
Както беше
посочено, най-вероятната причина за процесното несъответствие между данните за
количеството гориво, подадени от нивомерната система и тези по АДД, се дължи на
потопяването на поплавъка на нивомерната система от силната струя гориво при
зареждането на резервоара, което потапяне може да се избегне чрез използването
на т.нар. обсадна тръба. Според чл.432д, ал.8, изр.четвърто от НСИПМК, сензорът
за ниво може да се монтира в
"обсадна" тръба за бързо затихване на повърхностните вълни на
течността. Посочената разпоредба обаче предвижда единствено възможност, а не
задължение за съответния субект. Щом нивомерната система е от одобрен тип и е
преминала успешно периодична проверка за точност, то липсата на подобна обсадна
тръба не е обстоятелство, което да доведе до извод, че жалбоподателят не е
положил дължимата грижа при изпълнение на задължението си по чл.3, ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Развитието на техниката, изразяващо се в
увеличаване дебита на цистерните за зареждане на течни горива и свързаната с
това опасност от неточно измерване на количествата доставени горива биха
представлявали основание за евентуалното изменение на закона чрез уреждане на
задължителното използване на подобни съоръжения, предпазващи сензора на
нивомерната система от подобни колебания в повърхностното ниво на течността в
резервоара в резултат на вливане на гориво с по-висока скорост. Както беше
посочено, de lege lata такова нормативно задължение за жалбоподателя няма уредено, поради което,
при технически изправна нивомерна система и липсата на данни за действия, които
биха могли да бъдат вменени в отговорност на последния, съдът намира, че
установеното несъответствие не съставлява нарушение, за което следва да се
приложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС.
Тук следва
да се отбележи, че липсват и доказателства това несъответствие да се дължи на
прекъсване на електрозахранването, извършено от самия жалбоподател по съображения
за пожарна безопасност, както се сочи в становище от 14.03.2022 г. от сервизния
техник Х.К. (л.40 от делото). Посоченото становище по своето естество не
представлява дадени писмени обяснения от трето лице по смисъла на чл.57 от ДОПК, тъй като не е събрано по инициатива на органите по приходите, а се
представя от самия жалбоподател, поради което и по арг. от чл.171, ал.1,
изр.първо от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК то няма доказателствена стойност пред
съда. Посоченото лице е допуснато до разпит в качеството на свидетел, който
разпит обаче не е проведен, тъй като междувременно – на 11.08.2022 г.
свидетелят е починал (справка на л.73 от делото). Освен това, ако процесното
несъответствие в данните беше причинено от спиране на електрозахранването, т.е.
от действие, за което евентуално отговорност носи жалбоподателя, то същото
неизбежно би станало известно на органите по приходите и доказателства за това
следваше да са налични по преписката. Според чл.39, ал.9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., при прекъсване на връзката между нивомерната измервателна
система и централното регистриращо устройство (ЦРУ) работата на ЕСФП се блокира
и данъчният терминал изпраща автоматично генерирано съобщение към НАП. В деня
на прекъсване на връзката лицето по чл. 3, ал. 2 отбелязва часа на събитието в
книгата за дневните финансови отчети и незабавно уведомява лицето, извършващо
сервизно обслужване и ремонт, поддържащо нивомерната измервателна система. При
възстановяване на връзката се изпраща автоматично генерирано съобщение за
възстановяване. По преписката липсва представено подобно извлечение от
информационната система на НАП, от което да е видно, че такова автоматично
генерирано съобщение за прекъсване на връзката е било получено, което би
съставлявало доказателство за евентуалното прекъсване на електрическото захранване.
В случаи
като настоящия, когато непредаването на точни данни за доставеното количество
гориво от нивомерната система чрез ЕСФП към НАП се дължи на обективни фактори,
а не на неправомерно поведение на задълженото лице, не е налице материалноправното
основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС
(вж. в този смисъл решение № 13140 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
4900/2021 г., VIII о.). В цитираното решение на ВАС причина за неточното
предаване на данни от нивомерната система към НАП е станал неправилно
изпълненият монтаж на обсадната тръба в самия резервоар, при което, вследствие
на заваръчен шеф, определен участък от тръбата бил намагнитизиран и при
достигане на поплавъка до тази зона, магнитното поле регистрирало смущения, вследствие
на което нивомерът подавал сигнал към конзолата. Следователно, ако нарушение
липсва и при несъответствие в данните, което се дължи на обстоятелство, което
все пак е в сферата на контрол на съответния субект (неправилен монтаж на
обсадна тръба в собствения му резервоар), то по аргумент от по-силното
основание такова нарушение няма да е налице и когато това обстоятелство е извън
неговия контрол, както е в случая. От жалбоподателя не може да се изисква
всички доставки на гориво от неговите съконтрагенти да бъдат извършвани само от
камиони с цистерни с по-нисък дебит на зареждане на гориво, а не с по-нови
превозни средства, предлагащи по-голям дебит на зареждане.
На
следващо място, обстоятелството, че става дума за техническа грешка, а не за
неправомерно поведение на жалбоподателя, се установява и от самия факт, че
отчетеното по данни от нивомерната система количество гориво е с 1042 литра
повече (а не по-малко) от реално доставеното. Жалбоподателят не би имал никакъв
икономически интерес да отчита в обекта си количество гориво, което реално не е
доставено и което не може да използва по никакъв начин.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед незаконосъобразна и като
такава тя следва да бъде отменена.
Жалбоподателят
е направил разноски в общ размер на 1120 лева, от които държавна такса в размер
на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС и заплатен
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева, за които е
представил и списък. Ответникът по жалбата е направил възражение по чл.78, ал.5
от ГПК вр.чл.144 от АПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, което съдът намира неоснователно.
Видно от
представения договор за правна помощ и фактура № 1582/13.04.2022 г., размерът
на възнаграждението е 600 лева като в него, на основание § 2а от ДР на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
включен и 120 лева ДДС. Адвокатско дружество „Стефанова, Мянкова и С.“ е
регистрирано по ЗДДС с ДДС № BG117676258. Според чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, е 500 лв. Следователно уговореният и заплатен адвокатски
хонорар от 600 лева без ДДС не се явява прекомерен, доколкото надвишава само
със 100 лева минималния такъв и кореспондира на правната и фактическа сложност
на делото. На следващо място, преценката по чл.78, ал.5 от ГПК следва да се
извърши върху неговия размер без в него да е включен ДДС. Макар и съгласно § 2а
от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и чл.67, ал.2 от ЗДДС данъкът да се счита
включен в уговореното възнаграждение, то върху дължимостта на този данък
страните не могат да влияят при сключването на договора. Намаляването на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност е санкция
за уговарянето и заплащането му в отклонение от правната и фактическа сложност
на делото. Ако страните не могат да влияят върху дължимостта на някоя част от възнаграждението,
както е с включения в неговия размер ДДС, то преценката за прекомерност следва
да се извършва само спрямо тази част, която е резултат от свободното договаряне
между клиента и адвоката.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер на 1120 лева.
Същите, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест
на НАП, притежаваща правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Интертранс 2018“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Ветово, общ.Ветово,
обл.Русе, ул.“Места“ № 23, представлявано от управителя М. Й. Ж., заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 71-ФК/05.04.2022 г., издадена
от Д.Г.Р.-К. – началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“ – ведомствена бензиностанция, находяща се
в гр.Ветово, общ.Ветово, обл.Русе, ул.“Сливница“ № 17 и е забранен достъпът до
обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, представлявана от изпълнителния директор Б. М.,
да заплати на „Интертранс 2018“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 1120 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
[1]
https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?identifier=Nbj33SbYjTk%3D