№ 1842
гр. Варна, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100502017 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:43 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът И. А. Р., редовно призован, явява се лично. Представлява се от
назначения по реда на чл. 94 от ГПК особен представител адв. З. С..
Въззиваемата страна ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“, ГР. СОФИЯ, редовно призована, не се явява представител.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по повод въззивна
жалба на И. А. Р. срещу Решение № 2065 от 24.06.2022г. постановено по гр.д. №
10635/2021г. по описа на ВРС, X-ти състав, с което на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от
Закона за защита от дискриминацията са отхвърлени предявените от въззивника срещу
1
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София искове за приемане за установено
в отношенията между страните, че е нарушено правото на ищеца на равно третиране по
признак лично положение в периода 05.02.2018г. до 27.01.2021г. вследствие постановени
откази от Началника на Затвора, гр. Варна да ползва собствените си електрически уреди –
един брой индукционен котлон, един брой тенджера и един брой тиган докато изтърпява
наказанието „доживотен затвор“ в Затвора, гр. Варна, както и за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да се въздържа от бъдещи нарушения на забраната за
дискриминация.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното
решение, като постановено по непредявен иск – съдът служебно доразвил фактическите
твърдения на ищеца, подменяйки предмета на делото в нарушение на диспозитивното
начало в гражданския процес, както и произнасяйки се по нередовна искова молба, като не е
съдействал на ищеца за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Съдържа
евентуални оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, както и
необоснованост. Развитите доводи са, че неправилно ВРС е приел, че режимът на
придобиване и ползване на котлон и малка фурна е разрешителен и като такъв попада в
правомощията на Началника на съответния затвор, като същият има право сам да прецени
следва ли да разреши или не ползването. Със своя Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г.
Министърът на правосъдието е утвърдил Списък с разрешени лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в
затворите, могат да държат при себе си или на определени за целта места. Съгласно т. 3 от
раздел III от този списък, като вещи и предмети, които могат да се ползват с разрешение на
началника на затвора са котлон и малка фурна за общо ползване, които се съхраняват в
специално определени помещения и се ползват по ред определен от началника на затвора. В
изпълнение на заповедта на министъра на правосъдието, началникът на Затвора – Ловеч със
своя заповед е разписал право на лицата, осъдени на доживотен затвор да съхраняват и
ползват електроуредите котлон и фурна; със своя заповед началника на Затвора – София е
уредил подробно реда и начина на внасяне на котлон и малка фурна в обособени „кухненски
боксове“ за общо ползване на лишените от свобода, а в Затвора – Плевен ищецът е ползвал
закупените от него електроуреди до привеждането му в Затвора – Варна на 18.01.2018г.
Въпреки отправените от него молби до началника на Затвора – Варна да ползва по
определен ред собствените си вещи, искането му не е било удовлетворено. Притежанието на
лични вещи и тяхната употреба изначално са разрешени от Министъра на правосъдието,
съгласно издадената от последния заповед, която вменява задължение на началниците на
затворите, да организират мероприятия и осигурят на лицата лишени от свобода, както
битови и административни, така и социални условия, за да могат същите да ползват личните
си вещи, вкл. да употребяват в ежедневието си котлон и фурна. Следователно, не е въпрос
на лична преценка на началника на затвора и не е в неговата компетентност да решава дали
даде такова разрешение или не. От доказателствата по делото е установено, че в местата за
2
лишаване от свобода – Затворите – София, Ловеч и Плевен, на лицата лишени от свобода са
създадени условия, обезпечаващи и гарантиращи им да ползват процесните електроуреди.
За разлика от изброените места, в Затвора – Варна липсват създадени предпоставки и
условия, осигуряващи на лишените от свобода, в т.ч. на въззивника да ползват котлон и
фурна. От друга страна с погрешно разпределената доказателствена тежест,
първоинстанционният съд лишил въззивника от възможността да докаже, че като
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ е поставен в по-неблагоприятно от други лица в
същото положение, изтърпяващи същото наказание в затвори на територията на страната. В
тази връзка правото на ищеца на равно третиране е нарушение вследствие неупражняване на
контрол от страна на ГДИН върху администрацията на Затвора – Варна относно провеждане
на надлежни организационни мероприятия, които да осигурят на лицата лишени от свобода
условия, за да могат същите да ползват личните си вещи. Необоснован е изводът на ВРС, че
сравними сходни обстоятелства са налице, когато се сравняват лишени от свобода с еднакви
наказания само в един затвор, а не и в различни. Контрол за изпълнение на заповедта на
министъра не е проведен от ответната дирекция, с което е допуснала по отношение на
ищеца дискриминационно отношение по признак „лично положение“, в нарушение и на
международноправните норми, регламентиращи статута на лишените от свобода в затворите
/Препоръка Rec/2006/2 на Комитета на министрите на държавите членки, относно
Европейските правила за затворите/. В този смисъл отправил искане обжалваното решение
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се уважат с извод за
основателност.
В отговор на жалбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва
доводите в нея. Поддържа, че правилно въз основа на доказателствата по делото ВРС е
приел, че ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите
осъдени лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор в Затвора – Варна, поради което не
може да се приеме, че спрямо е налице дискриминация по признак лично положение.
Останалите лишени от свобода в Затвора – Варна също не могат да ползват котлон и фурна.
Не е установено по делото по-неблагоприятно третиране на ищеца спрямо останалите лица в
сходно на неговото положение. Дори и началниците на други затвори в страната да
разрешават ползването на електроуреди, това не е задължение, което следва да се изпълни
от Началника на Затвора – Варна. Последният има право да реши дали даде такова
разрешение или не. В този смисъл липсва нарушение на императивна правна норма, която
да обоснове дискриминационно отношение спрямо ищеца. Отправила искане обжалваното
решение да се потвърди с извод за правилност.
АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам възражения по
доклада.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Поддържам въззивната жалба.
3
АДВ. С.: Представям молба с приложени 2 фискални бона, които показват, че
въззивникът е закупил от лавката на затвора на 8 април 2022 г. и 21септември 2022 г.
продукти, които търпят термична обработка и предполагат приготвянето им. Първият бон
е от преди решението и е представен тъй като твърденията на представителя на ГД „ИН“ са,
че такива продукти се доставят с предварителна заявка на лавката.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Поддържам казаното от адвоката. От ГД „ИН“ твърдяха, че на
лавката в затвора не се продават хранителни стоки изискващи термична обработка. След
това представих пред ВРС бележка за закупуване и отговорът на ГД „ИН“, че се продават,
но след предварителна заявка. Представям касов бон за закупуване на същите стоки, без да
давам заявка. За доказателство, че съм ги купил аз мога да покажа моя персонален номер,
срещу който купувам стоки от лавката. Това което купих вчера не е сготвено. Другите стоки,
които си купих са сготвени в Ловеч. Купувам си ги от Варна, но ги готвя в Ловеч. Аз съм в
Затвора Ловеч, но ме водят тук за да се явявам по дела, „чужда делегация“. В Ловеч съм от
6.08.2021 г. Тогава бях преместен от Затвора Варна. Имам информация, че си готвят в
медицинския център други лишени от свобода, които са болни. Това готвене не е съобразено
с техните нужди, свързани със здравословното им състояние. Не съм искал такава справка
пред ВРС, тъй като наскоро се запознах с това обстоятелство. Само в медицинския център
има ел. уред, всички други нямат това право Единствено е разрешено на настанените в
медицинския център да ползват такива уреди. Наскоро, преди 1-2 месеца научих за това.
Преди това съм чувал, но не бях сигурен. Преди 2 месеца, когато бях тук, мой познат лишен
от свобода беше настанен там с тежка сънна апнея. Разговарях с него и той ми каза, че
докато е бил там са си готвили. Към момента микровълновата фурна била счупена и имали
котлон. От време на време се разнася миризма на готвено от медицинския център.
Представям още един касов бон от 11.11.2022 г., от който е видно, че отново съм си купил
такива стоки, не защото ми трябват, а защото не е вярно твърдението, че се продават само
със заявка.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото днес представените доказателства
като относими и допустими към предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото представените с молбата на адв.
С. касови бонове от 08.04.2022 г., от 21.09.2022 г. и представения от въззивника днес касов
бон от 11.11.2022 г.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Моля да се изиска справка от Затвора Варна дали в медицинския
център към затвора готвят и дали разполагат с микровълнова фурна или други уреди, за да
си готвят.
4
Съдът намира, че доказателственото искане е относимо и допустимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА справка от Затвора Варна относно това налице ли е специално
разрешение - издадена заповед или друг акт, въз основа на който, на настанените за лечение
в медицинския център на Затвора Варна е разрешено да ползват електроуреди за готвене в
рамките на територията на медицинския център, находящ се на втория етаж на Затвора –
Варна, в 3-дневен срок.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Нямам други доказателствени искания.
Съдът намира, че за събиране на допуснатите доказателства производството по
делото следва да се отложи за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството и го насрочва за 22.11.2022 г. от 9.00 часа., за която дата и
час страните са уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5