Р Е Ш Е Н И Е № 261978
гр. Пловдив, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20404 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от „Римекс
имоти“ ООД против З.Н.К., както и по предявен насрещен иск с правна
квалификация чл. 29 ЗЗД от З.Н.К. против „Римекс
имоти“ ООД.
В исковата молба ищецът „Римекс имоти” ООД твърди, че на 15.07.2019 г. с ответника,
в качеството му на възложител, сключили договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот, като ищецът се задължил да извърши проучване
на пазара, да предостави на възложителя събраната информация за недвижимите
имоти, срещу което ответникът се задължил да му заплати възнаграждение в размер
на 2,5% от постигнатата покупна цена в деня на сключване на предварителния
договор. Твърди, че падежът на задължението бил 23.08.2019 г., когато
ответникът придобил недвижимия имот, след предоставяне на посредническата услуга
от страна на ищеца. На 15.07.2019 г. ответникът в присъствие на служител на
ищцовото дружество направил оглед на имот, находящ се в град ***, за което бил
съставен протокол за извършен оглед. Впоследствие дружеството разбрало, че
ответникът е нарушил поетите по договора задължения, като на 23.08.2019 г. е
закупил за сумата от 120000 лв. от *****на недвижимия имот, който е огледал.
Ответникът отказал да заплати на ищеца уговореното между тях възнаграждение. В
чл.5 от договора за посредничество било уговорено, че в случай, че ***** не
изпълни задължението си да заплати уговореното комисионно възнаграждение за предоставената
услуга в деня на сключване на предварителния договор за покупко-продажба, както
и в случаите, когато ***** лично или чрез друго лице е закупил имот, за който
изпълнителят е дал на възложителя информация, той дължи неустойка в размер на
договореното възнаграждение в размер на 2,5% от постигнатата покупна цена. В
случая дължал сумата от 3000 лв. с основание неустойка. Предвид изложените
твърдения предявява настоящите осъдителни искове, като претендира заплащане на
сумата от 3000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по чл.2 от
договора за посредничество, сумата от 92,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 23.08.2019 г. – 11.12.2019
г., сумата от 3000 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорни задължения съгласно чл. 5 от договора.
Претендира присъждане на законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на главницата, както и сторените
разноски, включително и в производството по обезпечаване на бъдещите искове.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника З.Н.К., със становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че на 15.07.2019 г. видял обява за продажба на недвижим
имот в сайта **** за сумата от 64000 евро. Свързал се с *** на ищцовото
дружество и уговорил оглед за същия ден. След като извършил огледа, ответникът
харесал жилището и заявил на ***, че има желанието да проведе лична среща със
собственика на имота и да преговаря лично за сключването на предварителен
договор за покупка на имота. *** поел ангажимента да извърши исканото
посредничество, като предоставил на ответника за подпис договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, както и протокол за
оглед, които били подписани от страните. Ответникът твърди, че впоследствие ****
на ищеца не осигурили каквато и да е възможност на ответника да води преговори,
като на молбите му да се осигури личен контакт с *****, агенцията не давала
отговор. Ответникът останал с впечатлението, че имотът е продаден на друго
лице. След неуспешните опити за личен контакт със ***** на имота, на ответника
се обадила лично *** П. В., която му заявила, че получила неговия телефонен
номер от **** от квартала, както и че ищцовото дружество не е неин представител
и никога не е бил такъв, тъй като нямала подписан договор. Заявила, че сама
пуснала обявата за продажба на жилището си в интернет. След проведените
преговори със собственика на имота на 23.08.2019 г. бил сключен договора за
покупко-продажба. Твърди, че е налице хипотезата на чл.87, ал. 2 ЗЗД като прави
изрично волеизявление за разваляне на договора за посредничество без
предупреждение поради безполезност на изпълнението на задълженията на ищеца.
Поради развалянето на договора, намира, че не дължи претендираните суми.
Възразява за нищожност на клаузата по чл. 5 от договора за посредничество, като
противоречаща на добрите нрави. Намира, че чрез уговорената неустойка
кредиторът се стремял да получи два пъти възнаграждения за едно и също нещо,
поради което се нарушавали добрите нрави. Възразява, че клаузата за неустойка
била неравноправна съгласно нормите на чл. 143, ал. 1, т.5 и т.15 ЗЗП. Намира,
че има качеството на потребител, а търсената от ищеца неустойка била
необосновано висока. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане
на разноските.
Ответникът е предявил с писмения отговор насрещен
иск срещу ищеца, с който претендира
унищожаване на процесния договор за кредит на основание чл.29 ЗЗД, тъй
като същият бил сключен чрез използване на умишлено въвеждане в заблуждение.
Твърди, че Римекс имоти ООД никога не е имало
договорни отношения със собственика на имота, като последният е давал
единствено своето позволение **** на Римекс имоти ООД
да извършват оглед на апартамента им. Поддържа, че **** на Римекс
имоти ООД - Б. М., умишлено е въвел в заблуждение ищеца по насрещния иск, че му
представя имот за продан на негови клиенти. Поради това, моли да се приеме, че
процесният договор е сключен въз основа на умишлено въвеждане в заблуждение
вследствие на публикуваната обява и действията на ****на
ищеца Б. М.. Предвид изложените твърдения предявява настоящия насрещен иск, с
който да бъде унищожен поради измама договор за посредничество от 15.07.2019 г.
Ответникът по насрещния иск Римекс
имоти ООД е депозирал писмен отговор със становище за неговата неоснователност.
Оспорва изложените от ищеца по насрещния иск фактически твърдения. Твърди, че
между собственика на имота П. В. и дружеството Римекс
имоти ООД бил сключен устен договор за
посредничество, като **** на дружеството направили снимки на имота и качили
обява в сайта ****. Поддържа, че
продажната цена била намалена до сумата от 62000 евро със съдействие на ****Б.
М.. Твърди, че на 17.07.2019 г. била проведена среща между ответника и *****на
имота, като Б. М. посредничил между страните и постигнал твърдяното намаляване
на цената. Два дни след това и двете страни прекратили комуникацията си с **** на
дружеството. На 13.09.2019 г. М. разбрал, че апартаментът е продаден. Твърди,
че е предоставил посредническа услуга на ответника К., поради което има право
на възнаграждение. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск като
неоснователен.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД:
Ищецът основава исковата си претенция на договор за
посредничество за покупка на недвижим
имот. Правната регламентация на правоотношенията между страните намира своята
опора в нормите на чл.49-51 ТЗ. Търговското посредничество е абсолютна
търговска сделка съгласно чл.1, ал.1, т.4 ТЗ и по своя характер представлява
фактическа дейност, която се изразява в съдействието на търговския посредник за
сключване на сделка. В този смисъл е легалната дефиниция на чл.49, ал.1 ТЗ -
посредник е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Посоченото
легално определение не само характеризира престацията като съдействие за
сключване на определени търговски сделки, но позволява да се приеме, че се
касае за дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в
осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от
гражданския оборот. Следователно в задължението му се включва намирането на клиенти
на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно
пазарните цени, качеството на предлагания продукт, включително и чрез
предоставяне на мостра, както и на друга необходима информация, която дейност
се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт. За
разлика от търговския представител, в чиито професионални качества и умения
стои основанието за упълномощаването му за осъществяване на пряко, респ.
косвено представителство на търговеца, посредникът не участва в сключването на
сделката. В този смисъл – решение №54 от 10.09.2010 г. по т.д. № 267/ 2009 г.
на ВКС, II
т.о.
По делото се установява, че между ищеца, в качеството
му на изпълнител, и ответника, в качеството на възложител е сключен договор за
посредничество при покупка на недвижим имот от 15.07.2019 г., по силата на
който ***** възлага, с изпълнителят приема да извърши проучване на пазара на
недвижими имоти, да предостави на възложителя събраната информация за
недвижимите имоти, отговарящи на предварително обявените от него изисквания и
да организира закупуване на недвижим имот, избран от възложителя, за което
последният се задължава да заплати на изпълнителя комисионно възнаграждение.
Съгласно чл.2 от договора ***** се задължава да заплати на изпълнителя комисионно
възнаграждение за извършената по чл.1 услуга в размер на 2,5 % от постигната
покупна цена в деня на сключване на предварителен договор за покупко-продажба
на предложения от изпълнителя имот. Клаузата на чл.3 от договора предвижда, че
ако ***** или трето, свързано с него лице сключи договор за недвижим имот, за
който изпълнителят е дал на възложителя информация, то последният е длъжен да
заплати на възложителя уговореното възнаграждение по чл.2 от договора. Уговорено
е също в чл.5 от договора, че ако ***** не изпълни задължението си по чл.2 и
ал.3, ще дължи неустойка в размер на договореното възнаграждение по договора. Ответната
страна не оспорва, че е сключила така описания договор, но навежда посредством
иск унищожаемост на договора, сключен поради измама.
Не се оспорва също, а и се установява от всички събрани по делото
доказателства, че ответната страна е извършила оглед на имота, представляващ
апартамент, находящ се в гр. ***, със съдействието на представител на ответното
дружество – Б. М., за което е съставен протокол за извършени огледи от
15.07.2019 г. В този смисъл са както показанията на разпитаните свидетели Б. М.,
на ищеца, така и на свидетеля на ответника Е. Б.. Ответната страна също не
оспорва този факт. При този оглед не е присъствал представител на собственика
на продавания недвижим имот.
Свидетелят М. изяснява, че по желание на ответника, на
17.07.2019 г. бил организиран повторен оглед, на който присъствала и ***П. В..
След това започнали преговори между страните, като К. заявил, че желае
продажната цена да бъде намалена до 120000 лв. При проведени разговори със
страните от *** било постигнато съгласие за цена в размер на 62000 евро (с
левова равностойност 121264,46 лв.), след което нито *****, нито *****отговаряли
на обажданията на ****на ищцовото дружество.
Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *****, вписан в СВ Пловдив под акт № *****, че П. И. В. и К. О.
В. са продали на З.Н.К. процесния недвижим имот, представляващ СОС с
идентификатор № *****, находящ се в гр. ***, за сумата от 120000 лв., заплатена
на ***** по банков път.
Предвид така установените фактически обстоятелства, за
съда се налага изводът, че между страните по спора е възникнало облигационно
правоотношение от договор за посредничество, по който изпълнителят има право на
комисионно възнаграждение. Последното е в размер на 2,5% от покупната цена на
имота, за закупуване на който ищецът е посредничил и е дължимо от възложителя в
две хипотези: 1)при сключване на предварителен договор между ***** и купувача –
възложител, съгласно чл.2 от договора и 2)при закупуване на имота, за който
ищецът е посредничил, от възложителя – чл.3 от договора. В случая, ответникът е
потърсил ищцовото дружество да му посредничи при покупката на процесния имот,
като именно вследствие усилията на представител на ищеца, *****е огледал имота
на 15.07.2019 г., осъществил е контакт със собственика при втория оглед на
17.07.2019 г. и без да използва съдействие на ищеца за сключване на
предварителен договор, е придобил апартамента на 23.08.2019 г. При тези
обстоятелства, на ищеца е дължимо претендираното възнаграждение на основание
чл.3 от договора, доколкото съществува причинна връзка между поведението на
ищеца и настъпването на крайния резултат – закупуването на имота.
Следва да се отбележи, че първоначално обявената цена
на имота била в размер на 64000 евро, като след проведени преговори със
съдействието на *** М. цената е намалена от ***** на 62000 евро (левова
равностойност от 121264,46 лв.). Въпреки положените от посредника усилия, сделката
е сключена при цена от 120000 лева. Така постигната по-ниска продажна цена на
имота се доближава до цената, за която *** е посредничил между страните. Разликата
от около 1270 лв. би могло да се приеме, че представлява частично приспаднато
възнаграждение на посредника, след като той бива „заобиколен“ от ответника и *****.
Би могло да се приеме, че по-ниската
продажна цена представлява едно своеобразно спестяване на разходите за
възнаграждение на *** от страната на контрагентите по покупко-продажбата. Това
поведение не съответства на постигнатите между страните по спора договорки в
договора за посредничество от 15.07.2019 г. Както се посочи и по-горе, съгласно
чл.3 възнаграждение е дължимо от възложителя, ако той или трето, свързано с
него лице сключи договор за имот, за
който изпълнителят е дал информация на ответника, каквото е жилището на *****
в гр. ****. Доколкото ответникът е закупил именно имота, който му е показан от
ищеца и за продажбата на който е разбрал именно от него, то той дължи и
уговореното възнаграждение в размер на 2,5 % от продажната цена от 120000 лв.,
или сумата от 3000 лв., какъвто е размерът на исковата претенция.
По сходни правни спорове са постановени следните
съдебни решения – решения № 2602181/ 13.10.2020 г. по възз.гр.д.
№ 1653/ 2020 г. на ПОС, VII гр.с.,
решение № 743/ 06.06.2019 г. по възз.гр.д. № 810 по
описа за 2019 г. на ПОС, VII гр.с.,
решение № 2289/ 27.03.2020 г. по възз.гр.д. №
6442/2019 г. на СГС, II д състав,
решение № 822/30.01.2020 г. по гр.д. № 7121/ 2018 г. СГС, г.о., 1-19 с.
Възражението на ответника, че ищцовото дружество не е
изпълнило задълженията си по договора да посредничи при закупуването на
жилището е неоснователно. От събраните доказателства – показанията на свидетеля
М., се установява, че последният е съдействал на страните при преговорите за
постигане на по-ниска продажна цена, провел е два огледа на имота. След втория
оглед на 17.07.2019 г., при който страните по сделката са разменили своите
телефонни контакти, те са спрели да отговарят на обажданията на ***, а са продължили действията по сключване на окончателен
договор лично. В този случай, *** е бил в невъзможност да продължи да
осъществява съдействие при оформяне на договора за продажба, доколкото ***** не
е отговарял на неговите обаждания. При такива хипотези обаче, ответната страна
не е освободена от отговорността да заплати възнаграждение, доколкото именно в
резултат на усилията на ищеца да покаже имота, се е стигнало до закупуването
му. Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля М. се кредитират като
достоверни и обективни от съда, макар свидетелят да е в служебни отношения с
ищцовото дружество. М. е възприел непосредствено обстоятелствата, за които
свидетелства, доколкото лично е присъствал и на двата осъществени огледа,
направил е снимки на жилището по възлагане на *****, преговарял е за цената на
имота. Освен това показанията му кореспондират и на останалия събран по делото
доказателствен материал – заключението на приетата СТЕ, разпечатки за
потребление на мобилен номер, справка от „Теленор
България“ ЕАД за титулярите на мобилни номера.
По така описаните съображения е неоснователно и
следващото възражение на ответника за разваляне на договора поради неговата
безполезност. Съгласно нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или
ако задължението е трябвало да се изпълни непременно е уговореното време.
Ответната страна се позовава на втората хипотеза на цитираната норма, а именно
– безполезност на изпълнението поради забава на длъжника. В случая, ищцовото
дружество не е изпаднало в забава на задълженията си, доколкото невъзможността
да продължи да посредничи е била причинена от поведението на самия ответник. Освен
това, фактът дали ищецът е търсил и други имоти за закупуване от ответника, е ирелевантен, доколкото ***** по договора за посредничество,
е харесал и избрал да закупи първия и единствен показан му от изпълнителя
недвижим имот. Фактът, че към настоящия момент имотът е закупен вече от
купувача, не означава, че е налице безполезност на престацията
на ищеца, а поражда правото на възнаграждение на *** по силата на клаузата на чл.3
от договора. Поради това, съдът приема, че възражението на ответника, че
процесният договор за посредничество е развален поради безполезност, е
неоснователно.
На следващо място с оглед преценката за основателност
на предявения главен иск, подлежи на разглеждане предявеният насрещен конститутивен иск.
По
насрещния иск с правна квалификация чл.29 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.29 ЗЗД измамата е
основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била подведена от
другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. В съдебната
практика се приема, че сключената сделка е опорочена от измама, когато умишлено
създадената у измамената страна невярна представя, се отнася до предмета на
сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните
последици на сделката. Невярната представа относно други обстоятелства и
по-специално, че едната или двете страните ще направят или няма да направят
нещо след сключване на сделката или че отношенията между тях ще се запазят
такива, каквито са били преди сключване на сделката, не я опорочават. В този
смисъл решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г. на ВКС,
IV г.о.
Ищецът по насрещния иск поддържа, че умишленото
въвеждане в заблуждение се изразява в това, че процесният продаван недвижим
имот се продава ексклузивно от ищеца и че *****на имота се представляват от
ищеца с оглед извършване на продажба на имота. На първо място, така наведеният
довод с оглед цитираната по-горе съдебна практика не е от характер да доведе до
основанието за унищожаемост на договора, тъй като не
касае съдържанието на насрещните права и задължения на страните. Освен това, от
събраните по делото доказателства се установи, че между ***** на имота – П. В.,
и ищеца е сключен устен договор за посредничество при продажбата на апартамента
в гр. *****. За това обстоятелство са налични данни от водените от ***** и *** М.
телефонни разговори, от снимките на имота, публикувани в интернет сайт за
продажба на имоти от ищцовото дружество, на една от които се вижда лицето П. В..
При втория оглед на имота на 17.07.2019 г., организиран именно от ищеца, се е
явила П. В. – *****, с който ищецът по насрещния иск е сключил договор за
продажба. Изводът на съда не се разколебава от показанията на свидетеля Е. Б.,
които останаха изолирани и неподкрепени от останалите писмени доказателства по
делото.
Предвид изложеното съдът намира, че не се е реализирал
фактическият състав на наведеното от ищеца по насрещния иск основание за
унищожаване на договора за посредничество. Поради това предявеният насрещен иск
следва да се отхвърли като неоснователен. Искът за осъждане на ответника К. да
заплати на „Римекс имоти“ ООД възнаграждение по
договора за посредничество е доказан по своето основание и размер и следва да
се уважи. Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
По иска с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая за дължимото възнаграждение не е
определен срок в договора за посредничество, поради което приложение намира
нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД, а именно – когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Ищцовото
дружество е изпратило до ответника нотариална покана, получена от него на
02.10.2019 г., с която го кани да заплати сумата от 3000 лв. – възнаграждение по
договора за посредничество, в 3-дневен срок от получаване на поканата. След
изтичане на предоставения от кредитора срок – на 06.10.2019 г., длъжникът е в
забава и дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода от 06.10.2019 г. до подаване на исковата молба в съда – 10.12.2019 г. Размерът
на лихвата следва да се определи от съда съгласно чл.162 ГПК, посредством
използването на он-лайн калкулатор. За посочения
период от 06.10.2019 г. до 10.12.2019 г. размерът на лихвата възлиза на 55 лв.,
до която сума и период подлежи на уважаване предявеният иск. За разликата до
пълния предявен размер от 92,50 лв. и за периода от 23.08.2019 г. до 05.10.2019
г. искът следва да е отхвърли.
По иска с
правно основание чл.92 ЗЗД:
Фактическите предпоставки за уважаване на иск с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД са следните: 1. валидно поето задължение от страна на
ответника; 2. неизпълнение на това задължение или наличие на неточно или
забавено изпълнение; 3. наличие на уговорка между страните, че за съответното
неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се дължи неустойка в
определен размер; 4. отсъствие на някоя от причините, водещи до отпадане на
договорната отговорност на ответника - случайно събитие, непреодолима сила и
др.
Съгласно клаузата на чл.5 от договора за
посредничество, ако ***** не изпълни задълженията си по чл.2 и чл.3 от
договора, той дължи неустойка в размер на договореното възнаграждение по
договора, в случая – 3000 лв. Съдът намира, предявеният иск за неоснователен,
доколкото клаузата за неустойка е нищожна. Съгласно задължителните указания на
ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за нищожността на клаузи за неустойка.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС - така решение № 93 от 19.03.2012 г.
по гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело №
1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр.
д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.
д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС. От систематичното тълкуване на клаузите на
чл. 5, чл.3 и чл.2 от договора, предвидената неустойка излиза извън типичните
си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а представлява скрита форма на
допълнително възнаграждение на изпълнителят за предоставените от него услуги по
посредничество за закупуване на имот. Критериите, които следва да се вземат
предвид при преценката дали неустойката излиза от присъщите й три функции, са
естеството на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи – залог, ипотека, поръчителство и др.; видът
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди.
В случая, ищецът претендира неустойка за неизпълнение
на задължението за заплащане на възнаграждение по договора за посредничество,
която се равнява на самото възнаграждение. Така уговорена, неустойката не цели
да обезщети кредитора при неизпълнение от страна на длъжника, а да му осигури
допълнително възнаграждение, равно по размер с първоначално договореното. По
този начин неустойката би имала само „наказателен“ характер и би довела
единствено до получаване на двойно възнаграждение за ищеца. Поради това
клаузата за неустойка е нищожна и като такава не би могла да породи задължения
за ответника. Искът по чл.92 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл.78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищцовата страна в размер на 1070 лв., съразмерно с уважената част от
исковете, съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК. Възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно,
доколкото размерът на адвокатското възнаграждение кореспондира с фактическата и
правна сложност на делото, броя и вида на предявените главни искове и насрещен
иск. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, в размер на 590 лв. Възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, по изложените вече
съображения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Н.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Римекс имоти“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 43 на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 3000 лв. (три
хиляди лева) представляваща възнаграждение по договор за посредничество за
покупка на недвижим имот от 15.07.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 55 лв. (петдесет и пет лева) – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 06.10.2019 г. до 10.12.2019 г., както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1070 лв. (хиляда
и седемдесет лева) – разноски съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава за разликата от 55 лв. до пълния му предявен размер от 92,50 лв. и за
периода от 23.08.2019 г. до 05.10.2019 г., както и отхвърля иска за осъждане на
З.Н.К., ЕГН: ********** да заплати на „Римекс имоти“
ООД, ЕИК: ********* сумата от 3000 лв. – неустойка, дължима по чл.5 от договор за
посредничество за покупка на недвижим имот от 15.07.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Н.К., ЕГН: ********** против „Римекс имоти“ ООД, ЕИК: ********* иск с правно основание
чл.29 ЗЗД за унищожаване поради измама на договор за посредничество за покупка
на недвижим имот от 15.07.2019 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „Римекс имоти“ ООД, ЕИК:
********* да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на З.Н.К., ЕГН: ********* сумата
от 590 лв. (петстотин и деветдесет
лева) – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.