№ 13
гр. Кюстендил , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500210 по описа за 2021 година
Адвокат Е.Й. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***, в
качеството му на пълномощник на М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил,
ул. „***“ № 7, вх. А, ет. 2, ап. 5 обжалва Решение № 260215/19.03.2021 г., постановено
от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1083/2020 г. по описа на същия съд в частта, в
която районен съд е отхвърлил предявеният от М.М. срещу „Кюстендилска
вода“ЕООД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за разликата над 400 до пълния
размер на иска от 1 250 лв., представляващи претърпени неимуществени вреди от
ищцата.Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като определената от съда сума не съответства
на причинените й негативни изживявания. Иска се отмяна на решението на КнРС в
обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск по чл. 49
от ЗЗД срещу „Кюстендилска вода“ ЕООД да бъде уважен изцяло. Претендират се
разноските в производството по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Община Кюстендил чрез кмета Петър Паунов. В отговора се излага становището, че с
оглед обстоятелството, че Община Кюстендил и „Кюстендилска вода“ ЕООД са
пасивни обикновени другари в първоинстанционното производство и въззивната жалба
не е насочена към Община Кюстендил, то обжалваното решение в частта, касаеща
общината е влязло в законна сила, предвид изтичане на срока по чл. 259, ал.1 от ГПК.
Иска се прекратяване на производството по делото спрямо Община Кюстендил.
1
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Кюстендилска вода“ ЕООД.
В съдебно заседание пред окръжен съд въззивницата чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната жалба, а представителят на Община Кюстендил
иска прекратяване на производството спрямо нея, доколкото съдебното решение на
районен съд е влязло в сила в тази част.
Въззиваемото дружество „Кюстендилска вода“ЕООД не е изпратило
представител в съдебно заседание, който да изрази становище по въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и
след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено
следното:
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирано лице
/надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана
по същество е частично основателна. Съображения:
Видно от Нотариален акт № 34, т.III, рег. № 3418, нот. Дело № ***6/2017 г.
въззивницата М.М. е собственик на УПИ XI- 88, в кв. 17 по плана на с. Катрище, общ.
Кюстендил, целият с площ 1***4 кв.м., ведно с построените в имота сгради:
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 96 кв.м., едноетажна
паянтова стопанска сграда- плевня със застроена площ 28 кв.м., едноетажна паянтова
стопанка сграда- навес със застроена площ 42 кв.м. и едноетажна масивна сграда-
гараж със застроена площ 20 кв.м. Няма спор по делото, че през пролетта на 2020 г.
служители на „Кюстендилска вода“ЕООД за отстраняване на авария на водопровод са
разкопали улицата и тротоара пред дома на въззивницата, като след отстраняването й,
пред входната врата е останала голяма купчина от земна маса, бордюр и строителни
отпадъци. В резултат на това входната врата на двора не се е отваряла, поради което е
бил невъзможен достъпа до имота. За да достигне до имота си, въззивницата е
преминавала през този на съседите си.
При така установената фактическа обстановка, районен съд е уважил
предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД срещу ответника „Кюстендилска
вода“ЕООД за сумата 400 лв., приемайки, че служители на дружеството са
осъществили всички елементи на този фактически състав, а при определяне на размера
на обезщетението първоинстанционния съд е отчел факта, че ищцата е възрастна жена,
която е била притеснена и стресната, както и че влизането в имота се осъществявало
2
през съседните имоти.
Спорният въпрос по настоящото дело касае размера на дължимото обезщетение
на въззивницата за претърпените от нея неимуществени вреди. В тази връзка следва да
се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Понятието неимуществени вреди, включва
всички онези телесни и психически увреждания на лицето и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Като взема предвид
посочените обстоятелствата, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението за
неимуществени вреди на ищцата следва да се определи в размер на 800 лв., тъй като
този размер адекватно репарира причинените от бездействието на служители на
„Кюстендилска вода“ЕООД вреди. При определеляне на размера на обезщетението
съдът взема предвид, че в продължение на една година- от пролетта на 2020 г. до
постановяване на първоинстанционното решение м. март 2021 г. въззивницата не е
имала достъп до собствения си имот, което е предизвикало у нея негативни
емоционални преживявания, дискомфорт и неудобства.
С оглед на изложеното съдът счита, че решението на районен съд е
незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 от
ЗЗД предявен срещу „Кюстендилска вода“ЕООД за разликата над 400 лв. до 800 лв.,
поради което следва да се отмени в тази част и се постанови друго, с което искът да се
уважи за сумата от 800 лв., а в останалата отхвърлителна част е законосъобразно и
следва да се потвърди.
Съдът счита, че въззивното производство по отношение на Община Кюстендил
следва да бъде прекратено. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 258, ал.2 от ГПК, жалба може да се подаде срещу
цялото въззивно решение или срещу отделни негови части. Коя част от
първоинстанционното решение е предмет на въззивно обжалване се определя от
съдържанието на въззивната жалба. В случая въззивна жалба е подадена само в частта,
в която е отхвърлен предявеният срещу „Кюстендилска вода“ЕООД иск по чл. 49 от
ЗЗД за размера над 400 лв. В останалата част /в т.ч. и в частите, с които са отхвърлени
исковете срещу Община Кюстендил/ решението не е обжалвано, поради което е влязло
в сила. Следователно въззивното производство по отношение на въззиваемата община
е недопустимо и следва да се прекрати.
3
На въззивницата се дължат сторените пред окръжен съд разноски, които са в
размер на 16 лв., определени по компесация.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260215/19.03.2021 на Кюстендилския районен съд, постановено
по гр.д. № 1083/2020 г., по описа на същия съд в частта, в която е отхвърлен
предявеният от М. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „***“ №*** срещу
„Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, ул. „***“ №15 иск за сумата над 400 лв. до 800 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- физически и психически тормоз, поради
невъзможността да ползва по предназначение собствения си имот и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „***“ №15 да заплати на М. Н. М. с ЕГН **********
от гр. Кюстендил, ул. „***“ №*** още 400 лв. или общо 800 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- физически и психически тормоз, поради
невъзможността да ползва по предназначение собствения си имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260215/19.03.2021 на Кюстендилския районен
съд, постановено по гр.д. № 1083/2020 г., по описа на същия съд в частта, с която е
отхвърлен предявеният от М. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „***“
№*** срещу „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „***“ №15 иск за сумата над 800 лв. до предявения
размер от 1250 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и
психически тормоз, поради невъзможността да ползва по предназначение собствения
си имот.
В останалата част решението е влязло в сила.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в.гр.д.210/2021 г. по описа на
КнОС по отношение на Община Кюстендил.
ОСЪЖДА Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „***“ №15 да заплати на М. Н. М. с ЕГН **********
4
от гр. Кюстендил, ул. „***“ №*** 16 /шестнадесет/ лева деловодни разноски.
Решението в частта имащо характер на определение, с което е прекратено
производството по отношение на Община Кюстендил подлежи на обжалване пред САС
в едноседмичен срок от връчването му на въззивницата и на Община Кюстендил, а в
останалата част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5