Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба вх.№9555/11.12.2023 г., подадена от „С. п.“ ЕООД, гр.С., представлявано от управителя Й.Д.Ж., подадена чрез пълномощника му адв.Т.Н.Н., с която се моли съдът да измени постановеното по делото Решение №853 от 13.11.2023 г. в частта му за разноските, като намали размера на разноските, присъдени в полза на ответника за юрисконсултско възнаграждение и ги преизчисли съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

В молбата, представляваща искане по чл.248, ал.1 от ГПК, се твърди, че неправилно съдът е осъдил „С. п.“ ЕООД да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 2840 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които са определени на основание Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Счита се, че възнаграждението за юрисконсулт следвало да бъде определено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Насрещната страна, Директор на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, в предоставения срок, чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Р.П.-В., излага в писмен отговор вх.№9654/13.12.2023 г. становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта му за разноските и претендира същата да бъде отхвърлена.

Искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е процесуално допустимо за разглеждане.

Същото е подадено от страна – жалбоподател в производството по адм.дело №442/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково и в 14-дневния срок за обжалване на постановеното по това дело Решение №853/13.11.2023 г., съобщено на „С. п.“ ЕООД на 24.11.2023 г., който срок изтича на 08.12.2023 г. – присъствен ден.

Молба вх.№9555/11.12.2023 г. е постъпила в съда чрез куриерска фирма „Е.“, в плик с баркод на товарителницата *************, а с молба вх.№170/08.01.2024 г. подателят представя по делото писмени доказателства – разпечатка от електронна система на „Е.“ за проследяване на пратки, от която е видно, че пратка с баркод ************* е постъпила в куриерската фирма – офис С. А. на 08.12.2023 г.

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

С Решение №853/13.11.2023 г., постановено по адм.дело №442/2023 г., Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на „С. п.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001639-1 от 08.11.2022 г., издаден от Инспектор – орган по приходите в „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, потвърден изцяло с Решение Рег.индекс: 53С-92-1#1/27.03.2023 г. на Директора на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, и е осъдил „С. п.“ ЕООД да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 2840 (две хиляди осемстотин и четиридесет) лева.

Изрично в мотивите на решението съдът е изложил съображения, че своевременно направеното от ответника искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, а юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размера на минималното възнаграждение за един адвокат на основание чл.7, ал.2, т.3, вр. чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 19 887,92 лева, и юрисконсултското възнаграждение възлиза на 2 190 лева. Останалите присъдени в тежест на молителя разноски, до сумата от 2840 лв. представляват заплатеното от ответника възнаграждение за вещо лице в размер на 650 лева.

Разглежданото по делото производство е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и приложима в случая е именно специалната разпоредба на чл.161, ал.1 от ДОПК, според ал.1 на която на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, а на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

Противно на твърденията в искането, в това производство не намира приложение разпоредбата на чл.143 от АПК относно отговорността за разноските, която в своята ал.3 при отхвърляне на оспорването предвижда правото на ответника на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, т.е. размерът на което да се определя по реда на приетата на основание чл.37, ал.1 от ЗПП Наредба за заплащането на правната помощ.

Съответно дължимото на администрацията на ответника юрисконсултско възнаграждение, което се присъжда в тежест на жалбоподателя, се определя в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, регламентиран в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към който препраща ДОПК, а не съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, към който препращат ГПК и АПК.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение в случая също е правилно определен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г., в приложимата редакция (изм.ДВ бр.88 от 04.11.2022 г.) и при материален интерес от 19 887,92 лева е изчислено като 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв.

Независимо, че ответникът по делото не е бил представляван от адвокат, то юрисконсултското възнаграждение е дължимо, като по делото са налични доказателства за надлежно осъществено от пълномощника му – юрисконсулт процесуално представителство. Разноските са дължими на страната с оглед изхода на производството, и са били налице всички предпоставки за тяхното присъждане.

Не са налице основания за исканото изменение на постановеното Решение в частта му за разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение, и молбата за това следва да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „С. п.“ ЕООД, гр.С., за изменение на Решение №853/13.11.2023 г. по адм.дело №442/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково в частта му за разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: