Р Е Ш Е Н И Е
№ 260081
гр. ****, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 230/2019 г. по описа на РС - ****, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, уточнена с
молба вх. № 5138/09.09.2019 г., подадена от П.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Д.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ лично и със съгласието на своя баща Х.Д.В., навършил пълнолетие след
предявяване на исковата молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът живее в селото по
постоянният ѝ адрес. Ответникът често без причина нападал вербално и
физически внука ѝ Н.Г.Г., който често я
посещавал и оставал да ѝ гостува. Поради нападките на ответника били в
конфликт с Д. и баща му Х.. Излага, че последното действие спрямо нея е било на
05.08.2017 г. Между нейния внук Н. и Д. възникнал скандал, поради факта, че Д.
отново нападнал внука ѝ с обиди и ругатни, ударил го с юмруци в областта
на главата. Внукът ѝ се върнал разстроен и гневен от факта, че не може
спокойно да излезе в селото без да бъде нападнат от ответника. Ищецът се
ядосала и отишла в магазина за да потърси отговорност за действията му, защото
в това време внукът ѝ бил под нейна грижа и контрол. Д. все още бил там.
Попитала го защо се държи така и кога ще престанат тези негови действия. Той се
обърнал ядосан и я нападнал физически, като я изблъскал силно и тя политнала и
паднала на пода. Буквално я проснал по средата на магазина. Главата ѝ се
блъснала силно в пода и се ударила в тила. Ударила си и рамото и крака. От
удара зъбната ѝ протеза изхвърчала, паднала на пода и се счупила. Тя
изпитала силна болка в главата, прорязваща болка в рамото и в крака. Не могла
да стане. Започнала да стене от болка и се свила на кълбо на пода. Хората,
които били в магазина, виждайки я да лежи, дошли да ѝ помогнат. Не могла
веднага да се изправи. Първо стояла седнала на пода, за да може да се съвземе и
да отшуми болката в главата, рамото и крака. Виело ѝ се свят, чувствала
се дезориентирана, не виждала добре, а виждала размазани образи. Постояла така
около десет минути и с помощ от други хора станала от пода. Подпряла се за да
се почувства стабилна. Наложило се да я водят до дома ѝ, защото сама не
можела да се придвижва. Освен това силната болка и световъртежа продължавали.
Прибирайки се у дома, легнала и полежала около час, за да се съвземе и да
осъзнае случилото си. Всичко ѝ се струвало нереално. Не могла да повярва,
че се е случило, само болката ѝ напомняла, че е реалност, а не сън.
Съзнанието ѝ не искало да допусне, че такова нещо е възможно да се случи.
От това му действие, освен физическата болка,
тя се почувствала обидена и унизена. На такава възраст да я блъска и обижда
едно дете, това означавало, че не зачита правото на отделната личност и няма
уважение към по-възрастни от него хора. Той дори не се опитал да ѝ
помогне, а избягал. Това се случило пред доста хора, които по това време се
намирали в магазина. Наранило я много отношението на Д. към нея и това, че си
позволява да ѝ посяга.
Посъветвали ли я да посети бърза помощ и тя
наела кола и отишла в спешният център на Болница „Св.Анна” - гр. ****. Заради
удара в главата и другите болки лекарите искали да я хоспитализират, но тя
категорично отказала и се прибрала у дома.
Подала жалба в прокуратурата и след
разследване на случая, получила постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, защото от събраните доказателства и от изяснената фактическа
обстановка били налични данни за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, което се
възбуждало по тъжба на пострадалия.
Вместо да се разкае за действията си и да се
извини, бащата на ответника Х.В. подал иск в съда срещу нея за нанесени
неимуществени вреди, в резултат на което е било образувано гр. д. № 195/2018 г.
В хода на производството ищецът не могъл да установи изложените от него факти и
загубил делото. В исковата молба по делото се съдържало признание от Х., че е
бутнал ищеца и тя е паднала. Той признавал вината си и не отричал, че е
осъществил физическо действие върху нея, в резултат на което тя претърпяла
вреда.
От момента на образуване на делото до неговото
приключване с решение с № 192/19.07.2018 г. тя била в допълнителен шок и стрес,
поради факта, че тя е пострадала, а изведнъж излязла престъпник. Досега за
нейните петдесет и седем години, никой не бил я изправял пред съда. Почувствала
срам и унижение, безпокойство и стрес за това, че е набедена в нещо, което не е
извършила. Всички в селото разбрали, защото той се бил похвалил, че ще я осъди.
Било я срам да се покаже на центъра, защото всички я питали какво става с
делото. Изпаднала в депресия. Тя не работела и фактът, че може да я осъди за
суми от рода на 2 000 лева, които са непосилни за нея, я стресирало
неимоверно. Преживяла много безсънни нощи в мислене за бъдещето и тревога за
изхода на делото. Пиела антидепресанти и
успокоителни. Било я срам и от собствените ѝ деца и се тревожила, че
притеснява и тях.
Страхувала
се и за здравето си, като не знаела дали главоболието ѝ ще отшуми и колко
време ще се задържи. Не можела да живее пълноценно с такава болка. Тя ѝ
пречела да изпълнява елементарни неща и дейности в ежедневието си. Не можела да
се съсредоточи върху нищо в този период. Стояла и блуждаела в една точка.
Вместо да почувства вина и да дойде да се извини, ответникът станал по -
агресивен. Обиждал я, където я види и поради този факт той, ако е в селото, тя
не смеела да излиза на центъра. Изпращала за покупки внука си, съпруга си или
някоя съседка. Срамът ѝ бил много голям. Тя била жена на възраст с
изграден авторитет в селото, нямала конфликт с никой, била в разбирателство с
цялото село и затова травмата ѝ
била голяма. Чувствала се смачкана и унизена.
Счита, че описаните
действия на ответника спрямо нея, представляват непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като същият ѝ
причинил физическа и психическа болка, срам, унижение, стрес и депресия във
връзка с причиненото ѝ от него физическо насилие. За наведените в делото
неистински твърдения и неоснователни, за причинения стрес на тази възраст да я
изправя пред съда с напълно лъжливи доводи. Страхът от изхода на делото
притесненията и срама от факта, че цяло село знае и я сочи с пръст, а тя има
авторитет сред съгражданите си, с никого не е имала конфликт и всички я
уважавали, нямала прояви от какъвто и да е било характер. Той уронил доброто ѝ
име и авторитет сред нейните съграждани. Страхът, че може да ѝ се наложи
да му плаща непосилни суми за обезщетения и разноски, за безсънните нощи
прекарани в мислене, къде е сбъркала, с какво е заслужила това и защо ѝ
го причинява той. Чувството, че се е провалила, като гражданин и то на тази
възраст не ѝ давало мира и покой.
Моли да съда
да осъди ответника да ѝ заплати сумата от 5 000 лв. обезщетение за
причинените ѝ от него неимуществени вреди, болка и страдания, ведно със
законната лихва от датата на събитието 05.08.2017 г., изразяващи се в безпокойство, срам, унижение, стрес и
депресия в резултат на описаните от ответната страна деяния. Физическата болка
от удара, главоболието, което имала месеци наред. Болката в рамото, която ѝ
пречела в продължение на месец да върши обикновените си всекидневни задължения.
Счита, че тази сума е в справедлив размер да репарира вредите причинени ѝ
от ответника и тъй, като същите са осъществявани в един продължителен период от
време с особена жестокост и с користни цели, да я злепостави и изкара лош
човек. Претендира разноски.
В молба вх.
№ 5138/09.09.2019
г., подадена в изпълнение на указанията на съда, уточнява, че местоизвършването на деянието било
магазина в с. Н., общ. В., област ****. Вредоносният
резултат бил нанесен от лицето Д.Х.В. така, както подробно било описано в иска.
Отивайки в магазина, за да поиска обяснение за поведението на Д. спрямо нейния
внук, била силно блъсната с две ръце от него в рамената ѝ. От удара не могла да се задържи права,
паднала и се ударила в главата, крака и рамото, а зъбната ѝ протеза изхвръкнала
и паднала на пода, при което се счупила. Докато ѝ нанасял удара Д. я
обиждал, като я ругаел и ѝ викал да си гледа работата, „баби, като теб да
си стоят в къщи, нямат място тук”. Обиждал я на „дърта” и „глупава”. Това се е
случило пред доста хора в магазина и тя се почувствала зле
физически от болката, а и
психически от отношението и обидите на едно дете.
Деянието било извършено на 05.08.2017 г. в
магазина в с. Н., община В., област **** от Д.Х.В.. До настоящия момент търпяла
вредоносните последици от това деяние, защото оттогава имала главоболие,
болката в крака също не била отшумяла, а и рамото я въртяло от време на време.
Следващото действие било заведеното в
началото на 2018 г. гражданско дело срещу нея въпреки, че тя е пострадала,
ответникът Д.В. завел иска чрез баща си Х., защото към този момент бил
непълнолетен, за нанесени от нейна страна към Д. обиди и писане на постоянни
жалби срещу него. Била унизена на нейната възраст да бъде изправена пред съда
от едно дете, което ѝ посегнало и я ударило, а след това я обидил, но
въпреки всичко завел дело, че тя е уронила името му и го изкарвала престъпник.
Около шест месеца до приключване на делото била в стрес и срам защото Д. ***,
че ще я осъди за заплащане на суми за нанесени вреди от нея. Не се показвала от
дома си. Когото срещнела, всеки я разпитвал какво се е случило и ѝ
съчувствали, че ще бъда осъдена. Затова стояла у дома като затворник.
Лицето, което я бутнало бил Д.В.. В исковата
молба депозирана пред РС – ****, с която лицето Д. завел иск за вреди срещу
нея, но подписана от бащата Х. поради факта на непълнолетие на лицето Д..
Признанието на факта на блъскане било и от Д. и от бащата Х..
Моли съда да осъди ответника Д.Х.В. да ѝ
заплати сумата от 5 000 лв. обезщетение за причинените ѝ от него
неимуществени вреди, причинени чрез удар с две ръце в рамената ѝ,
причинената от това болка и страдания, ведно със законната лихва от датата на
събитието 05.08.2017 г., изразяващи се в безпокойство, срам, унижение, стрес и
депресия в резултат на описаните от ответната страна деяния, физическата болка
от удара, главоболието, което имала месеци наред. Болката в рамото, която ѝ
пречела в продължение на месец да върши обикновените си всекидневни задължения,
била зависима от близките си защото не можела свободно да се движи, изпитвала
срам и от това, че децата ѝ трябвало да си оставят работата, живота и
семействата и да идват да я гледат и обгрижват, да я
водят до тоалетна и да я къпят, като малко дете. Срам, че е стигнала на тази
възраст до това положение, обвинявала себе си, че се е докарала дотук, че
причинява неудобство на всички около нея. Затова счита, че сумата от 5 000 лв. напълно
ще репарира вредата от деянието на 05.08.2017 г. Наложило се да се лекува дълго
време, да лежи на легло и все още търпяла физическа болка от нанесеният ѝ
удар защото не се е излекувала напълно. За обидата „дърта”, „глупава”.
И сумата от 2 000 лв. за заведеното от
името на Д.Х.В. чрез неговия баща и законен представител Х.В. гражданско дело
за нанесени на Д. и баща му Х. неимуществени вреди. За разпространените в с. Н.
от Д. думи, че „ще я осъди и ще видя тя какво ще стане и как ще плаща като поп”.
За срама и унижението от нейните съселяни, за това, че се е принудила, като
затворник да седи у дома само, за да не се вижда с никой и да не се налага да
дава обяснения, как е осъдена. За срама да бъде изправена на преклонна възраст
пред съд и да бъде обявена за виновна, като самата тя е пострадала. За стреса
от това, какво ще се случи на делото и да не бъде осъдена, за срама пред децата
ѝ, за срама от това, че е обвинена в нещо, което не е истина и е набедена
в някакви действия, които не е осъществила, като това, че е пускала много жалби
срещу Д. и той постоянно бил привикван в полицията, а тя е депозирала една
единствена жалба. В исковата молба била наречена конфликтна личност, създател
на интриги, че е обиждала Д. на престъпник. За всички тези негови действия
предявява иска в размер на 2 000 лв., които счита, че ще репарират в пълна
степен нанесеният ѝ срам, позор, обида, горчилка и унижения.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е
постъпил отговор, подаден от ответника на 01.04.2019 г. /същият е навършил
пълнолетие на 14.02.2019 г./, в който изразява становище за недопустимост на
иска, тъй като за ищеца липсвал правен интерес да води дело срещу него за това,
че баща му е завел против ищеца дело за неимуществени вреди.
При
условията на евентуалност, в случай че съдът счете иска за допустим, твърди, че
същият е напълно и изцяло неоснователен. Счита, че по никакъв начин не е
причинил на ищеца каквито и да било вреди. Не спори относно обстоятелството, че
няколко пъти между него и внука на ищеца - Н.Г.Г., са
възниквали спречквания в с. Н., където и двамата гостували на роднините си.
Това обаче по никакъв начин не им пречело да общуват през годините. Напротив, Н.
и досега идвал там, където е и той и искал да общува с него, но предвид
поведението на баба му, той напълно и изцяло отказвал да общува с него, тъй
като вече не знаел за какво и от къде тя можела да се оплаче. Не оспорва и
това, че баща му е завел против ищеца гр.д. № 195/2018 г.
Относно
описаното събитие в исковата молба от 05.08.2017 г. категорично заявява, че
нищо от описаното не отговаря на истината освен това, че с Н. се скарали. Скоро
след това ищецът дошла на детската площадка зад селския магазин и започнала да
го обижда, нарекла го „лайно“ и посегнала да го удари, при което той вдигнал
ръце да се защити, опитал се да избяга и я бутнал без да иска. Това се случило
в присъствието на свидетели, но не в магазина а зад него. Веднага след като я
бутнал и тя се подпряла на земята, след което той побягнал към къщи, където се
затворил. Няколко минути по-късно ищцата дошла пред тях и започнала да крещи,
да го нарича с обидни имена. Изложените твърдения, че я е ударил по средата на
магазина, както и всичко останало не отговаряло на истината. Нито я е удрял,
нито се е удряла в пода, камо ли да е губила съзнание или да ѝ се е
чупила протеза. Единственото, което направил било да се предпази от нейния опит
за удар и да избяга, а няколко минути след това тя вече била пред дома на дядо
му и крещяла да излезе. Всички твърдения относно причинените ѝ вреди не
отговаряли на истината.
Относно заведеното от баща му гр.д. № 195/2018 г. по описа на Провадийски
районен съд и това, което ищцата е претърпяла от него не счита, че същото може
да бъде вменено в негова вина. Не е подавал иск и не е подтиквал никого да го прави. Счита, че ищецът
неоснователно е подклала един детски спор, като го е представила като нещо
повече, с което не е помогнала на никого.
Оспорва
твърденията, че ищецът не излизала на центъра или, че нямала конфликти с никого
- напротив. Ищцата обикаляла навсякъде и обяснявала как ще го осъди и как е
пребил внука ѝ, как имал комоцио и още какво ли
не, като нито едно от тези неща не било вярно - дори самият Н. го бил
потвърждавал нееднократно.
Относно
твърденията, че ищецът я било страх от него твърди, че никога и по никакъв
начин не е търсил конфликт с нея, напротив, тя сама отишла да го обижда и се
опитала да го набие. Никога не се е притеснявала да дойде и да направи скандал
пред него, включително да дойде и да го търси с желание за саморазправа в дома
на дядо му в началото на м. февруари 2018 г.
Относно
изградения авторитет и добро име на ищеца, които са пострадали от неговото
поведение твърди, че това не отговаря на истината. В селото било добре известно
как се държи тя, когато употребява алкохол, както и че е склонна да прави
скандали и да се държи абсолютно неуместно. Нещо повече, в селото също така се
знаело, че на 05.08.2017 г. тя отишла да го бие, а след това изкарала него
побойник. Във връзка с горното, оспорва напълно и изцяло всички обстоятелства
изложени в исковата молба, освен тези, че с Н. са имали спречквания в с. Н. и
че баща му е водил дело против ищеца.
Възразява
напълно и изцяло против всички твърдения, че на 05.08.2017 г. ищецът е
претърпяла каквито и да било физически наранявания, дължащи се на негово
агресивно поведение. Ако е изпитала някаква болка или неразположение, те са
били само и единствено резултат от нейния опит да го удари и неговото желание
да избяга. Твърди, че поведението на ищеца спрямо него винаги било неправилно и
агресивно. Счита, че искът е изцяло недоказан и неоснователен и същият следва
да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Постъпил е
допълнителен отговор във връзка с депозираната от ищеца уточнителна
молба, в който е изразено становище за некоректно това, че ищецът сочи различна
цена на иска си в различните моменти, като прави възражение в тази насока.
Относно
уточнените факти взема следното становище:
Оспорва да е извършил каквото и да е деяние спрямо П. *** или където и
да е. Твърди, че тя отишла и го нападна зад магазина. Започнала да го обижда, нарекла го „лайно“ и посегнала да го
удари, при което той вдигнал ръце да се защити, опитал се да избяга и я бутнал без да иска. Това се
случило в присъствието на свидетели, но не в магазина а зад него. Твърди,
че не я е обиждал, не я е удрял и по никакъв начин не бил агресивен, а се опитвал
да избяга. Твърди също, че не е извършвал нищо лошо или обидно спрямо ищеца,
предвид което не можело да се приеме, че тя се е чувствала по подобен начин -
тя отишла, започнала да го обижда, опитала се да го удари, той се уплашил и
избягал. Самият той не е завеждал никакво дело против П.. Това бил сторил баща
му, когато заради подавани от нея неоснователни жалби против него, нееднократно
го викали пред различни органи на съдебната власт. Не смята, че той трябва да
бъде отговорен за това, че баща му се е почувствал
засегнат от действията на ищеца. Твърди, че ищецът и семейството ѝ
продължили да нападат вербално и не само, като в тази връзка също било
заведено дело за това, че няколко
месеца по-късно ищецът и дъщеря ѝ отишли посред нощ пред дома на дядо му,
блъскали по вратата и някоя от двете срязала гумата на камиона на чичо му. Отрича
да се е хвалил, че ще осъди ищеца. Не било вярно и това, че тя не е излизала от
дома си или, че ѝ е причинил физически и емоционални травми. Оспорва тези
твърдения.
Твърди че той и баща му не са
признавали, че ответникът е блъснал ищеца, а винаги е твърдял, че тя го
обиждала, посегнала да го удари и просто се опитал да избяга, при което без да
иска я бутнал. За същото имало и свидетели. Заявява, че никога не е удрял ищеца.
Оспорва изцяло твърденията за причинени болки и страдания. Ищецът не е
преставала да излиза, хората в село многократно са я виждали, както и самият
той, а твърденията, че заради неговото поведение някой е трябвало да я обгрижва и не е можела да се справя с ежедневни нужди били
просто неверни.
Поддържа изцяло първоначално подадения
от отговор на исковата молба. Счита претенцията на ищеца за напълно
неоснователна. Твърденията на ищеца били противоречиви, недостоверни и изцяло насочени
към това да се докаже, че заради неговото поведение е претърпяла вреди, което
просто не било вярно. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца като
неоснователна и недоказана.
В първото по делото съдебно заседание,
проведено на 30.09.2021 г., ищецът, чрез процесуалния си представител,
уточнява, че насочва иска както срещу Д.В., така и срещу Х.В.. Първият иск,
който е за физическото посегателство, насочва срещу Д.В., с твърдението, че той
го е извършил, а вторият иск за неимуществените вреди от 2000 лв. насочва срещу
Х.В..
Предвид направеното уточнение, с
протоколно определение от същото съдебно заседание производството по двата иска
е разделено на основание чл. 210, ал. 2, изр. първо, пр. второ от ГПК, като
предмет на настоящото дело е само исковата претенция против Д.В. за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от твърдяното физическо
посегателство, извършено от ответника спрямо ищеца.
В хода на устните
състезания ищецът, чрез процесуалния си представител моли за уважаване на иска.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. В дадения
от съда срок не представя писмени бележки. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан по
основание и размер. Представя списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие. В дадения от съда срок представя писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения фиш за спешна медицинска
помощ, издаден на 05.08.2017 г. от Център за спешна медицинска помощ – **** се
установява, че работната диагноза, поставена на ищеца, е охлузвания в областта
на дясната скула, рамена, лакътна и колянната става, както и че снетата анамнеза е: за пореден
път е блъсната от лицето Д.В.. В графа забележка е отразено: бутната в битов
скандал, охлузвания. Отбелязано е също, че П.Г. е отказала хоспитализация.
Представено е постановление от
23.10.2017 г. на районния прокурор на РП – **** по прокурорска преписка №
827/2017 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство и
преписката е прекратена на основание чл. 213, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление от общ
характер. Относно наличните данни за извършено престъпление от частен характер
по чл. 130, ал. 2 от НК е указано на ищеца, че може да подаде тъжба.
За установяване на релевантните за спора
факти, по делото са разпитани две групи свидетели: свидетелите, доведени от
ищеца: Г.
Н.ва Г. – дъщеря на ищеца, с приключил съдебен спор с
бащата на ответника, и Н.Г.Г., роден на *** г., непълнолетен, внук на ищеца,
разпитан в присъствието на социален работник Ж., педагог Р. и майка си Г. Г., и свидетелите, доведени от ответника: М.Х.Б. – без родство със страните и М.Н.В.– стринка на ответника.
Свидетелят Г. Г. дава показания, че се запознала с ответника по повод тормоз, който
същият е осъществявал спрямо сина ѝ – обиждал го и го удрял още когато
синът ѝ бил на 7 години. Опитвала да говори с ответника и баща му, но
това не дало резултат. Посочва,
че от 7 години имали неприятности с Д.. Твърди, че през последните години Н. не
е търсил Д. да си играят. Бащата на М. не живеел постоянно в с. Н.. Към онзи
момент М. всяко лято, през ваканциите, си бил на село. За процесния инцидент твърди, че ответникът е
бутнал майка ѝ на 05.08.2017 г., тя е паднала и била ожулена. Този ден
синът ѝ бил при баба си и дядо си, защото през лятната ваканция им
гостувал. Когато майка ѝ се прибирала след случилото се, синът ѝ
излязъл на улицата, за да я посрещне, прибрал баба си и позвънил на свидетеля и
на тел. 112. Пристигнала полиция и линейка. След това ищецът се обадила на
свидетеля по телефона и ѝ казала, че лекарят е преценил, че синът
ѝ трябва да бъде транспортиран до ****
с линейка, защото считал, че момчето има комоцио.
Майка ѝ отказала да бъде транспортирана до **** и в линейката бил качен
само синът ѝ. Заявява, че се срещнала с майка си два дни след случилото
се. Свидетелят отишла на село, защото майка ѝ не се чувствала добре. Имала
главоболие, трудно си движела дясната ръка и трябвало някой да й
помага. Когато свидетелят отишла да я види, била със сина си. Двамата ѝ
промивали раната на скулата. Кракът на майка ѝ, от цялата дясна страна
бил ожулен. Промивали и се грижели за раните. Майка ѝ била трудно
подвижна, но не обездвижена. Сама извършвала физиологичните си нужди. Бавно, но
отивала. Останала при майка си два дни, защото била на работа. Синът ѝ
останал на село, защото чакали да дойдат от Детска педагогическа стая, но те
така и не дошли. Внукът помагал на баба си, която имала нужда от грижи. Твърди,
че майка ѝ не искала да излиза от дома си, докато не ѝ минат
синините, ожулванията и раните, за да не я виждат хората, защото М. се хвалил
из цялото селото, че я е пребил. Тя не искала да влиза в устите
на хората. Срамувала се да излиза, защото се срамувала от това, което ѝ
се е случило. Този период продължил около един месец. Майка ѝ била зле
емоционално, очите ѝ се пълнели със сълзи.
Според показанията на свидетеля Н. Г.
инцидентът се случил на 05.08.2017 г. в събота. Нямали хляб за обяд и баба му
го изпратила до магазина. То влязъл в магазина и вече щял да плаща, когато
вратата се отворила зад него, но той не се обърнал да види кой е и след няколко
секунди някой го ударил с юмрук зад врата. Обърнал се и видял, че е М.. Попитал го защо го е ударил, а той казал, че
просто ей така го е ударил за кеф. След това свидетелят тръгнал да се
прибира и започнало да го боли главата и
да вижда леко размазано. Прибирал се в къщи и казвал на баба си какво е
станало. Главата го заболяла повече. След това баба му излязла, за да попита
ответника защо го е направил. Тя се забавила доста време. Свидетелят излязъл,
за да я посрещне на улицата, защото се забавила около 20-30 мин. и видял баба
си дезориентирана, не можела да свърже думите в едно изречение правилно, цялата
ѝ дясна страна и лицето, дясната ръка и десния ѝ крак били ожулени
и по краката и главата ѝ имало кръв. Тя си дошла сама, но вървяла едва -
едва. Свидетелят я прибрал в къщи и след това се обадил на майка си. Дошла и
Бърза помощ. За него установили, че има съмнение за комоцио.
Искали да вземат и баба му, но тя не била здравно осигурена и не я взели. Взели
свидетеля. Прегледали го в болницата и го поставили под домашно лечение, като
казали на майка му, че ако започне да му се гади и да повръща, тя да се обади в
болницата, за да го приемат. След 2-3 дни
двамата с майка му отишли на село да помогнат на баба му, защото тя се движела
едва-едва. Свидетелят ходил до магазина, майка му ѝ помагала в къщната
работа. След като баба му се почувствала малко по-добре останал само той да
ѝ помага. Тя след два дни се почувствала по-добре. Когато се прибрал в
къщи, след като М. го ударил, баба му се възмутила и му казала, че отива да го
попита защо е станало това нещо. Тя казала, че отива на центъра, защото
свидетелят ѝ казал, че той е там. Посочва, че тези отношения с ответника
са от времето, когато свидетелят е завършил първи клас, и при един инцидент
ответникът го бутнал в копривата. След този случай имало и друг, когато
ответникът го ударил по ръката, която преди това е била гипсирана. По – късно са попадали в една компания. Твърди, че
няма телефона на ответника, но му е дал своя, когато не са имали пререкания
един с друг. Преди инцидента с баба му ответникът се извинявал за това, което е
направил, но след случилото се с баба му, не се е извинявал. Баба му била съкрушена, обидена и разочарована, че
ответникът се е похвалил на хора от селото, че я пребил. Последното било
разказано на свидетеля от баба му. Баба му приела тежко поведението на Д.,
защото била на 59 години и едно 18 годишно момче да направи това нещо на
възрастна жена. Нямала желание да излиза, тъй като се срамувала. Това
продължило около месец. Твърди, че след този случай двамата с ответника са се
виждали, но не са си говорили. Посочва случаи, разказани от баба му, че
ответникът е настървявал кучетата си срещу животните на братовчед на дядо му и
котките на приятелка на баба му, като едно от кучетата убило две от нейните
котки.
Свидетелят М.Б.изнася информация, че на 05.08.2017 г.
около обяд била на центъра на селото с нейна приятелка, с която пиели кафе на
детската площадка, която била зад магазина. На отсрещната пейка имало 3
момчета, едното от които бил М.. Между мястото, на което била свидетелят и
отсрещната пейка имало разстояние около 100 м. След известно време двете
момчета си тръгнали и М. останал сам на пейката. Изведнъж дошла една жена и започнали да се чуват викове. Тя била с гръб
и в момента, в който се обърнала, видяла как въпросната жена нападнала момчето
с обидни думи. Тонът ѝ бил заплашителен, крещящ, което накарало свидетеля
да се обърне. Викала му „лайно”. Тази жената била ищецът. Д. я попитал какво
иска и ѝ казал да се отдръпне от него. Твърди, че той не е удрял или
нападал жената. Два – три пъти ѝ
казал да се дръпне, но тя не го направила и продължила с обидите. Той ѝ
говорел нормално, не ѝ викал. В следващия момент тя му посегнала.
Посегнала към главата му, като си вдигнала ръката. В този момент момчето се
дръпнало назад и пак ѝ казало да го остави. Той се изправил от пейката в
момента, в който тя си вдигнала ръката да го удари. Той като се изправил пак
ѝ казал да го остави и да се дръпне. Тя посегнала втори път и в момента,
в който посягала, той с ръце я блъснал в гърдите. Видяла Д. да блъска жената с
две ръце. Твърди, че той не я е блъснал силно. Нямало място Д. да се отдръпне,
за да мине без да я бутне, тъй като зад пейката имало ограда, а пред нея –
дърво. Имало място отстрани на пейката, от където той да мине. Жената паднала
на земята, тя паднала назад по гръб. Не са и падали зъбни протези. Той веднага
си тръгнал, но без да бяга, а тя се изправила сама. Той не ѝ помогнал да
стане. Всичко станало много бързо. Посочва, че ответникът бил уплашен от тази
ситуация. Променил изражението си. Свидетелят мисли, че жената е тръгнала след
него. Посочва, че не е видяла по жената кръв или някакви следи. Тя даже
тръгнала с по – бързи крачки. Твърди, че същото лято е виждала тази жена на
центъра на селото, по магазините и че не е имала следи от удари, от побой.
Познавала Н. и Д.. Виждала ги е да се събират постоянно на центъра, на
площадката. Виждала ги е само двата и с други момчета и момичета. Не е чувала
някой да се страхува от М. или да е подавал жалби срещу него, не е чувала други
хора или роднини да са ставали свидетели на необичайно поведение на М..
В показанията си свидетелят М.В., че на
05.08.2017 г. М. си дошъл видимо притеснен и уплашен. Било събота и тя си
вършела работата в къщи. М. ѝ казал, че една пияна го гони и иска да го
бие. Той заключил пътната врата. Свидетелят го попитала какво е станало и той ѝ
казал, че не знае, че са стояли на центъра в някаква градинка и ищецът отишла и
започнала да го обижда и заплашва. Той си тръгнал и я е бутнал лекичко да мине.
Той казал на свидетеля, че ищецът била пияна, паднала и тръгнала да го гони.
Свидетелят му казала да се прибира в къщи и че ако жената дойде, тя ще говори с
нея. Жената дошла след малко и започнала да заплашва, че ще намери ответника и
ще го набие. Твърди, че не е пуснала жената в двора и че самата тя не е
излизала навън. Видяла жената през входната врата. Тя стояла до вратата не
повече от 5 минути. Свидетелят ѝ казала: „Добре, добре. Хайде, че имам
работа“. Заявява, че не е имала разправия с жената и че тя не я е разпитвала много какво се е случило, защото не го е приела чак
толкова сериозно. Жената не поиска нейното съдействие. Тя търсела ответника.
Твърди, че жената не била ударена или разкървена. Нямала проблем в движенията.
Посочва, че не ѝ се разбирало много какво говори и че не била много
адекватна. Не познавала жената и я видяла за първи път този ден. След този
случай не виждала жената, въпреки че ходела до магазина на селото. Твърди, че
за друга такава случка с нейния племенник с други деца или възрастни хора не е
чувала, че никой не е издал да се оплаква от него или да търси нейното
съдействие. Този ден полиция не била посетила дома ѝ. Не знаела, че между
Н. и Д. има проблеми. В този период си ходела на село всяка събота и неделя.
Знае от съпруга си и свекър си, че ищецът е ходила посред нощ в къщата им,
блъскала е по вратата и е нарязала гумите на техния „ЖУК”. Знае, че е имало
дело за това, но не знае кой е осъден.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
За основателност на претенцията в тежест на
ищеца е да докаже положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ОТ ЗЗД
– противоправно деяние; причиняване на описаните
неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и
вредите, а също и размера на претендираното
обезщетение. При установяване на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, вината на дееца
се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да опровергае
посочената презумпция, както и да проведе насрещно доказване и да установи
такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като
при установяване на горните елементи от
ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира иска за частично основателен, поради следните съображения:
Фактическият състав на деликта включва следните
елементи - деяние, което може да е осъществено с действие или
бездействие, противоправност на деянието,
настъпили имуществени или неимуществени вреди в резултат на деянието, причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди и вина, която по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното. Деянието е противоправно,
когато нарушава общата забрана да не се вреди другиму. Вредата представлява
промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущаване,
накърняване или унищожаване на посочените блага. Вредите могат да бъдат
имуществени, под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, и
неимуществени, изразяващи се в претърпени болки и страдания, но и в двата
случая следва да бъдат пряка и непосредствена последица от извършения деликт. Отговорността на делинквента
обхваща всички вреди, които са настъпили или със сигурност могат да настъпят в
бъдеще за пострадалия от противоправното деяние.
В конкретния случай се претендират единствено неимуществени вреди –
претърпени от ищеца болки и страдания, в резултат на уврежданията причинени от
ответника, срам, унижение, стрес и депресия, физическа болка от удара, главоболие, продължило месеци наред, болка в
рамото, която попречила на ищеца в продължение на месец да върши обикновените
си всекидневни задължения, зависимостта на ищеца от близките ѝ поради
невъзможността свободно да се движи; чувството на срам от това, че децата ѝ
трябвало да си оставят работата, живота и семействата и да я гледат и обгрижват, да я водят до тоалетна и да я къпят, че
причинява неудобство на всички около нея, че е стигнала на тази възраст до това
положение.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията
на свидетелите Г. Г. и Н. Г., които съдът кредитира частично, след съобразяване
нормата на чл. 172 от ГПК, предвид евентуалната заинтересованост от изхода на
делото, се установи, че отношенията между внука на
ищеца и ответника са конфликтни от около 7 години. На 05.08.2017 г. около обяд,
в селския магазин, ответникът ударил в областта на тила внука на ищеца. След
като се прибрал вкъщи той разказал на баба си за случилото се и тя
излязла, за да попита ответника защо го е направил. От
показанията на свидетеля Б., очевидец на случилото се, които съдът кредитира
като ясни последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото,
безспорно се установи, че около обяд свидетелят пиела кафе с приятелка в
центъра на с. Н., на детската площадка, която била зад магазина. Ответникът бил
на отсрещната пейка заедно с още две момчета, които след малко си тръгнали, а
ответникът останал сам. В този момент дошла ищецът, която се развикала и това
накарало свидетелят да се обърне. Ищецът нарекла ответника: „лайно”, и
посегнала да го удари. Ответникът се отдръпнал, изправил се и казал на жената
да се дръпне и да го остави, но тя продължила да вика и да го обижда. Жената
посегнала втори път да удари ответника и тогава той я блъснал в гърдите с две
ръце. Ищецът паднала назад по гръб, а ответникът си тръгнал веднага, като не
ѝ помогнал да стане. Жената се изправила сама и също тръгнала. Според
показанията на свидетеля В., които съдът също кредитира частично, след
съобразяване нормата на чл. 172 от ГПК, предвид евентуалната заинтересованост
от изхода на делото, ответникът се прибрал
притеснен и уплашен. Той заключил пътната врата и казал на свидетеля, че една
пияна го гони и иска да го бие. На въпроса на свидетеля – „какво е станало”,
той ѝ отговорил, че не знае, че са стояли на центъра в някаква градинка и
ищецът отишла и започнала да го обижда и заплашва. Той си тръгнал и я е бутнал
лекичко да мине, тя била пияна, паднала и тръгнала да го гони. От показанията
на този свидетел се установява, че ищецът е пристигнала пред вратата на дома на
ответника и е казала, че ще го намери и ще го набие, че не се разбирало добре
какво говори ищецът и че не е била адекватна. От показанията на свидетеля Н. Г., които в тази част кореспондират с
представения по делото фиш за спешна медицинска помощ, както и частично с
показанията на свидетеля Б. – относно падането, и свидетеля В. – относно
адекватността и речта на ищеца, се установява, че същият е излязъл да посрещне
баба си, която си дошла сама, но вървяла едва – едва, че е била дезориентирана,
не можела свърже думите в едно изречение правилно и дясната ѝ страна и
лицето, дясната ръка и десния ѝ крак са били ожулени, като по краката и
главата ѝ е имало кръв. В частта относно липсата на ориентация и трудно
изразяване показанията на свидетеля кореспондират с тези на свидетеля В., но по
делото не се установи това да се е дължало на употреба на алкохол от страна на
ищеца. Повикали „Бърза помощ” и лекарят изразил съмнение
за „комоцио” и предложил момчето да бъде откарано с
линейката в болница в гр. ****, където да му бъде извършен съответен преглед.
Лекарите от болницата поставили момчето на домашно лечение. На ищеца също било
предложено да бъде откарана с линейката, но от горепосочения фиш за спешна
медицинска помощ е видно, че същата е отказала хоспитализация.
Предвид гореизложеното, се
констатира разминаване между част от обстоятелствата, на които се позовава
страната в исковата молба, и тези, установени по делото. Независимо от това,
обаче, от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи,
че на процесната дата – 05.08.2017 г., при възникнал
конфликт между страните по повод нанесен удар в областта на тила на внука на
ищеца от ответника, последният е блъснал с две ръце ищеца по гърдите, в
резултат на което тя е паднала и са настъпили вреди в неимуществената
сфера на пострадалата, дефинирани като неблагоприятни промени на исконни човешки блага като телесната цялост, здраве,
душевност и емоционално състояние, както и причината
им връзка с деянието.
По делото не се събраха
доказателства внукът на ищеца да е провокирал по някакъв начин ответника, за да
го удари. Установеното по делото, че ищецът е обидила ответника, че е вдигнала
на два пъти ръка да го удари, което не е сторила, защото той се е отдръпнал, не
е основателна причина, за последвалото от негова страна агресивно поведение,
изразяващо се във физическо съприкосновение. Така свидетелят Б. е
категорична в показанията си, че точно вследствие на соченото блъскане, ищецът
е паднала. При това същият свидетел посочва, че е имало място отстрани на пейката, откъдето ответникът да мине. Следователно
ответникът е имал възможност, при желание от негова страна, да избегне
насочения към него удар, което е и сторил, но без да блъска ищеца. Ищецът е
възрастна жена, поради което от нея не може да се очаква да прояви физическа
устойчивост на подобен блъсък, независимо, че
свидетелят Б. посочва, че същият не бил силен. Преценката на свидетеля не може
да бъде обективен критерий за силата, с която ответникът е блъснал ищеца. По
делото обаче не се установи ответникът да е обиждал ищеца, респ. да е нарекъл
същата: „дърта” и „глупава”.
Съдът отчита и
показанията на свидетелите Г. Г. и Н. Г., които са от кръга
на най – близките хора на ищеца и в тази им част възпроизвеждат непосредствени
възприятия относно негативните емоционални последици за нея от случилото се, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Естествено е след такъв инцидент ищецът да изпитва чувство на срам и
унижение, но няма данни същата да е изпаднала в стресово и депресивно
състояние. В показанията си свидетелят Г. Г. твърди, че
майка ѝ не искала да излиза от дома си, докато не ѝ минат синините,
ожулванията и раните, за да не я виждат хората. Тя не искала да влиза в устите на хората. Срамувала се да излиза, защото се
срамувала от това, което ѝ се е случило. Този период продължил около един
месец. Майка ѝ била зле емоционално, очите ѝ се пълнели със сълзи.
Свидетелят Н. Г. дава показания, че баба му приела тежко поведението на Д.,
защото била на 59 години и едно 18 годишно момче да направи това нещо на
възрастна жена. Нямала желание да излиза, тъй като се срамувала. Това
продължило около месец. Действително по делото не се установи твърдението на
ищеца, че ответникът се е хвалил в селото, че я е пребил, не се установи и
инцидентът да е станал в магазина на селото в присъствието на други хора.
Установи се обаче, че той е станал в центъра на селото и на случилото са
станали очевидци трети лица, пребиваващи по това време в непосредствена близост
до мястото на инцидента, единият от които е свидетелят Б.. В тази връзка съдът
не споделя възражението на ответника в писмената защита за неустановеност от
ищцовата страна на твърдените емоционални травми, позовавайки се на показанията
на свидетеля Б. в частта, в която твърди, че същото лято е виждала ищеца на
центъра на селото, по магазините. Инцидентът е станал на 05.08.2017 г., като
описаното от свидетелите Г. Г. и Н. Г. емоционално състояние на ищеца, според
показанията им, е продължило около месец. От показанията на свидетеля Б. обаче
не се установява кога през същото лято е видяла ищеца.
Предвид
изложеното съдът счита, че по делото се установи от носещата доказателствената тежест страна наличието на причинена
вреда, както и причинната връзка между вредата и поведението на
ответника.
Оборимата законова презумпция за вина на
причинителя на непозволеното увреждане е установена в полза на пострадалия, щом
са причинени вреди. Законът предполага, че те са причинени виновно и прехвърля
тежестта на доказване на причинителя - в случая ответникът, който, за да се
освободи от отговорност, трябва да установи, че въпреки причинените
вреди, няма вина за настъпването им. В конкретния казус съдът приема презумпцията
за необорена. Дори да се приеме защитната теза на ответната страна,
застъпена и в писмената защита, че ответникът не е действал при форма на вина
пряк умисъл, а само е искал да се защити и да се махне, следва да се посочи, че
делинквентът отговаря не само за умишлени действия,
но и за непредпазливи такива.
При така
установените факти и извършената оценка на доказателствените
източници, съдът намира предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за доказан по своето основание.
Съдът
съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните
с тях страдания, както и относно негативните емоционални преживявания, като въз
основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 от ЗЗД приема, че
справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е сумата
от 1000 лева.
За
да определи размера, съдът взе предвид следното:
Размерът на
неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на
това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца,
както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че
съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е
налице в настоящия случай, са характера на увреждането, последиците от него и
др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор - конкретния психо - емоционален
статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му
върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на
лицето/.
Действително
ищецът е преживял дискомфорт, като
безспорно от получените наранявания е претърпял болки и страдания, но същите са
с кратък итензитет. Няма данни по делото за настъпили
усложнения. От представения по делото фиш за
спешна медицинска помощ и показанията на свидетелите Г. Г. и Н. Г., които съдът кредитира и в тази част, след съобразяване
нормата на чл. 172 от ГПК, предвид евентуалната заинтересованост от изхода на
делото, като счита, че няма пречка същите да бъдат ценени, тъй като са ясни,
последователни и в синхрон с писмените доказателства по делото, се установява,
че към датата на инцидента ищецът е била на 55 години, получила е охлузвания в областта на дясната скула, рамена, лакътна и колянната става, имала е главоболие и трудно е
движела дясната си ръка. Това е наложило някой да ѝ помага - дъщеря
ѝ вършела домакинската работа, като два дни заедно със сина си, а след
това само момчето промивали раните на ищеца. В същото време обаче, при
определяне на дължимия размер, съдът съобрази установеното, че ищецът е била
трудно подвижна, но не обездвижена, че обслужването на останалите лични
хигиенни и естествени нужди тя е извършвала сама, както и че след като внукът е
поел самостоятелно грижите за баба си, тя се е почувствала по – добре след два
дни.
Бяха съобразени и
фактите, сочещи на негативните емоционални преживявания - унижение и срам, но
при определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът счете, че за
разликата над сумата от 1000 лв. до пълния претендиран
размер от 5 000 лв., искът ще следва да се отхвърли, тъй като ищецът не доказа
пълно и главно наличие на такъв интензитет на търпените неимуществени вреди,
отговарящ по размер на заявената претенция за обезвреда
за тази разлика. Същевременно, ответникът не доказа погасяване на дълга, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен за посочената сума.
По иска
по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие
на главен дълг. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана.
А според чл. 86 от ЗЗД, при
забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така, обезщетението за неимуществени вреди в
уважения размер се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането –05.08.2017 г. до окончателното погасяване.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Ищецът е направил съответно искане,
както и доказателства за сторени такива в размер на 200 лева – държавна такса.
Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат разноски от 40.00
лева, които ще се присъдят в тежест на ответника. Последният също претендира
разноски, за които е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 74/ и които според
представения договор за правна защита и съдействие от 29.09.2021 г. са в размер
на 900 лева – платено адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил своевременно
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Действително, предвид уточненията на ищцовата
страна, по делото са предявени два иска с цена съответно – 5000 лева и 2000 лева.
Производството по иска срещу Х.В. обаче беше отделено от настоящото, а
адвокатското възнаграждение не е уговорено между страните по договора за правна
защита и съдействие като сбор от суми, получени чрез съответно начисляване
върху всеки от предявените искове поотделно, а като обща сума върху целия
материален интерес – общо за двата иска /според договора и твърдението на
процесуалния представител в с.з. на 04.11.2021 г./. Поради това, зачитайки
свободата на договаряне между страните по договора, не следва да се приложи чл.
2, ал. 5 от НМРАВ, а при преценка по възражението за прекомерност и
съобразяване на минимално установения по наредбата размер на адвокатското
възнаграждение, подлежащо на присъждане, съдът следва да изхожда от възприетата
в чл. 7, ал. 2 на същата наредба система на изчисление – върху материалния
интерес по делото /в този смисъл определение № 327/16.07.2018 г. по дело №
780/2018 г. на ВКС, I
т.о./. В случая материалният интерес по настоящото дело е в размер на 5000
лева, спрямо който минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по чл. 7,
ал. 2, т. 2, възлиза на 580 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на
ответника ще се присъдят разноски от 464 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД Д.Х.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000 лева
/хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания, срам и унижение, претърпени от непозволено увреждане, извършено на
05.08.2017 г. в с. Н., община В., област ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 40 лева /четиридесет лева/ -
разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 от ЗЗД за разликата над
присъдения размер от 1000 лева до претендирания такъв
от 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на деликта – 05.08.2017 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Д.Х.В., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 464 лева /четиристотин шестдесет и четири лева/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: