Мотиви по НЧД № 189 от
2017 г. на СГС, НО, 29-ти с-в:
Производството е по реда на
глава V от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувало е по повод издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) от
Прокуратурата при Областен съд Д., Р.Г. на 27.02.2009 г. за предаване на
македонския гражданин С.Д., роден на *** г. в гр. С., М., за изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода по влязла в сила на 19.10.2007 г.
присъда по дело № 950Js21472/07 на Областен съд Д., Ф.Р.Г..
В съдебно заседание
представителят на СГП моли да бъде уважено искането на съдебните власти на Ф.Р.Г.
македонският гражданин С.Д. да бъде предаден по издадената от тях ЕЗА. Счита,
че ЕЗА отговаря в пълнота на изискванията на чл. 36 и 37 ЗЕЕЗА, издадена е от
компетентен орган, получена по надлежния ред, и съдържа цялата изискуема
информация по чл. 37 ЗЕЕЗА. Счита, че не са налице алтернативните и
задължителните предпоставки за отказ да се изпълни ЕЗА, както и не са налице
основания за отлагане на предаването на лицето, тъй като няма висящи
производства на територията на Р.Б.. Намира искането на македонския гражданин
за приемане изпълнението на наказанието на територията на Р.Б. за абсолютно
неоснователно, доколкото категорично е установено, че той не е български
гражданин. Изтъква, че ЕЗА е издадена за конкретно лице и гражданството на
членовете на неговото семейство нямат отношение към предмета на делото.
Независимо от това приема за установено, че цялото семейство на С.Д. живее на
територията на М.. Посочва, че макар постоянният адрес на членовете на семейството
му да е в Р.Б., настоящият им адрес е в М.. Същевременно изразява становище, че
съдът би следвало да обсъди единствено за лицето, чието предаване се иска, дали
е постоянно пребиваващо или не. Същевременно заявява, че въпреки направената
адресна регистрация на територията на Р.Б., Д. не пребивава на посочените
адреси на територията на гр. С. и на Р.Б.. Приема за индиция за липса на
свързаност с територията на Р.Б. обстоятелството, че Д. не владее български
език и се нуждае от преводач. Освен това приема, че изпълнението на наложеното
наказание на територията на Р.Б. изключително много би се затруднило, защото
лицето не е регистрирано на територията на Р.Б. и е установено, че пътува, т.е.
е изключително мобилно. Излага становище, че целта на разпоредбата на чл. 40,
ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА е да осигури незабавно изпълнение, а в случая изпълнението би
се забавило. Посочва, че няма пречка, ако германските власти по молба на лицето
счетат, че е необходим, биха могли да го трансферират на територията на Р.Б..
Защитникът на исканото за
предаване лице моля да бъде оставено без уважение предложението на СГП за
предаването на С.Д. на Г.. Изтъква, че Д. е придобил българско гражданство още
от 2006 г. До 2015 г. е имал безупречна репутация, не е бил осъждан, нито е
вършил някакви престъпления. Обвързаността му с Р.Б. се обосновава и от факта,
че неговите близки – децата и съпругата
му, са български граждани, с които Д. заявява, че предстои да започне семеен
бизнес. Освен това посочва, че той изрично
заявява, че не желае да бъде приведен в Р.Г.
за изтърпяване на наказанието, а иска да изтърпи остатъка от наказанието в
затвор в Р.Б..
Македонският гражданин С.Д.
заявява, че не му е била известна отмяната на българското гражданство, има
български документ за самоличност от 10 години и е бил задържан, когато отишъл
в 5-то РУ-СДВР, за да си извади нова лична карта. Твърди, че членовете на
семейството му са български граждани, имат постоянен адрес ***. Моли да бъде
оставен да изтърпи наказанието си в български затвор, тъй като се усеща българин,
семейството му е в България и ще може да го посещава.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено
следното:
Исканото за предаване лице С.Д.
е роден на *** г., в гр. С., Р.М., с м. гражданство, с постоянен адрес в Р.Б. -
гр. С., ул. “******’’ № 1. Д. е придобил българско гражданство по натурализация
с Указ № 78 от 17.08.2006 г. на вицепрезидента на Р.Б.. След постъпването на
информация от МВР-Международно оперативно сътрудничество, че Д. е обявен за
международно издирване на основание процесната ЕЗА Съветът по гражданство при
МП на 10.09.2015 г. дава мнение за отмяна на натурализацията на Д. заради
укрити факти и данни, свързани с престъплението, за което е осъден от Областен
съд гр. Д.. Въз основа на мнението на Съвета по гражданство министърът на
правосъдието е отправил предложение на вицепрезидента да бъде отменена натурализацията
на С.Д., което е уважено с Указ № 183/24.11.2015. Д. е с ЕГН **********, който
продължава да бъде отразен в Национална база “Данни население”. Членовете на
семейството му - съпругата му С.Д. и дъщеря му Б.Д. са български граждани с
постоянен адрес ***, а синът му Том е Д. е със статут на постоянно пребиваващ в
Р.Б., с постоянен и настоящ адрес в с. Д..
Д. не е осъждан в България.
Постъпилата за разглеждане в
настоящото производство Европейска заповед за арест от Прокуратурата при
Областен съд Д., Р.Г., издадена на 27.02.2009 г. е за предаване на С. Д. за
изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода по влязла в сила на
19.10.2007 г. присъда по дело № 950Js21472/07 на Областен съд Д., Ф.Р.Г. (това
осъждане, независимо че присъдата е влязла в сила по-късно, е станало основание
за отмяна на българското гражданство на Д. по натурализация).
В ЕЗА е отразено изрично,
че се издава срещу С. Д. за изтърпяване на наложеното му наказание от 6 години
и 3 месеца лишаване от свобода за две престъпления, в извършването на които е
бил признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда, както следва:
– На неустановена дата е
влязъл незаконно във Ф.Р.Г. и до 15.05.2007 г. незаконно е пребивавал в
страната.
– От пролетта на 2007 г.,
заедно с други лица, търгувал с големи количества наркотични вещества във Ф.Р.Г.,
като хероинът бил докарван от Кралство Нидерландия, след което продаван на
части чрез мрежа от улични дилъри. На 3.05.2007 г. организирал доставката на
един килограм хероин с добро качество от Нидерландия, който следвало да бъде
транспортиран с влак до Франкфурт, но бил открит и иззет на територията на
Нидерландия от федералната полиция.
Посочените факти са били
квалифицирани като контрабанда на наркотични вещества (хероин) в не
незначително количество и незаконен трафик на наркотични вещества в не
незначително количество и незаконно влизане на територията на ФРГ и незаконно
пребиваване във ФРГ - престъпления по пар. 29а, ал. I, н. 4, пар. 33, ал. 2 от
Закона за използване на упоителни средства; чл. 95, ал. 2, н. 1 а) и б) от
Закона за пребиваване, пар. 73д, 74, 25, ал. 2, 52, 53 от НК.
В ЕЗА (I) е пояснено, че
престъпленията, дефинирани според законодателството на издаващата държава, са
наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от 3 години.
Декларирано е също, че
правната система на издаващата държава предвижда възможност за помилване и за
преразглеждане на наложеното наказание в срок до 20 години.
Уточнено е, че остатъкът от
срока за изтърпяване на наказанието е 1905 дни.
Съдът установи изложените
факти въз основа на обясненията на исканото за предаване лице С.Д. и писмените
доказателства - легализиран превод на ЕЗА, към която е приложено и заверено
копие на оригинала на ЕЗА, писмените удостоверителни документи от Министерство
на правосъдието - писмо с изх. № 94- Г-17/20.01.2017 г., извлечение от протокол
№ 45/2015 г., както и извлечение от предложение на министъра на правосъдието до
вицепрезидента на Р.Б. за отмяна на натурализацията; справки с пълни данни от
НБДН за С.Д. и членовете на неговото семейство.
Като съобрази съдържанието
на разглежданата ЕЗА и доказателствата за личността на македонския гражданин, в
рамките на компетентността си по същество съдът приема следното:
ЕЗА отговаря на изискванията
иа чл. 37 ЗЕЕЗА за форма и съдържание и е издадена от компетентен орган на
издаващата държава - прокурор при Прокуратурата на Областен съд Д..
На следващо място съдът взе
предвид, че едно от престъпленията е от кръга на тези по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА,
при които не се изследва въпросът за двойната наказуемост. Правната
квалификация на престъплението в ЕЗА е изведена като контрабанда на наркотични
вещества (високорискови - хероин) в не незначително количество и незаконен
трафик на наркотични вещества отново в не незначително количество и
кореспондира на хипотезата на чл. 36, ал. 3, т. 5 ЗЕЕЗА. Независимо от това
престъплението съдържа аналог в НК - чл. 242, ал. 2 НК, чиято наказуемост е от
10 до 15 години лишаване от свобода.
Незаконното влизане и
пребиваване не е от кръга на престъпленията по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, доколкото в
т. 13 е посочено, че такова престъпление е подпомагането на такава дейност,
което представлява специална форма на трафик на хора. Същевременно незаконното
преминаване през границата на страната без разрешение на надлежните органи е
престъпление по чл. 279, ал. 1 ИК, а наложеното наказание в издаващата държава,
доколкото е едно общо за двете престъпления, е по-високо от минимума, предвиден
в чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА от 4 месеца.
В случая решаващо значение има поставената
от съдебния орган на ФРГ
правна квалификация, която не следва да
се преценява от настоящия съд, доколкото производството се основава изцяло на
взаимното доверие между издаващия и изпълняващия орган. Следвайки същото
разбиране, съдът възприе численост на престъпленията, такава, каквато е приета
в заповедта. Въпрос на суверенна преценка на издаващия орган е как ще
квалифицира фактите, включително и в колко престъпни състава ще ги подведе. Достатъчно
е, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА са обособени времево деянията, които
са индивидуализирани чрез излагане на конкретни обстоятелства, В този смисъл
ЕЗА съдържа необходимата конкретна информация за престъпленията и за участието
на Д., като отговаря и на останалите относими към искането за наказателно
преследване изисквания по чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА.
По отношение на валидността на
ЕЗА и на това, че тя поначало е годно основание за предаване, не е налице и
оспорване от страна на защитника.
Основният спорен
въпрос по делото между страните е относно съществуването на факултативното
основание по чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА за отказ за изпълнение на ЕЗА, съгласно
чиято норма съдът може да откаже предаване, когато исканото лице живее или е
постоянно пребиваващо в Р.Б., или е български гражданин и българският съд
приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода,
наложено от съда на издаващата държава.
Във връзка с него съдът обсъди
всички доказателства за гражданския статус на С.Д. и на неговото семейство.
Съдът прие за неоснователно възражението на прокурора, че е без правно значение
гражданството и местоживеенето на членовете на семейството на Д., тъй като семейните
връзки са част от основното му човешко право на личен и семеен живот по чл. 8
ЕКПЧОС. В този смисъл ограничението на това право следва да е пропорционално на
преследваната законоустановена цел - Д., след като е бил осъден на наказание
лишаване от свобода от държава членка на ЕС, да го изтърпи.
Поради това съдът взе
предвид, че С.Д. от продължителен период от време живее освен в Р.М. и в Р.Б..
Това е видно от факта, че е предприел действия по придобиване на българско
гражданство през 2006 г, че има адресна регистрация в гр. С., както и че е бил
задържан именно в България. Действително влязлата в сила присъда на Областния
съд гр. Д. е станала основание за преразглеждане на въпроса за българското му
гражданство по натурализация и натурализацията му е била отменена през 2015 г.
Същевременно съпругата и дъщерята на Д. са български граждани и имат постоянен
адрес на територията на страната, което е достатъчно основание да се приеме, че
имат фактическа и правна обвързаност с Р.Б., независимо че имат регистриран
настоящ адрес в М.. Синът на Д. също има такава трайна връзка със страната,
доколкото е със статут на постоянно пребиваващ с постоянен и настоящ адрес в
България.
Тези обстоятелства, според
съда, са достатъчни, за да приеме, че С.Д. е от кръга на лицата по чл. 40, ал.
1, т. 4 ЗЕЕЗА, тъй като трайно пребивава на територията на Р.Б. и членове на
семейството му имат освен трайна фактическа – и правна връзка със страната.
Поради това лицето, чието предаване се иска, има гарантирано право на личен и
семеен живот на територията на страната както всеки български гражданин или
друг гражданин с административен статут по чл. 25 ЗЧРБ (в този смисъл аргументи
са изложени в решението А.Н. с/у България на ЕСПЧ). При преценка иа
законодателната целесъобразност иа посочената разпоредба се извежда, че в нея е
вложена тъкмо тази идея - да бъдат защитени еднакво правата на гражданите,
които имат такива трайни фактически обвързаности с българската държава, които
са определящи за съдържанието на личния им живот. Във връзка с това съдът
отчете, че кореспондиращото конвенционално изискване е чужденецът да е
„пребиваващ” в страната, което очевидно отдава приоритетно значение на
съдържанието на обвързаността, а не на нейната правно-административна форма.
Ето защо съдът намери за незаконосъобразна интерпретацията иа прокурора, че
целта иа разпоредбата по чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА е преимуществено да облекчи
усилията ма съответните органи по изпълнение на наказанието. Аргумент в
подкрепа на тълкуването на съда е и това, че основен принцип в пенетенциарното
право е мястото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода да е
най-близко до местоживеенето на осъдения именно за да не се стигне до
непропорционална на целите на наказанието намеса в правото на личен и семеен
живот и да не се затрудни впоследствие правилната ресоциализация. В този смисъл
е напълно релевантно искането на Д., изхождащо от правото му по чл. 8 ЕКПЧОС,
да търпи наказанието си в български затвор, за да може да бъде посещаван от
роднините си.
Същевременно по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се извежда, че привеждането в изпълнение
на наложеното наказание лишаване от свобода по присъдата, постановена от
Областния съд в гр. Д., в България ще изисква от българските власти повече
ресурс от обичайно необходимия за привеждане в изпълнение на всяко друго
наказание лишаване от свобода на български гражданин или постоянно пребиваващ
чужденец. Съдът взе предвид и обстоятелството, че присъдата е влязла в сила
преди повече от 9 години. Дългият период от време от осъждането до привеждането
в изпълнение на наказанието, през който има данни, че Д. е пребивавал
едновременно и на територията на М., и на България, без да е извършвал
престъпления, е допълнителен аргумент за това, че предаването му за изтърпяване
на наказанието в затвор във ФРГ и отдалечаването му се след толкова време от
семейството му не представлява необходима намеса на държавните власти в
упражняването на правото на личен и семеен живот по смисъла на чл. 8, т. 2
ЕКПЧОС.
Поради това съдът прие, че е
налице основанието по чл. 44, ал. 8 вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА да откаже
изпълнението на ЕЗА, като се приеме за привеждаме в изпълнение от СГП
наложеното наказание от шест години и три месеца лишаване от свобода на
македонския гражданин С.Д. по влязлата в сила на 19.10.2007 г. присъда по дело
№ 950Js21472/07 на Областен съд Д., Ф.Р.Г., с остатък за изтърпяване от 1905
дни.
Съгласно чл. 44, ал. 10 ЗЕЕЗА
след влизането в сила на решението по ал. 8 съдът постанови да се изпрати
препис от него на СГП като съответната окръжна прокуратура по местонахождението
на лицето, която следва да приведе наложеното наказание в изпълнение.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.