№ 1742
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110204320 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
И. С. С. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0819-004705/
13.10.2022г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което му
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДП.
В жалбата се твърди, че постановблението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, поради което се
иска и неговата отмяна.
В съдебно заседание , въз. С., редовно призован, не се явява , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.М. излага становище, че не са били
събрани доказателства за това, че въз.С. е знаел, че управлява служебно
дерегистрирано превозно средство, доколкото той не е бил негов собственик. Поради
тези и други съображения защитата пледира за отмяна на постановлението и
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение . В писмените бележки е
1
направено и искане за спиране на производството, по което съдът се произнесе в
съдебното заседание.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.07.2022г. въз. С. управлявал т.а. „ Ивеко“ с рег. № Р 11 82 КС,
собственост на „Лъчезара 2005“ ЕООД, като се движел в гр.Варна. За този
автомобил имало сключен от собственика му договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност, който обаче поради неплащане на съответната вноска, бил
прекратен на 27.05.2022г. Уведомление за това било изпратено служебно до сектор
„ПП“-Варна и на 30.06.2022г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена.
Около 12,05ч.,, докато се движел по ул.“Девна“ в посока ЖП-гара, срещу хотел
„Адамо“, въз. С. бил спрян за проверка от полицейски служители. При нея и след
справка се установило, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от
30.06.2022г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, а именно поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Против въз.С. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, квалифицирано като такова по чл.140
ал.1 от ЗДвП.При личното предявяване на акта възражения не били направени. С
мотивирана резолюция № 22-0819-М 000278/09.07.2022г. административно-
наказателното производство по акта за установяване на нарушението било прекратено
поради наличието на данни за престъпление от общ характер и материалите били
изпратени във ВРП.
След извършена проверка, с Постановление на ВРП от 27.09.2022г. бил поставен
отказ да се образува наказателно производство, като в обстоятелствената част на
прокурорския акт било прието, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. За това обаче управителят на „Лъчезара 2005“ЕООД- Л.К. не бил
уведомен, респективно не бил уведомен и въз.С. за това, че автомобилът е с прекратена
регистрация. Поради това и било прието , че деянието му не е съставомерно от
субективна страна. По тези съображения бил поставен отказ да се образува
наказателно производство, а материалите били изпратени в сектор „ПП“, за сведение.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. С. на 09.07.2022г.
в 12.05ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. С. на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
2
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0819-004705/ 13.10.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи и
в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е било издадено на
след постановен от ВРП отказ да се образува наказателно производство.Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. С. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая, от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че
автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена
регистрация. Отново от постановлението на ВРП се установява , че не са били събрани
доказателства за това, че въз. С. е бил уведомен за прекратяването на договора за
застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията , доколкото
автомобила не е бил негова собственост, а такава на „Лъчезара 2005“ ЕООД с
управител Л.К.. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено
факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил. След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. С., който пък не е и собственик на
автомобила, е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който
е управлявал , то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който
кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното
уведомяване.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. С.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се налице доказателства за
това, че въз. С. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва
обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по
делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че
управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
3
автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен
фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да
уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват
доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава същият
няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз. М. да се присъдят
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума съответства на минималния размер на
адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр.
чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това , като взе предвид че делото е с ниска
фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че
на въз. С. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0819-004705/ 13.10.2022г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на И. С. С. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на И. С. С. – ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4