№ 1488
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в заседание при закрити врати
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20241100900599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД твърди, че на
02.06.2022 г. сключил с ответника „Р.“ ЕООД договор за банков кредит, по
силата на който му предоставил целеви кредит в размер от 3 000 000 лв.
Поради неплащане на падежирали месечни вноски за лихва банката обявила
кредита за предсрочно изискуем, считано от 08.08.2023 г. Наред с това по реда
на заповедното производство молителят се снабдил с изпълнителен лист за
част от изискуемата главница в размер от 50 000 лв., ведно със законна лихва и
съдебни разноски, и през 2023 г. образувал изпълнително производство.
Въпреки предприетите действия обаче задълженията на ответника не били
погасени (последното плащане било извършено на 26.09.2022 г., когато
частично била погасена вноска за лихва) и към настоящия момент те
възлизали общо на сумата от 3 425 666,68 лв., включваща главницата на
отпуснатия кредит, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси и
разноски по обслужване на кредита и съдебни разноски. Въз основа на всичко
изложено молителят счита, че ответникът е в трайна невъзможност да
погасява задълженията си и моли спрямо него да бъде открито производство
по несъстоятелност на основание неплатежоспособността му.
Ответникът „Р.“ ЕООД не взима становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
На 02.06.2022 г. между страните е сключен договор за банков кредит №
000LD-S-001746, по силата на който молителят се е задължил да предостави
на ответника кредит в размер от 300 000 000 лв. с цел осигуряване на
ликвидност и преодоляване на негативните икономически последици от
1
епидемичната обстановка в страната. От своя страна ответникът се е задължил
да върне заетата сума и да заплати възнаградителна лихва на месечни вноски
по погасителен план, последната от която е с падеж 27.03.2028 г. Предвидено е
погасяването на главницата да започне от 25.05.2024 г., а дотогава да се
заплащат само вноски за възнаградителна лихва. Според вписванията в
счетоводните книги на молителя кредитът е усвоен.
На 05.06.2023 г. на длъжника е връчено изявление на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради забава в плащането на
падежирали вноски, като е предоставен седемдневен срок за погасяването им.
Тъй като няма данни за погашения освен признатите от молителя плащания,
извършени според признанието му до 26.09.2022 г., съдът приема, че са били
налице предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
и че същата е обявена надлежно с връчване на изявлението за това. След
обявяването й в полза на кредитора е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 23.08.2023 г. за част от дължимата
главница, а на 02.11.2023 г. е образувано изпълнително дело.
От изложеното е видно, че ответникът има към молителя парични
задължения за главница, лихви и разноски, които произтичат от абсолютна
търговска сделка, падежирали са и не са погасени към настоящия момент.
Доколкото това са задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ,
молителят се явява активно легитимиран да иска откриване на производство
по несъстоятелност спрямо длъжника си.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е
ответникът. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който е в невъзможност да изпълни
изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) и е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е.
липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на
трайно влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не беше оборена от служебно
събраните писмени доказателства, нито от заключението на приетата
СИЕ. Поради липса на обявени ГФО за периода след 2021 г. вещото лице е
извършило преоценка на активите, удостоверени в последния обявен отчет за
2021 г., и е приело, че към 31.05.2024 г. търговецът не разполага със стокови
активи, а вземанията му са в размер от 131 000 лв. (обявените в отчета за 2021
г. вземания в размер от 310 000 лв. са обезценени с 25 % за всяка следваща
година). Други краткотрайни активи, вкл. парични средства, не са установени.
Изложеното е дало основание на вещото лице да определи почти нулева обща
ликвидност на търговеца към последния изследван момент (31.05.2024 г.) -
0,0334, като такива са и коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Това означава, че дружеството не може да погасява изискуемите
си задължения. Отрицателните коефициенти на задлъжнялост и автономност
към настоящия момент пък сочат на декапитализация и пълна зависимост на
търговеца от своите кредитори.
При тези факти може да се направи извод, че по отношение на
ответника е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо
2
понятие. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на
състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е
източник на доходи и няма изразено намерение да я възстанови, нито има
активи, с които да стори това (същият не притежава права върху недвижими
имоти, МПС или други дълготрайни активи). Изложеното дава основание на
съда да приеме, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност на това основание.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. За
определянето й съдът следва да издири този времеви момент, в който
едновременно са били налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал.
1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
Според данните по Приложение № 1 към СИЕ ответникът има
непогасени публичноправни задължения за корпоративен данък и ДДС,
падежирали още в периода 2018 г. – 2022 г., като част от тях са установени с
данъчни ревизионни актове през 2018 г. и 2023 г.
Съгласно представените от СИЕ коефициенти за ликвидност
ликвидността на търговеца за периода 2019 г. – 2020 г. е референтна, но този
извод е формиран единствено на база данните, отразени в ГФО. От
обстоятелствената част на заключението и от проведения в о.с.з. на 23.10.2024
г. разпит на вещото лице обаче се установява, че краткотрайните активи,
участващи в изчислението на ликвидността за същия период, са материални
запаси (стоки), вземания от клиенти и доставчици и парични средства по
разплащателни сметки, за чието реално съществуване няма никакви
доказателства. Напротив, експертът сочи, че няма данни дружеството да е
осъществявало реална дейност в изследвания период (с оглед ниските
стойности на начисления ДДС), нито да е имало служители/работници. Това
разколебава верността на отразените в ГФО записвания относно наличието на
активи, чието натрупване в обичайната търговска практика се дължи именно
на развиване на търговска дейност. Не сочи обратното фактът, че търговецът
се е регистрирал през 2021 г. по ЗДДС, тъй като регистрацията му е била
доброволна (по чл. 100 ЗДДС), а не в резултат от реализиран облагаем оборот.
Изводът за липса на реални краткотрайни активи още от 2019 г. насам
се подкрепя и от обстоятелството, че с постановление от 10.01.2019 г. е
продължено действието на наложения запор върху вземанията на търговеца от
банки във връзка с обезпечаване на публичните вземания, установени с
ревизионен акт, но няма данни да са извършвани погасявания със средства от
банковите сметки в периода след 01.01.2019 г. (вж. СИЕ, стр. 8).
Изложеното дава основание на съда да приеме, че финансовото
състояние на длъжника е било трайно влошено още през 2019 г., за което
сочат и коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. И тъй
като към 01.01.2019 г. ответникът вече е имал непогасени изискуеми
публичноправни задължения в значителен размер (чието по-късно
установяване е извършено с ревизионния акт от 17.12.2018 г.), това следва да е
датата, която да се определи за начална на неплатежоспособността чрез
3
приложение на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните писмени доказателства се установява липса на средства
за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива не са
привнесени и в дадения с определението от 23.10.2024 г. срок, което налага и
спиране на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Р.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.01.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Р.“
ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Р.“
ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Р.“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 599/2024 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на длъжника и на кредиторите, че ако в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
УКАЗВА на „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, че в едномесечен срок от
вписването на решението следва да извърши прекратяване на трудовите
правоотношения, да изпрати уведомления за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде
необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход,
да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да
изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона
за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и
да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. Изпълнението на тези изисквания е
условие за постановяване на заличаването му от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *******, разноски в размер от 900 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му пред Апелативен съд – гр.
София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4