№ 471
гр. Пещера, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20255240100587 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.чл.22 от ЗПК във вр.
с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Постъпила е искова молба от Н. Г. К. от гр. Пещера, ул. “***, чрез
пълномощник адв.Г. срещу ответника „КРЕДИ ЙЕС“ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:гр.Хасково,ул.“Лозарска“ №
12,в която твърди,че ищцата е страна по Договор за паричен заем №463423
от 25.11.2024 година, сключен с ответното дружество,при следните
параметри: главница - 500 лева, месечен лихвен процент от 3.330%; годишен
процент на разходите от 48.319%; срок на погасяване от 8 месеца и общо
дължима сума от заемателя в размер на 586.87 лева.Сочи се още ,че съгласно
чл.6 от договора заемателят е следвало в срок до 3 дни от сключване на
същия да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията разписани в
чл.10,ал.2,т.1 от ОУ,а именно:две физическа лица ,като всяко от тях следва да
има нетен размер на осигурителен доход над 1000 лева,съгласно справочните
данни на НОИ;да работи по безсрочен трудов договор ;да не е заемател по
договор за заем,сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години;да няма кредити към банки или финансови институции
с класификация различна от „Редовен“,както по активни ,така и по погасени
1
задължения ,съгласно данни на ЦКР към БНБ,както и с още едно обезпечение
по избор на заемателя ,а именно :ипотека върху недвижим имот;особен залог
върху движимо имущество, чиято пазарна стойност надвишава два пъти
общата сума за плащане по договора ;предоставяне на банкова гаранция
;ценна книга издадена в полза на заемодателя.Твърди се още ,че в чл.8 от
договора е предвидено заплащане на неустойка в размер на 466.13 лева ,в
случай ,че заемателя не изпълни задължението си за предоставяне на
обезпечение по кредита.Сочи още ,че въпросната неустойка е включена в
погасителния план към договора за паричен заем и е била дължима заедно с
погасителната вноска за главница и лихва.В действителност общата сума
,която заемателят е следвало да заплати на заемодателя е в размер на 1053
лева ,а не в посочения размер от 586.87 лева.С оглед на посочените изисквания
заемателят не е успял да предостави обезпечение, при което му е била
начислена и посочената неустойка.В случая тя е разход по кредита и
поначало известен на кредитора в предвид невъзможното изпълнение на
условията за предоставяне на обезпечение и като такъв е следвало да се
включи в ГПР.Счита,че процесният договор само формално отговаря на
изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК доколкото в документа е посочен
лихвения процент ,ГПР и общата сума дължима от потребителя ,но размерът
на тези величини не съответства на действителните,съобразно поетите от
потребителя задължения.Сочи още ,че въпросното вземане ,макар и
именувано „неустойка“е допълнителна и гарантирана за кредитора
икономическа облага ,съставляваща печалба за търговеца скрита под формата
на неустойка.Счита,че договорът за заем е недействителен на основание чл.22
вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Моли да се постанови решение ,с което да се признае за установено ,че
договор за паричен заем № 463423 от 25.11.2024 година е недействителен
поради неточното посочване на ГПР.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
изразява становище,че предявеният иск е неоснователен като сочи,че
договорът за кредит е бил сключен изцяло по волята на ищеца , и то след
попълване на искане от кредитополучателя за сключване на договор.Освен
2
това ОУ на дружеството били поставени на хартиен носител на видно място,
във всеки един от офисите на дружеството, както и се намирали и на интернет
страницата на дружеството.Сочи ,че заемната сума е била предоставена на
заемателя в брой на 25.11.2024 година срещу разписан разходен касов ордер
като заемателят е имал право да се откаже от договора.Моли да се отхвърли
предявения иск като се присъдят в полза на ответника направените разноски по
делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и
в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем
№ 463423 от 25.11.2024година;погасителен план се установява,че на
25.11.2024 година между Н. Г. К. ,в качеството й на заемател и „Креди
Йес“ООД гр.Хасково, в качеството му на заемодател е сключен писмен
договор за паричен заем № 463423 ,по силата на който заемодателят
предоставя на заемателя потребителски заем в размер на 500 лева ,при
месечен лихвен процент от 3.330% и ГПР от 48.319% ,за срок от 9 месеца като
издължаването е чрез месечна вноска в размер на 65.21лева при общо
дължима сума от 586.89 лева.Съгласно чл.6 от договора страните се
съгласявали договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящи на
условията предвидени в чл.10,ал.2,т.1 от Общите условия към договора за
заем ,както и с още едно обезпечение измежду изрично изброените в договора
по избор на заемателя ,както следва:1./ипотека върху недвижим имот ;2./
особен залог върху движимо имущество;3./банкова гаранция ;4./ценна книга
издадена в полза на заемодателя.В чл.8 от договора е разписано ,че с
подписването на настоящия договор заемателят декларирал,че му е известно и
че се считал за уведомен ,че в случай че не предостави в тридневен срок от
сключване на договора уговореното в чл.6 от същия обезпечение ,то
заемателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 466.13лева
платима чрез разсрочено плащане ,подробно посочено в погасителния
план.Видно от погасителен приложение към договор за паричен заем №
463423 са посочени броя на погасителните вноски ,падежа и размера на всяка
една включваща част от главница ,лихва и разсрочена неустойка по чл.8 от
договора.
3
В приложения погасителен план към договор за заем № 463423 от
25.11.2024 година са посочени броя на погасителните вноски ,падежа и
размера на всяка една включваща част от главница ,лихва и разсрочена
неустойка по чл.8 от договора.
По делото няма спор,че страните в настоящото производство са били
обвързани от договор попадащ в приложното поле на Закона за
потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, с оглед на което
същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП,
както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и
специалната разпоредби на чл. 22 ЗПК.
В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не
4
обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за
кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по
Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С
нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 2100 лева ,а
предвидената неустойка е в размер на 839.28 лева.В процесния случай
възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното
правоотношение.Пряката и непосредствена цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане
сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения.
Съдът намира, че с тази неустойка кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е
нищожна. Фактът, че същата е включена като част от месечната погасителна
вноска е основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв
характер -скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на
кредита във вреда на потребителя,поради което посочената клауза е
неравноправна и нищожна.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи, то Договорът за паричен заем от 25.11.2024 година е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
С оглед на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което да
5
уважи предявения иск като в полза на ищеца се присъдят направените по
делото разноски в размер на 50 лева д.т.
В производството по делото ищецът е представляван безплатно от
адв.д.Г. вписан в АК-Ловеч , при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай, с оглед материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД по
иска на Н. Г. К. ЕГН ********** от гр.Пещера ,ул.“*** срещу „КРЕДИ ЙЕС“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул.“Лозарска“ № 12, представлявано от ВИ като противоречащ на чл. 22 във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за паричен заем № 463423 от
25.11.2024 година, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и Н. Г. К..
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ООД да заплати Н. Г. К. разноски по
делото в размер на 60 лева.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ООД да заплати на адв. Д. Г. сумата от 400
лева –адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6