РЕШЕНИЕ
Номер 100
10.01.2024 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе,
четвърти състав, на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Г. Кунчева като разгледа докладваното
от съдия Калоянова административно
дело номер 130 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и следващите
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 144, ал. 1
от ДОПК и във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Производството е
образувано е по жалба на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. ’’Борисова” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С.Я.С. –
управител и съдебен адрес *** срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по
чл. 107, ал. З от ДОПК № 571-1/01.12.2022 г., издаден от С. Д. И., на длъжност
главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ), Дирекция „Финанси, местни
данъци и такси“ (ДФМДТ) при Община Д. м., в частта, в която е определен
размерът на такса битови отпадъци (ТБО) за 2022 година, потвърден с Решение № 1/21.02.2023 г. на
началник отдел МДТ при Община Д. м.. Иска се отмяна на посочения АУЗ в
обжалваната част като незаконосъобразен. В съдебно заседание дружеството
жалбоподател се представлява от адв. Б. С.,***, която поддържа жалбата на
основания, изложени в нея; ангажира допълнителни доказателства, включително съдебно-икономическа
експертиза, и претендира разноски по представен списък.
Предвид факта, че в
жалбата, с която е сезиран съда и в други представени по делото молби и
становища, са релевирани възражения относно незаконосъобразността на обжалвания
АУЗ както само в оспорената част относно определения размер на ТБО, така и
относно АУЗ в неговата цялост, в съдебно заседание на 14.06.2023 г.
процесуалният представител на дружеството жалбоподател е направил изявление, че
всички възражения се отнасят единствено и само до обжалваната част на процесния
АУЗ – тази, относно определения размер на ТБО.
Ответникът – началник
отдел МДТ при Община Д. м. се представлява от процесуален представител – главен
юрисконсулт Г. М., която оспорва жалбата и поддържа издадения АУЗ, потвърден с
решението на ответника в обжалваната част. За
последното по делото съдебно заседание ответникът е представил писмени бележки
с вх. № 5542/11.12.2023 г., в които са изложени доводи по хода на делото и
съображения по съществото на спора.
АУЗ е обжалван по
административен ред с жалба с вх. № Ж-37/22.12.2022 г.,
като административният орган се е произнесъл с решение в определения по чл. 160,
ал. 1 от ДОПК срок. При липса на доказателства за връчване на Решение №
1/21.02.2023 г. на началник отдел МДТ при Община Д. м., съдът приема, че
сезиращата го жалба (с вх. № 946/27.02.2023 г. по деловодния регистър на Община
Д. м.) е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от
надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал.
3 ДОПК, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след
проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за
развитие на съдебното производство. Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане и частично основателна по същество спрямо предмета на
оспорване.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Жалбоподателят „Ф+С-Агро”
ООД е придобил УПИ І-1228 в кв. 126 по плана на гр. Д. м., обл. Русе, с площ
38 100 кв. м., заедно с построените в него шест склада, битова сграда и
други постройки и с всички подобрения в имота чрез покупко-продажба,
обективирана в Нотариален акт № 16/14.01.2004 г. За имота е подадена Декларация
по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 16 на Общински съвет Д. м. за определяне на ТБО с
вх. № 4473/13.10.2021 г. В декларацията е посочено, че за имот с партиден №
6804F3871/І-1228,
представляващ земя и сгради с административен адрес гр. Д. м., ул. „Ч. м.“ № 7,
през 2022 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени
отпадъци, като ще се използват 3 бр. контейнери тип бобър и 1 бр. малък
пластмасов контейнер.
Аналогично, чрез
покупко-продажба, за която е съставен Нотариален акт № 197/ 15.04.2013 г.,
жалбоподателят е придобил имот № 063029, находящ се в землището на с. Ч., общ. Д.
м., обл. Русе, в който са разположени общо десет различни обекта.
Със Заповед № 658/18.10.2021
г. кметът на Община Д. м. е определил, както следва:
І. Видовете услуги, които ще се
предоставят на територията на община Д. м. през 2022 г., в границите,
определени в т. II, т. III и т. IV.
ІІ. Границите на районите на
територията на гр. Д. м. по смисъла на § 5, т. 6 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), в т. ч. урбанизирани територии и в отделни поземлени имоти
извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ,
за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2 и т. 3.
ІІІ. Териториите на населените места
по смисъла на § 5, т. 6 от ЗУТ, в т. ч. урбанизирани територии и в отделни
поземлени имоти извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл.
8, т. 1 от ЗУТ в община Д. м., за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2 и т.
3.
IV. За имоти, собственост на
физически и юридически лица, намиращи се извън районите, описани в т. II и т.
III, да се събира само такса за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
V. Честотата на обслужване на
съдовете за събиране на битовите отпадъци.
С Решение № 481, прието
от Общински съвет Д. м. с Протокол № 27/29.12.2021 г. е одобрена план-сметка за
дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2022 г. по населени места.
„Ф+С-Агро” ООД е сезирало
кмета на Община Д. м. с Искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с вх. №
4920/21.11.2022 г. за издаване на АУЗ на дружеството за 2022 г. за имоти, декларирани
по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с партидни номера 6804F3871 (в гр. Д. м.) и 6804F1152 (в с. Ч.).
Издаден е АУЗ № 571-1/01.12.2022
г. като са установени задължения в тежест на „Ф+С-Агро” ООД за данък недвижими
имоти и за ТБО. За всяко от установените задължения са изложени мотиви и е
определен размера на същите в стойностно изражение. В АУЗ е посочена
възможността за доброволно плащане на задълженията, както и за обжалване на
същия по административен ред. Видно от Известие за доставяне ИД PS
7150 00 2С21
B, АУЗ е връчен на
дружеството на 20.12.2022 г.
Дружеството е сезирало
началник отдел МДТ при Община Д. м. с жалба с вх. № Ж-37/22.12.2022 г., като
оспорва процесния АУЗ единствено в частта, с която е определен размера на ТБО
за 2022 година като незаконосъобразен, немотивиран и необоснован. С Решение № 1/21.02.2023
г. сезираният решаващ орган е потвърдил обжалвания АУЗ в цялост с мотив, че
нормата, която изисква определяне на ТБО съобразно количеството отпадъци не е
действащо законодателство. По делото не са ангажирани доказателства относно
връчването на решението.
Недоволно от така
постановеното решение, дружеството обжалва процесния АУЗ в частта за
определения размер на ТБО с доводи за незаконосъобразност, немотивираност и
необоснованост. Сочи се, че неправилно годишния размер на ТБО е определен като
данъчната оценка (равна на отчетната стойност на имота) е умножена по
определения размер на таксата в промили за съответната година. Твърди се в
жалбата, че АУЗ е
немотивиран – не е посочено защо не е приложена нормата на чл. 67 от ЗМДТ за
определяне размера на ТБО. Релевира се възражение за противоречие на
административния акт с нормите на чл. 63, чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. Според
жалбоподателя, решението на общинския съвет не е съобразено с одобрената
план-сметка за всяка дейност, както и не е налице заповед на кмета на общината за
видовете услуги, които общината предлага в тази връзка. Въведени са твърдения,
че „Наредбата
на Община Д. м. противоречи на закона - ЗМДТ, като не е предвидена възможност
битовите отпадъци да се заплащат според тяхното количество. Решението на ОС, с
което е определена основата за изчисляване на ТБО противоречи на
материалноправни норми от по-висок ранг - чл.67 от ЗМДТ. При противоречие,
следва да приложи нормативния акт от по-висока степен /чл. 15, ал.З от Закона
за нормативните актове/ ЗМДТ изрично посочва, че ТБО се дължи за количество
битов отпадък.“ В
подкрепа на застъпената теза са цитирани множество решения на ВАС, включително
и такива, които са постановени в полза на жалбоподателя именно относно начина
на определяне на ТБО по съдебни спорове със същия ответник. Направено е искане
за допускане на комбинирана технико-икономическа експертиза. Иска се отмяна на
АУЗ в обжалваната част за ТБО.
Жалбоподателят е
представил Становище с вх. № 1228/27.03.2023 г., в което предявява искания по
доказателствата – да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, както и съдът
да допусне само съдебно-икономическа експертиза. В становището отново е
изразена позиция по съществото на спора – определяне на ТБО въз основа на
количеството отпадъци, а не на база данъчната оценка на имота, като е посочена
съдебна практика в тази връзка.
С
Определение от 15.03.2023 г. съдът, на
основание чл. 170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК и във връзка с
§ 2 от ДР на ДОПК, е разпределил доказателствената тежест, както следва: Указал
е на жалбоподателя, че на основание
чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК негова е доказателствената
тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни
правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Съдът е дал
указание на ответника, че основание чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК трябва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
С молба с вх. №
1365/05.04.2023 г. ответникът е представил допълнителни писмени доказателства във
връзка с предоставяне на услугите, за които се заплаща ТБО в гр. Д. м. и в с. Ч.,
както и заповед на кмета за определяне границите на районите за предоставяне на
посочените услуги. Приложена е Наредба № 5 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на
физически и юридически лица на територията на община Д. м., област Русе.
По искане на ответника в първото по делото съдебно
заседание е разпитан свидетеля Х. Н. Д., който посочва, че е служител на Община
Д. м. по чистотата и едновременно с това е шофьор на автомобил, който
извозва боклука - поддържат центъра, парковете. Понякога, при съответно
разпореждане, събират и кофите за боклук в Д. м., в границите на целия град,
включително и по ул. „Ч. м.“. Не може да посочи кой имот на тази улица е
собственост на жалбоподателя. Твърди, че по цялата улица има големи контейнери
- на четири колелета с капак и зелени, с две колелета – кофи. В седмицата по
веднъж се събират отпадъците. На ул. „Ч. м.“ има бензиностанция. Срещу
бензиностанцията „Химснаб“ имат офис, имало и „Топливо“ но е затворено, друго
няма. Почти накрая на града се намира това. В края на ул. „Ч. м.“ няма жилищни
сгради. В големите бази има контейнери, които почистват като пазачът отваря
портите, камионът влиза на заден ход и работниците закачат към него
контейнерите.
По
искане на жалбоподателя, в следващото съдебно заседание, на 14.06.2023 г. са
разпитани свидетели, работещи в дружеството.
Свидетелят
В. П. посочва, че работи
във фирма „Ф+С агро“ ООД като управител в складово стопанство Д. м.
2008 г. - 2009 г. Базата е разположена в промишлена зона, в покрайнините
на Д. м., не е извън населеното място, а в неговия край като наоколо няма
жилищни сгради. В базата има три контейнера тип „бобър“ и един малък контейнер
тип - кофа, която използват единствено да събират боклук от административната
сграда, който след това прехвърлят в контейнерите. Камионът за сметоизвозването
посещава имота всеки понеделник и петък, два пъти седмично за изхвърляне на
боклука. Контейнерите са разположени вътре в базата до портала. Кофата, която
използват за администрацията, е на не повече от 60-70 метра от портала, но
служители на дружеството прехвърлят боклука вътре в контейнерите и по тази
причина камионът за боклук не навлиза навътре, а само на около 10-15 метра от
портала. Свидетелят сочи още, че само дружеството ползва тези контейнери. Попов
въвежда твърдение, че този брой контейнери е абсолютно достатъчен, дори има
моменти, в които камионът не ги обработва, или изхвърля един или два
контейнера. Попов дава обяснение, че имота е складова база; съхраняват се
стоки, които са на палети, стречовани с найлон и де факто оттам боклук почти не
се генерира защото се съхраняват препарати за растителна защита, торове,
семена. Отпадъците представляват битови отпадъци от работещите в предприятието
и малко найлони от палетите. Дружеството няма производство, не се генерират
големи отпадъци. На въпрос на процесуалния представител на ответника, свидетелят
посочва, че за трите контейнера тип „Бобър“ не e убеден, че са налични документи относно това как са
предоставени от общината; а за кофата, която е до административната сграда,
трябва да има договор с община Д. м..
Свидетелят
Г. Х. Г. работи като управител в
селско стопанство в база Ч. към „Ф+С АГРО“ ООД от 2016 г., като от 2020 г.
Посочва, че от Община Д. м. два пъти в месеца идва камион, изпразва контейнера,
който се намира до портала вътре в базата. Контейнерът е тип „Бобър“ – 1 брой,
разположен вътре базата до портала. Този контейнер е достатъчен за нуждите на
дружеството, даже е голям и почти винаги е празен, когато идва камионът. В
базата не се генерират някакви промишлени отпадъци, всичко, което използват
като опаковки и полиетилен, се събира от други фирми. В базата няма друга част,
която да извършва друга дейност, различна от селско стопанство, защото там се съхранява необходимата техника
за обработка на селскостопански площи, стопанисвани от дружеството. На
територията на складовата база са разположени помещения за временно съхранение
на готова продукция – пшеница, царевица, слънчоглед. От производствена дейност
не се генерират отпадъци, които да се изхвърлят в контейнера. Отпадъците от
производствената дейност са от туби, от препарати, чували от торовете и за
събирането им има сключени договори с фирми за рециклиране на такъв тип
отпадък. В контейнера се изхвърлят само битови отпадъци.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза. Първият от
въпросите, на които вещото лице следва да даде заключение, е относно размера на
разходите за обслужване на един контейнер тип „Бобър“ с периодичност на
обслужване един път седмично, съответно разходите за сметосъбиране и
сметоизвозване и разходите за обезвреждане на отпадъка в депа за един
контейнер, като се вземе предвид неговата вместимост, съответно за град Д. м. и
за село Ч.. Вещото лице е представило подробни изчисления в тази връзка, като е
определило следните стойности:
·
Разходи
за сметосъбиране и
сметоизвозване - 236,79 лева с ДДС за цялата 2022 година
·
Разходи за
преработка на отпадъците и обезвреждане на отпадъка в депа - 612,16 лева с ДДС за цялата 2022 година.
По искане на
жалбоподателя е поставен въпрос да се определи размера на разходите за
услугата по чл. 62, ал. З от ЗМДТ - за поддържане на чистотата на уличните
платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и
селищните образования в Общината, предназначени за обществено ползване за
календарната 2022 година за всеки от процесните имоти по начините, регламентирани
в чл. 67, ал. 8, т. 3, б. А и б. Б от ЗМДТ, т.е. пропорционално съобразно
разгъната застроена площ на имотите и пропорционално съобразно брой ползватели.
Във връзка с отговора на този въпрос, вещото лице от своя страна се е
позовало на отговора на процесуалния представител на ответника, представен с
писмо с изх. № 3407/05.09.2023 г., в което е посочено, че „За наличие на конкретни данни за гр. Д. м.
/с. Ч. за брой на ползвателите на всеки имот на територията на населеното място
за отчетната 2021/2022 год., Ви уведомявам, че в Община Д. м. не се събират,
обработват и съхраняват данни за броя на ползвателите на всеки имот на
територията на Община Д. м.. Такива данни не могат да бъдат предоставени и от
"Информационно обслужване "АД, тъй като те не се съберат и не се
въвеждат в информационния продукт.“. Вещото лице е предложило два варианта (при еднаква тежест на таксата за физически и
юридически лица), както следва:
1. Използване
на метода разгъната застроена площ:
за
имота в гр. Д. м. – 1 889,35 лева
за
имота в с. Ч. – 1 377,56 лева
2.
Използване на метода застроена и незастроена площ в регулация:
за
имота в гр. Д. м. – 2 014,43 лева
за
имота в с. Ч. – 1 161,84 лева
Като трета задача за изследване
експертизата е следвало да определи размерът на годишната ТБО за процесния имот
в гр. Д. м. за 2022 година по реда, визиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ - според
количеството битов отпадък, като се има предвид броя на контейнерите,
използвани от дружеството (3 броя контейнери тип „Бобър“), периодичността на
обслужването (два пъти месечно) и разходите за целта. След съответните
изчисления, вещото лице е посочило, че за този имот размерът на компонентите на
ТБО са е следният:
за сметосъбиране и сметоизвозване – 710,37 лева с ДДС
за преработка на отпадъците – 1 836,48 лева с ДДС
или общо за имота - 2 546,85 лева с
ДДС.
На аналогична задача за имота на
дружеството в с. Ч. при използването на 1 контейнер тип „Бобър“ и периодичност
на обслужването веднъж на две седмици, компонентите на ТБО имат следният
размер:
за сметосъбиране и сметоизвозване – 236,79 лева с ДДС
за преработка на отпадъците – 612,16 лева с ДДС
или общо за имота - 848,95 лева с
ДДС.
Ответникът
е представил писмени бележки с вх. № 5542/11.12.2023 г., с които иска даване на
ход на делото в последното съдебно заседание, като едновременно с това е
изразил и становище по съществото на спора. Оспорва се твърдението на
жалбоподателя за липса на мотиви като неоснователно и се посочва, че процесния
АУЗ съдържа фактически и правни основания, както и че същият е издаден в срок. Във връзка с твърдението в жалбата, че в оспорения АУЗ не
са изложени мотиви относно приложението на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ ответникът
счита, че преценката дали е приложима ал. 1 или ал. 2 е на общинския съвет като
се прави връзка с чл. 22 от Закона за управление на отпадъците, съгласно който Общинският съвет приема
наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително
разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината,
разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните
услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Направен е извод във
връзка с цитираната правна норма, че реда е установен в Наредба № 5 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на
физически и юридически лица на територията на Община Д. м., област Русе и компетентен да прецени дали ще се приложи ал. 1 или ал. 2 е
само общинския съвет. В конкретния случай, след като Общински съвет Д. м. е
преценил, че не може да се приложи ал. 1 за определяне на ТБО спрямо
количеството отпадъци, то правилно в АУЗ таксата е определена по реда на ал. 2
на основа данъчната оценка на имота. Направено е изявление, че заключението на
вещото лице следва да се приеме, независимо, че ответникът счита този начин за
изчисляване за неправилен и неприложим към конкретния казус тъй като не
отговаря на действащата нормативна уредба към настоящия момент. Иска се от съда
да потвърди изцяло Решение № 1/21.02.2023 г. на началник отдел МДТ и изцяло да
се отхвърли жалбата като неоснователна.
Процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал писмено
становище с вх. № 5555/12.12.2023 г. за последното по делото заседание. За пореден
път в същото се иска отмяна на целия АУЗ, като е формулирано следното противоречиво
по своята същност искане „Моля да приемете, че жалбата е основателна и да отмените АУЗ,
като предвид на това, че производството е по реда на ДОПК, и настоящата съдебна
инстанция е такава по същество, да определите размера на ТБО за 2022 година,
дължим от дружеството жалбоподател, като в тази връзка съобразите заключението
на вещото лице по приетата по делото съдебно техническо-икономическа експертиза
и да приемете, че АУЗ относно компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и
компонента обезвреждане на отпадъци е незаконосъобразен над установените със
заключението на ВЛ размери и да го отмените в тази част.“. Посочен е факта, че Община Д. м. е приела подадената от дружеството
декларация за ползване на контейнери тип „Бобър“, независимо, че такава
възможност не е предвидена. След това са изложени факти за броя използвани
контейнери за всеки от имотите, като са посочени и съответните свидетелски
показания. Представени са и резултатите от съдебно-икономическата експертиза.
Изложени са разсъждения за възможността ТБО да бъде изчислена на база
количеството отпадък, както и относно целта на закона. Цитирани са множество
съдебни решения, част от които между същите страни със същия предмет на спора,
но за различни календарни години. Иска се уважаване на жалбата и присъждане на
разноски, като е направено изявление защо не следва да се присъждат разноски в
полза на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Преди
да изложи мотиви по съществото на спора, съдът намира за необходимо отново да
посочи, че предмет на спора е процесния АУЗ № 571-1/01.12.2022 г. само в
частта, в която е определен размерът на ТБО за 2022 година, дължима от
жалбоподателя. Това е така поради изричното изявление на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание.
Таксата
за битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините
съгласно чл. 6, ал. 1, буква А от ЗМДТ.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
чл. 9б от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Поради
приложимия ред на ДОПК относно съдебното обжалване на АУЗ съдът следва да спази
нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съгласно която Съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. Следователно, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички посочени основания за оспорване.
Не
е спорно между страните, че обжалвания АУЗ е издаден от компетентен орган –
главен специалист в отдел МДТ, ДФМДТ при Община Д. м. С. Д. И., надлежно
упълномощена със Заповед № 973/13.11.2019 г. на кмета на същата община. Със
заповедта, на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на
Иванова са предоставени правомощия на орган по приходите по смисъла на
чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.
В
жалбата до съда се излагат довод за нарушение на формата на издадения АУЗ, като
се твърди, че същите са толкова съществени, че са самостоятелно основание за неговата
отмяна, но съдът намира оплакването за неоснователно. АУЗ
е издаден в предвидената писмена форма по смисъла на чл. 59 от АПК и съдържа
всички изисквани от нормата реквизити. Обратно на твърдението в жалбата,
оспореният акт е мотивиран, тъй като съдържа фактически и правни основания за
издаването му. Фактическото основание е искането на дружеството да бъде издаден
такъв акт, както и описанието на имотите, негова собственост, в мотивната част
на акта. Посочено е правното основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. С
разпоредителната част на акта са вменени задълженията на адресата за ТБО,
отразен е размерът им поотделно, както и окончателният им размер. Отразен е и
размерът на начислената лихва, изчислена към датата на издаването на акта.
Актът съдържа и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и данъчния
субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. Следва да се
посочи, че органът по приходите няма задължение в АУЗ да изписва механизма на
изчисляване на данъка за съответния данъчен период. Съдебната практика приема,
че непосочване в АУЗ на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се
отразява върху законосъобразността на същия. Задължение на органа по приходите
е посочване на дължимата и незаплатена такса/данък, а нормата на чл. 107, ал. 2
от ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по
който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида,
основанието, общия и неплатения размер. В този смисъл ако жалбоподателят е
желаел да получи информация относно посочените параметри е следвало да поиска
да му бъде издадена такава справка. Доколко посочените правни основания са
съответни на приложимия материален закон е въпрос, относим към материалната
законосъобразност на обжалвания АУАН, а не към неговата форма. Съдът счита, че
процесния АУЗ е издаден при спазване на установената форма.
Не
се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обуславят отмяната на процесния АУЗ на това основание. В жалбата се твърди съществуването
на такива нарушения, но на практика не е посочено в какво точно се изразяват
те. Дружеството е подало искане за издаване на АУЗ; в нормативно установения
срок посоченият акт е издаден от компетентен орган; упражнено е правото на
жалба по административен ред; сезираният решаващ орган е постановил решение в
законоустановения срок. Следва да се отбележи, че както АУЗ, така и решението
са издадени в максимално кратък срок, т.е. при спазване на принципите за
бързина и процесуална икономия. В този смисъл твърдението в жалбата за
нарушение на правилата на административното производство остават недоказани.
При
извършената проверка за законосъобразност, съдът установява, че при издаването
на АУЗ материалният закон е приложен неправилно.
Издаденият
АУЗ се оспорва относно начина на определяне на ТБО, което от своя страна оказва
влияние върху фактическия размер на задължението, който дружеството следва да
плати.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ Такса
за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на
територията на общината; а тези услуги са:
1. събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;
2. третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината.
Кметът
на общината издава ежегодно заповед до 31 октомври на предходната година кои от
тези услуги се предоставят на територията на общината, както и честотата на
събиране и транспортиране на битовите отпадъци (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ). За
конкретния случай ответникът е представил по делото (с молба с вх. №
1365/05.04.2023 г.) Заповед № 658/18.10.2021 г. на кмета на Община Д. м., от
която се установява, че за имотите на жалбоподателя е определено следното:
Ø За
имота в гр. Д. м., с адрес ул. „Ч. м.“ – по т. ІІ, пети район, съгласно т. V.1. контейнерите тип „Бобър“ се
обслужват два пъти седмично.
Ø За
имота в с. Ч. (без значение конкретния адрес)
по т. ІІІ.6., съгласно т. V.2. контейнерите тип „Бобър“ се обслужват
един път на две седмици.
При
така изложените факти, твърдението в жалбата, че липсва издадена заповед на
кмета по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е не отговаря на действителността.
Разпоредбата
на чл. 66, ал.1 от ЗМДТ описва подробно какво включва всяка от услугите,
включени в чл. 62 от ЗМДТ. Алинея втора посочва, че Всички относими за календарната година
разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл.
62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по
източници на финансиране. В план-сметката по изречение първо се включват и
разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената
стойност. Правния статус на план-сметката е
регламентиран в алинея трета: 1.
изготвя се по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет; 2. се
одобрява с решение на общинския съвет преди изтичането на срока по чл. 84, ал.
4 от Закона за публичните финанси, като проектът на решение за одобряване на
план-сметката заедно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката се
публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока
по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс; в случай че законът за
държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на
предходната година от Народното събрание, план-сметката се приема в срок до
15-и януари; 3. подлежи на проверка от Сметната палата.
По
делото е представено Решение № 481 на Общински съвет Д. м., обективирано в
Протокол № 27/29.12.2021 г., с което е одобрена план-сметка за общината по
параграфи и по населени места. С представеното доказателство се оборва
твърдението в жалбата, че „Решението на ОС не е взето въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност,
включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.“. В
решението е представена информация за одобрените разходи, като същите са
посочени за всяко населено място в общината поотделно за всеки от трите вида
дейности по чл. 62 от ЗМДТ.
Единственото
основателно твърдение в жалбата е относно неправилното определяне на основата,
върху която се начислява ТБО. На практика спорът между страните се концентрира
върху въпроса дали предвидените начини ва изчисляване на ТБО в чл. 67 от ЗМДТ
следва да се прилагат последователно или общинският съвет може при условията на
оперативна самостоятелност да избере един от тях.
В
конкретния случай общинският съвет, а впоследствие и органът по приходите е
определил размерът на дължимата ТБО на база данъчната оценка (равна на
отчетната стойност на имотите). Жалбоподателят защитава тезата, че ТБО следва
да се определи на база количеството битови отпадъци.
Съгласно чл. 9 от ЗМДТ Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги. За
целта, Общински съвет Д. м. е приел Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Д.
м., област Русе (Наредба № 5). Нормата
на чл. 11, ал. 1 от посочената наредба възпроизвежда текста на чл. 62 от ЗМДТ,
а тази на чл. 11, ал. 2 – на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ относно дейностите, които се
включват във всяка услуга.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т.
1 от посочената наредба за предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ са
определени следните такси:
ü
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 за събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране - 2,9 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията,
определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.
ü
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 за третиране на битовите отпадъци в съоръжения
и инсталации - 3,5 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.
ü
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5 за поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината - 5,1
‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по
реда на чл. 21 от ЗМДТ.
Нормата на чл. 21 от ЗМДТ посочва, че Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е
по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение
№ 2
Съгласно
приложимата редакция на чл. 67, ал. 1 Размерът на таксата се определя в левове според
количеството на битовите отпадъци., а според ал. 2 Когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци по ал.
1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите
имоти, тяхната балансова стойност или пазарната
им цена. Според ал. 4 Таксата за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване
в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет. Общински съвет Д. м., видно от
Наредба № 5, е приел, че данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ
В
така очертания спор между страните, настоящият съдебен състав счита, че
правилно е становището на жалбоподателя. Законодателно е въведен порядъка,
който следва да се приложи, за да се определи ТБО. Следователно, първо е
необходимо да се определи количеството битови отпадъци за предприятието. В чл.
67 от ЗМДТ методите за определяне на ТБО следва да се прилагат последователно.
Само ако не е възможно определянето на количеството битови отпадъци, тогава
следва да се приложи методът, при който ТБО се определя върху основа,
определена от общинския съвет – вече посочената данъчна оценка.
Задължително трябва да се посочи, че в
разглеждания казус приложение намира разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове, съгласно който Ако постановление, правилник, наредба
или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Съдът
счита, че нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 противоречи на чл. 67,
ал. 1 от ЗМДТ защото въобще не предвижда изчисляване на ТБО на база количество
битови отпадъци. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба №
5, издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ да бъдат въведени ограничения за метода,
по който следва да се определи размера на ТБО, още повече когато този метод е
регулиран с изрична норма в приложимия материален закон – чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. В Наредба № 5 или в друг акт, свързан с нейното приемане не е посочено
защо методът, предвиден в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е неприложим. Дори такъв акт,
съдържащ подобни обяснения да съществува в правния мир, ответникът не е
ангажирал същия като доказателство по делото.
По тази причина, органът по приходите е следвало в процесния АУЗ да
определи задълженията за ТБО на жалбоподателя като приложи закона.
Тук
е мястото съдът да обсъди и изложеното твърдение на ответника в представените
писмени бележки на 11.12.2023 г. Сочи се в тези бележки, че се възразява срещу
твърдението в жалбата за липса на изложени мотиви относно прилагането на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Според ответника преценката дали е приложима ал. 1 или ал. 2
е на общинския съвет като се прави връзка с чл. 22 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), съгласно който Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда
за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за
местните данъци и такси. Съдът не установява пряка връзка между чл. 22 от ЗУО и чл. 67, ал.
1 от ЗМДТ. Нормата на чл. 22 от ЗУО урежда физическите действия, които трябва
да бъдат регламентирани с правна норма във връзка с наличните отпадъци на
територията на общината. Законодателят определя вида на нормативния акт, чрез
който трябва да се извърши регламентацията и това е наредба. След това е
посочено, че отново с наредба на регламентация подлежи заплащането на
предоставянето на услугите по извършваните физически действия. Цитираната норма
на чл. 22 от ЗУО не указва как трябва да се начисляват тези услуги по причина,
че това е регламентирано в чл. 67 от ЗМДТ. По така посочените причини
възражението на ответника е несъстоятелно.
Не намира основание в събраните по
делото доказателства твърдението на ответника, че не може да бъде определено
количеството битови отпадъци. Позоваването на подзаконов нормативен акт, при
условие, че същият е в пряко противоречие със закон (нормативен акт от по-висш
порядък) директно обуславя материалната незаконосъобразност на административния
акт. Установява се от представеното
заключение от вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, че
прилагането на този метод е напълно възможно. За целта, органът по приходите е
разполагал с необходимата информация – известна е стойността на дейностите с
отпадъци, тъй като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета план-сметки за
2022 г. и е определен годишният размер на таксата от общинския съвет; издадена
е заповед от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с която са отграничени
районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на
сметоизвозването; известен е и вида и боря на съдовете за отпадъци, използвани
от дружеството. За извършваните дейности, включени в предоставяните услуги по
чл. 62 от ЗМДТ, респективно по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 5 ответникът е
ангажирал множество доказателства, налични в административна преписка по опис –
представени са ежемесечни (за 2022 г.) отчисления на бюджетни предприятия, справки за
количеството извозени отпадъци; справки за постъпилите (вероятно
отпадъци - бел. на съда) на
Регионално депо Бяла, извозени от Община Д. м.; както и кантарни
бележки и пътни листове, идентифицирани с номера.
Аналогично,
не се установява защо като основа за определяне на третия компонент на ТБО –
таксата за поддържане на териториите за обществено ползване в населените места
не се използва методът, предвиждащ тази такса да се определя на база
разгънатата застроена площ, респективно застроената е незастроена площ в
регулация.
Не е спорно, че общината предлага
спрямо дружеството и трите услуги, включени в ТБО, в двете населени места,
където са разположени процесните имоти – в гр. Д. м. и в с. Ч..
Не се спори между страните относно броя
съдове, използвани от дружеството, както следва: три контейнера тип „Бобър“ за
имота в гр. Д. м. и един малък пластмасов контейнер; както и един контейнер тип
„Бобър“ за имота в с. Ч.. Съдът намира, че тук следва да отбележи няколко
факта, които следва да бъдат взети под внимание при определяне броя на съдовете
за отпадъци, използвани от дружеството, както следва:
1.
Налична по делото е „Декларация
по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 16 на ОбС за определяне на таксата за битови
отпадъци“ (л. 17) с посочен вх. №
4473/13.10.2021 г. В декларацията е посочено, че за имот с партиден № 6804F3871/І-1228, представляващ земя и
сгради с административен адрес гр. Д. м., ул. „Ч. м.“ № 7, през 2022 г. ТБО ще
се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като ще се
използват 3 бр. контейнери тип бобър и 1 бр. малък пластмасов контейнер. Съдът,
въпреки положените усилия, не намери посочената Наредба № 16 с това
наименование. На първо място съдът прие, че посочената наредба следва да е
издадена от териториално компетентен орган – Общински съвет Д. м., макар това
да не е посочено в титулната част на декларацията. На следващо място, при
проверка на интернет страницата на Общински съвет Д. м., както следва
архивна
страница
http://www.dvemogili.bg/pdf/aktove/naredbi/Napedba16-01-2016.pdf
действаща
страница
https://dvemogili.egov.bg/wps/wcm/connect/dvemogili.egov.bg-1832/2d58bd0b-cd76-40bf-a2b8-f53d933128db/Napedba16-01-2016.pdf?MOD=AJPERES&CONVERT_TO=url&CACHEID=ROOTWORKSPACE.Z18_PPGAHG800HE6A0QBUIND9091O6-2d58bd0b-cd76-40bf-a2b8-f53d933128db-ouyZNE.
се
установява, че в Наредба № 16 за
условията и реда за упражняване на правата на собственост на община Д. м. в
търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на общината в
граждански дружества и за сключване на договори за съвместна дейност на община Д.
м., област Русе нормата на чл. 16 (не съдържаща ал.
1) има следното съдържание: „Чл.
16. Решенията по член 13, 14 и 15 от настоящата наредба се приемат с поименно
гласуване, което се отразява в протокола от заседанието, с мнозинство повече от
половината от общия брой на съветниците.“. Съдът намира, че при определяне броя на
действително използваните контейнери тип „Бобър“ в имота на дружеството в гр. Д.
м. за целите на настоящото производство не може да се позове на тази
декларация. Независимо от всичко изложено, съдът приема, че дружеството
действително използва три броя контейнери от посочения вид по причина, че се
събраха гласни доказателства в тази насока и ответника не оспорва този факт.
2.
Съдът посочва, че по делото е представена Декларация (л. 18) по чл. 71 , т. 1
от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имот с
административен адрес гр. Д. м., обл. Русе, ул. „Чавдар войвода“ № 5А с
партиден номер 6804F9137,
който не е предмет на настоящия спор.
3.
За имота в с. Ч. декларация относно
броя съдове за отпадъци, използвани от дружеството не е представена, но съдът
приема, че дружеството действително използва един контейнер тип „Бобър“ по
причина, че се събраха гласни доказателства в тази насока и ответника не
оспорва този факт.
Страните, в представените писмени
бележки са изразили становище, че заключението на вещото лице следва да се
приеме. Допълнително, процесуалният представител на жалбоподателя в последното
съдебно заседание отново е заявил, че заключението на вещото лице следва да се
приеме. Съдът счита така представеното заключение за обективно и професионално
изготвено, съответно на събраните по делото доказателства, поради което намира
за необходимо да цени установените от експерта размери на задълженията на
жалбоподателя.
В
конкретния случай експертизата е съобразила следните факти за определяне на
всеки от компонентите:
1.
Такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации за тяхното третиране за един брой контейнер тип „Бобър“ е в размер
на 236,79 лева, или както следва:
За
имота в гр. Д. м. (за три контейнера тип „Бобър“) - 710,37 лева с ДДС.
За
имота в с. Ч. (за един контейнер тип „Бобър“) – 236,79 лева с ДДС.
2.
Такса за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за един брой
контейнер тип „Бобър“ е в размер на 612,16 лева, или както следва:
За
имота в гр. Д. м. (за три контейнера тип „Бобър“) - 1 836,48 лева с ДДС.
За
имота в с. Ч. (за един контейнер тип „Бобър“) – 612,16 лева с ДДС.
3.
Такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината
3.1.
При използване на метод, основан на разгъната застроена площ
За
имота в гр. Д. м. - 1 889,35 лева с ДДС.
За
имота в с. Ч. – 1 377,56 лева с ДДС.
3.2.
при използване на метод на застроената и незастроената площ в регулация
За
имота в гр. Д. м. - 2 014,43 лева с
ДДС.
За
имота в с. Ч. – 1 161,84 лева с ДДС.
По причина, че имотите на жалбоподателя са застроени (установимо и
от приложените нотариални актове), частта на ТБО по компонента за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания следва да се калкулира на база разгъната застроена площ – чл. 67, ал. 8, т. 3, б.
"б", изречение първо от ЗМДТ,
т.е. при установяванията на вещото лице по метода на разгънатата застроена площ
(т. 3.1.)
При сравняване на
размера на задълженията за ТБО, определен от органа по приходите с АУЗ и същия,
определен от експертизата, се установяват следните резултати:
|
имот 6804F3871 Д. м. |
||
|
услуга |
АУЗ, лв |
експертиза, лв |
|
събиране и
транспортиране… |
4 174.56 |
710.37 |
|
третиране на битовите
отпадъци… |
5 038.26 |
1 836.48 |
|
поддържане на
чистотата… |
7 341.46 |
1 889.35 |
|
всичко: |
16 554.28 |
4 436.20 |
|
лихва: |
425.36 |
149.53 |
|
имот 6804F1152 Ч. |
||
|
услуга |
АУЗ, лв |
експертиза, лв |
|
събиране и
транспортиране… |
2 402.94 |
236.79 |
|
третиране на битовите
отпадъци… |
2 900.10 |
612.16 |
|
поддържане на
чистотата… |
4 225.86 |
1 377.56 |
|
всичко: |
9 528.90 |
2 226.51 |
|
лихва: |
244.84 |
75.05 |
Забележка:
1. Размерът на лихвите в лева в маркираните полета на таблицата е
определен от съда, а не от вещото лице.
2. Размерът на лихвите (във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ) е
съобразен с чл. 17 от Наредба № 5 - Таксата се заплаща на две равни вноски в
следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината в която се дължи.
3. Лихвите са изчислени от съда при съобразяване размера на
задълженията и периодите на плащане, към датата на издаване на АУЗ – 01.12.2022
г., чрез калкулатор за лихви на Националната агенция за приходите
https://portal.nra.bg/details/interest-calc
Съдът, при така изложените мотиви счита, че оспореният АУЗ е
незаконосъобразен в частта, в която на "Ф+С Агро" ООД за процесния
период са определени задължения за ТБО, както следва по отделни имоти:
За имота в гр. Д. м.:
1. за събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране за разликата над размера от 710.37 лева;
2. за третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 1
836.48 лева и
3. за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания за разликата над размера от 1 889.35 лева;
или общо за ТБО за
разликата над размера от 4 436.20 лева.
В частта за дължимите
лихви за забава АУЗ е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за
2022 г. за разликата над сумата от 149,53 лева.
За имота в с. Ч.:
1. за събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране за разликата над размера от 236,79 лева;
2. за третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 612,16
лева и
3. за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания за разликата над размера от 1 377.56 лева;
или общо за ТБО за
разликата над размера от 2 226,51 лева.
В частта за дължимите
лихви за забава АУЗ е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за
2022 г. за разликата над сумата от 75,05 лева.
В останалата част жалбата е неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
По делото искане за присъждане на разноски е
направено от жалбоподателя. Към Становище с вх. № 5555/12.12.2023 г.
процесуалният представител на жалбоподателя е приложил списък за разноски в
размер на 3 150,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса; 2 700,00
лева възнаграждение за един адвокат и 400,00 лева депозит за вещо лице. В
последното по делото съдебно заседание адв. Б. С. направи изявление, че желае
съдът да присъди и допълнителният депозит за съдебно-икономическата експертиза
в размер на 442 лева (представено е платежно нареждане от 18.12.2023 г.).
Следователно, заявената претенция за присъждане е в общ размер на 3 592,00
лева. При съобразяване уважената част от иска, в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски в размер на 2 935,82 лева.
За пълнота на изложението, съдът намира за
необходимо да посочи следното: Ответникът не е предявил претенции за присъждане
на разноски. Независимо от това, в Становище с вх. № 5555/12.12.2023 г.
процесуалният представител на жалбоподателя е посочил следното: „Не следва да
се присъждат разноски в претендиралия размер на ответната страна, понеже същата
се представлява и защитава от юрисконсулт, а не от адвокат, и размерът на
възнаграждението следва да се определи от съда, като Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения се прилага само доколкото размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на
чл.37 от ЗПП.“. Изрично
трябва да се посочи, че производството по съдебно обжалване се развива по реда,
регламентиран в ДОПК. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2015
г., в сила от 1.01.2016 г.) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част
на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. Така изразеното становище
на жалбоподателя е неоснователно поради специалния ред за определяне на
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 571-1/01.12.2022 г.,
издаден от С. Д. И., на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и
такси“, Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ при Община Д. м., потвърден с
Решение № 1/21.02.2023 г. на началник отдел МДТ при Община Д. м. в частта, в
която на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
’’Борисова” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С.Я.С. – управител и
съдебен адрес *** са определени задължения за такса битови отпадъци за периода
2022 г., както следва:
1. За
имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Д. м. за разликата над размера от
4 436,20 лева до размера на установеното с АУЗ задължение от 16 554,28
лева, както и по отношение на лихвите за разликата над сумата от 149,53 лева до
размера на установеното с АУЗ задължение от 425,36 лева.
2. За
имот с партиден номер 6804F1152 в с. Ч., Община Д. м. за разликата над размера
от 2 226,51 лева до размера на установеното с АУЗ задължение от
9 528,90 лева, както и по отношение на лихвите за разликата над сумата от
75,05 лева до размера на установеното с АУЗ задължение от 244,84 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. ’’Борисова” №
52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С.Я.С. – управител и съдебен адрес *** против Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. З от ДОПК № 571-1/01.12.2022 г., издаден от С. Д. И., на длъжност
главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“, Дирекция „Финанси, местни
данъци и такси“ при Община Д. м., потвърден с Решение № 1/21.02.2023 г. на
началник отдел МДТ при Община Д. м. в останалата част, в която са определени
задължения за такса битови отпадъци за периода 2022 г., както следва:
1. За
имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Д. м. – в размер от 4 436,20 лева и
лихви в размер на 149,53 лева.
2. За
имот с партиден номер 6804F1152 в с. Ч., Община Д. м. – в размер на
2 226,51 лева и лихви в размер на 75,05 лева.
ОСЪЖДА Община Д. м. да заплати „Ф+С-Агро”
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. ’’Борисова” № 52, ет. 5,
ЕИК *********, представлявано от С.Я.С. – управител и съдебен адрес ***
съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат в общ размер на
2 935,82 лева (две хиляди деветстотин тридесет и пет лева и осемдесет и
две стотинки).
Решението
може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: