РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,
гражданско отделение в публичното заседание на 12 февруари Две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело N 3199 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск на деликтно основание от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр.София против Н.К.Н. *** за осъждане на ответника да заплати сумата от
11164.42 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета №
210099/27.04.2012г., присъдени по гр.дело № 13829/2013г. на СРС и в.гр.дело №
6825/2015г. на СГС, ведно със законната лихва от датата на предявяването на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че
ответникът на 18.06.2011г. е причинил ПТП, като управлявал МПС без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Пострадалите водач и пътници в другия
автомобил, поискали от ищеца заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и
вследствие получен отказ образували граждански дела за доказване основанието и
размера на претенциите си. По посочените дела на СРС и СГС били постановени
осъдителни решения и издадени изпълнителни листове, сумите по които ищецът
твърди, че заплатил на пострадалите. Поддържа, че поканил ответника да
възстанови изплатените от ищеца суми, но такова не последвало, с което
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Искът е с правно основание чл.45 вр. чл.288, ал.12
от КЗ /отм./, чл.558, ал.7 от КЗ и е процесуално допустим.
В
срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, редовно призован, не представя писмен
отговор. Същият не се представлява в процеса, не ангажира становище по исковете
и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед на
това, пълномощника на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено
решение.
По
делото са събрани писмени доказателства. След като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на ищеца, съдът приема за установено следното:
На 18.06.2011г. по път IV-13012 Чирен –Враца ответникът при управление
на ла.“Мерцедес Ц200“ със скорост около 100 км./ч. предизвиква ПТП с движещия в
срещуположна посока л.а. „Шкода Фабия“, рег. № ***, като загубил контрол над
управлението, поради високата скорост и се блъснал с дясната си странична част
в предната част на автомобила „Шкода Фабия“. Вследствие удара са пострадали
водачът и пътниците в автомобила „Шкода Фабия“-П.С.Й., Ц.Н.Ц. и К.Н.Ц..
Управлявания от ответника автомобил не е има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на процесното ПТП.
Пострадалите
водач и пътници в другия автомобил, поискали от ищеца заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, за което била образувана щета № 210099/27.07.2012г.
Получили отказ за изплащане на такова и
предявили осъдителни искове срещу Гаранционен фонд с правно основание чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, по които било образувано гр.дело № 13829/2013г.
по описа на СРС, приключило с осъдително решение, потвърдено с окончателно
решение от 07.07.2016г. по в.гр.дело № 6825/2015г. на СГС.
Въз
основа на цитираното влязло в сила съдебно решение пострадалите се снабдили с
изпълнителни листи, образували изпълнителни дела при ЧСИ О. М. и получили дължимите
плащания от длъжника Гаранционен фонд в общ размер 11164.42 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.238, ал.1 вр. чл.239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. Със съобщението за размяна по реда на чл.131 от ГПК на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Въпреки това същият не е подал
писмен отговор, не е изпратил свой представител по делото и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От друга страна,
предявените искове се явяват вероятно основателни, тъй като представените с
исковата молба писмени доказателства потвърждават изложените в нея твърдения.
Тези доказателства са годни и удостоверяват наличието на възникнало в тежест на
длъжника парично задължение спрямо ищеца в размер на исковата сума. Няма данни ответникът
да е извършил погасителни плащания, което е изцяло в негова доказателствена
тежест, поради което същите са дължими.
На
основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С
оглед на изложеното искът е основателен и следва да бъде уважен, като при този
изход на делото на осн. чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат направените по настоящото дело разноски за заплатена д.т. в размер на 446.58
лева.
Водим
от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Н.К.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 сумата 11164.42 лв., представляваща
изплатено от ищеца обезщетение по щета № 210099/27.04.2012г., присъдена с
влязло в сила решение от 11.03.2015г., постановено по гр.дело № 13829/2013г. на
СРС, потвърдено с решение по в.гр.дело № 6825/2015г. на СГС, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на настоящата искова молба –
01.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Н.К.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 сумата 446.58 лева,
представляваща направени по настоящото дело разноски.
Решението
е окончателно.
Да се уведомят страните, като им се изпрати
препис от решението, предвид и
правото на ответника по чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….