Решение по дело №26/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на М. К. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Силистра, [улица]срещу Заповед № 25-1886-000002 от 10.01.2025 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР Силистра, РУ Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ спрямо жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на притежавания от него лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] за срок от 1 година, считано от 07.01.2025 г.

В жалбата се изтъква, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради обстоятелството, че соченото нарушение не е извършено. В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че когато полицаите са дошли се е опитвал да запали автомобила, за да го прибере, тъй като предната вечер е угаснал поради липса на гориво на 20-30 метра от дома му. Твърди, че автомобилът не е бил в движение и двигателят му все още не е бил запален. Моли за отмяната на оспорения акт.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ Силистра при ОДМВР Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Със Заповед № 25-1886-000002 от 10.01.2025 година за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от ответния орган, е прекратена регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] за срок от 1 година, считано от 07.01.2025 г.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е издадена след извършена проверка от полицейски инспектор при РУ-Силистра при ОДМВР - Силистра на 07.01.2025 г. в [населено място], по ул. Цар Петър № 1 в посока ул. Олшанка, при която е констатирано, че М. К. Б. управлява собствения си автомобил, след като е лишено по съдебен ред от правото да управлява МПС от 28.02.2017 г. с присъда № 267/09.06.2017 г. и до този момент не е възстановил правата си поради последващи след това наказания, които търпи по съдебен и административен ред. Счетено е, че се касае за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Констатациите са били отразени в АУАН № АД616233/07.01.2025 г., приложен по делото и цитиран в заповедта, а във връзка с преустановяване на нарушението и за предотвратяване на последиците от него е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик, който е бил лишен от това право по съдебен ред.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г. Министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Въз основа на тази заповед и съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315 / 30.12.2021 г. (л. 33) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Силистра, какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При анализ на цитираната норма е видно, че приложението ѝ е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС, административният орган се е позовал на наличието на третата от посочените в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП хипотези, а именно – автомобилът е управляван от собственика, след като същият е било лишен от това право, като последният факт не е спорен по делото – видно от приложената справка за нарушител/водач (л. 60-64) е обстоятелството, че от 28.02.2017 г. до настоящия момент, без нито ден прекъсване, жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС по силата на различни съдебни и административни актове, като последно е лишен от това право за срок от 30 месеца в периода от 07.01.2025 г. до 07.07.2027 г. с Присъда № 17 от 18.02.2025 г. на РС-Силистра.

Неоснователен е изложеният от жалбоподателя довод, че автомобилът не е бил в движение. Фактът на управление на автомобила от жалбоподателя е бил възприет непосредствено от полицейските инспектори констатирали нарушението и съставили акта за установяване на административно нарушение. Този акт, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя, освен голословното оспорване, не са направени никакви доказателствени искания, които биха могли да разколебаят залегналите в акта констатации. Освен това, самият жалбоподател признава, че се е намирал в автомобила, че го е управлявал предходната вечер, когато автомобилът е угаснал поради липса на гориво, и в деня на проверката е искал да го придвижи до дома си. Тези признания потвърждават констатациите на полицейските служители относно управление на автомобила от жалбоподателя, след като е бил лишен от това право, а дори това да не беше така, дори опитите да запали автомобила се включват в понятието „управление на МПС” съгласно разясненията, дадени в ППлВС №1/83г. по н.д. №8/82г.

Следва да се има предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В случая посочената по-горе хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е била налице, тъй като е било констатирано управление на автомобила от собственика му, който е бил лишен от това право, поради което органът, действащ в условията на обвързана компетентност, е следвало да издаде заповед за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за определен срок.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Срокът на мярката, определен от административният орган, е в максимален размер, поради дългия списък от нарушения на ЗДвП, показващи демонстративно незачитане на правилата за движение по пътищата и липсата на въздействие върху нарушителя на приложените до момента санкции и мерки. Ето защо, макар и в максималния размер, продължителността на мярката не е в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Наложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер. С нея не се цели санкциониране на нарушителя, а постигане на определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната посредством ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия, причинени от водачи, които са лишени от правото да управляват МПС. Целеният превантивен и преустановителен характер на мярката е свързан с обезпечаването на живота и здравето не само на водача и неговите близки, но и на останалите участници в движението.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в структурата на което е административния орган, т. е. на Областна дирекция на МВР – Силистра.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Силистра, [улица], срещу Заповед № 25-1886-000002 от 10.01.2025 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР Силистра, РУ Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на притежавания от М. К. Б. лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] за срок от 1 година, считано от 07.01.2025 г.

ОСЪЖДА М. К. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Силистра, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР - Силистра разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.