О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
Ловеч, 27.03.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание
на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №162 по описа за 2019 година, съдът за
да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С
разпореждане №260/23.01.2019 г. постановено по ч.гр.д.№99/19 г. Ловешки районен
съд е отхвърлил заявление вх.№581/17.01.2019 г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД срещу Р.И.С. *** в частта за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 260,61 лв. такси и комисионни за
допълнителни услуги.
Подадена е частна жалба от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Панайот Волов" № 29, ет.3, представлявано
от Т.Я.К. Чрез процесуален представител: юриск. Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, ет.3, срещу Разпореждане №260/23.02.2019
г. постановено по ч.гр.д.№99/19 г. на Ловешки районен съд в частта, относно претендираните вземания за сумата 260,61 лв. такси и комисионни
за допълнителни услуги.
Счита, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система, както и да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително основание за неоспорено вземане. Сочи, че в това производство по чл. 410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, то е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Цитира, че според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Сочи, че в настоящия случай, с оглед изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се направи извод, че вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден на районен съд. Твърди, че заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането и заявителят може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно.
Сочи, че преследваната с уреденото в действащия ГПК заповедно производство цел е да се създаде опростена съдебна процедура, въз основа на която кредиторът в съкратени срокове да може да се снабди с изпълнително основание срещу своя длъжник, с оглед принудителното изпълнение на вземането си, като посочената цел предопределя и основните характеристики на заповедното производство - то е факултативно, едностепенно и строго формално. Смята, че в заповедното производство, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обекти в и раните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.
Относно претенцията за
такси и комисионни за допълнителни услуги, която
съдът е счел за нищожна клауза твърди, че те включват такса за оценка на досие
и такса за услугата „Кредит у дома”. Твърди, че таксата за услугата „Кредит у
дома” е в съответствие с разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК и потребителя се е
съгласил с тази услуга при подписване на договора. Изтъква, че дължимостта на таксата е свързана с извършването на
плащанията по договора и е обусловена от това, дали кредиторът е изпълнил задължението
си да извърши дейността, като в заявлението е посочено, че по договора са извършвани
плащания в размер на сумата 274,40 лв. и при положение, че кредитополучателят
ги е заплащал, то очевидно е ползват тази услуга. Цитира, че според
разпоредбата на чл.143 т.14 вр. с чл.146 ал.1 ЗЗП
неравноправна е онази клауза, която налага на потребителя да изпълни своите
задължени, дори и ако търговецът или доставчикът не е изпълнил своите-хипотеза
,каквато не е настоящата.
Изтъква, че е следвало да се има предвид и
разпоредбата на чл.145 ал.1 от ЗПК, в която е предвидено, че неравноправната
клауза в договор, сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата-предмет на договора и всички обстоятелна,
свързани н неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Смята, че
с оглед обстоятелството, че заповедното производство е факултативно,
едностепенно и строго формално и към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е налице изискването за представяне на доказателства, то всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора и останалите клаузи на
договора, следва да бъдат изяснени в един бъдещ исков състезателен процес,
какъвто би възникнал при входиране на възражение от
страна на длъжника. Цитира практика на ВКС и СЕС, според която, ако съдът е
констатирал неравноправна клауза, то той следва да уведоми за това страните в
процеса, което обаче не е предвидено за заповедното производство.
В заключение
подчертава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти и тя се
простира до там доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане основателността, на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес – исковият и в този
смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото
производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В
подкрепа на горното цитира практика на Софийския градски съд.
Моли съда да отмени
Разпореждането на ЛРС, което правопрегражда
по-нататъшното развитие на производството, като се произнесе да бъде издадена
Заповед за изпълнение за отхвърлената неустойка претендирана
със заявлението по чл. 410 ГПК.
Настоящата инстанция като съобрази
оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№99/2019г.по описа на РС-Ловеч
намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на
заявителя на 13.02.2019 г., като жалбата е подадена на 18.02.2019 г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано
да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва
да се разгледа по същество.
От
приложеното ч.гр.д.№99/19 г. на Лоовешки РС се
установява, че е подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул.
Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Т.Я.К. Чрез процесуален представител: юрк. Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа гр. София, ул. Панайот Волов” № 29, ет.3 по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№581/17.01.2019
г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу
длъжника Р.И.С. с ЕГН ********** *** за
сумата от 288,58 лв главница, договорна лихва 38,51 лв.
считано от 127.02.2017 г. до 16.04.2018 г. такси и комисионни за допълнителни
услуги 260,61 лв, мораторна лихва 8,24 лв. считано от
17.04.2018 г до 11.02.2019 г. и законната лихва от завеждане на заявлението до
изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски
кредит №2884526/18.02.2017 г. с „Провидент Файненшъл България”ООД като кредитор и длъжника като
кредитополучателят. Твърди се в.12 от заявлението, че В договора е предвидена и
клауза, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договора на трето лице.
Сочи, че на 1.07.2017 г. е сключен договор за цесия между „Провидент
Файненшъл България”ООД като цедент
и „Изи Асет мениджмънт”АД
като цесионер, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на цесионера изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че на основание договор за цесия на 1.10.2018 г. е
придобил от „Изи Асет
мениджмънт”АД вземането изцяло със всички привилегии, обезпечения и
принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това на 9.10.2018 г. посредством
писмо с обратна разписка. Твърди, че освен главницата длъжникът дължи и сумата 78,9
лв договорна лихва. Излага, че с подписване на
договора кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислявани и такси и
комисионни за допълнителни услуги, като това са такса за оценка на кредитно
досие, както и такса Кредит У дома, като страните са се споразумели тези такси
и комисионни да бъдат начислявани и включени в седмичните погасителни вноски с
цел улеснение на кредитополучателя. Излага, че клиентът се е съгласил и е
декларирал чрез подпис, че е разбрал, че 30% от таксата е равна на разходите,
свързани с организирането на допълнителна услуга Такса Кредит У дома и
предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а
останалата част е свързана с разходите на кредитодателя,
направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Сочи,
че кредитополучателят се е задължил да върне получената от кредита сума
посредством заплащането на 60 бр. седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 14,37 лв, като първата погасителна вноска е
платима на 27.02.2017 г, а последната е с падеж 16.04.2018 г. Сочи, че
длъжникът дължи и мораторна лихва в
размер на законната лихва върху непогасената главница, която се начислява за
всеки ден забава, считано от 17.04.2018
г. до 11.01.2019 г. в размер на 8,24 лв както и
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Излага се, че длъжникът е извършвал плащания по
договора в общ размер на 274,4 лв, като след
приспадането му е останал да дължи сумата общо 595,94 лв,
от които главница 288,58 лв, договорна лихва 38,51
лв. за периода от датата на първата вноска 27.02.2017 г. до 16.04.18 г;. такси
за комисионна за одпълнителни услуги 260,61 лв, мораторна лихва върху непогасената главница 8,24 лв. за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 17.04.2018 г. до 11.01.2019 г.. Твърди, че длъжникът е
следвало да изплати целия заем на 16.04.2018 г. Претендира се заплащане общо на
сумата 595,94 лв, както и съдебно деловодни разноски
в размер на 225 лв. 25 лв.ДТ и възн-е за проц.представителство в размер на 200 лв.
С разпореждане №260/23.01.2019 г. постановено по
ч.гр.д.№99/19 г. Ловешки районен съд е отхвърлил заявление вх.№581/17.01.2019
г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД срещу Р.И.С. *** в
частта за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 260,61 лв.
такси и комисионни за допълнителни услуги.
В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че в
частта, с която се иска издаване на заповед за вземане за заплащане на такси и
комисионни за допълнителни услуги, представлява по съществото си неустойка,
дължима при забава на изпълнението, а не е плащане за покриване на разходи по
събиране н вземането и се цели заобикаляне на ограничението по чл.33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана със забава на длъжника. Счита, че с оглед разпоредбата на чл.21
ал.1 от ЗПК тези клаузи са нищожни и не могат да породят права и задължения за
страните и съответно длъжника не дължи тези суми. Като втори аргумент се изтъква,
че тези услуги са дължими за в бъдеще и не е ясно как въобще са уговорени за
плащане при подписване на договора, за да са предварително начислени по размер,
както е посочено в заявлението.
Като
съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е
неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при
наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае
за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, то съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая
се установява, че така наречените „такси и комисионни за допълнителни услуги”
от 260,61 лв. са в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като е
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. От изложеното не се
установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се
събира таксата да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит
и не е посочено какъв е характера на тези такси, доколкото не са изброени конкретно
извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя, а
само са споменати процентно-30% от таксата е равна на разходите, свързани с
допълнителната услуга. Клаузите на договора са в противоречие със закона и
добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване.
Практически изброените в заявлението-дейности не касаят допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално
извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението-у дома на
кредитополучателя. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в
полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал
във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в
изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Освен това таксата за оценка на
кредитното досие и такса кредит У дома в размер на сумата 260,61 лв, според съда противоречат на разпоредбата на чл.10а ал.2
от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл е и
последната практика по чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в решение №345/9.01.2019
г. по т.д.№1768/18 г.
Цитираната в частната жалба практика на СГС не е
задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на
съда, по гореизложените съображения.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Ловешки районен съд, атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№260/23.01.2019 г. постановено по ч.гр.д.№99/19 г. Ловешки районен съд в
частта, с която е отхвърлено заявление вх.№581/17.01.2019 г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД срещу Р.И.С. *** в частта за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 260,61 лв. такси и комисионни
за допълнителни услуги.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.