№…………...20.05.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд-ХХХІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мария Ганева
и при
участието на секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2733 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.4, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл. 156 и
чл.107, ал.3 от ДОПК .
Образувано
е по подадена жалба от С.П.С. с ЕГН ********** *** , подадена чрез пълномощник
– адв. И.З. от САК, против акт за установяване на задължения /АУЗД/ по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-2492-1/22.05.2019
г. на старши инспектор към дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна , мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ Местни
данъци“ при Община Варна, с който са му установени задължения за данък върху
недвижимите имоти / ДНИ / за имот с партиден
номер 5611221004002 и адм. адрес гр.В, ул. Г.Р, ет. *, ап. *за периода
2014 г. -2018 г. в общ размер на 399.46 лв. /главница 311.90 лв. и лихва за
забава 87.56 лв. /.
Релевира се материална незаконосъобразност,
тъй като адм. орган е определил данъчни задължения за периода 2014-2018 г. ,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 25, ал.3 от ЗМДТ , в сила от 01.01.2019 ,
на която законодателят не е придал обратно действие . Допълнително се твърди
неправилно изчисляване на главница и лихви поради погрешно определена данъчна
оценка на имота.
Отправя се искане за
цялостна отмяна на акта .
В
съдебно заседание жалбоподателят ,
редовно призован, не се явява и не се представлява , но депозира писмено
становище за основателност на оспорването и претендира присъждане
съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък / л. 117-118 от
делото/.
Ответникът
по жалбата- директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, редовно
призован, се представлява в съд. заседание от гл. юриск. С И , която излага
становище за неоснователност на оспорването . Претендира се присъждане на юриск
възнаграждение.
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство по чл.
107, ал. 3 от ДОПК е образувано по подадена на 17.05.2019 г. молба от С. С. и Р. С.за издаване на АУЗД за притежаван
имот в гр. Варна , ул. „ Г. Р. №**, АП. */ л. 7 от преписката/.
Процесният недвижим
имот е придобит от двамата молители на 15.05.2004 г. чрез покупко-продажба и
деклариран по реда на чл. 14 от ЗМДТ като основно жилище на 19.07.2004 г. /
л.20-31 от делото/.
Жалбоподателят е
подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ на
18.12.2018 г., за промяна в обстоятелствата , декларирайки като основно жилище придобита през 1998 г. недвижимост в
гр. Варна, ул. „ В. А. №**, ЕТ.*/л.
32-42 от делото/.
Няма спор между
страните, че за периода 2014-2018 г. жалбоподателят е заплатил ДНИ за имота в
гр. Варна ,ул. „Г. Р.“ № **, ап.* , ползвайки
данъчно облекчение по чл. 25 , ал.1 от ЗМДТ .
На 22.05.2019 г.
ст. инспектор при дирекция „Местни данъци“ на община Варна , надлежно
упълномощен със заповед № 4643/03.12.2018 г. на кмета на Общината, е издал АУЗД
, с който за имота находящ се в гр. Варна , ул. „Г. Р.“ № ** ап. * е установил
допълнителни задължения за ДНИ за С.С. за периода 2014-2018 г. поради дублиране
на основно жилище .
На 10.06.2019 г. С.С.
е подал жалба по административен ред срещу акта , по която няма произнасяне на
ответника по правния спор.
Съдът по повод
оплакването на жалбоподателя за неправилно определена данъчна оценка и размер
на данъчните задължения назначи съдебно-счетоводна експертиза ,чието заключение
не бе оспорено от страните по делото /л. 119-124/.
Според
представеното от ответника решение на ОбС Варна
ставката на ДНИ за процесния период е 2 на хиляда върху данъчната оценка
на недвижимият имот / л.52-54/ .
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация- адресат на оспорения акт,
с който се установяват финансови задължения за С. . Това произнасяне
представлява индивидуален адм. акт по критериите на чл. 21 ал.1 от АПК и
обуславя извод за наличие на пряк, личен и непосредствен правен интерес от
неговата съдебна проверка за законосъобразност .
Потестативното
право на жалба е упражнено срочно след проведено производство по задължително
административно обжалване, приключило с мълчаливо потвърждаване на акта.
Разгледана
по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
ДНИ е
публично общинско вземане предвид регламентацията на чл.162, ал.2, от ДОПК.
Съгласно правилото на чл.166 от посочения кодекс установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според чл.4, ал.1
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични
изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. Служителите по ал. 3 се определят със заповед
на кмета на общината. В тази
връзка предвид правилото на чл. 4 от ЗМДТ и събраните писмени доказателства за
надлежно овластяване на автора на АУЗД
от кмета на Община Варна със заповед №
4643/03.12.2018г. /л. 2-3 от преписката/ съдът приема, че адм. акт изхожда от компетентен адм. орган.
Обжалваният акт в своята разпоредителна част
достатъчно ясно посочва периодите , за които се отнасят определените задължения
; видът на задълженията - ДНИ ; конкретните размери на същите като главница и лихви за всеки един
данъчен период.
В
обстоятелствената част на акта се съдържа фактическото основание за неговото
издаване- дублирано деклариране на основно жилище , а именно находящи се в гр. Варна , ул. Г. Р.“ № **,
ап. *, ет. * и на ул. Е.С.„ № **, ет. * , но събраните по делото
данъчни декларации по ЗМДТ сочат за деклариране като основно жилище на имот в
гр. Варна , ул. Г. Р.“ № **, ап. * ет. *
и на имот в същия град , ул. „В. А.“ № *, ет. *, ап. **.
В
разпоредителната част на АУЗД публичното вземане е индивидуализирано и откъм
сведение за недвижимия имот и номер на
данъчна партида . В контекст на изложеното съдът приема ,че не са допуснати
съществени нарушения на изискванията за форма на адм. акт. Допуснатата грешка
при посочване на двете едновременно декларирани
жилища като основни такива не е съществен процесуален пропуск , защото
не променя заявения като съществуващ юридически факт по упражняване на
публичното право по установяване на
местен данък - дублиране на
основно жилище.
При
изследване за спазването на административнопроизводствените правила съдът
съобрази, че според чл.4, ал. 1 от същия закон установяването на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Цитираната нормативна уредба налага извод за
приложимост на процедурните правила на
ДОПК. Новелата на чл. 107, ал.3 от ДОПК предвижда възможност да се издаде акт
по искане на лицето или органът по приходите следва служебно да издаде акт за
установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице
предпоставките за издаване на акта поради валидно сезиране от С.С..
Изложените
правни разсъждения обосновават заключение за спазена административна процедура
при издаването на АУЗД.
При
провеждане на съдебната проверка за материална законосъобразност на акта съдът
съобрази , че за да постанови дължимост на ДНИ , ответникът се е позовал на
правилото на чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ , в сила от 01.01.2019
г., изрично цитирано в мотивите на акта , според което в случай че е установено
деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се
прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко
от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни
жилища, но установени задължения за ДНИ, но в същото време не е приложил тази
правна норма. Органът е определил задължения за ДНИ за ДНИ само за едно от
жилищата на С. ***, но не и относно жилището в същия град „ул. „В . А.“ № № * и то за периоди , които предхождат едновременното им деклариране .
Предмет на обжалвания акт е установено
публично вземане под формата на дължим местен данък за данъчните периоди 2014
г., 2015 г. ,2016 г. , 2017 г. и 2018 г.
Към същите данъчни периоди новата
алинея 3 на чл.25 от ЗДМТ не е било приета , респективно не е била част
от действащата нормативна уредба и не
могла да урегулира административното правоотношение по установяване на ДНИ. Същата е произвела правно действие
считано от 01.01.2019 г. и се правоприлага занапред поради отсъствие на
придадено й обратно действие от законодателя / арг. чл. 14 от ЗНА /.
С обжалвания по
съдебен ред АУЗД административният орган не е признал упражненото от С.
субективно право на данъчно облекчение по чл. 25 , ал.1 от ЗМДТ от 50 на сто за
основно жилище за данъчните периоди 2014 г., 2015 г., 2016 г. , 2017 г. и 2018
г. с аргумент дублиране на основно жилище, но
едновременното деклариране на повече от едно жилище за основно е
възникнало на 18.12.2018 г. , когато е подадена декларацията за промяна в
обстоятелствата относно имота в гр. Варна, ул. В. А.“ № * .
Съгласно правилото на чл.11 , ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица
са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти като данъкът се заплаща
независимо дали недвижимите имоти се използват или не /чл. 13 от ЗМДТ/.
При това нормативно
разрешение се налага извод, че задължението за заплащане на посочения местен
данък възниква от момента на придобиване на право на собственост върху недвижим
имот , без значение дали същия се ползва или не . Законодателят е предвидил
данъчно облекчение в смисъл на 50 на сто
намаление на данъка само за един имот,
който представлява основно жилище за данъчно задължените лица , а според предписанието на § 1 т.2 от ДР на ЗМДТ „ основно жилище“ е имотът , който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото
семейство през преобладаващата част от годината. Цитираната правна
регламентация изключва правна възможност за ползване на данъчно облекчение по
чл. 25, ал1. от ЗМДТ за повече от едно
жилище.
Новелата на чл. 27 от
ЗДМТ гласи, че лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за
ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока
по чл. 14, ал. 1.
Според правилото на
чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ при промяна на друго обстоятелство, което има значение за
определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в
срока по ал. 1.
На 18.12.2018 г. С. е
подал декларация за промяна на
обстоятелствата , с която е удостоверил по нормативно предвидения ред ,
че неговото ново основно жилище към датата на подаване на декларацията е
находящото се гр. Варна, ул. „В. А. „ № *.
В свое решение №
9958/19.07.2018 г. по адм. дело № 14277/2016 г. Върховният административен съд
посочва, че данъчната декларация е фактическата, истинна основа за определянето
на правилно и справедливо данъчно задължение, защото именно данъчно задълженото
лице чрез нея въвежда релевантните за данъчното облагане факти и обстоятелства.
Обжалваният АУЗД
финализира производство по установяване на
данъчни задължения въз основа на данни от подадената декларация от данъчно задълженото лице / арг. чл. 107 от ДОПК/ . Именно собственикът на един имот
знае най-добре с каква цел ползва същия.
На 18.12.2018 г
жалбоподателят е предявил правото по ползване на данъчно облекчение за имота в
гр. Варна , ул. „В. А.“ № * без да подаде декларация за промяна в
обстоятелствата относно предходно
деклариран като основно жилище имот в гр. Варна , ул. „Г. Р.“ № ** , ап. *, ет.
* , който вече е бил деклариран като
основно такова т. е. юридическият факт на едновременно деклариране на две
жилища като основно е възникнал на 18.12.2018 г. Преди тази дата само жилището
в гр. Варна, ул. „Г. Р.“ № ** е било декларирано като основно и поради
отсъствие на дублиране на основни жилища през данъчните периоди 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и
2018 г. няма нормативна опора решението на
административния орган да не признае
ползването на данъчно облекчение за основно жилище по чл. 25, ал.1 от ЗМДТ за имота в гр. Варна , ул. „Г. Р.“
№ ** и да установи допълнителни задължения за ДНИ в пълен размер за същия имот
за посочените данъчни периоди. .
В контекста
на гореизложеното атакуваният АУЗД е
постановен в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна по съдебен
ред.
При този изход на
делото съдът следва да уважи своевременно направеното искане на жалбоподателя
за присъждане на съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в платена държ.
такса от 10 лв., 300 лв. внесен депозит за СИЕ и 300 лв. платено в брой адв.
възнаграждение / л. 11 /.
Водим от гореизложеното
Варненският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.С. с ЕГН **********
*** , подадена чрез пълномощник – адв. И.З. от САК, акт за установяване на задължения
по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-2492-1/22.05.2019 г. на старши инспектор към
дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна , мълчаливо потвърден от
директора на дирекция „ Местни данъци“ при Община Варна, с който са му
установени задължения за данък върху недвижимите имоти за имот с партиден номер 5611221004002 и адм. адрес гр.В, ул.
Г.Р, ет. *, ап. *за периода 2014 г. -2018 г. в общ размер на 399.46 лв.
/главница 311.90 лв. и лихва за забава 87.56 лв. /.
ОСЪЖДА Община Варна
да заплати на С.П.С. с ЕГН ********** *** , сумата от 610 / шестотин и
десет / лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски .
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 160,
ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 4 от ЗМДТ.
Административен съдия: