№ 35489
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110131466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 212769/17.06.2025 г. на ответницата Е. И. Г., чрез адвокат
Р. М., съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по настоящото
дело Решение № 9700/27.05.2025 г. в частта за разноските, чрез увеличение на размера на
присъдените в полза на ответната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
до пълния претендиран размер от 9 000,00 лева. Навеждат се съображения, че съдът
необосновано е присъдил на страната разноски за адвокатски хонорар в размер под
претендирания такъв, който се поддържа да е съобразен с материалния интерес на спора.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – С. И. Г., чрез адвокат Г. М., изразява
подробно становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за
разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта
за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С постановения по делото краен съдебен акт е изцяло отхвърлен предявеният от С. И.
Г., ЕГН **********, срещу Е. И. Г., ЕГН **********, положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията
между страните, че С. И. Г. е титуляр на правото на собственост на ½ идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор . по действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, ул. №, ет., на
основание изтекла придобивна давност в периода от 14.08.2008 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.05.2024 г
1
При този изход на делото съдът е приел, че право на разноски в първоинстанционното
производство има ответницата. Последната е претендирала присъждане на следната сума
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК: 9 000,00 лева – платен адвокатски хонорар. За
установяване факта на реално сторени разноски за платен адвокатски хонорар ответницата е
ангажирала разписка за получено плащане от 01.12.2024 г., приложена на л. 121 от делото.
Своевременно, в хода на устните състезания по делото, ищецът е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В разглеждания случай, в предмет на делото е включен иск за собственост на ½
идеална част от недвижим имот с данъчна оценка 82 709,40 лева, т. е. данъчната оценка на
спорната идеална част от имота възлиза на 41 354,70 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с материален интерес до 100 000 лева, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение е 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., или
в случая 3 958,38 лева. С крайния акт по делото съдът е счел за частично основателно
наведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е редуцирал претендирания от
ответната страна адвокатски хонорар до сумата от 4 750,00 лева, т. е. съдът е присъдил на
ответницата разноски за платен хонорар в размер, надвишаващ минималния такъв по
Наредба № 1/09.07.2004 г. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на
молителката, че при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение
съдът не е съобразил материалния интерес на конкретния спор. Същевременно по въпроса за
размера на адвокатските възнаграждения съдът следва да съобрази решението на СЕС по
дело C-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне на справедливия размер на адвокатските
възнаграждения – те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед на цената на
предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и
правна сложност на делото, количеството извършена работа, и съдът има право да определи
възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в наредбата. В процесния
случай, след като е отчел посочените обстоятелства – и конкретно материалния интерес на
спора, средната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от вида на спора и
процесуалното поведение на страните, вида и броя на извършените от адвоката процесуални
действия, изчерпващи се с подаване на писмен отговор и лично явяване в едно съдебно
заседание, разумния срок, в който е разгледано и приключено съдебното производство, вкл.
ползвайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., и
съобразявайки задължителната за съдилищата практика на СЕС, настоящият съдебен състав
е счел, че са налице основания за определяне на размер на адвокатския хонорар от 4 750,00
лева, като не намира основание да ревизира формираното в крайния акт по делото
становище по въпроса за разноските. Ето защо, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК
2
за неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 212769/17.06.2025 г.
на Е. И. Г. за изменение на Решение № 9700/27.05.2025 г. по гр. д. № 31466/2024 г. на СРС,
29 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3