№ 458
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря * Д. Н.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110166993 по описа за 2023 година
Г. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. са предявили срещу Л. М. М. и П. В. М. активно и пасивно
субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
при равни квоти – всеки по 1/3 ид. ч., на 1) първи етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се в с. В.., ул. „М.“ № 20, със застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½ идеални
части от общите части на сградата, представляваща сграда с идентификатор
12084.2700.471.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20,
разположена в поземлен имот с идентификатор 12084.2700.471, със застроена площ: 113 кв.
м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
и на 2) дворно място, съставляващо парцел II, пл. № 471 в кв. 46 по регулационния план на
с. В.. – София, с площ от 698 кв. м., при съседи: от две страни улици, Т.Н. и собствениците,
представляващ поземлен имот с идентификатор 12084.2700.471 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20, с площ: 724 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10m),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 471, квартал: 46, парцел: II, при
съседи: 12084.2700.472, 12084.2700.2536, 12084.2700.2482, 12084.2700.470, 12084.2700.473,
на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Ищците твърдят, че по силата на дарение, обективирано в Нотариален акт № ** том
LXXXI, дело № 15852/1975 г., М. С. А. и неговата съпруга Ц. Г. А. дарили на сина си Г. М.
А. втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. В.., ул. „М.“ № 20, със
1
застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½ идеални части от общите части на сградата,
представляваща сграда с идентификатор 12084.2700.471.1 по КККР, без дворното място,
върху което същата е построена. Излагат, че от 1975 г. насам Г. М. А. живее на втория етаж
на сградата заедно със съпругата си Г. С. А. и децата си М. Г. А. и С. Г. А. – ищци в
настоящото производство. Посочват, че родителите на Г. М. А. живели на първия етаж на
къщата до смъртта си, а след като М. С. А. починал на 23.04.2010 г., Г. М. А. и семейството
му започнали да живеят и на първия етаж от сградата и да го ползват. Ищците посочват, че
след смъртта на техния наследодател Г. М. А. на 30.01.2018 г. са продължили да ползват
дворното място и да живеят в цялата жилищна сграда, вкл. и на първия етаж,
необезпокоявано, непрекъснато и явно, като никой не се е противопоставял на това
фактическо положение. Излагат твърдения, че един месец преди подаването на исковата
молба ответницата Л. М. М. – сестра на Г. М. А., се свързала с ищците, заявявайки им, че
желае първият етаж от къщата да бъде освободен, тъй като възнамерява да заживее там със
съпруга си - ответника П. В. М.. Поддържат, че ответницата никога не е живяла в къщата, не
е ползвала дворното място, никога не е имала ключове за имота и винаги го е посещавала
като гост, като е била наясно, че ищците владеят и ползват цялата къща заедно с двора като
свои. Излагат твърдения, че след смъртта на М. С. А. през 2010 г. до настоящия момент са
упражнявали фактическа власт върху първия етаж на сградата и дворното място с намерение
за своене, което било несмущавано, спокойно и трайно. Допълват, че в двора на къщата
имало изградени малък парник и беседка. През посочения период ищците били заплащали
режийните разходи за цялата къща. По тези съображения считат, че са собственици на
първия етаж от жилищната сграда и на цялото дворно място въз основа на изтекла в тяхна
полза десетгодишна придобивна давност за периода от 23.04.2010 г. до настоящия момент.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че ответницата Л.
М. е станала собственик на първия етаж от процесната жилищна сграда и на ½ ид. ч. от
дворното място, върху което е построена, по силата на покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № *, том XXVIII, дело № 5696/28.03.1996 г. на нотариус * П., като
продавачите – нейните родители М. С. А. и Ц. Г. А., си запазили пожизнено право на
ползване върху имотите. Поддържат, че ответницата М. е живяла в процесната сграда от
своето рождение до сключването на граждански брак с ответника през 1980 г., като същата
разполагала с ключ от дворната и входната врата на къщата до 09.12.2023 г., когато при
посещение на място установила, че ключалките на двете врати са сменени от ищците.
Твърдят, че това се е случила непосредствено след като ответницата М. е поискала от
ищците да освободят първия етаж на сградата. Оспорват ищците някога да са заявявали пред
тях, че са собственици на цялата къща и дворното място или да са ограничавали достъпа им
до имота. Считат, че до момента, в който М. С. А. и Ц. Г. А. са упражнявали фактически
запазеното им пожизнено право на ползване върху първия етаж на къщата и цялото дворно
място, по отношение на ищците не е текла придобивна давност. По тази причина излагат, че
началният момент, от който би могъл да започне да тече десетгодишният срок на
придобивната давност, е 25.04.2014 г. – датата на смъртта на Ц. Г. А., който десетгодишен
2
срок към датата на подаване на исковата молба в съда не е изтекъл.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците по първоначалните искове Л. М.
М. и П. В. М. са предявили срещу ищците по първоначалните искове Г. С. А., М. Г. А. и С. Г.
А. активно и пасивно субективно и обективно съединени насрещни осъдителни искови
претенции с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците по
насрещните искове са собственици на по ½ ид. ч. от 1) първи етаж от двуетажна жилищна
сграда, находяща се в с. В.., ул. „М.“ № 20, със застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½
идеални части от общите части на сградата, представляваща сграда с идентификатор
12084.2700.471.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20,
разположена в поземлен имот с идентификатор 12084.2700.471, със застроена площ: 113 кв.
м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
и от 2) ½ ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел II, пл. № 471 в кв. 46 по
регулационния план на с. В.. – София, с площ от 698 кв. м., при съседи: от две страни улици,
* Н. и собствениците, представляващ поземлен имот с идентификатор 12084.2700.471 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20, с площ: 724 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 471, квартал: 46,
парцел: II, при съседи: 12084.2700.472, 12084.2700.2536, 12084.2700.2482, 12084.2700.470,
12084.2700.473 и за осъждане на ответниците по насрещните искове да предадат на ищците
владението върху описаните имоти.
Ищците по насрещните искове твърдят, че са станали собственици на по ½ ид. ч. от
първия етаж от процесната жилищна сграда и от ½ ид. ч. от дворното място, върху което е
построена сградата, по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № *,
том XXVIII, дело № 5696/28.03.1996 г. на нотариус * П., като продавачите – нейните
родители М. С. А. и Ц. Г. А., си запазили пожизнено право на ползване върху имотите.
Считат, че до момента, в който М. С. А. и Ц. Г. А. са упражнявали фактически запазеното им
пожизнено право на ползване върху първия етаж на къщата и цялото дворно място, то по
отношение на ответниците не е текла придобивна давност, въпреки твърденията на същите,
че са започнали да живеят и на първия етаж от сградата и да го ползват като свой. Излагат,
че дори и да се приеме, че Ц. Г. Аначакова е допуснала ответниците да обитават заедно с нея
първия етаж на сградата и да ползват дворното място, то това фактическо ползване от
ответниците не може да се противопостави на ползвателя А. и на голия собственик М.. По
тази причина излагат, че началният момент, от който би могъл да започне да тече
десетгодишният срок на придобивната давност, е 25.04.2014 г. – датата на смъртта на Ц. Г.
А., когато се е погасило правото на ползване, който десетгодишен срок към датата на
подаване на исковата молба в съда не е изтекъл. Посочват, че са разполагали с ключ от
дворната и входната обща и за двата етажа врата на сградата и са имали свободен достъп до
3
имотите до момента, в който ответниците са сменили ключалките на вратите на 09.12.2023 г.,
което обстоятелство било установено при посещение на място от страна на ищците. Твърдят,
че смяната на ключалките се е случила непосредствено след като ищцата М. поискала от
ответниците да освободят първия етаж на сградата. Излагат твърдения, че към настоящия
момент имотите фактически и без основание се владеят от ответниците, а считано от
09.12.2023 г. свободният достъп на ищците до тях е ограничен, поради което за последните е
налице правен интерес от предявяване на настоящите насрещни искови претенции.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците по насрещните искове са подали
отговор на насрещната искова молба, с който оспорват насрещните искове като
неоснователни. Твърдят, че необходимостта от допълнителни грижи за Ц. Г. А. била повод
семейството на ищците да усвои първия етаж от къщата и да започне да ползва и двата
етажа от сградата като свои, като след смъртта установяват ползване върху цялата къща
като еднофамилна. Сочат, че през 2010 г. Г. М. А. е заявил и недвусмислено е манифестирал
пред ищците и пред Ц. Г. А., че възнамерява да ползва цялата къща и дворното място като
свои заедно със съпругата и децата си – ответници в производството, като още към онзи
момент ищците не са имали ключове от дворната и входната врата. Твърдят, че считано от
04.2010 г. до настоящия момент ищците не са посещавали процесния имот освен като гости,
не са се противопоставяли на намерението на Г. А. и семейството му да свои имотите, нито
са демонстрирали някакъв интерес към процесния първи етаж и дворното място. Излагат се
твърдения, че от 05.2010 г. (след смъртта на М. С. А.) до 30.01.2018 г. Г. А. заедно с ищците е
владял цялата къща и дворното място необезпокоявано, непрекъснато, спокойно, постоянно
и явно, като никой не се е противопоставял на това фактическо положение, в т.ч. и ищцата
М.. След смъртта на Г. А. през 2018 г. ищците като негови наследници продължили да
упражняват фактическа власт върху процесните имоти до настоящия момент, като оттогава
са изтекли повече от 13 г. Считат, че упражняват фактическа власт върху имотите със
знанието на ищците. С тези съображения излагат, че в полза на ответниците е изтекла
десетгодишна придобивна давност, предвид което насрещните искове следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
С нотариален акт № 39 от 30.07.1975 г. М. С. А. и Ц. Г. А. даряват на сина си Г. М. А.
втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в кв. В..-София, ул. „20“ № 20, със
застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½ ид. част от общите части на сградата и заедно с ½ ид.
част от дворното място, върху което е построена сградата.
С нотариален акт № * от 28.03.1996 г. Ц. Г. А. и М. С. А. продават на дъщеря си Л. М.
М. първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, с. В.., ул. „М.“ № 20,
със застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½ ид. част от общите части на сградата и заедно с ½
ид. част от дворното място, върху което е построена сградата, като продавачите си запазват
правото на ползване върху продавания имот до края на живота си.
От удостоверение за наследници на М. С. А., починал на 23.04.2010 г., е видно, че
негови наследници са били Ц. Г. А., Л. М. М. и Г. М. А..
От удостоверение за наследници на Ц. Г. А., починала на 25.04.2014 г., се установява,
че същата е оставила за свои наследници Л. М. М. и Г. М. А..
От удостоверение за наследници на Г. М. А., починал на 30.01.2018 г., е видно, че
негови наследници са Г. С. А., М. Г. А. и С. Г. А..
Представени са разписки за платени суми към „**“ АД за имот в с. В.., ул. „М.“ № 20
4
за периода 03.2023 г. - 11.2023 г. по кл. № на М. А., както и към „*“ АД за периода 05.2018 г.
– 11.2023 г.
По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че М. С. А. и Ц. Г. А. са живеели на
първия етаж от процесната жилищна сграда до момента на смъртта си.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. **, която разказва, че сем. А.и
винаги са живели в имота в с. В.., къща на 2 етажа, с място около 700-800 метра, която сега
се обитава от ищците. Свид. често посещавала и помагала на семейството за всякакви
дейности. За двора и къщата се грижили ищците. Виждала в имота ответниците 2-3 пъти.
Сочи, че на погребението на М. А. през 2010 г. са водени разговори връзка с имота между
децата на покойника, при които ищците заявили, че ще живеят и ще се грижат за къщата и
двора, а ответницата нямала нищо против. Излага, че ищците са гледали М. и Ц. А.и.
Намира, че ответницата никога не е имала ключ за имота. Излага, че ищците живеят като
едно общо домакинство заедно на двата етажа от къщата. След смъртта на М. А., С. А. се
преместила на първия етаж да помага на баба си, а след нейната смърт всички се преместили
на първия етаж и направили ремонт.
Разпитана е и свид. **, която излага, че сем. А.и живеят в общо домакинство от 2010 г.,
когато те започнали да обитават долния етаж от къщата, за да гледат Ц. А.. Излага, че е
виждала ответницата, която не познава, само на погребението през 2010 г. При честите
посещения винаги отключвала Г. А..
Събрани са показанията и на С. П.ова М., дъщеря на ответниците, която сочи, че
посещава процесния имот откакто се е родила, впоследствие за да вижда баба си и дядо си
до тяхната смърт, а след това вуйчо си по повод болестта му и последно на погребението му
през 2018 г. М. и Ц. А.и живеели на 1 етаж, а Г. А. и ищците живеели на 2 етаж. Сочи, че на
погребението на дядо не са се водили разговори за имота. След неговата смърт свид.
посещавала имота, за да вижда баба си, която не била на легло и се обслужвала сама. Излага,
че родителите са полагали повече грижи за нея, отколкото Г. и Г. А.и. Намира, че баба не
се е нуждаела от грижи, което провокирало С. А. да се премести на първия етаж от къщата.
През 2021 г. ответницата получила запитване дали може да се направи ремонт на 1 етаж,
като тя категорично отказала. Излага, че родителите ходели по-често да виждат Г. А..
Сочи, че на втория етаж от къщата нямало ток поне от 2010 г., тъй като електромерът бил
спрян заради неплатени сметки. Излага, че през 2023 г. ответницата дала 1-месечен срок на
ищците да освободят първия етаж, като закупила и водомери, за да се разделят партидите за
вода на 1 и на 2 етаж. Излага, че майка не се възпротивила Г. и Г. А.и да живеят на първия
етаж заради здравословното състояние на последния. През декември 2023 г. Г. А.
ответницата в имота и били сменени ключалките на вратите. Свид. разказва, че при
посещенията в имота никой не е отварял, тъй като имотът не се заключвал, защото в
къщата винаги имало хора. Сочи, че преди родителите са помагали за градината, а няколко
месеца преди смъртта на дядо през 2010 г. са останали да живеят в къщата и малко след
това, тъй като се грижели за него.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че всеки от ищците е собственик на 1/3 ид. ч. от първи етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се в с. В.., ул. „М.“ № 20, със застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½ идеални
части от общите части на сградата и на дворно място, съставляващо парцел II, пл. № 471 в
кв. 46 по регулационния план на с. В.. – София, с площ от 698 кв. м. на основание изтекла
придобивна давност.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
5
определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав
на придобивната давност, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. От своя страна фактическият състав на
владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва обективния елемент на упражнявана
фактическа власт и субективния елемент вещта да се държи като своя.
Необходимо е да се изследва въпроса дали ищците са владели процесните ид. части от
недвижимия имот с намерение да ги своят и по отношение на тях е изтекъл предвидения в
закона давностен срок.
Съдът намира, че ищците следва да се считат за недобросъвестни владелци, доколкото
са владели ид. части от процесния имот, принадлежащи и на ответниците. Недобросъвестен
е владелецът, който не владее недвижимия имот на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. За да се осъществява владение, то трябва да бъде непрекъснато и
във фактическия, и в юридическия смисъл. В продължение на поне 10 години владелецът не
трябва да е напускал имота, трябва да е полагал грижа на добър стопанин за него, да не са
предприемани правни действия, които прекъсват давността. Друго изискване към владението
е то да бъде явно, а не скрито, тоест трябва да е демонстрирано през тези 10 години
поведение, което да не оставя никакво съмнение, че именно владелецът е упражнявал
фактическа власт върху имота. На следващо място трябва да е манифестирано поведение,
което ясно да показва, че имотът се владее за себе си, че отношението към него е като към
свой собствен имот. Владението следва да е необезпокоявано, несмущавано, т. е. никой да не
се е противопоставял на обстоятелството, че лицето стопанисва имота като свой собствен, да
не е оспорвал или пречел на това.
При анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът стига до извод, че може да се приеме, че ищците са могли да
започнат да упражняват фактическа власт върху процесния имот с намерение да го своят
най-рано от 25.04.2014 г., когато е починала Ц. Г. А., доколкото преди това е била налице
правно основание, въз основа на което последната е пребивавала в имота, а именно
учредено в нейна полза вещно право на ползване, като предвид на това съдът счита, че
именно поради този факт ответниците не са извършвали действия на управление или
разпореждане в имота, с които да смущават упражняваното от страна на Ц. А. право на
ползване. Настоящият състав счита, че най-рано от тази дата са могли да се проявят
елементите на упражнявано върху имота владение. За да е налице оригинерното придобивно
основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на
придобивната давност, а именно да е упражнявана фактическа власт върху имота в
продължение на предвидения в закона срок и тя да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и теория трайно е наложила,
че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е осъществяваното
владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
прави извод, че ищците не са манифестирали поведение, което недвусмислено сочи, че
владеят първия етаж от къщата като свой и това да е демонстрирано явно по отношение на
6
всеки, особено по отношение на ответниците. Съдът намира, че полагането на грижи за
дворното място, което е общо за двата етажа от къщата, не означава непременно, че чрез
тези действия ищците обективират намерението си да своят и първия етаж от къщата,
поради което влагат грижи и средства. Съдът счита, че следва да даде вяра на показанията на
свид. М., доколкото независимо, че същата би могла да е до известна степен заинтересована,
показанията са логични, последователни и безпротиворечиви и от тях се установява, че
ответниците не са се дезинтересирали от процесния имот, не са изоставила владението върху
него и дори са се възпротивявали на действия на ищците, които са от естество да смутят
владението. От показанията на тази свидетелка се установява също и че недвусмислени
действия за отблъскване владението на ответниците са извършени от ищците едва през
декември 2023 г., когато са били сменени ключалките на вратите на имота. Съдът намира за
недостатъчно убедителни и изключително повърхностни показанията на другите две
свидетелки, разпитани по делото, с които се цели да се създаде внушение, че ответниците не
са противопоставяли ищците да своят за себе си процесния имот, доколкото същите са
житейски нелогични и се поднасят по начин, който създава впечатление у съда, че се дават
единствено с цел да подкрепят тезата на ищците.
В резултат съдът счита, че поведението на ищците не изпълва фактическия състав на
придобиването по давност чрез упражняване на недобросъвестното владение в период от 10
г., поради което и предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предявени са насрещни искове за собственост на процесните първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. В.., ул. „М.“ № 20, със застроена площ от 85 кв.
м., заедно с ½ идеални части от общите части на сградата и дворно място, съставляващо
парцел II, пл. № 471 в кв. 46 по регулационния план на с. В.. – София, с площ от 698 кв. м.
По предявените насрещни искове с правно основание чл. 108 ЗС в доказателствена
тежест на ищците е да докажат, че са собственици при твърдените квоти на процесните
имоти, а именно, че ги притежават на соченото от тях правно основание. В доказателствена
тежест на ответниците е да докажат правоизключващите и/или правопогасяващите си
възражения, в т.ч. че упражняват непрекъснато владение върху процесните имоти в
продължение на 10 години и в тяхна полза е изтекла десетгодишна придобивна давност.
Ищците по насрещните искове основават правото си на собственост върху процесния
етаж от къща и ид. част от дворното място на нотариален акт за покупко-продажна № * от
28.03.1996 г., по силата на който са придобити процесните имоти. Предвид това, че не се
установи изтичането на 10-годишната придобивна давност в полза на ищците по
първоначалните искове и доколкото се установи, че последните оспорват правото на
собственост върху процесните имоти и ги владеят предявеният иск с правно основание чл.
108 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците и ищци по насрещните
искове, които са претендирали следните разноски: 170,80 лева – държавна такса и 1500 лева
– адвокатско възнаграждение.
7
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. А., ЕГН **********, М. Г. А., ЕГН ********** и С.
Г. А., ЕГН **********, срещу Л. М. М., ЕГН ********** и П. В. М., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици при равни квоти – всеки по 1/3 ид. ч., на 1) първи
етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. В.., ул. „М.“ № 20, със застроена площ
от 85 кв. м., заедно с ½ идеални части от общите части на сградата, представляваща сграда с
идентификатор 12084.2700.471.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20,
разположена в поземлен имот с идентификатор 12084.2700.471, със застроена площ: 113 кв.
м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
и на 2) дворно място, съставляващо парцел II, пл. № 471 в кв. 46 по регулационния план на
с. В.. – София, с площ от 698 кв. м., при съседи: от две страни улици, Т.Н. и собствениците,
представляващ поземлен имот с идентификатор 12084.2700.471 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20, с площ: 724 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10m),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 471, квартал: 46, парцел: II, при
съседи: 12084.2700.472, 12084.2700.2536, 12084.2700.2482, 12084.2700.470, 12084.2700.473,
на основание изтекла придобивна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. С. А., ЕГН **********, М. Г.
А., ЕГН ********** и С. Г. А., ЕГН **********, че Л. М. М., ЕГН ********** и П. В. М.,
ЕГН **********, са собственици на по ½ ид. ч. от първи етаж от двуетажна жилищна
сграда, находяща се в с. В.., ул. „М.“ № 20, със застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½
идеални части от общите части на сградата, представляваща сграда с идентификатор
12084.2700.471.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20,
разположена в поземлен имот с идентификатор 12084.2700.471, със застроена площ: 113 кв.
м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
и на ½ ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел II, пл. № 471 в кв. 46 по регулационния
план на с. В.. – София, с площ от 698 кв. м., при съседи: от две страни улици, * Н. и
собствениците, представляващ поземлен имот с идентификатор 12084.2700.471 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20, с площ: 724 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
8
(до 10m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 471, квартал: 46,
парцел: II, при съседи: 12084.2700.472, 12084.2700.2536, 12084.2700.2482, 12084.2700.470,
12084.2700.473.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН **********, М. Г. А., ЕГН ********** и С. Г. А., ЕГН
**********, да предадат на основание чл. 108 ЗС на Л. М. М., ЕГН ********** и П. В. М.,
ЕГН **********, владението върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в
с. В.., ул. „М.“ № 20, със застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½ идеални части от общите
части на сградата, представляваща сграда с идентификатор 12084.2700.471.1 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на сградата с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12084.2700.471, със застроена площ: 113 кв. м., брой етажи: 2, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и върху ½ ид. ч. от
дворно място, съставляващо парцел II, пл. № 471 в кв. 46 по регулационния план на с. В.. –
София, с площ от 698 кв. м., при съседи: от две страни улици, * Н. и собствениците,
представляващ поземлен имот с идентификатор 12084.2700.471 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот с. В.., район В.“, ул. „М.“ № 20, с площ: 724 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10m),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 471, квартал: 46, парцел: II, при
съседи: 12084.2700.472, 12084.2700.2536, 12084.2700.2482, 12084.2700.470, 12084.2700.473.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН **********, М. Г. А., ЕГН ********** и С. Г. А., ЕГН
**********, да заплатят на Л. М. М., ЕГН ********** и П. В. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1670,80 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9