ПРОТОКОЛ
№ 807
гр. Ямбол, 10.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
Сложи за разглеждане докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101532 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Д. В. Я., редовно призован за днешно съдебно заседание, не се
явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител адв.
В.М. от ***АК.
За ответника *** „***, редовно призован за днешно съдебно заседание,
не се явява законен представител, не изпращат и процесуален такъв.
Вещото лице С. Н. Д., редовно призована, се явява лично.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На осн. чл.146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството е образувано по ИМ от Д. В. Я. от гр. Я., чрез
пълномощник - адв. В.М. от ***АК, против *** „***, представлявана от ***
на *** - ***р – Н.Н.
1
Работата в системата на *** била организирана на смени от по 24 часа
непрекъснати денонощни дежурства /или 12 часа/ по предварително
утвърдени графици за смените.
Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2019 г. до 09.07.2020 г.
изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от която включвала
полагането на нощен труд в часовия интервал от 22:00 часа- до 06:00 часа на
следващият ден. Така общо за посочения период бил отработил 50 нощни
смени.
Поддържа се, че при изчисляване на нощният труд следвало
субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни, с
коефициент равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
Твърди се по същество, че неправилно му е изчислено работното
време представляващо нощен труд.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща дължимото
неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.10.2019 г. до 09.07.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в ***
методика, включваща трансформирането на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, изчислен на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на ИМ, до окончателното изплащане
на паричното вземане; както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 50 лв., представляващи обезщетение за забава върху размера на
основния иск - 300 лв. до завеждане на ИМ за периода - 01.10.2019 г. до
09.07.2020 г.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
признава, че през процесният период ищеца е бил в служебни
правоотношения с ответника, възникнало на основание Закона за МВР с
местоизпълнение *** към *** Я. при ***
2
Предявените искове се оспорват по основание и размер.
По същество се поддържа, че в случая следва да намери приложение
специалната разпоредба на чл.187 ал.1 и ал.3 от Закона за МВР и издадената
Наредба в изпълнение на същия закон.
Поддържа се, че положеният от ищеца през процесния период нощен
труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено и заплатено, поради което и претенцията на ищеца за
заплащане на извънреден труд е неоснователна.
Поради неоснователността на главната претенция се оспорва и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищеца, чрез
процесуалният му представител по пълномощие, с която се иска изменение на
главния иск и акцесорния такъв чрез тяхното увеличение, като главният иск
по делото се счита заявен в изменен размер от 505,04 лв., а акцесорната
искова претенция да се счита заявена в увеличен размер от 111,19 лв.
Представя се списък на разноските.
С оглед фактите, изложени в обстоятелствената част на ИМ и
формулираният въз основа на тях петитум съдът намира, че е сезиран с
искове с правно осн. чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и т.6 от ЗМВР
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира за безспорно между страните, поради което и не подлежи
на доказване обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника възникнало на основание Закона за
МВР.
Не са спорни и отработените от ищеца часове нощен труд.
Спорно между страните е дали положеният нощен труд е правилно
изчислен, респ. заплатен, както и дали следва да се приложи коефициент
1,143 съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Направеното изменение на предявените искове чрез тяхното
увеличаване по размер съдът намира за допустимо, като своевременно
направено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПУСКА изменение на предявените искове чрез увеличаване на
техния размер, като исковете следва да се считат предявени, както следва: Да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 505,04 лв.,
представляващи дължимо неизплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода - 01.10.2019 г. до 09.07.2020 г., получен
в резултат на преизчисляване на положеният нощен труд съобразно на
въведената в *** методика, включваща трансформирането на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143, изчислен на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на ИМ до
окончателното изплащане на паричното вземане, както и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 111,19 лв., представляваща
обезщетение за забава върху размера на основния иск от 505,04 лв. до
завеждане на ИМ за периода - 01.10.2019 г. до 09.07.2020 г.
Съдът УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основана своите искания и възражения по чл.154 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже положеният от него нощен труд.
В тежест на ответника е да докаже, че същият правилно е изчислен и
заплатен.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както следва: ***
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице, чиято самоличност сне,
както следва:
С. Н. Д. - *** г., български гражданин, неосъждана, без родство със
страните.
4
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която
носи по чл.291 от НК.
Обеща да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице С. Д. – Поддържам представеното заключение. Нямам
какво ново да добавя.
Съдът намира заключението на вещото лице за обективно, компетентно
и изчерпателно, отговарящо на поставени му с експертизата задачи и
предвид обстоятелството, че не се оспорва от страните по делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице по изслушаната в съдебно
заседание съдебно-счетоводна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице С. Н. Д. в размер на 200
лв. съобразно представената Справка-Декларация, което да се заплати от
бюджета на съда, тъй като ищецът с оглед характера на производството е
освободен по закон от заплащане на ДТ и разноски по делото.
С оглед обстоятелството, че страните не сочат и нямат други
доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
УСТНИ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което обявява, че ще се произнесе с решение в установеният от закона
месечен срок, а именно до 10.11.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеният с нарочна молба преди съдебно
заседание списък на разноските на ищеца по делото.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
6