Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 223
19.02.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито заседание на
деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 284/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по
жалба вх.4088/06.02.2020г. по описа на ПОС от ТП на НОИ-Пловдив, ул.“Любен
Каравелов“, №7, представлявано от Р.И.Д. – Директор на ТП на НОИ – Пловдив
против Постановление изх.№ 43941/22.10.2019г. на ДСИ - СИС при РС-Пловдив за
прекратяване на изп.д.№ 20165330406067 на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. По
изложени обстоятелства и доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното Постановление
на ДСИ.
Ответницата по жалбата Р.Я.Д.
***, в качеството на длъжник в изпълнителното производство, редовно уведомена,
не взема становище по жалбата.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ДСИ М.Г., обосновава се становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна в
качеството на взискател по изпълнителното дело при обжалване на основание
чл.435, ал.1, т.3 ГПК прекратяването на принудителното изпълнение и е
депозирана в преклузивния срок по
чл.436, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
По молба от 16.05.2016г.
на ТП на НОИ – гр.Пловдив е инициирано образуване на изпълнително производство
против Р.Я.Д. *** за събиране на вземане за разноски по изп.лист от
18.01.2012г., издаден по адм.д.№ 18/ 2011г. на Адм.съд –Пловдив.
Изпратена е ПДИ изх.№ 20320/
10.04.2017г. до длъжницата на посочения в молбата и изпълнителния лист адрес с
писмо-обратна разписка, видно от известие за доставяне от което пратката е
непотърсена. С разпореждане от 19.04.2017г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение и разпоредено изпращане на ПДИ на посочен адрес на работодател на
длъжницата в гр.Хасково. Последвало е
изпращане на ПДИ с изх.№ 22100/21.04.2017г. до длъжницата на адрес на
работодателя в гр.Хасково – „Гален 2011“ ЕООД, редовно получена на 28.04.2017г.
чрез служител на дружеството, до който работодател с изх.№ 22000/ 20.04.2017г.
е било изпратено и запорно съобщение за налагане на запор на трудово
възнаграждение на длъжницата на основание чл.450, ал.3 ГПК. Изрично в запорното
съобщение се явяват вписани указания на основание чл.508, ал.1 и ал.2 ГПК за
писмено уведомяване съдебния изпълнител относно обстоятелствата по чл.508, ал.1 ГПК, както и при неоспорване на вземането на основание чл.508, ал.3 ГПК внасяне
на дължимите суми от третото лице на длъжника по посочена сметка по изпълнителното
дело. Запорното съобщение от третото задължено лице е получено също на
28.04.2017г. След тази дата не са поискани от взискателя, съответно не са
извършвани никакви изпълнителни действия по изпълнителното дело.
С обжалваното
Постановление от 22.10.2019г. на
ДСИ е констатирано горното
обстоятелство, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, поради което на основание чл.433, т.8 ГПК
е прекратено изпълнителното производство.
С жалбата се сочат обстоятелствата, че на
24.03.2017г. е била изпратена молба с изх.№ 1029-15-20633#5,
с която е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата в работодател „Гален 2011“ – Хасково, след която дата не били
получени никакви известия; при проверката станало ясно, че със запорно
съобщение по делото от 20.04.2017г е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, но по делото не са налице данни за писмен отговор
от третото задължено лице / „Галев 2011“ Хасково/ до съдебния изпълнител
съгласно чл.508, ал.1 и ал.2 ГПК във връзка с чл.508, ал.2 ГПК; съгласно
чл.508, ал.3 ГПК ако третото лице не
оспори своето задължение, следва да внесе дължимата от него сума по сметката на
съдебния изпълнител, въпреки което няма данни третото лице да е изпълнило
задължението си и по сметката на териториалното поделение не били получени суми
за изплащане на задължението на длъжника, а от страна на съдебният изпълнител
не били предприети каквито и да е действия за ангажиране на отговорност на
работодателя съгласно чл.512, ал.4 ГПК.
Доводите са
неоснователни. Действително съобразно изричната разпоредба на чл.512, ал.2 ГПК
третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по
чл.508, ал.1 ГПК, за което по изпълнителното дело, както се посочи
по-горе, са дадени изрични указания от
съдебния изпълнител в съдържанието на запорното съобщение изх.№ 22000/ 20.04.2017г.,
получено редовно от третото задължено лице
на 28.04.2017г. Действително на второ място с изричната разпоредба на
чл.512, ал.4 ГПК е предвидена солидарна отговорност на лицето, което плати
трудово възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело въпреки наложения
запор, без да удържа сумата по запора, с третото задължено лице спрямо
взискателя. Въз основа на така предвидената с цитираната разпоредба солидарна
отговорност обаче не се създава основание в рамките на изпълнителното производство да бъдат
предприети процесуални действия от
съдебния изпълнител по реализиране на тази отговорност, тъй като третото
задължено лице няма качеството на длъжник по провежданото принудително
изпълнение. В тази насока е даден отговор с Тълкувателно решение №4 от 11.03.2019г. на ВКС по т.д.№4/2017г. на
ОСГТК, относно активната и пасивна легитимация в изпълнителния процес, определяща
се от изпълнителния лист, при което взискател може да бъде само лицето, което
изпълнителният лист сочи като кредитор, а длъжник може да бъде само лицето,
което изпълнителният лист сочи като длъжник по вземането или като лице,
отговарящо за него. От това правило за надлежните страни, има предвидени в
закона изключения, като с разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 ГПК изрично
определят издадения от съда изпълнителен лист срещу кого и в какви хипотези
може да бъде изпълняван и срещу кого има сила. Във всички други случаи на отговорност за чужд дълг е нужен
изпълнителен лист, издаден срещу отговарящия. Съгласно чл.507, ал.3 ГПК след
получаването на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на
пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. В чл.512, ал.4 ГПК се урежда
видът отговорност – „солидарна“ – спрямо взискателя лично, за лицето, което
плати трудовото възнаграждение на длъжника, заедно с третото задължено лице.
Това обаче може да стане единствено след снабдяване с изпълнителен лист.
Неизпълнението на задълженията за пазене не превръща лицето, платило трудовото
възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор в по-задължено лице от
„третото“. Това лице не може да се поставя в по-неблагоприятно положение от
третото задължено лице. Предвидената в
закона солидарна отговорност на същото лице не му придава качеството на длъжник
в изпълнителното производство, той като не е обхванато от субективните предели
на издадения срещу него изпълнителен лист.
По
така изложените съображения следователно оплакването на жалбоподателя за
непредприети от страна на съдебния изпълнител каквито и да е действия по
чл.512, ал.4 ГПК са неоснователни.
При
изложените по-горе фактически обстоятелства, вкл. от датата на изпратената от
взискателя молба с изх.№ 1029-15-20633#5 от
24.03.2017г., в която е поискано от взискателя налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника и съставляващо надлежно инициирано изпълнително
действие чрез посочване на изпълнителен способ, на 24.03.2019г. се явява
изтекъл двугодишният по чл.433, ал.1, т.8 ГПК срок, в който не са били поискани
други изпълнителни действия от взискателя.
Поради това обжалваното
постановление на ДСИ от 22.10.2019г. за прекратяване на принудителното
изпълнение се явява законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление изх.№ 43941/22.10.2019г. на
ДСИ М.Г. - СИС при РС-Пловдив за прекратяване на изп.д.№ 20165330406067 на
основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: