Мотиви към определение по нчд № 116/2018 г. по описа на
СГС, НО, 1 състав.
Производството е с правно основание чл.457 от НПК.
Образувано е по предложение на главният прокурор на
Република България с което е сезирал Софийски градски съд /СГС/ за изпълнение
на присъда № 2872 от 18.12.2014
г. на Градски съд Букурещ, потвърдена с присъда № 538 от
02.04.2015 г. на Апелативен съд Букурещ, Република Румъния, влязла в законна
сила на 02.04.2015 г., с която е ангажирана наказателната отговорност на
българския гражданин С.Д.И., на когото е било наложено ефективно изтърпяване на
наказание ”Лишаване от свобода”, за срок 7 /седем/ години и 4 /четири/ месеца,
за осъществена престъпна дейност на територията на Република Румъния.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
предложението и моли да бъде приета и приспособена към българското
законодателство постановената и влязла в законна сила присъда от 18.12.2017 г. по дело № 2872 постановена от Градски
съд-Букурещ, Република Румъния, с която на българския гражданин И. е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ години и 4 /четири/ месеца.
Посочва, че престъплението извършено на територията на Република Румъния,
за което е осъден българския гражданин И. и обозначено като създаване на
организирана престъпна група във формата на помагачество и продължителен
международен трафик на високорискови наркотични вещества по описание съответства
на разпоредбата на чл.321, ал.3, вр. с ал.2, вр. чл.354а, ал.2, вр. с чл.26,
ал.1 от българския наказателен закон. Предвид размера на наложеното наказание счита,
че не са налице основания за редукцията на същия, както и че същото следва да
бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим. Прокурорът счита, че следва да
бъде приспадната и изтърпяната част от наказанието в чуждата държава, считано от 08.05.2014 г., както и времето след трансфера
му в Република България.
Процесуалният представител на осъдения И., служебно
назначения защитник - адвокат К. моли да се приеме на основание чл.457 НПК
изпълнението на присъдата постановена в Република Румъния по отношение на
нейния подзащитен, като се приспадне изтърпяната част от наказанието, което му
е наложено. Предвид безупречното поведение на осъдения И. в българския и
румънския затвор, моли да му бъде намален размера на наложеното наказание и
същия да доизтърпи същото при по-лек или общ режим, защото е изтърпял
значителна част от наложеното му наказание. Моли да се вземе предвид и
обстоятелството, че са настъпили и условията за предсрочното му освобождаване,
защото осъдения И. отговаря на предпоставките за това.
Осъденото лице И. поддържа казаното от своя адвокат и
заявява, че няма какво да добави.
В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 НПК
осъдения И. заявява, че няма какво да каже и е съгласен с предложението на
главния прокурор.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, както и тези свързани с
приложимия датски закон и възоснова на закона и на Конвенцията за трансфер на
осъдени лица от 21.03.1983г., приема за установено следното:
Осъденият С.Д.И. – ** г., роден на *** ***, българин,
български гражданин, осъждан, разведен, със средно специално образование,
безработен, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
С присъда № 2872 от 18.12.2014 г. на Градски съд Букурещ,
потвърдена с присъда № 538 от 02.04.2015 г. на Апелативен съд Букурещ,
Република Румъния, влязла в законна сила на 02.04.2015 г., българският
гражданин С.Д.И. е бил осъден ефективно да изтърпи наказание ”Лишаване от
свобода”, за срок от 7 /седем/ години и 4
/четири/ месеца за извършено от него престъпление по чл.367, параграф 1 и 2 от
Наказателния кодекс на Република Румъния и престъпление по чл.2, параграфи1 и 2
от Закон № 143/2000 на Република Румъния с приложение на чл.35 от Наказателния
кодекс на Република Румъния.
Българският съд при изпълнение на своите задължения в
процедурата по чл.457 НПК винаги следва да изхожда от мотивите изложени в
чуждестранния съдебен акт, чието приспособяване се иска от главния прокурор
посредством направеното от него предложение. Българският съд разполага само с
правомощията по чл.457 НПК, а именно да приспособи към българския наказателен
закон една постановена и влязла в законна сила присъда от чуждестранен съд, с
цел да бъде изтърпян остатъка от наложено наказание на осъден български
гражданин от чуждестранен съд, но не разполага с възможността да ревизира вече
влезлия в сила съдебен акт на чуждестранния съд. На следващо място, българския
съд при приспособяване на чуждестранната присъда и при преценка на
обстоятелството, на кой текст от българския наказателен закон кореспондира
престъплението, за което И. е осъден, следва винаги да изхожда от мотивната
част на чуждестранния съдебен акт или според възприетото в присъдата на румънския
съд описание - фактическо и юридическо. Това е така, защото всяко
законодателство определя от една страна защитаваните обществени отношения,
както и санкцията и размера на наказанията за тяхното нарушение и не винаги би
могло да съществува пълно единствено между две различни законодателства и
юрисдикции. Юрисдикцията на различните правни системи определя и приема
различни критерии за наличие на обществена опасност на едно деяние, на
извършителя на деянието, както и правната му квалификация. С оглед на това
уточнение единствено е необходимо да има само съответствие между обективните
признаци от състава на престъплението, за което българския гражданин е осъден в
чуждата държава, със състав на престъпление от българския Наказателен кодекс без
да е необходимо да е налице пълна идентичност между обективните признаци на двата
престъпни състава. Ето защо воден от горепосоченото и съобразявайки фактическо
описание в мотивната част на румънската присъда, относно осъществената
престъпна дейност от осъдения И. е видно, че се касае за извършено престъпление
международен трафик на високорискови наркотични вещества, като помагач в
организирана престъпна група, която е създадена да извършва това престъпление и
от своя страна същото съответства по своите обективни признаци на състава на
престъплението по чл. 242, ал. 2, вр. ал. 1, б.“ж“ вр. чл. 26, ал. 1 от
Наказателния кодекс на Република България. Основанията за подобна квалификация
са налице, тъй като в описателната част на мотивите към присъдата и в
съответстващата му правна квалификация чуждият съд е упоменал, че се касае за
извършени от осъдения И. при участието му в организирана престъпна група 2 /две/
деяния на 27.04.2014 г. и 07.05.2014 г.
осъществени чрез внасяне през границата от Република България в Република
Румъния на високорисковото наркотично вещество хероин от 790,7 грама заедно с
обвиняемите Д.М.Д., Г.С.Г.и М.Д., като всички са част от организираната
престъпна група съставена и координирана от обвиняемия В.Я.Т.и в която участват
още обвиняемите Д.Ц.Д., М.Б.Л.и Д.Р., при различно разпределение на
ролите и участие на всеки от участниците в нея. Съгласно българското
законодателството и дадената от законодателя легална дефиниция на понятието
„Организирана престъпна група” в чл.93, т.20 НК е, че това е структурирано
трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години. Българският законодател в същата разпоредба е приел, че
сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на
функциите между участниците, продължителност на участието или развита
структура. В настоящия случай от всички описани изпълнителни действия в
мотивите на румънския съд е видно, че те са извършени от участниците в
организираното престъпно сдружение между които е и осъдения С.И., поради което
водят до извода, че действително се касае за организирана престъпна група,
създадена да извършва престъпления на територията на Република Румъния, за
което и всички участници са признати за виновни и осъдени.
Настоящият съдебен състав, стигайки до извода, че в
конкретният случай българския гражданин С.И. е бил осъден от компетентния съд в
Република Румъния на наказание „Лишаване от свобода” за престъпление,
кореспондиращо с престъпния състав по чл. 242, ал. 2, вр. ал. 1, б.“ж“ вр. чл.
26, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България, съобрази и предвиденото
наказание за това престъпление по българското законодателство, което е
”Лишаване от свобода”, както и неговия размер, който е от 3 /три/ до 10 /десет/
години и с глоба от двадесет до тридесет хиляди лева. Съдът, като съобрази
определения от румънския съд размер на наказанието ”Лишаване от свобода” за
посоченото престъпление и като установи, че така определения размер на
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ години и 4 /четири/
месеца съответства и е в границите на предвидения такъв за престъпния състав по
чл. 242, ал. 2, вр. ал. 1, б.“ж“ вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс на
Република България, защото за това престъпление българския законодател е
установил размер от 3 /три/ до 10
/десет/ години, намира, че същото не подлежи на редуциране, предвид липсата на
основание за настоящия състав да реализира правомощията си по чл.457, ал.4 НПК.
Тук отново следва да се посочи предвид доводите на защитата на осъдения И., че
настоящият съд не е компетентен да определя вида или размера на наказанието,
които вече са наложени от чуждестранния съд, в противен случай биха се нарушили
разпоредбите на НПК и Конвенцията за трансфер на осъдени лица, а също така би
се стигнало до ревизия на влязъл в сила чужд акт и по този начин да се навлезе
в правомощия на чужда юрисдикция, каквито правомощия настоящия съд няма и не са
му предоставени по силата на нито един законов вътрешен или международен акт.
В съответствие с изискването на чл.457, ал.3 НПК, според
настоящия съдебен състав наложеното от съда в Република Румъния наказание
”Лишаване от свобода” на българския гражданин И., следва да бъде изтърпяно
ефективно от него, при първоначален “Строг” режим на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“а“ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража на
Република България. Съдът определи режима за изтърпяване на наказанието като
съобрази размера на наложеното наказание. Действително осъденият българския
гражданин И., до момента на осъждането му в Република Румъния не е бил
наказателно санкциониран и е с чисто съдебно минало, но независимо от това
обстоятелство, за да бъде определен по-лек режим от посочения, е необходимо
размера на наложеното наказание да е в рамките до 5 години, а случаят не е
такъв. В този ред на мисли, направените искания в тази насока от защитата,
следва да останат без уважение. Това е
така, защото както вече се каза, българският съд в настоящото производство
единствено приспособява една чужда присъда, постановена по отношение на
български гражданин, на който е наложено наказание „Лишаване от свобода“, което
същия следва да доизтърпи в българско пенитенциарно заведение. Едва след
приспособяване на чуждата присъда съгласно чл.461 НПК, тя има сила и действие
на присъда, постановена от съд на Република България, след което произтичат и
всички правни последици за лицето съгласно българското законодателство, между
които са и разпоредбите на ЗИНЗС, касателно промяната на режима и типа на пенитенциарното
заведение, а също така и последиците по чл.437 НПК, касаещи условното
предсрочно освобождаване на едно лице. Изрично законодателят в разпоредбата на
чл.457 НПК е посочил, какви въпроси следва да обсъди българския съд в
изпълнение на задълженията си по приспособяване на един чужд съдебен акт, като
въпроса за определяне на вида, режима и типа на пенитенциарното заведение, в
което следва да продължи осъдения български гражданин да търпи наложеното му от
чуждия съд и приспособено наказание от българския съд с присъдата, не са сред
тези въпроси. Вида, режима и типа на пенитенциарното заведение се определят по
общите правила за тяхното определяне, които са установени в разпоредбите на
ЗИНЗС, т.к. действително българския съд при приспособяване на една чужда
присъда, приспособява същата, с цел осъдения български гражданин да доизтърпи
фактически остатъка на наложеното му наказание, продължавайки да търпи същото,
но обективно българския съд приспособява чуждата присъда съобразно общия размер
на наложеното наказание на осъденото лице. Ако, българският съд приеме
единствено остатъка, който следва да изтърпи фактически осъдения български
гражданин, то тогава от една страна би се стигнало до недопустимо вмешателство,
ревизия и подмяна на волята на чуждия съд, с оглед преценката му за налагане на
точно определено по вид и размер наказание и това вмешателство ще противоречи и
на логиката на българския закон, с оглед разпоредбата на чл.461 НПК.
В съответствие с изискването на чл.457, ал.5 НПК,
съдебният състав намира обосновано да постанови, че при изтърпяване на
наложеното от румънския съд наказание ”Лишаване от свобода” в размер на 7 /седем/
години и 4 /четири/ месеца на осъдения И., от същото следва да бъде приспаднато
времето на предварително задържане, както и на изтърпяната част
от наказанието в държавата, в която е била постановена
присъдата – Република Румъния, чието приемане за изпълнение се иска, считано от
08.05.2014 г. до влизане в сила на настоящото определение.
По делото липсват данни по воденото наказателно
производство в Република Румъния срещу българския гражданин И., да са настъпили
обстоятелства, които да водят до извод за приспадане и на друг период, различен
от посочения по-горе, от така наложеното му наказание.
Като съобразява, че материалите по делото не обективират
направени деловодни разноски по същото, то при постановяване на определението
съдът изобщо и не поставя на обсъждане въпроса за възлагането на деловодните
разноски.
По изложените съображения СЪДЪТ постанови определението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.