Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 24.07.2023 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на десети юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 172/ 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК, във вр. с чл. 231, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В.С.М. от *** срещу Заповед №8121К-3261/ 03.04.2023г.
на министъра на вътрешните работи. Претендира се неправилност и
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушения на
материалния и процесуалния закон. Искането е да се отмени обжалваната заповед и
се присъдят деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и чрез пълномощник и поддържа
жалбата си. В писмена защита на пълномощник са развити подробни доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт.
Ответникът – министър на вътрешните работи,
не се явява и не се представлява. В становище на пълномощник са посочени обстойни съображения
за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед за прекратяване
на служебното правоотношение на жалбоподателя.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в
предвидения 14-дневен срок по чл.231, ал.1 от ЗМВР и от лице, за което оспореният акт създава неблагоприятни последици.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, на основание чл.226, ал.1, т.5 и ал.5,
чл.228, ал.1 от Закона Министерството на вътрешните работи, докладна записка peг. № 3286р - 15362/27.03.2023 г.
и предизвестие, е прекратено служебното правоотношение на *** В.С.М. – ***
Главна дирекция „Национална полиция“,
считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че
прекратяването на служебното правоотношение е поради съкращаване на длъжността
и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност – протокол peг. № 3286р - 15194/24.03.2023 г.
Според Докладна
записка, рег. №3286р-15362/ 27.03.2023 г., изготвена от директора на Главна
Дирекция „Национална полиция“, в изпълнение на Заповед № 8121К-2912/21.03.2023
г., с която е изменен щата на ГДНП, като
е съкратена 1 щатна бройка за държавен служител с висше образование – ***, на
основание чл. 164, ал.6 от ЗМВР, чл.7, ал.1, т.1 и ал.4 от Наредба №8121з-310/ 17.07.2014 г. за
преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
на титуляра на съкратената длъжност – В. М., е било
предложено да заеме ръководни длъжности, за което бил съставен протокол. В ДЗ е
записано, че съгласно Класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл.
142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР, утвърден със заповед № 81213-140/24.01.2017 г.
длъжността *** (***) е ръководна, каквито са, съгласно Класификатора и
протокола, предложените длъжности.
Предвид изложеното,
на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР, във връзка с чл. 9 от Наредба
№ 8121з-311 от 17 юли 2014 г. за реда за прекратяване на служебното
правоотношение държавните служители в Министерството на вътрешните работи е
предложено да се прекрати служебното правоотношение с В. М. поради съкращаване
на длъжността.
Съгласно Протокол,
рег.№3286р-15194/ 24.03.2023 г. директорът на ГДНП е предложил на В.М.
ръководни длъжности в МВР по списък. В протокола В.М. е отразил, че
предложените 23 броя не са всички свободни длъжности в МВР, също така, че не
съответстват по вид на съкратената длъжност *** и не са подходящи за него.
По делото са приети като доказателства
следните документи:
Заповед № 8121з-141/24.01.2017 г. на министъра на
вътрешните работи относно прилагане на Класификатора на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР
с 6 приложения към нея.
Заповед № 8121к-2912/
23.03.2023 г. на министъра на ВР, с която на основание чл.33, т.9, чл.145, ал.1
от ЗМВР, във вр. с докладна записка, рег. №
3286р-48096/ 21.09.2022 г. е изменена т.1 от заповед, № 8121К-731/ 16.03.2015
г., като от щата на ГДНП е съкратена 1 щатна бройка за държавен служител с
висше образование – ***, ***, ***. Със същата заповед в щата на ГДНП е включена
1 щатна бройка за служител с висше образование в отдел „***“, сектор „***“, ***.
Кадрова справка на В.
М., от която се установява, че със Заповед № ***/ *** г. е назначен на длъжност
„***“ в сектор „***“ *** в РДВР-Кърджали. Заемал е различни длъжности в МВР. Със
Заповед № 8121К-5484/ 21.06.2023 г. е преназначен на длъжност „***“ на
ГДНП-МВР. Временно е преназначен на длъжност „***“ в „Звено ***“ към
„Ръководство на МВР“ – заповед № 8121К-8109/ 09.08.2022 г. на министъра на ВР,
считано от 10.08.2022 г. – за 1 година (поименно разписание за длъжностите на
ГДНП – л.84 д.). С МЗ № 8121К-11903/ 10.10.2022 г. е
прекратено временното преназначаване, считано от 23.03.2023 г.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от орган,
компетентността на който произтича от разпоредбата на чл. 227, във връзка с чл.
158 от ЗМВР. Заеманата от жалбоподателя длъжност е ръководна, поради което
министърът на вътрешните работи е компетентен орган на основание чл. 227, във
връзка с чл. 158, т. 1 и т. 4 от ЗМВР.
Не е спорен фактът на заемана от
жалбоподателя ръководна длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на
министъра на вътрешните работи е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР.
Според класификатора (в относимата
редакция от ДВ, бр.27/ 24.03.2023 г., в сила от 15.03.2023 г.) длъжността, заемана от жалбоподателя, попада
в приложение А. Държавни служители с висше образование, Раздел II.2.
Главна дирекция „Национална
полиция“ (ГДНП) и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП),
длъжностно наименование – ***, специфично наименование – ***, вид длъжност – ръководна,
минимална образователно-квалификационна степен или образователна и научна
степен – магистър, минимален професионален стаж – 10 години.
Съгласно чл.226, ал.1, т.5 и ал.5 от ЗМВР
служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при
съкращаване на длъжността, като прекратяване на служебните правоотношения в
случаите по ал.1, т.3, 5 и т. 7, б. "е" и "ж", във връзка с
чл.153, ал.3, т.1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга
предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.
Предпоставките за прилагане на посоченото в
оспорената заповед правно основание изискват действително съкращаване на
длъжността, както и на съответния служител да е предложено и той да е отказал
да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за
него.
В случая, предвид Заповед № 8121к-2912/
23.03.2023 г. на министъра на ВР, съдът приема, че формално е осъществена
предпоставката в чл.226, ал.1,т.5 от ЗМВР – съкращаване на една от общо четири
длъжности „***” в ГДНП.
Ведно със съкращаването на длъжността,
законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.
226, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗМВР е поставено от закона
в зависимост от изпълнението и на предпоставката служителят да откаже да заеме
друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. В
тази връзка следва да се има предвид Решение № 10335/ 07.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2017 г., 5-членен с-в, по отношение съдържанието
на "подходяща длъжност". В цитираното решение е прието, че ЗМВР не
дефинира белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като
"подходяща". Преценката има ли друга длъжност, която да е подходяща
за служителя, е винаги дължима и следва да бъде надлежно изразена в прекратителната заповед, тъй като обуславя проверката за
наличието на юридически факти с изключващо прекратяването на правоотношението
действие. Тя трябва да е конкретна и подчинена на изследването дали
съпоставяната друга длъжност съответства на професионалната квалификация на
служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще
обективната му способност да я изпълнява. По този начин правно-логически се
очертават и принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към
категорията на подходящите.
АС – Кърджали приема, че в конкретния случай,
въпреки, че на жалбоподателя са предложени свободни длъжности, не е спазено
изискването те да са подходящи на заеманата от него длъжност. Както е посочено
и в писмената защита на пълномощника на жалбоподателя, от предложените длъжности, най-високо поставените осем
броя (съгласно Класификатор и Приложение № 6) са за „***". Тази длъжност е
една от поставените на *** място в
йерархията на ръководните длъжности в МВР, посочена в т. И.9. на същия раздел
от Приложение № 6. Останалите 15 предложени длъжности („***" и приравнени)
са поставени на *** място в
същата йерархия, съгласно Приложение № 6, т. 11.11.
Изискванията за притежавана минимална образователна степен и продължителност на
професионалния стаж за предложените на 24.03.2023 г. длъжности, също са
значително по-ниски от притежаваните от М. Видно от Класификатора, специфичното
наименование на длъжностите „***" е „***", а на „***" -„***"
(т.е. и двете с няколко степени по-ниски от изпълняваната до този момент от
жалбоподателя), като изискванията за образователно ниво са „бакалавър" за
двете и стаж от 6 (за „***") и 5 години (за „***") при налично
образователно ниво на М. „магистър" и стаж в МВР повече от *** години. От
изложеното следва, че предложените на В.
М., с Протокол № 3286р-15194/24.03.2023 г., длъжности са неподходящи предвид
тяхното ниво, мястото им в йерархията на длъжностите съгласно т. 12 от МЗ № 8121з-141/24.01.2017 г., специфичното им наименование, както и необходимите
стаж, образование, специализацията и опит за заемането им.
От приета
като доказателство Справка peг. № 8121р-12646/2, изготвена на 16.06.2023
г., се установява, че към 25.03.2023 г. в МВР е имало 86 незаети ръководни
длъжности, сред които и 7 със специфично наименование „***". Последните са
само с една степен по-ниски от заеманата от жалбоподателя М., като в нарушение
на закона те не са му били предложени.
Следва
да се посочи, че министърът на вътрешните работи е имал възможност да изчака
изготвянето на справка за свободните длъжности, за която се установи, че трябва
да е налична до 25-то число на месеца. По този начин би изпълнил изискването в
разпоредбата на чл.226, ал.5 от ЗМВР да предложи на жалбоподателя „подходяща”
длъжност.
От Справка на вакантните длъжности в МВР
към 25.03.2023 г., изготвена от Дирекция „Човешки ресурси“ е видно, че към този
момент е имало длъжности, за които е възможно М. да прецени, че са подходящи за
него и да изрази желание да ги заеме, но те не са му били предложени.
Последното е самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Постановяването
на оспорената министерска заповед за прекратяване на служебното правоотношение
с жалбоподателя, без да е събрана информация за наличните свободни длъжности,
не позволява да се извърши пълна и точна преценка съществуват ли и колко „подходящи"
за жалбоподателя са длъжностите, които биха могли да му бъдат предложени, а той
е отказал да заеме. Ако такива съществуват, но не са му предложени, или са му
били предложени „неподходящи" такива, които той е отказал да заеме и по
тези причини е прекратено служебното му правоотношение, е налице случай на
типично превратно упражняване на власт от страна на министъра.
Поради
изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи, като се
отмени оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, с която е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.
При този
изход на правния спор в негова полза се дължат деловодни разноски, доказани по
основание и размер с представени ДПЗС и вносна бележка за преведени 10 лв.
държавна такса. Предвид възражението за прекомерност от пълномощника на
ответника съдът приема, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в
размер на 1000 лв. Този размер съответства на осъществената процесуална защита
чрез явяване на упълномощения адвокат, обосновани доказателствени
искания за събиране на относими доказателства и
представяне на такива.
Поради
изложеното и на основание чл.143, ал.1 от АПК Министерство на вътрешните работи
на Република България следва да бъде осъдено да заплати в полза на жалбоподателя
деловодни разноски в размер на 1010 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отменя Заповед №8121К-3261/ 03.04.2023г. на
министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.226, ал.1,
т.5 и ал.5 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на *** В.С.М. – ***
Главна дирекция „национална полиция“ – МВР.
Осъжда Министерство на
вътрешните работи да заплати на В.С.М. с ЕГН ********** и адрес: *** деловодни
разноски в размер на 1010 лв. (хиляда и десет лева).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба пред ВАС,
в 14-дневен срок от получаването.
Препис от решението
да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: