Решение по дело №77/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №115 от 31.12.2024г., постановено по АНД №20241620200063/2024г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно постановление №004826/16.01.2024г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София на основание чл.210в от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Ш., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и явно несправедливо. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт З., поддържа касационната жалба моли да бъде уважена като претендира разноски по делото.

Ответната страна, чрез си пълномощника юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира за присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че административното нарушение на разпоредбата на чл.210в във вр. с чл.68л, ал.1 от ЗЗП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Районният съд е изложил мотиви, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена по отношение на установеното административно нарушение. В мотивите е посочено, че имуществената санкция е наложена в размер, който е съответен на тежестта на установеното нарушение.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за валидно, допустимо и правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че търговското дружество е извършило описаното нарушение на на чл.210в във вр. с чл.68л, ал.1 от ЗЗП. Факти по делото, който са установени чрез надлежно събиране на относимите писмени и гласни доказателства, които са анализирани надлежно от въззивният съд, който обосновано е приел, че административното нарушение е безспорно установено. Анализа на събраните гласни и писмени доказателства водят до безспорен и категоричен извод, че описаното нарушение е извършено от касатора, както обосновано е прието от въззивният съд. Не може да се приеме, че в случая не е налице нарушение, тъй като доказателствата по делото обосновават наличието на описаното административно нарушение, като техния анализ установява извършеното нарушение по несъмнен начин. Разпитаните по делото свидетели Р. И. – актосъставител и В. Ц. и И. Л. – свидетели по АУАН са изяснили фактическата обстановка по установяване на нарушението, като техните показания кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, които правилно са кредитирани и анализирани от въззивният съд относно изясняване и обсъждане на релевантни факти по делото. Всъщност, както правилно е отбелязано в мотивите на въззивният съд, същественото в случая е установеното, че търговското дружество е поставило условия, които не са предмет на конкретния договор с физическото лице и по този начин е осъществило принуда.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя мотивите на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.

Пълнотата изисква да се посочи, че в случая е безспорно, че става дума за неизпълнение на Заповед №141/26.02.2015г. на Председателя на КЗП, тъй като става дума за неизпълнение на договорно задължение, което не е свързано с твърдяно установяване на кредитен рейтинг, респективон описаното нарушение представлява агресивна търговска практика, с която се засягат правата на потребителя, както обосновано е приел в мотивите си въззивния съд.

На последно място следва да се отбележи, че изцяло неоснователно е позоваването на изтекъл срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението не е открито с момента на подаване на жалба от потребителя, както поддържа пълномощника на касатора, а от момента на установяване на нарушението от контролните органи. В случая тримесечния срок е спазен, тъй като проверката е извършена на 18.09.2023г., а АУАН е съставен на посочения за нарушител на 15.12.2023г.

С оглед заявеното искане от пълномощника на ответника следва, касатора да бъде осъден да заплати разноски по делото в размера на юрисконсултското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №115 от 31.12.2024г., постановено по АНД №20241620200063/2024г., по описа на Районен съд Лом.

ОСЪЖДА „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.