Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 584
30.09.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Светла Иванова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №464 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.М., против Решение №28/24.02.2020 г., постановено по АНД №33 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставено без уважение искането на адв. С.М. *** да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ.
В жалбата се твърди, че оспореният отказ е неправилен и незаконосъобразен.
Сочи се, че съдът не приложил правилно материалния и процесуалния закон, вместо което се впуснал в разсъждения и обсъждане на приложими варианти относно това кому принадлежи правото да бъдат присъдени разноски, при позитивно решение за страната, която е получила безвъзмездно правна помощ и представеното от процесуалния представител на същата доказателства за това. Твърди се, че като се впуснал в обсъждания на норми, установени в Наредба №1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и на императивни такива от Закона за адвокатурата (ЗА), съдът погазил застъпения в чл.36, ал.1 от ЗА принцип, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 от ЗА, се определял от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2, в рамките на предвидения в горецитираната наредба размер. Счита се, че в настоящия казус безспорно била налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, вр. с ал.2 от ЗА, същата не е била оспорена от страна на органа, поради което следвало съдът да присъди възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично било отразено, че предоставената на жалбоподателя услуга е безвъзмездна, и се предоставя по ред и условия, предвидени в закон – чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като в тази връзка било и направеното в о.с.з. искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя лично на него.
По изложените съображения се претендира за отмяна на оспорената част от решението и осъждане на ОДМВР – Хасково за заплащане на адвокатското възнаграждение.
Ответникът, Областна дирекция на МВР – Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за основателност на жалбата и предлага в обжалваната му част решението да бъде отменено или изменено, като счита, че съобразно чл.163, ал.1 от АПК, и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.18, ал.1 от Наредбата за минималното адвокатско възнаграждение, ОД на МВР – Хасково следва да бъде осъдена да заплати разноски на жалбоподателя.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваната част от решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:
С Решение №28/24.02.2020 г., постановено по АНД №33/2020 г., Свиленградският районен съд е отменил обжалвания пред него Електронен фиш серия К №…., издаден от ОДМВР – Хасково, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на А.Г. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, и оставил без уважение искането на адв. С.М. да бъде осъден ответникът ОДМВР – Хасково да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ.
За да остави без уважение искането на адв. С.М. за присъждане на адвокатско възнаграждение, районният съд е посочил, че от представения по делото Договор за правна защита и съдействие се установя, че адвокатското възнаграждение не е заплатено от жалбоподателя на неговия процесуален представител, а същото се претендира при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Развил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 2019 г.), в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененият акт или отказ. Съгласно чл.144 от АПК, субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. По отношение претендираното от адв.С.М. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА, съдът е посочил, че разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения признава правото на адвокат, предоставил безплатна правна помощ и съдействие при хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в посочената Наредба №1. Съдът е приел, че в конкретния случай, след като АНО не е осъден за разноски, липсва предпоставката за приложение на чл.38, ал.2, изречение първо от ЗА, да бъде присъдено в полза на пълномощника на жалбоподателя исканото адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е процесуално допустима.
Решение №28/24.02.2020 г., постановено по АНД №33/2020 г., е съобщено на А.Г.Г. на 04.03.2020 г., а касационната жалба е подадена на 16.03.2020 г.
Като взе предвид, че в цитираното решение Свиленградският районен съд е формирал изричен диспозитив, с който е оставил без уважение искането на адв. С.М. *** за разноски, както и нарочно заявените основание и петитум на касационната жалба, решаващият състав на настоящата инстанция приема, че няма процесуална пречка да разгледа подадената касационна жалба, с която решението се оспорва само в частта му, касаеща разноските.
Съгласно чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. В чл.208 от АПК, съдържащ се в Глава дванадесета, е очертан предмета на касационно оспорване, като е посочено, че първоинстанционното съдебно решение подлежи на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части.
Настоящата инстанция отчита, че в обжалваната му част процесното решение има характер на определение, но доколкото в самото решение е вписано, че същото подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за постановяването му, то посоченият срок за съдебно оспорване е спазен от жалбоподателя, който е и надлежна страна, засегната неблагоприятно от оспорената част от решението.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2 на чл.38 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред районния съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е била заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2020 г., сключен между А.Г.Г. и адвокат С.П.М., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред районния съд е инициирано по жалба на санкционираното лице А.Г.Г., който е бил представляван по делото от надлежно упълномощения адвокат С.М., а оспореният от него Електронен фиш е отменен от съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63, ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са били налице, поради което неправилно районният съд е възприел, че не следва да уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.
Като е постановил решение, с което е оставил без уважение искането на адв. С.М. *** в тази насока, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който в оспорената му част следва да бъде отменен.
Вместо това следва да бъде осъден ОДМВР – Хасково, като ответник по делото пред районния съд, да заплати на адвокат С.П.М. адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2020 г.
На основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗА и чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 (в приложимите редакции на нормите) от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 300 лева за въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора, основателно е и своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и за настоящата инстанция, като на основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.3 от ЗА, такова се следва на адвокат С.М., в размер, определен на 300 лева за касационната инстанция, съгласно чл.18, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №28/24.02.2020 г., постановено по АНД №33 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година, в обжалваната му част, с която е оставено без уважение искането на адв. С.М. *** да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ, вместо което:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адв. С.П.М.,***, вписан под личен №….., сумата от 300 (триста) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие на А.Г.Г. по АНД №33 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адв. С.П.М.,***, вписан под личен №….. сумата от 300 (триста) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие на А.Г.Г. пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.