Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 348 Година 2021, 17.02. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХІ състав
на 13.01.2021 година
в публичното заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на
прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2879 по описа за 2020 година и като обсъди :
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЦУ на НАП – София срещу
съдебно решение №260337 от 07.10.2020г. по а.н. дело №4597/2020г. по описа на
Районен съд– Пловдив, IV-ти н.състав, с което е отменено издаденото от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП наказателно
постановление /НП/ №453856-F489904 от 29.07.2020г., с което на Х.Х.С. ***,е
наложена “Глоба” в размер на 400 лева за нарушение чл.7 ал.1 във връзка с
чл.118 ал.4,т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ на основание чл.185 ал.2
от същата Наредба.
Недоволен от така
постановеното решение на първостепенният съд, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради неправилно прилагане на
материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Моли за неговата отмяна и потвърждаване на издаденото НП. Претендира
разноски.
Ответникът – на Х.Х.С. счита жалбата за неоснователна
и настоява за отхвърлянето и.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският административен
Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност
наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
За да отмени НП
първостепенният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, но по същество е направен извод за това, че не са осъществени всички
съставомерни признаци на вмененото на С. конкретно нарушение.
Този съдебен състав намира,
че правилно Районния Съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в
хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е
достигнал до единствения правилен извод – за отмяна на наказателното
постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
На първо място, следва да се посочи, че при
извършената на 02.05.2019г. проверка в частен имот на трето лице безспорно е
установено, че в двора на имота се подготвя боядисване на товарен автомобил с
посочената регистрация. Не са установени други случаи на ремонт/боядисване на
автомобили. Записано е обаче, в съставения от проверката Констативен
Протокол сер. АА №0023079 от същата
дата, че по данни на самото лице „…предлаганите услуги са на цени зависещи от
автомобила….150 до 200 лева…обекта работи от месец март 2019г.“
Заедно с това in fine на констатациите е посочено, че
лицето не може да попълни декларация за започване на дейността с обяснението,
че „…не може да напише нищо друго освен името си“(очевидно на български език). Твърди, че е неграмотен.“.
Тези констатации създават съществени съмнения
досежно закрепеното в протокола, тъй като най-малко не става ясно как лицето се
е запознало с този протокол, който формално е подписан от него, без вписани
възражения. Действително данните са, че макар и български гражданин на 65г.,С.
не е българин, поради което, при тези вписани обстоятелства от проверяващия
екип, е следвало допълнително да се гарантира правото на лицето да се запознае
с точното съдържание на вписаното в протокола, особено по отношение на това, че
самото то е дало обяснения напр., че обекта работи от март 2019г., което
впоследствие се отрича от него.
В тази връзка проверяващите служители на
касационния жалбоподател не са установили нито предходна дейност, вкл. с
получени суми за извършени подобни услуги в същия обект от С., даже не са
установили и плащане на соченото възнаграждение от 200 лева за боядисвания в
двора товарен автомобил. Или недоказани са твърденията, че лицето е
осъществявало търговска дейност, респ. е било налице „предприятие“, изискващо
воденето на работите му по търговски начин, а още по-малко получени доходи от
него.
С. не оспорва, че има квалификация за бояджия,
като е извършвал тази дейност до 2011г., но след тази дата признава, че
спорадично(инцидентно) на близки и познати прави
подобни услуги.
В тежест на данъчната администрация бе да
установи дейността със сочения от нея период март – май 2019г.(който реално може да е само
около месец, с оглед липсата на конкретно посочена начална дата). Липсват каквито и да е други
конкретни данни за извършвани в обекта услуги преди дата 02.05.2019г., а още
по-малко че С. е получил възнаграждение за това.
При това положение на нещата тезата на
касационния жалбоподател не може да бъде доказана и то при условията на главно
доказване, което следваше да бъде и пълно. Очевидно не се изпълват
изискванията на сочената новела на §1 т.41 ДР на ЗДДС досежно изискването за
извършени услуги в обекта, при посоченото съдържание на съставения констативен
протокол.
При това положение на нещата настоящият
касационен състав намира, че районният съдия е възприел и обсъдил всеки един
релевантен за спорното правоотношение факт, като тези факти са възприети
адекватно, а значението им е оценено в съответствие с правилата на логическото
мислене.
С оглед на изложеното не са налице касационните
основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с
чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №260337 от 07.10.2020г. по а.н.
дело №4597/2020г. по описа на Районен съд– Пловдив, IV-ти н.състав.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.