Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1747

Гр. Пловдив, 27.04.2012 година

     В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Лиляна Кирилова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10780 по описа за 2011год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.128 КТ, чл.222, ал.1 КТ вр. чл. 328, ал.1,т.3 КТ и чл.86 ЗЗД. 

Производството е образувано по искова молба на Н.Ж.Н., ЕГН ********** ***, срещу “Херку” АД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе” № 2.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор в ответното дружество като “м.” до 12.01.2009г. Със Заповед № 139 от същата дата и на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ трудовия му договор е бил прекратен. Съгласно уговореното в трудовия договор работодателят му дължал възнаграждение за положения труд в уговорените размери. Ответникът не му заплатил и до момента ТВ съответно: за м.10.08г. -301,80лв.; за м.11.08г. -301,80лв.; за м.12.08г. -241,44лв.; за м.01.09г. -66,0лв. Общо не му било изплатено ТВ в размер на 911,04лв. Твърди освен това тъй като ТД е прекратен на осн.чл.328, ал.1, т.3 КТ, работодателят да му дължи обезщетение по чл.222 КТ, и като не му било изплатено обезщетение по чл.222 КТ за оставането му без работа, което счита да е в размер на 301,80лв. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 911,04лв.– сбор от ТВ за периода м.10.2008г.-м.01.2009г. и за месеците октомври, ноември и декември 2008г. и януари 2009г., ведно със лихви за забава от общо 274,44лв. за периодите от дата на дължимостта на ТВ до подаване на искова молба, както и сумата от 301,80 лв.- обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си а.Д подържа исковете в размерите установени в ССЕ.

В с.з. ответното дружество не изпраща представител, не взема отношение. 

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Установява се по делото ищецът да е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността “м.”, като същото е видно представения ТД №**/17.12.2007г. и ДС към него №164/18.03.2008г. по безсрочен трудов договор на пълно работно време от 8 часа, с ОТВ за същата длъжност първоначално от 220 лв. увеличено на 300лв. от 18.03.2008г., което се изплаща ежемесечно, като не договорено ДТВ. В т.3 от ТД е уговорен срокът на предизвестие от 30дн, в съответствие с чл.326, ал.2 КТ според който срокът на предизвестие при безсрочни трудови договори, какъвто е настоящия 30 дневен. За доказване на обстоятелството трудовия договор да е прекратен по реда на чл.328, ал.1, т.3 КТ ищецът е представил Заповед № 139/12.01.2009г. с която  считано от 11.01.2009г. се прекратява трудовия договор на Н., на осн. чл.328, ал.1, т.3 КТ - поради намаляване обема на работа, връчена на ищеца срещу подпис на 12.01.2009г.

По делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. В., която не е оспорена от страните, и която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото, тъй като поради не намиране на ответното дружество не са проверени ведомости за заплати. От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява, съобразно уговореното в трудово договор ОТВ от 300лв. и ДТВ от 1,80лв. на Н.Н. е следвало да са начислени суми по ведомост за заплати за месеците в периода м.10.2008г.-м.01.2009г., като след приспадане на законово регламентирани удръжки да са е следвало да му бъдат изплатени трудови възнаграждения в сума за изплащане, съответно: за м.10.2008г. за 23 р.дни – 236,31лв.; за м.11.2008г. за 20 р.дни– 236,31лв.; за м.12.2008г. за 20 р.дни – 236,31лв. и за м.01.2009г. за 5 р.дни – 57,27лв. в.л. сочи, че за така изчислените суми за трудови възнаграждения за периода м.10.2008г.-м.01.2009г. са в размер на сума за получаване, след приспадане на аванси и нормативно определени удръжки от общо 765,20лв., която няма данни до момента да е изплатена. Лихвата за забавено плащане на горните суми за трудови възнаграждения в сума за получаване, изчислена за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда, при уговорено ежемесечно изплащане на ТВ, до дата на завеждане на и.м.-13.06.2011г. е в размер на общо 219,15лв.

В заключение по ССЕ в.л. е изчислило на база последното БТВ за пълен работен месец - м.12.2009г. от 301,80лв. формирано от ОТВ от 300лв. и клас 1,80лв., размерът на за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ да в брутен размер на 301,80лв., от която след приспадане на нормативно начислени удръжки от 54,06лв. е останала за получаване сума 247,74лв., която няма данни да е била изплатена.

Така от горните доказателства, до колкото те не са оспорени от ответника, съдът приема за  установено, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, да изплати изцяло дължимите суми като трудови възнаграждения на работника. В тази връзка следва да се отбележи само, че размера на дължимите от работодателя трудови възнаграждения следва да са съобрази с това, което дължи като сума за изплащане, а не в размер на уговореното с трудовия договор БТВ, тъй като удръжките, които работодателят следва да направи за ДОД и ДОО и други предвидени в КСО не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично правно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада от общо начислявано на работника брутно трудово възнаграждение. Те са на общо основание тези, които работодателят (осигурителят) дължи във всички случаи - когато трудовото възнаграждение е получено от работника, но и когато то не е получено реално.

По тези съображения и съгласно установеното по-горе от фактическа страна, съдът  намира, че претенцията на ищеца за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения по чл.128  за месеците октомври, ноември и декември 2008г. и за месец януари 2009г. са основателни и доказани частично по размери и като такива следва да бъдат частично, като се осъди ответникът да заплати на Н. сумата от общо 765,20лв., представляваща неизплатен трудови възнаграждение за периода м.10.2008г.-м.01.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.06.2011г. до окончателното плащане, а над този размер и до пълния претендиран такъв от общо 911,04лв. исковете са неоснователни и ще се отхвърлят.

Видно от ТД в него е уговорено ежемесечно изплащане на ТД, а по делото няма данни за това да има установени други срокове за изплащане на заплати, при което и следва  да се приеме срокът за изплащане на дължими трудови възнаграждения да е в края на месеца за който се отнася, а от следващия ден работодателят изпада в забава. И тъй като няма данни дължимите ТВ за горните месеци да са изплатени на ищеца към дата на която са били дължими, а и до момента, то съгл. чл.245 КТ същите остават дължими и се дължат със законната лихва до изплащането им. Видно от ССЕ мораторната лихва върху дължимите тр.възнаграждения за горните  месеци е в размер на общо 219,15лв. за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до подаване на и.м. -13.06.2011г., която и сума ще се присъди на ищецът, като се осъди ответникът да я заплати, а над този размери и до пълния претендиран такъв от общо 274,44лв. за лихви за забавено плащане за същите периоди, исковете са неоснователни и ще се отхвърлят.

По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, вр. чл.328, ал.1, т.3  КТ в размер на 301,80лв. за оставане без работа 1 месец след уволнението, съдът намира следното:

Безспорно е установено по делото, че трудовия договор на Н.Н. е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.3  КТ - поради намаляване обема на работа, при което е налице първата предпоставка за изплащането на обезщетение за оставане без работа един месец след уволнението. По делото няма данни за това дали работникът – ищец е представил на работодателя доказателства за оставане без работа един месец след прекратяване на ТД. Видно от Справка изготвена от ТД НАП Пловдив в периода 12.01-12.02.2009г. няма данни за регистрирани сключени от Н. трудови договори с друг работодател. Така безспорно се установява по делото, че в преиод от един месец след уволнение поради намаляване обема на работа ищецът е останал без работа, при което и за него е възникнало право да получи обезщетение по чл.222 КТ. Що се отнася до размера на обезщетенията по чл.222 КТ, то съгласно чл.228 КТ база за определяне е размера на последното получено БТВ – 301,80лв., в което се включват ОТВ 300лв. и ДТВ (клас) 1,80 -с постоянен характер. Съгласно ССЕ база за определяне размера на обезщетението по чл.222 КТ е възнаграждението начислено за пълен работен месец 01.2009г. в размер на 301,80лв. Тъй като върху обезщетения по КТ удръжки се правят само за ДОД, ДОО и ДЗПО в резултата на начислени такива, а в ССЕ в.л. В. е установило, на ищецът да се дължи сумата от 247,74лв. в сума за получаване. До колкото обаче удръжки от суми за обезщетения се правят към дата на плащане, а по делото няма данни това обезщетение да е на числено на ищеца, то и не следва да се вземат предвид направените в ССЕ приспадания за удръжки. В обобщение на горното следва и извода – искът по чл. 222, ал.1 КТ е доказан по основание и по размер  в размера на сумата от 301,80лв., представляваща брутен размер на обезщетение за оставане на работа едни месец след уволнението по член 222, ал. 1 от КТ и като такъв ще се уважи до този размер, като се осъди ответникът да заплати на ищеца тази сума.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството в размер на 259,43лв., като са претендирани и е представил доказателства за направени от 300лв. такива. Ответникът не е претендирал разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.

На основание чл. 83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е освободен от такси и разноски по производството. С оглед изхода от процеса ще се осъди ответника да заплати на ПРС държавна такса от 100 лева, на база общата цена на исковете по чл.128КТ и по иска по чл.222 КТ -минималната от по 50лв., както и 60лв. разноски за ССЕ, по съразмерност с уважената част от исковете в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, при изплатени 60 лв. от БС за ССЕ.

Въз основа на изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА “Херку” АД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе” № 2, да заплати на Н.Ж.Н., ЕГН ********** ***, СУМАТА от общо 765,20лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и 20ст.), представляваща сбор от ТВ за периода м.10.2008г.-м.01.2009г. в сума за изплащане, в това число за м.10.2008г.– 236,31лв.; за м.11.2008г.– 236,31лв.; за м.12.2008г.– 236,31лв. и за м.01.2009г.– 57,27лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.06.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 219,15лв. (двеста и деветнадесет лева и 15ст.), представляваща сбор от лихви за забавено плащане на ТВ за периода м.10.2008г.-м.01.2009г. и за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до 13.06.2011г. като отхвърля исковете по чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, над тези размери и до пълните претендирани такива от общо 911,04лв. за трудови възнаграждения и от общо 274,44лв. за лихви за забавено плащане за същите периоди, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Херку” АД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе” № 2, да заплати на Н.Ж.Н., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 301,80лв. (триста и един лева и 80 ст.), представляваща брутен размер на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа един месец в периода от 12.02.2009г. до 12.02.2009г. след прекратяване на трудовия договор на осн. чл.328, ал.1 т.3 КТ - поради намаляване обема на работа, ведно със законната лихва считано от 13.06.2011г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА “Херку” АД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе” № 2, да заплати на Н.Ж.Н., ЕГН ********** ***,  СУМАТА от 259,43лв.(двеста петдесет и девет лева и 43ст.), разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност, А ПО СМЕТКА НА ПРС, бюджетна сметка на ВСС, СУМАТА 100,0 лева (сто лева) - ДТ за производството, както и 60,0лева (шестдесет лева) - разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............../П/........................

                      ( Валентина Иванова)

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

РМ