№ 3856
гр. Варна, 09.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100502007 по описа за 2023 година
Производството по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Н. Г. Й. срещу Решение № 192 от
17.07.2023г. по гр.д. № 568/2022г. по описа на ПРС, V-ти състав, с което на основание чл.
440, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу Ю. Г. Й. с ЕГН
********** и „Л. Ф.“ ЕАД, ЕИК ................ искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът Ю. Г. Й. – длъжник по ИД № 20158070403130 по описа на
ЧСИ Надежда Денчева с взискател „Л. Ф.“ ЕАД, не е собственик на следните недвижими
имоти, предмет на принудително изпълнение за парично вземане – ПИ с ид. ................... по
КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018г. на ИД на АГКК, с площ 3000.00
кв.м., с. Н. Р., м. „Б.“, номер по предходен план ..................., при съседи: № ..............., №
.............., № ................., № ..............; ПИ с ид. 51487.29.5 по КККР, одобрени със заповед на
РД-18-1079/10.05.2018г. на ИД на АГКК, с площ 9396.00 кв.м., с. Н. Р., местност „П.“, номер
по предходен план .............. при съседи: № ............... ................., 51487.29.6, ...............; ПИ с
ид. .............. по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018г. на ИД на АГКК, с
площ 5000.00 кв.м., с. Н. Р., местност „Б.“, номер по предходен план ................, при съседи:
№ ..............., ..................., ................., ..................
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено
в нарушение на материалния закон и при грубо нарушение на процесуалните правила, както
и необоснованост. Изложени са съображения, че в разрез със съвкупността на
доказателствата по делото е решаващият извод на съда за недоказаност на твърдението на
ищеца за осъществявано явно и необезпокоявано владение върху процесните имоти за
период повече от 10 години. По делото не е ангажирано нито едно доказателство, което да
разколебава установеното осъществяване от ищеца на явна, трайна, спокойна и
непрекъсната фактическа власт върху спорните имоти със субективното убеждение, че ги
1
владее като техен собственик в продължение на повече от 10 години. В тежест на
ответниците по отрицателния установителен иск е да установят притежанието на спорното
материално право в патримониума на длъжника /т. 2 от ТР № 8/2012г. на ОСГТК/. В тази
връзка неправилно е разпределена доказателствената тежест в процеса, а по същество
неправилно е прието, че ищецът не е доказал фактите, от установяването на които е
предпоставено уважаването на исковата претенция. От доказателствата по делото се
установява по категоричен начин, че ищецът е станал собственик на имотите преди
насочване на изпълнението по изп.д. спрямо тях. Събраните по делото гласни доказателства
са безпротиворечиви и категорични, като ответниците не са ангажирали нито едно
доказателство, което да опровергае установеното от показанията им. Освен неправилно
разпределената доказателствена тежест, първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила като провел съдебните заседания в отсъствие на
ответника Ю. Г., при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Този
ред за фингирано призоваване е неприложим при наличие на обективни причини,
възпрепятстващи страната да се яви в предходно съдебно заседание, на което не е даден ход
именно поради неговото отсъствие. Моли в тази връзка да се разпредели правилно
доказателствената тежест по спора, като на страните се предостави възможност да
предприемат съответни процесуални действия. По същество моли обжалваното решение да
се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с
извод за основателност.
В отговор на жалбата Ю. Г. Й. изразява становище за основателност на жалбата и
моли същата да бъде уважена. Освен аналогични съображения, поддържа, че единствено
ищецът е осъществявал владение върху имотите след 2011г., което освен от гласните
доказателства се потвърждава по делото и от писмените такива. Този факт не се оспорва от
него, предходен владелец на имотите. По делото липсва доказателство, което да оборва така
установеното, като взискателят не е ангажирал доказателство, което да създава дори
съмнение в този извод. Също се позовава на допуснато процесуално нарушение във връзка с
призоваването му и неправилно приложение на чл. 56, ал. 2 от ГПК, поради което отправя
искане за ново разпределение на доказателствена тежест и събиране на доказателства с
негово участие.
Въззиваемата страна „Л. Ф.“ ЕАД, не е депозирало отговор на въззивната жалба.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
С оглед съдържащото се във въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с
доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания. С оглед обезпечаване правилното приложение
на материалния закон по спора и на основание т. 2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да даде указания относно релевантните факти и разпределението на
доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни
доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 от ГПК/.
Съгласно разясненията по т. 4 от ТР 3/10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС правата на третото лице ищец върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на
иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта
е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по
този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово
задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Съобразно тези разяснения
следва да се разпредели и доказателствената тежест в процеса.
Оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните
правила във връзка с призоваването на ответника Ю. Й., съдът приема за неоснователни.
Ответникът е бил редовно призован за с.з. от 20.04.2023г., на което не се е явил, а на
основание чл. 56, ал. 2 от ГПК, за следващите съдебни заседания, веднъж редовно
призованата страна не се призовава. Ново призоваване съдът е длъжен да извърши за всяко
следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или
разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание, какъвто случаят пред ПРС не е. За
останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на
производството. При преграждане на по-нататъшния ход на делото съдът също е длъжен
отново да призове страните в съответствие с чл. 56, ал. 1 от ГПК след отстраняване на
пречката за развитието му. В този смисъл е била и редакцията на чл. 41, ал. 6 от ГПК /отм./.
След редовно призоваване за първо съдебно заседание и приложение на разпоредбата на чл.
56, ал. 2 от ГПК за всяко следващо, не са били нарушени или ограничени процесуалните
права на въззиваемия Ю. Й. да сочи доказателства и да прави доказателствени искания. Ето
защо доводите в тази връзка са неоснователни.
Поддържаното от този въззиваем искане за преразглеждане на възможността за
представяне като доказателство по делото на обратно писмо, подписано от него и от ищеца,
оригинала на което се намира в трето лице и без негово съдействие ищецът не би могъл да
изпълни указанията на страна е процесуално недопустимо. Представеното с исковата молба
обратно писмо не е прието като писмено доказателство по делото пред първата инстанция и
е изключено от доказателствата по делото съгласно протоколно определение от с.з. от
18.05.2023г. и е приложено на корицата на делото. Това произнасяне е следствие на
изявление на процесуалния представител на ищеца, че не може да представи обратното
3
писмо в оригинал, поради което не желае да се ползва от него. Ето защо ново искане в
същия смисъл пред въззивната инстанция е недопустимо, поради което искането следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 24.10.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото,
включително и по телефона.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК УКАЗВА на страните, че в тежест на
въззивника/ищец е да установи твърдяните права върху имотите, предмет на принудително
изпълнение, обуславящи правния му интерес от предявените искове.
В тежест на въззиваемия/ответник „Л. Ф.“ ЕООД, при доказване на горното
обстоятелство, е да установи факта, че недвижимите имоти, върху които е насочено
принудителното изпълнение за парично вземане принадлежат на длъжника.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ответника „Л. Ф.“ ЕООД, че не
сочи доказателства, че недвижимите имоти, върху които е насочено принудителното
изпълнение по изп.д. 20158070403130 принадлежат на длъжника по изпълнението.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК на страните по
делото с писмена молба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото
определение, да изложат становището си във връзка с дадените указания, както и да
предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище.
ДА СЕ ИЗИСКА за справка и евентуално послужване изп.д. № 20158070403130 по
описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, а при невъзможност – заверено копие от
делото.
ОСТЪВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю. Й. за преразглеждане на възможността
за представяне като доказателство по делото на обратно писмо, подписано от него и от
ищеца, оригинала на което се намира в трето лице и без негово съдействие ищецът не би
могъл да изпълни указанията на страна.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5