№ 377
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000601162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 28.06.2021г., постановена по НОХД № 69/20г., ОС- Монтана е признал
подсъдимият Л. В. К. /с установена по делото самоличност/ за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 210, ал.
1, т. 3, предл. 1 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК, изразяващо се в това за времето от
20.03.2015 г. до 02.04.2015 г., в гр. Монтана, гр. София и с. Софрониево, обл. Враца в
качеството си на длъжностно лице /член на съвета на директорите и представляващ «Мел
Бг» АД - гр. София, с ЕИК *********/ с цел да набави за себе си имотна облага да е
възбудил и поддържал заблуждение у М. П. С. от гр. Габрово /пълномощник на «Флуормилс
Тракис» АД - гр. Александруполис, Република Гърция/, че представляваното от него
търговско дружество е зърнопроизводител и собственик на зърнобаза в с. Софрониево, обл.
Враца и ще продаде 250 тона продукция /пшеница, собственост на «Мел Бг» АД/ на
«Флуормилс Тракис» АД - гр. Александруполис, Република Гърция, като сключил устен
договор за това, без да има намерение да се задължава по него и без да е собственик на
предмета на сключения договор, причинявайки на другиго - търговско дружество
«Флуормилс Тракис» АД - гр. Александруполис, Република Гърция, с представляващ Д. А.
от гр. Александруполис, Република Гърция имотна вреда в размер на 41 250 евро /80 478,75
лв./, която е в особено големи размери и измамата представлява особено тежък случай.
Със същата присъда, съдът е оправдал подсъдимия К. и по обвинението да е извършил
1
престъпление по чл. 213а, ал.3, т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, изразяващо се в
това за времето от 02.04.2015 г. до средата на месец април 2015 г„ в гр. Монтана, с.
Софрониево, обл. Враца и гр. София, с цел да принуди гръцкият гражданин Д. А. -
представител на «Флуормилс Тракис» АД да поеме имуществено задължение от името на
дружеството в размер на 99000 /деветдесет и девет хиляди/ евро под претекст за бъдещи
доставки на пшеница, да е направил опит да причини значителни имуществени вреди на
«Флуормилс Тракис» АД - гр. Александруполис, Република Гърция, като посредством
телефонни разговори с Н. М. Г., която предавала устно поставените от Л.К. условия на М.
П. С., както и посредством лични телефонни разговори с М. П. С. от гр. Габрово в
качеството му на пълномощник на «Флуормилс Тракис» АД, с представляващ Д. А. от гр.
Александруполис, Република Гърция, заплашвайки го с увреждане на имуществото на
«Флуормилс Тракис» АД - а именно, че няма да бъде освободен вече заплатен на 31.03.2015
г. по банков път от «Флуормилс Тракис» АД товар от 250 тона пшеница по фактура-
проформа № 81/16.03.2015 г. между „Мел БТ“ АД, като продавач и „Флуормилс Тракис“ АД
като купувач на стойност 41 250 евро /80 478,75 лв./, като изпълнителното деяние е
довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици на това престъпление по независещи от него причини /отказ от страна на Д. А.
имущественото задължение да бъде поето, въпреки неизпълнението на доставката на
пшеница и неправомерното задържане от страна на К. на продажната цена на същата/.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения против подсъдимия
К. граждански иск от ТД „Флурмилис Тракис Узунопулус“ АД, представлявано от К. У. за
присъждане на сумата от 41 50 евро - 80 478.75 лева /осемдесет хиляди четиристотин
седемдесет и осем лева и 75 стотинки/, претендирана като обезщетение за причинените
имуществени вреди от престъплението по чл.211 във вр. с чл.210, ал.1, т.3, предл. 1 във вр. с
чл.209, ал.1 НК.
В законоустановения срок срещу така постановената присъда е постъпил протест от ОП-
Монтана с релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност, като се поддържа, че
по делото са налице безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. В
допълнение към протеста се сочи, че по отношение на обвинението по чл. 211, вр. чл. 210,
ал.1, пр.1, вр. чл. 209, ал.1 НК, съдът погрешно е приел, че в случая не била налице измама,
а гражданско-правен спор между търговци на зърно. От наличните доказателства безспорно
се установявало, че подсъдимият К. се е представил пред свид. М. С. за крупен
зърнопроизводител от Северна България, какъвто не е, доколкото представляваното от него
дружество реално не е разполагало със собствена продукция. В този смисъл, от самото
начало подсъдимият е въвел в заблуждение свид. С., че договаря със земеделски
производител. Още повече, че в зърнобазата, в която подсъдимият завел свид. С. при
срещата им, никога не е била съхранявана продукция на „Мел БГ“ АД или в частност на
подс. К.. Според държавния обвинител, действията на подс. К. са били изцяло подчинени на
целта да измами свид. С., като първата сделка е изпълнил коректно, за да спечели доверието
на гръцката фирма, при втората вместо заплатеното количество от 250 тона пшеница, е
2
престирал с 12 тона по-малко, уговаряйки да приспадне това количество при следваща
сделка. По този начин подсъдимият си е гарантирал трета сделка, договореностите по която
не е имал намерение да изпълни, а единствено е целял да се облагодетелства за сметка на
„Флуормилс Тракис“ АД. Последното се извеждало от факта, че подсъдимият сам и чрез
сина на 31.03.2015г. изтеглил преведената му от гръцкото дружество сума, но отложил
формално товаренето на пшеницата с един ден, въпреки че вече разполагал с преведената
сума и нямало пречка да заплати на свид. Т. пшеницата и същата да бъде транспортирана до
гр. Александруполис. Вместо това, на 02.04.2015г. подс. К. предложил на свид. С. ново
количество пшеница в размер на 500 тона, поставяйки условие, че от закупуването му
зависи предаването на пшеницата по предходната сделка. Представителят на държавното
обвинение, счита, че съдът неправилно е кредитирал обясненията на подсъдимия, че е имал
намерение да възстанови сумата, тъй като ако е било така, същият е разполагал със сметката
на свид. С. и е могъл да преведе получената сума.
По отношение на обвинението по чл. 213а, ал.3, т.2, вр. ал.1 , вр. чл. 18, ал.1 от НК, счита
същото за безспорно доказано от показанията на свид. С., А., Я. С., К. С. и К. М.. В този
смисъл настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова
така, с която подс. К. да бъде осъден по възведените в ОА обвинения.
Пред въззивната инстанция, представителят на апелативна прокуратура поддържа протеста
на Окръжна прокуратура Монтана, като освен изложените в него съображения счита, че при
постановяване на присъдата и по-конкретно при изготвянето на мотивите е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на такива. Сочи, че в
постановения съдебен акт не е направен изискуемия в НПК разбор на събраните по делото
доказателства. Липсва надлежен анализ на същите, както и мотиви, даващи основание да се
приеме кои от доказателствата се кредитират от съда, както и на какво основание.
Последното, според държавното обвинение налага отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно, споделя
съображенията в протеста, касаещи второто от обвиненията, за които подсъдимият е
предаден на съд, като настоява за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимият е
признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.213а НК и постановяване на нова такава, с която К. да бъде признат за виновен в
извършване на това престъпление. В тази насока счита, че от събраните по делото
доказателства се установява, че подсъдимият е поискал сумата от 99 000 евро, именно със
заплахата, че няма да бъдат освободени натоварените със зърно камиони и това се
установява от показанията на свидетелите С. и А., както и от показанията на всички
разпитани шофьори на камиони. Ето защо, намира, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелката Г., както и обясненията на подсъдимия, досежно тези
обстоятелства, тъй като същите се опровергават от останалия доказателствен материал,
надлежно събран в проведеното от първата инстанция съдебно следствие. По изложените
съображения, моли за отмяна на атакуваната присъда.
Гражданският ищец „Флуормилс Тракис Узунопулус“ АД, редовно призован, се
3
представлява от процесуалния си представител- адв. И. М.. Последният изцяло поддържа
изложените от държавния обвинител съображения, като настоява за отмяна на
постановената присъда.
Подсъдимият Л.К., редовно призован, се явява лично и се представлява от служебно
назначения защитник- адв. Д.. Същата намира протеста на Окръжна прокуратура
Монтана за неоснователен и настоява да бъде оставен без уважение, а присъдата, като
правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена. Намира за правилен извода на решаващия
съд, че по отношение на обвинението по чл.211 НК, не е доказано наличието на специална
цел, а именно набавяне на имотна облага, като счита, че спора е само гражданскоправен.
Счита, че няма пречка едно дружество да закупи от друго стока, след което да я
представя за своя и да я продава. В този смисъл, неоснователно в протеста се
поддържало, че подсъдимият бил представил и зърнобазата като своя, като по този начин
е заблудил С.. Последното не намирало опора в доказателствата по делото, между които
обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Т.. На свой ред, анализирайки
причините, поради които подсъдимият не е успял да възстанови получените от гръцкото
дружество суми за неосъществената трета сделка, а именно материалните му
затруднения, поради наложените запори от КОНПИ и незаплатената цена от страна на
купувача на продадения от подсъдимия недвижим имот, окръжният съд обосновано е
приел, че липсва и другия елемент от състава на измамата, а именно целта за набавяне на
имотна облага, поради което правилно го е оправдал по това обвинение. Намира за
неоснователно и оплакването в протеста касателно второто престъпление, за което
подсъдимият е оправдан – чл.213а, вр. чл. 18 от НК, като счита, че противоречията в
свидетелските показания относно това престъпление, са толкова очевидни и въпреки
извършените очни ставки, не са преодолени. По тази причина намира извода на окръжния
съд за недоказаност на обвинението, за напълно обоснован. Предвид горното настоява за
потвърждаване оправдателната присъда на ОС- Монтана.
Подсъдимият К., поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума, моли
за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Съдът, като взе предвид подадения протест /с допълнение към него/, доводите на страните в
съдебно заседание и след цялостна проверка правилността на атакувания съдебен акт в
съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено
следното:
По делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи
качеството на мотивите на присъдата, които водят до нейната незаконосъобразност и са
основание за отмяната й, с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В настоящия случай, мотивите само привидно носят такава форма, тъй като на практика има
единствено описание на фактите, установени от съда, без истински анализ и без да е ясно
как съдът е формирал своята воля и достигнал до изводите си, както по фактите, така и по
правото.
4
Така например, по отношение на обвинението по чл. 211 вр. чл. 210, ал.1, т.3, пр.1 вр. чл.
209 от НК, непосредствено след описание на фактологията, съдът е направил преразказ на
обясненията на подс. К. и свид. Т. относно обстоятелствата около закупуваната пшеница и
изплатените от гръцкото дружество суми, като е заключил, че противоречията между тях не
са преодолени и след извършена при условията на чл. 143, ал.1 от НК очна ставка между
горните двама. След което, съдът с едно изречение е констатирал, че по делото са налице
безспорни доказателства опровергаващи изнесеното като информация от свидетеля Т.,
приемайки за достоверна защитната теза на подсъдимия. Не става ясно обаче, кои са тези
безспорни доказателства, тъй като такива не са посочени от съда. Използвайки същия
словесен подход, съдът е приел, че в случая става въпрос за гражданско-правни отношения,
доколкото не били събрани категорични доказателства относно субективната страна на
възведеното обвинение.
Аналогично, по отношение на вмененото за извършено престъпление по чл. 213а, ал.3, т.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, съдът в две изречения схематично е възпроизвел
частично показанията на свидетелите М. С., Т., Я. С. и К. Г., като е приел, че наличните
противоречия между обясненията на подсъдимия и свидетелите от една страна, и тези
между разпитаните по делото множество свидетели не могат да бъдат преодолени, отново
без да внася никаква конкретика за какви противоречия, между кои лица и относно кои
обстоятелства, значими за изясняване предмета на доказване.
На свой ред, напълно липсва изложение на събраните от съда доказателства и какво приема
за установено от тях. Вместо да анализира целия доказателствен обем, съдът декларативно е
обобщил, че фактическата обстановка напълно се подкрепя от събраните доказателства. Така
изцяло не е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК да посочи въз основа на кои
доказателствени материали е установил обстоятелствата по делото, както и при
противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се
приемат, а други - отхвърлят. Според константната практика, това всякога съставлява
основание за отмяна на постановения съдебен акт, тъй като практически води до липса на
съществена част от мотивите. Същевременно, последното поставя в невъзможност и
настоящата инстанция да упражни функциите си по чл. 313 и чл. 314 от НПК,
проследявайки процеса по законосъобразността при изграждането на вътрешното убеждение
на контролираната инстанция по въпросите във връзка с отговорността и вината на
подсъдимото лице.
Доколкото са налице съществени процесуални нарушения, правещи присъдата
незаконосъобразна, не са налице предпоставки за разглеждане на въпросите по съществото
на делото.
При така изложеното, налице са основанията на чл. 334, ал. 1, т. 1 вр. чл. 348, ал.3, т.2, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд
за ново разглеждане от друг състав.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 334, т. 1 вр. чл. 348, ал.3, т.2,
5
вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 5 – ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 28.06.2021 г. на Окръжен съд - Монтана, НО, постановена по
нохд № 69/20 г.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд- Монтана за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6